№ 106
гр. Варна, 07.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500067 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. ИЛ. Д. против определение №
4402/10.12.2021г. на ОС - Варна, постановено по в.гр.д. № 2954/2021г. и с
което е оставена без разглеждане като просрочена подадената от него жалба
срещу Постановление за възлагане на недвижим имот от 01.10.2021г. на ЧСИ
Н. Денчева, рег. № 807, постановено по изп.д. № 20158070400089.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалвания
съдебен акт, основани на твърдения, че цитираното от съда пълномощно към
адв.Гюрова е за представителство по отношение на длъжника „Агро-Тинком“
ЕООД и не изхожда от жалбопододателя в качеството му на длъжник като
физическо лице. С оглед на това твърди, че жалбата му не се явява
просрочена. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на
обжалваното определение и уважаване на жалбата му по чл.435 ГПК.
В срока по чл.276 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна -
взискателят „Банка ДСК“ АД, в която се излагат подробни доводи за
неоснователност на частната жалба и по допустимостта на жалбата срещу
Постановлението за възлагане.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните
съображения:
1
ОС - Варна е бил сезиран с жалба от Т. ИЛ. Д., в качеството му на
длъжник по изп.д. № 89/2015г. на ЧСИ Денчева, рег. № 807, с която същият е
обжалвал издаденото от съдебния изпълнител Постановление за възлагане от
01.10.2021г. Жалбата е подадена чрез куриер „Еконт“ на 25.10.2021г.,
съгласно отразеното движение за пратката. Жалба с идентично съдържание е
била депозирана и в деловодството на ОС – Варна на дата 26.10.2021г.
Видно от материалите по изпълнителното дело съобщението за
изготвеното Постановеление за възлагане е връчено на жалбоподателя чрез
адв.Гюрова на 08.10.2021г., с оглед на което срокът за обжалване на същото,
визиран в нормата на чл.436, ал.1 ГПК е изтекъл на 22.10.2021г. /работен ден/,
а подадените жалби по пощата и в съда са след изтичане на този срок.
Наведените в частната жалба доводи за липса на представителна власт
на адв.Гюрова по отношение и на длъжника Т.Д. са изцяло неоснователни. На
л.233, том І от изпълнителното дело се съдържа пълномощно, с нотариално
удостоверен подпис, изходящо от Т. ИЛ. Д. именно в качеството му на
физическо лице, а не като представляващ длъжника „Агро-Тинком“ ЕООД.
Погрешно цитирания от окръжния съд номер на страницата от изп.дело
/л.232, където действително се намира пълномощното за дружеството вместо
л.233/ не опорочава извода му за надлежно учредена представителна власт и
за редовността на извършеното връчване. С оглед на това законосъобразен се
явява и крайният извод за просрочие на подадената жалба по чл.435 ГПК.
Наред с това, макар и в обжалването определение да не са изложени
мотиви относно допустимостта на жалбата от гледна точка на предмета на
обжалване в контекста на хипотезите на чл.435, ал.3 ГПК, настоящият състав
намира, че дори и срокът за обжалване да беше спазен, то крайният резултат
за недопустимост на жалбата отново би бил правилен. Това обстоятелство
също следва да бъде съобразено от съда предвид правомощията му на
инстанция, упражняваща инстанционен контрол съгласно разрешенията по ТР
№ 1/2017г. на ОСГТК. В тази връзка следва да се отбележи, че изложените
оплаквания относно законосъобразността на процесното Постановление за
възлагане не попадат в нито едно от лимитативно изброените основания, на
които длъжникът може да обжалва същото. Пороците относно уведомяването
му за извършения опис, оценка и изнасяне на имотите на публична продан,
както и самата оценка не са част от реализирането на публичната продан вр.
надлежното наддаване и възлагане по см. на чл.435, ал.3 ГПК. За съдебният
изпълнител не съществува задължение за връчване на протокола от
проведената публична продан /протокола по чл.492 ГПК/, поради което и
твърдението, че длъжникът не знае колко наддавачи е имало и дали е спазена
процедурата по чл.492 ГПК не съставлява твърдение за нейното нарушаване.
Ето защо обжалваното пред настоящата инстанция определение на ОС -
2
Варна следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4402/10.12.2021г. на ОС - Варна,
постановено по в.гр.д. № 2954/2021г.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3