№ 2180
гр. София, 14.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВИАНА ДИМЧЕВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110217678 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. К. Н. срещу Наказателно постановление (НП) № 24-
4332-010193 от 15.05.2024г., издадено от Д.Д. – Началник Сектор в Отдел „Пътна полиция”
при СДВР (ОПП – СДВР), с което на основание чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 100 (сто) лева и на основание Наредба № Із-2539 от
17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 10 контролни точки.
С жалбата се иска съдът да отмени Наказателното постановление като
незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения.
Според жалбоподателя Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) и
Наказателното постановление не отговарят на изискванията на чл.42, ал.1, т.5 от ЗАНН и
чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като не съдържали нарушените законови разпоредби, защото
чл.6, т.1 от ЗДвП била бланкетна норма и препращала към други разпоредби, в които са
регламентирани отделни хипотези за спазване на сигнали, пътни знаци и маркировка.
Претендира се за нарушено право на защита на жалбоподателя да научи параметрите на
вмененото му нарушение. Същевременно с жалбата Н. демонстрира знание, че забраната за
преминаване на червен сигнал на светофарната уредба е регламентирана в Правилника за
прилагане на Закона за движение по пътищата /ППЗДвП/. По отношение на отнетите на
жалбоподателя контролни точки се посочва, че според Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на
МВР максималният брой точки, които можело да му бъдат отнети били 8, а не 10 контролни
точки. Изтъква се и това, че на жалбоподателя не била дадена възможност да възрази срещу
Акта. Освен това Н. твърди, че вмененото му нарушение не е доказано.
В молба с вх. № 73419 от 28.02.2025г. жалбоподателят К. Н. заявява, че поддържа
жалбата и изложените в нея съображения, като моли съда да отмени изцяло Наказателното
1
постановление като незаконосъобразно и неправилно.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят не се явява лично, не изпраща
представител и не взема становище по време на съдебните прения.
Въззиваемата страна Началник Сектор в ОПП – СДВР се представлява пред СРС в
съдебно заседание на 11.03.2025г. от юрк. М.. Тя заявява, че оспорва жалбата. В хода по
същество юрк. М. посочва, че е изложила аргументите си в писмено становище. Иска СРС
да остави жалбата без уважение като неоснователна и недоказана и да се потвърди
Наказателното постановление с всички, произтичащи от това правни последици.
Процесуалният представител на въззиваемата страна твърди, че жалбоподателят по никакъв
начин не е оборил констатациите относно обективната и субективната съставомерност на
нарушението и същите били безспорно доказани. Освен това се иска СРС да присъди
разноски в полза на въззиваемата страна в минимален размер.
По делото има депозирано писмено становище по жалбата с вх. № 47995/11.02.2025г.
от юрк. М.. В него се посочва, че жалбата е неоснователна и необоснована, а обжалваното
Наказателно постановление е законосъобразно и правилно. Твърди се, че между АУАН и НП
има пълно съответствие на нарушението. Деянието представлявало нарушение на ЗДвП,
поради което наложеното административно наказание се явявало законосъобразно. Според
процесуалния представител на въззиваемата страна в АУАН и НП нарушението е описано
детайлно, пълно и ясно, като са посочени всички елементи от състава му, а също и
допълнителни обстоятелства, относими към нарушението. Нарушителят е могъл да разбере
за какво нарушение му е ангажирана административната отговорност, както и да организира
пълноценно защитата си. Обстоятелствата, описани в АУАН и НП, били правилно подведени
като нарушение на ЗДвП. Правната квалификация на деянието била правилна. Според юрк.
М. при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното
постановление било издадено от компетентно лице. Актът също бил съставен от овластено
лице и съдържал задължителните реквизити по чл.42 от ЗАНН. Претендира се за спазване и
на чл.43 от ЗАНН. Съобразени били и сроковете за съставяне на Акт и за издаване на НП.
Наложеното наказание било законово регламентирано. Изискванията на чл.57 от ЗАНН също
били спазени. Според юрк. М. изложените обстоятелства били достатъчни за наказаното
лице, за да разбере вмененото му нарушение и да организира защитата си. Приема се, че
издаденият АУАН е редовен, поради което се иска СРС да приложи чл.189, ал.2 от ЗДвП.
Според процесуалния представител на въззиваемата страна нарушението е доказано по
безспорен начин, като наложеното наказание е съобразено с целта за налагането му, а
именно да се въздейства предупредително и превъзпитаващо върху нарушителя и
останалите граждани. Според юрк. М. не са налице формални основания за отмяна на НП,
тъй като не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на
административно – наказателното производство. Приема се, че не са налице и основания за
прилагане на чл.28 от ЗАНН. Иска се СРС да потвърди Наказателното постановление като
правилно и законосъобразно, както и да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на
СДВР. Наред с това юрк. М. прави и възражение за прекомерност на евентуално поискано от
2
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
На 20.04.2024г., около 22.06 часа, в гр. София жалбоподателят К. К. Н. управлявал
лек автомобил „***” с рег. № **** по бул. „Константин Величков”, с посока на движение от
бул. „Тодор Александров” към бул. „Сливница”. На кръстовището с ул. „Пиротска” К. Н.
приближил, навлязъл и преминал през кръстовището на червен сигнал на светофарната
уредба, работеща в нормален режим. В този момент полицейските служители А. И. и А. Н.
били на същото място и тъй като възприели поведението на водача на лек автомобил „***” с
рег. № ****, го спрели и свидетелят И. /в присъствието на св. Н./ съставил срещу К. К. Н.
АУАН Серия GA № 1238472 от 20.04.2024г. за нарушение по чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП. Срещу
подпис К. К. Н. получил препис от Акта на 20.04.2024г.
Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка, като описаната в
Акта, Д.Д. – Началник Сектор в ОПП – СДВР издала Наказателно постановление № 24-4332-
010193 от 15.05.2024г., с което за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.5,
т.1 от ЗДвП, на К. К. Н. е наложена „глоба” в размер на 100 лева и на основание Наредба №
Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 10 контролни точки.
На 18.11.2024г. Наказателното постановление е връчено на лице, поело ангажимента
да предаде НП на К. К. Н..
На 27.11.2024г. Н. подал по пощата жалба срещу това Наказателно постановление,
която е заведена в ОПП – СДВР на 28.11.2024г. и по повод на която на 17.12.2024г. е
образувано настоящото дело.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА :
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото писмени доказателства (АУАН Серия GA № 1238472 от 20.04.2024г.; плик от
жалба; писмо от 01 РУ – СДВР до ОПП – СДВР касателно връчването на НП; справка -
картон на водача; Заповед № 513з-4530 от 31.05.2022г. на Директора на СДВР; Заповед №
8121К-12547 от 12.09.2024г. на Министъра на вътрешните работи; Заповед № 8121з-1632 от
02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи и писмо от ОПП – СДВР до 01 РУ – СДВР
за връчване на НП), както и от показанията на разпитаните от СРС свидетели А. И. и А. Н..
Събраните по делото гласни доказателства са обективни и достоверни, но слабо
информативни относно факти около извършването на самото нарушение, тъй като
свидетелите не го помнят. Въпреки това думите на И. и Н. следва да се кредитират, тъй като
намират опора с отразеното в Акта относно това, че св. И. е съставил АУАН, а св. Н. е бил
свидетел при съставянето и връчването на Акта на нарушителя.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП АУАН е доказателство, което на самостоятелно
основание обосновава отговорността на дееца – доколкото отразените в редовно издадения
акт за констатации фактически положения не се опровергават от събраните по делото
доказателства. В настоящия случай съдът дава вяра на АУАН Серия GA № 1238472 от
20.04.2024г., тъй като констатациите от него не се опровергават нито от свидетелските
показания, нито от другите събрани по делото доказателства.
Пликът на лист 5 от делото има достоверна дата на пощенското клеймо. Поради това
съдът кредитира това писмено доказателство и приема, че жалбата е била подадена по
3
пощата на 27.11.2024г. Доколкото върху Наказателното постановление е отбелязано, че то е
връчено на 18.11.2024г., СРС приема, че подадената по пощата на 27.11.2024г. жалба се явява
депозирана в законоустановения срок за обжалване на Наказателното постановление.
Справката - картон на водача, Заповед № 513з-4530 от 31.05.2022г. на Директора на
СДВР, Заповед № 8121К-12547 от 12.09.2024г. на Министъра на вътрешните работи и
Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи са издадени от
държавен орган и разполагат с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.
Поради това СРС ги кредитира. Въз основа на справката – картон на водача съдът
установява, че жалбоподателят има и други нарушения на ЗДвП. От Заповед № 8121К-12547
от 12.09.2024г. на Министъра на вътрешните работи става ясно, че Д.Д. е Началник на 03
Сектор „Административно обслужване“ към ОПП – СДВР, което означава, че по силата на
т.3.6. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи тя се
явява компетентна да издава НП, вкл. и процесното Наказателно постановление. От Заповед
№ 513з-4530 от 31.05.2022г. на Директора на СДВР и точка 2.2. от Заповед № 8121з-1632 от
02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи се установява, че св. А. И. е имал право да
съставя АУАН, включително и този от 20.04.2024г. Поради това съдът приема, че
конкретните АУАН и НП са издадени от оправомощени за това лица.
Приложените на лист 6 и лист 15 от делото писма са обективни, достоверни и
взаимно допълващи се. Поради това съдът дава вяра на писмото от 01 РУ – СДВР до ОПП –
СДВР и на писмото от ОПП – СДВР до 01 РУ – СДВР, отнасящи се до връчването на
процесното НП.
Доколкото събраните по делото писмени и гласни доказателства не са противоречиви,
съдът намира за ненужно по-подробното им анализиране - по аргумент от чл.84 от ЗАНН,
вр. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК.
ОТ ПРАВНА СТРАНА :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда
административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда
от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата на К. К. Н. е неоснователна, поради следните
съображения :
В Акта и в Наказателното постановление се съдържа правна квалификация на
нарушението, поради което е неоснователно възражението, че не са налице реквизитите по
чл.42, ал.1, т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.
Според чл.44 от ЗАНН нарушителят може да изложи възражения срещу Акта не само
в самия АУАН, но и след това – в 7-дневен срок от подписването на Акта. В случая в АУАН
е записано, че Н. има възражения, но нито при подписването на Акта, нито в 7-дневен срок
след това жалбоподателят не ги е изложил. Поради това СРС приема, че не му е нарушено
правото да възрази срещу Акта.
От направения по-горе анализ на приложените по делото Заповеди на Министъра на
вътрешните работи и на Директора на СДВР се налага изводът, че АУАН е съставен от
оправомощено лице, а Наказателното постановление е издадено от компетентен орган.
Нарушението се твърди да е извършено на 20.04.2024г., Актът е съставен на същата
4
дата /20.04.2024г./, а Наказателното постановление е издадено на 15.05.2024г. Поради това
съдът приема, че са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН и по чл.52, ал.1 от
ЗАНН.
Налице е съответствие в Акта и в НП по отношение на словесното и цифровото
описание на нарушението. Не са допуснати нарушения по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Нарушението е описано по разбираем начин с всички релевантни обстоятелства. Поради
това спорът следва да се разгледа по същество.
За да е осъществено нарушението по чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП следва да се докаже от
обективна страна, че водачът на превозно средство /като участник в движението/ не е
съобразил поведението си със светлинните сигнали. Видно от АУАН Серия GA № 1238472
от 20.04.2024г., на процесната дата и място жалбоподателят Н. е управлявал лек автомобил и
е приближил, навлязъл и преминал през кръстовището на бул. „Константин Величков“ и ул.
„Пиротска“, с посока на движение от бул. „Тодор Александров“ към бул. „Сливница“, на
червен сигнал на светофарната уредба, която е работела в нормален режим. Поради това
съдът приема, че е безспорно доказано, че К. Н. е осъществил от обективна страна състава
на вмененото му нарушение, тъй като той /като водач на лек автомобил/ се явява участник в
движението по смисъла на чл.2 от ППЗДвП и като е навлязъл и преминал през
кръстовището при червен сигнал на светофарната уредба не е съобразил поведението си със
светлинните сигнали и по-точно преминал е на забранено (по смисъла на чл.31, ал.7, т.1 от
ППЗДвП).
Вярно е, че по-коректно и пълно би било нарушението да се квалифицира като такова
по чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП, вр. чл.31, ал.7, т.1 от ППЗДвП, но доколкото в случая с думи
нарушението е изключително ясно и точно описано, СРС не счита, че реално е било
нарушено правото на защита на жалбоподателя да научи какво нарушение му се вменява и
съдържанието на жалбата на Н. доказва, че същият е наясно за какво нарушение е наказан с
процесното НП.
Нарушението по чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП е формално, на просто извършване - с
осъществяване на изпълнителното деяние същото е довършено. В настоящото производство
се установи, че на процесната дата жалбоподателят е нарушил правилата за движение,
свързани с навлизане и преминаване през кръстовище, регулирано със светофар, на червен
/забранен/ сигнал.
От субективна страна деянието е извършено виновно – при пряк умисъл. Водачът на
МПС знае, че е участник в движението и че е забранено да се навлиза и преминава през
кръстовище на червен сигнал на светофарната уредба. Поради това СРС приема, че К. Н. е
съзнавал обществено-опасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на
обществено-опасните последици и пряко ги е целял като не е спрял преди кръстовището
съобразно сигнализацията на светофара.
С оглед доказаността на нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП от обективна и субективна
страна на водача на превозното средство следва да се наложи административно наказание.
5
На основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП водач, който преминава при сигнал на светофара,
който не разрешава преминаването, се наказва с глоба в твърд размер - 100 лева. Поради
това в случая наличието на смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства е
ирелевантно, тъй като за въпросното нарушение законодателят е предвидил санкция в точно
определен отнапред размер, който съвпада с наложения на К. К. Н. размер на глобата с
процесното Наказателно постановление.
Съгласно чл.6, ал.1, т.20 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. за определяне
максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните
контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане
на допълнително обучение (накратко Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г.) към датата на
нарушението 20.04.2024г. за преминаване при сигнал на светофара, който не разрешава
преминаването и съответно при санкциониране по чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП (както е в
конкретния случай) на водача следва да бъдат отнети 10 контролни точки. С оглед
доказаността на нарушението и неговото съответствие с чл.6, ал.1, т.20 от Наредба № Із-2539
от 17.12.2012г. правилно с атакуваното Наказателно постановление е било постановено на К.
К. Н. да бъдат отнети и 10 контролни точки. Точно фиксираният брой на контролните точки,
които подлежат на отнемане в конкретния случай, прави безпредметно обсъждането на
смекчаващите или отегчаващите отговорността обстоятелства.
Поради всичко изложено по-горе съдът прие, че следва да остави без уважение
жалбата и да потвърди изцяло обжалваното Наказателно постановление.
На основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението, чийто орган е издал процесното
НП (СДВР като разпоредител с бюджетни средства, към чиято структура спада ОПП - СДВР)
има право на юрисконсултско възнаграждение – доколкото съдът потвърждава
Наказателното постановление и процесуалният представител на въззиваемата страна е
поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в
настоящото производство страните имат право да им се присъждат разноски по реда на
АПК. Когато страната е била защитавана от юрисконсулт, както в случая, на основание
чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на СДВР следва да се присъди възнаграждение в размер,
определен от съда. Според чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ заплащането на правната
помощ следва да е съобразено с вида и количеството на извършената дейност и да се
определи според Наредбата за заплащането на правната помощ. В чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ пише, че възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН (каквото е настоящото) може да бъде от 80 до 150 лева. По настоящото дело юрк. М. е
депозирала писмено становище по жалбата и е участвала в съдебното заседание пред СРС,
НО, 10 състав на 11.03.2025г. Поради това и доколкото конкретният правен спор не се
отличава с фактическа и/или правна сложност, а и защото юрк. М. е поискала присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, съдебният състав прие, че
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на СДВР юрисконсултско възнаграждение
6
в поискания минимален размер по Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е. сумата
от 80 (осемдесет) лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4332-010193 от 15.05.2024г.,
издадено от Д.Д. – Началник Сектор в Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на
основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП на К. К. Н. е наложена
„глоба” в размер на 100 (сто) лева и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР
са му отнети общо 10 контролни точки.
ОСЪЖДА К. К. Н. с ЕГН **********, с адрес : ***** да заплати в полза на СДВР
сумата от 80 (осемдесет) лева за направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7