№ 7292
гр. София, 20.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110143372 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
270320/29.09.2023 г./ на ЗК **** срещу ****, с която са предявени следните осъдителни
искове: частичен иск за сумата от 1 000 лв. – част от вземане в общ размер на 6 993.12 лв.,
представляващо регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение за
вредите, причинени от застрахователно събитие, настъпило на 27.07.2021 г. на главен път
*** – на входа на база „***“, с посока на движение с. ****, ведно със законната лихва от
02.08.2023 г. до окончателното плащане; иск за сумата от 94.17 лв. – мораторна лихва за
периода от 09.12.2021 г. до 13.10.2022 г. Претендират се разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът твърди, че към процесната дата е бил налице валидно сключен договор за
застраховка „Каско“ между него и собственика на лек автомобил марка „****“, модел
„****“, с рег. № ****. Излага, че на 27.07.2021 г. на главен път *** – на входа на база „***“,
с посока на движение с. ****, е настъпило ПТП, предизвикано виновно от водача на лек
автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ****, при което бил увреден застрахованият
при него лек автомобил. Посочва, че във връзка с това ПТП при него е образувана щета №
****, по която е изплатил застрахователно обезщетение на увреденото лице в размер на 6
993.12 лв. Поддържа, че към момента на събитието виновният за произшествието водач е
имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника. Твърди,
че е поканил ответника да изплати регресното си задължение, но той е отказал.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва, че към датата на
процесното застрахователно събитие е била налице при него валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „***“, модел „***“, с
рег. № ****. Оспорва твърдения от ищеца механизъм на ПТП, като изтъква, че
представеният Двустранен констативен протокол за ПТП от 27.07.2021 г. няма материална
доказателствена сила относно обстоятелствата около настъпване на ПТП. Оспорва
1
извършването на противоправно деяние от застрахования при него водач, изразяващо се в
нарушаване на правилата за движение по пътищата. Оспорва неговата вина, като твърди, че
ударът е бил непредвидим и непредотвратим за него. Посочва, че причина за настъпване на
ПТП е противоправното поведение на водача на застрахования при ищеца автомобил,
изразяващо се в предприемане на маневра за завиване наляво и излизане от главен път, без
да се съобрази с движещото се зад него МПС, което го изпреварва, непропускане на
изпреварващото го МПС и отнемане на предимството му, с което е нарушил разпоредбата
на чл. 37, ал. 2 ЗДвП. В условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване
на вредите от водача на лек автомобил „****“, модел „****“, като твърди негов
преобладаващ принос за настъпване на вредоносния резултат. Оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между обезщетените от ищеца вреди и настъпилото ПТП.
Оспорва размера на застрахователното обезщетение като завишен. Твърди, че увреденото
МПС не е следвало да се ремонтира с оригинални части и на по-високи цени, защото не е
било в гаранция към датата на произшествието. Оспорва застрахованият при ищеца
автомобил да е бил в добро състояние и без щети преди настъпване на ПТП, като счита, че е
извършен ремонт на части, които не са били увредени при процесното събитие. Възразява,
че платеното от ищеца застрахователно обезщетение не отговаря на действителната
стойност на щетите, като е следвало да се определи съобразно средните пазарни цени за
ремонт с вложени алтернативни части или съгласно методиката за уреждане на претенции за
обезщетение за вреди, причинени на МПС, приета с наредбата по чл. 504, ал. 2, т. 2 КЗ.
Сочи, че са извършени ремонтно-възстановителни дейности, които не са били необходими.
Моли за отхвърляне на исковете, евентуално – за присъждане на обезщетение в по-малък
размер. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са частичен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ и иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху предявената част от главното вземане.
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, като той може да
предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в доказателствената тежест на ищеца е да
установи следните обстоятелства: наличие на действително застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в
изпълнение на който застрахователят – ищец да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в твърдяния размер за настъпило в срока на договора
застрахователно събитие и за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу
причинителя на вредата, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност”, като последното предполага да бъде установено
настъпването на описаните в исковата молба имуществени вреди в претендирания размер в
резултат на ПТП, причинено от виновното и противоправно поведение на водач, за когото е
имало към датата на събитието валидна застраховка „Гражданска отговорност” при
ответника.
В случая с Определение № 42905/30.11.2023 г. са обявени за безспорни и ненуждаещи
се от доказване следните обстоятелства: наличие към процесната дата на действително
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на
лек автомобил марка „****“, модел „****“, с рег. № ****; наличие към процесната дата на
2
действително застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите при ответника за лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. №
****; заплащането от ищеца на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ във
връзка с процесното ПТП в размер на 6 993.12 лв.
Страните не спорят относно настъпването на 27.07.2021 г. на главен път *** – на
входа на база „***“, с посока на движение с. ****, на ПТП между двата автомобила, но
спорят относно механизма на ПТП и относно това поведението на кой от водачите е довело
до неговото настъпване.
Относими към посочените спорни въпроси са събраните гласни доказателства чрез
разпит на двамата водачи – свидетелите Х. и М., Двустранен констативен протокол за ПТП,
Уведомление за щета № **** и заключението на САТЕ. При съвкупната им преценка съдът
намира за установено, че управляваният от свид. Х. автомобил „**** ****“, с рег. № ****, се
е движил пред управлявания от свид. М. автомобил „*** ***“, с рег. № ****, като свид. Х.
подал светлинен сигнал, че ще предприема маневра ляв завой, за да влезе в паркинг на база
„***“, намалил скоростта, уверил се двукратно в огледалата, че няма друго превозно
средство в лентата за насрещно движение, която трябвало да пресече, и започнал да навлиза
в нея, пресичайки прекъснатата осовата линия, но междувременно свид. М. предприел
изпреварване, като също навлязъл в лентата за насрещно движение, където траекториите на
движение на двата автомобила се пресекли и настъпил удар между тях, при който автомобил
„**** ****“ бил ударен отзад и остърган отстрани, а автомобил „*** ***“ попаднал в
канавката.
За да достигне до горния извод относно механизма на настъпване на ПТП и
действията на водачите, довели до него, съдът се доверява почти изцяло на показанията на
свид. Х. – във всички части без посоченото от него, че не бил пресякъл осовата линия към
момента на удара, доколкото самият той изразява несигурност по отношение на този въпрос,
а и в своето заключение вещото лице е посочило, че водачът на автомобил „**** ****“ е
започнал да навлиза в лентата за насрещно движение, пресичайки я. Така приетият
механизъм на ПТП кореспондира напълно и с описания от свид. Х. механизъм в подаденото
същия ден Уведомление за щета, както и с отразяванията в подписания от двамата водачи
Двустранен констативен протокол за ПТП, включително съответства на установеното по
делото обстоятелство, че автомобил „**** ****“ след първоначалния удар отзад е бил
„остърган“ от лявата страна.
Показанията на свид. М. съдът намира за вътрешно противоречиви и нелогични в
определени части. Пред съда той не показа добре съхранен спомен за всички значими
обстоятелства, касаещи разположението на двата автомобила преди и по време на
настъпване на ПТП, за предприетите от двамата водачи действия и за мястото на
уврежданията по неговия автомобил, нито пък способност да възпроизведе еднозначно
спомените си при разпита. Извършвайки съпоставка на показанията му с другите
доказателства по делото, съдът намира, че заявеното от него следва да бъде кредитирано
само в частта, в която разказва, че другият автомобил вече е бил навлязъл в лентата за
насрещно движение към момента, в който М. започнал да го изпреварва, защото
достоверността им в тази част се потвърждава по експертен път чрез заключението на
САТЕ. В останалата част, в която свидетелят посочва, че когато тръгнал да изпреварва,
другият автомобил не бил предприел маневра и не бил дал мигач, но изведнъж минал
отпред и М. нямало как да спре, показанията му не следва да бъдат възприемани за
достоверни, защото влизат в остро противоречие с казаното от него самия преди това, както
и не намират опора в заключението на вещото лице и в Двустранния констативен протокол
за ПТП, в който двата автомобила са отразени на схемата един зад друг в своята лента за
движение, като липсва твърдяното от М. признание на другия водач, че той е виновен.
При така установените факти съдът намира за неоснователно възражението на
3
ответника, че поведението на свид. М. не е станало причина за настъпване на ПТП. Съдът
счита, че той е нарушил задълженията си по чл. 42, ал. 1, т. 1 ЗДвП преди да предприеме
изпреварване да се убеди, че пътното превозно средство, което ще изпреварва, не е подало
сигнал за изменение на посоката си на движение наляво.
Неоснователно е и възражението, че за свид. М. настъпването на ПТП е било
непредвидимо и непредотвратимо. От заключението на САТЕ се изяснява, че от техническа
гледна точка той е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не бе
предприел изпреварване, а бе изчакал попътната лента да се освободи от извършващия
маневра ляв завой автомобил „**** ****“, след което да продължи безпрепятственото си
движение направо. В случая предприетата от свид. Х. маневра ляв завой е била видима за
свид. М., защото поетапно е бил подаден светлинен сигнал, автомобилът „**** ****“ е
намалил скоростта си, респ. неговите „стопове“ също са сигнализирали за промяната в
траекторията на движението му, и той е започнал маневрата си, пресичайки осовата линия,
но всичко това не е било възприето от свид. М. поради невниманието му и той е започнал
изведнъж изпреварване, вместо да изчака другият водач да извърши своята вече започната
маневра. По изложените съображения съдът намира презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД за
неопровергана.
Настъпването на вреди по автомобил „**** ****“ се установява от Двустранен
констативен протокол за ПТП, Опис на щетите и показанията на свидетелите Х. и М.,
преценени съвкупно.
Вещото лице по приетата без възражения на страните САТЕ посочва, че всички
увреждания по автомобил „**** ****“ от техническа гледна точка са възникнали в резултат
на процесното ПТП, като то е възприето, че всички резервни части и описани ремонтни
операции от застрахователя са били необходими за възстановяване на уврежданията,
получени вследствие на него. При това положение и предвид липсата на каквито и да е
доказателства автомобилът да е имал стари увреждания към датата на ПТП съдът намира
възражението на ответника в този смисъл за бланкетно и приема, че всички обезщетени от
ищеца вреди се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото на 27.07.2021 г. ПТП.
Другият спорен въпрос по делото е свързан с действителната стойност на
причинените при процесното събитие вреди по автомобил „**** ****“. По този въпрос
съдът намира следното:
Функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ от застрахованата отговорност на делинквента предполага
размерът на отговорността на застрахователя да е идентичен с размера на отговорността на
делинквента, ако не е надхвърлена застрахователната сума /чл. 429 КЗ/. На увреденото лице
се дължи съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от непозволеното увреждане, т. е. само за непосредствените
вреди. В конкретния случай несъмнено увреждането на автомобилните части при
процесното ПТП, водещо до намаляване стойността на автомобила, представлява такава
непосредствена вреда под формата на претърпяна загуба. При деликтната отговорност се
обезщетява негативният интерес, което означава, че обезщетението има за цел да постави
увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди деликта /включително да се
приведе увреденият автомобил в предишното му техническо състояние/, поради което
обезщетението следва да бъде равно на паричната сума, необходима за постигането на тази
цел. Поради това нормата на чл. 499, ал. 2 КЗ установява принципа на реална обезвреда при
определяне размера на застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като релевантният момент, към
който се определя стойностният еквивалент на претърпяната вреда, който не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, е датата на настъпване на
застрахователното събитие. Обезщетяването по по-високи цени от средните пазарни цени
4
надхвърля обема на отговорността на делинквента, респ. на неговия застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Дори и застрахователят по
застраховка „Каско“ да е заплатил обезщетение, изчислено по по-високи цени, същото не
следва да се взема предвид при определяне на задължението на делинквента, респ. на
задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ако заплащането на обезщетение по средни пазарни цени е достатъчно за
пълното репариране на вредите.
В случая действителната стойност вредите се установява от заключението на САТЕ,
прието без възражения на страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено. От него е видно, че действителната стойност на вредите на база средните пазарни
цени на автодетайлите и трудовите операции, необходими за възстановяване на увреденото
имущество, възлиза на сумата от 9 439.66 лв. Не следва да бъде съобразявана другата
посочена сума – 9 355.81 лв., защото тя е определена на база средни пазарни цени, но с
алтернативни части, а понятието средни пазарни цени включва всички пазарни сегменти – и
оригинални, и алтернативни части. При всички случаи обаче възражението на ответника, че
ищцовото дружество е заплатило на увреденото лице застрахователно обезщетение в
завишен размер, е неоснователно.
Предвид изложеното за ответника в качеството му на застраховател на делинквента
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е възникнало
задължение да плати по регресната претенция на ищеца сумата от 6 993.12 лв., равняваща се
на размера на заплатеното застрахователно обезщетение, което е дори по-малко от
действителната стойност на вредите.
По възражението на ответника за съпричиняване на вредите от водача на автомобил
„**** ****“ съдът намира следното:
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Обективният характер на съпричиняването е признат изрично в т. 7 на ППВС № 17/1963 г.
Прието е, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на
причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат.
В случая данни за поведение на водача на автомобил „**** ****“, което да е
допринесло за настъпване на ПТП и на вредите, се съдържат в показанията на свид. М.,
който разказва, че когато тръгнал да го изпреварва, другият автомобил не бил предприел
маневра и не бил дал мигач, но изведнъж минал отпред и го засякъл, поради което свид. М.
нямало как да спре. В тази част обаче неговите показания са напълно изолирани от цялата
доказателствена съвкупност, поради което съдът не ги кредитира, за което вече бяха
изложени съображения.
От друга страна, вещото лице в своето заключение посочва, че водачът на
авткомобил „**** ****“ е имал възможност да предотврати настъпването на
произшествието, ако бе пропуснал автомобил „*** ***“ да го изпревари, след което
безпрепятствено да извърши маневрата ляв завой. Макар да се доверява на така посоченото,
съдът намира, че то би обосновало извод за съпричиняване на вредите от свид. Х., само ако
по делото бе доказано наличието на реална възможност за него да види изпреварващия го
автомобил „*** ***“. В случая е установено, че преди да предприеме маневрата ляв завой
водачът на автомобил „**** ****“ е подал светлинен сигнал, намалил е значително
скоростта и е погледнал двукратно в огледалото за други автомобили, но не е видял такива,
а в момента на извършване на маневрата е бил връхлетян от управлявания от свид. М.
автомобил. При липса на доказателства, които да опровергаят така посоченото, съдът
приема, че свид. М. е предприел изпреварването изведнъж и едновременно със започнатото
5
от свид. Х. пресичане на осовата линия, поради което последният е нямало как да забележи
изпреварващия го автомобил своевременно, респ. не е могъл да се съобрази с предприетата
от другия водач маневра. Ето защо съдът счита възражението за съпричиняване на вредите
от водача на застрахования при ищеца автомобил за недоказано.
По изложените съображения предявеният частичен иск е изцяло основателен, като
върху сумата от 1 000 лв. се дължи и законната лихва за периода от 02.08.2023 г. до
окончателното плащане.
С оглед наличието на главен дълг и забава в плащането му, доколкото се установява,
че ответникът е получил регресна покана, но на 09.11.2021 г. е отказал плащане, частично
основателен е акцесорният иск за мораторната лихва – за сума в размер на 85.84 лв.
/определена по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор за законната лихва/
за период на забава 09.12.2021 г. до 13.10.2022 г. За разликата над 85.84 лв. до пълния
предявен размер от 94.17 лв. искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД подлежи на отхвърляне като
неоснователен.
По разноските:
Въпреки частичното отхвърляне на акцесорния иск право на разноски за
производството има само ищецът, защото отхвърлената част от исковете от математическа
гледна точка е пренебрежимо малка /под 1 % от тяхната цена/. На ищеца се дължат на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски в общ размер на 577.68 лв., включващи: 100 лв.
– държавна такса, 200 лв. – депозити за вещо лице, 177.68 лв. – депозити за свидетел, и 100
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, да заплати на
ЗК ****, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****, следните суми: на
основание чл. 411 КЗ сумата от 1 000 лв. – част от вземане в общ размер на 6 993.12 лв.,
представляващо регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение за
вредите, причинени от застрахователно събитие, настъпило на 27.07.2021 г. на главен път
*** – на входа на база „***“, с посока на движение с. ****, ведно със законната лихва от
02.08.2023 г. до окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 85.84 лв. –
мораторна лихва за периода от 09.12.2021 г. до 13.10.2022 г.; на основание чл. 78, ал. 1 и ал.
8 ГПК сумата от 577.68 лв. – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ частично иска за
мораторна лихва – за разликата над 85.84 лв. до пълния предявен размер от 94.17 лв.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6