Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 26.10.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Административен съдия: Снежина
Чолакова
при участието на секретаря Иванка Велчева, като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 210 по описа за 2021
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно
процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на Р.К.К. с
ЕГН ********** ***, депозирана посредством упълномощен процесуален представител
адв.Г.С.от АК - Шумен, срещу Решение № 2153-27-39 от 21.06.2021г. на Директора
на Териториално поделение – Шумен на НОИ. С оспореното решение е отхвърлена
жалба вх.№1012-27-49/04.06.2021г., подадена срещу разпореждане № Ц2113-27-1574#5
от 31.05.2021г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на основание
чл.68, ал.3 от КСО е постановен отказ да се отпусне лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на лицето. Оспорващият твърди, че административният
орган неправилно не му е зачел за действителен осигурителен стаж периода на
отбиване на наборна военна служба в частите на Българската армия. Счита, че
предвид разпоредбите на §9, т.1 от КСО и периода на отбиване на наборна военна служба,
а именно до 31.12.1999г., е относима разпоредбата на чл.81 от Правилника за
прилагане на Закона за пенсиите (отм.), поради което стажът следва да бъде
признат за действителен осигурителен стаж, в какъвто смисъл са и нормите на
чл.9, ал.7 от КСО и чл.44, ал.1 от НПОС. Според жалбоподателя, в резултат на
неправилното приложение на относимите за случая материалноправни разпоредби от
страна на административния орган, касаещи зачитането на периода на отбиване на
наборна военна служба до 31.12.1999г., същият неправилно е приложил и
разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като с прибавянето /зачитането/ на
процесния период за действителен осигурителен стаж, то осигурителният му стаж
ще надвишава 15г. и с оглед навършената от него възраст, към датата на подаване
на заявлението са налице всички предпоставки да му бъде отпусната пенсия за
осигурителен стаж и възраст. По изложените съображения отправя искане за отмяна
на обжалваното решение и връщане на преписката на административния орган за
ново произнасяне по подаденото заявление за отпускане на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, при зачитане на спорния стаж като действителен осигурителен
стаж по чл.9, ал.7 от КСО. Претендира присъждане на разноски по делото. В съдебно заседание
оспорващият се представлява от процесуален представител адв.Г.Сабриева, която
заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея основания. В пледоарията по
същество излага аргументи, въз основа на които моли съда да се произнесе с
решение, с което да отмени обжалвания акт и да върне преписката със
задължителни указания относно прилагането на закона. Представя списък на
разноски и претендира тяхното присъждане.
Ответникът
– Директор на Териториално поделение – Шумен на НОИ, чрез упълномощен представител
гл.юрисконсулт Лалка Илиева, депозира писмено становище рег.№ ДА-01-2365/09.09.2021г.,
в което заявява, че оспорва жалбата. Счита, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно по изложените в него мотиви, поради което моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна.При условията на евентуалност и
в случай, че жалбата бъде уважена, пледира за определяне на адвокатското
възнаграждение в минималния размер, регламентиран в чл.8, ал.2, т.2 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Шуменският административен съд
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Със Заявление вх. № Ц2113-27-1574/18.12.2020г.,
подадено до директора на ТП – гр. Шумен на НОИ, Р.К.К. направил искане за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по условията на чл.68 от КСО, към което приложил
документите за осигурителен стаж, които притежавал. Въз основа на тях и след
извършена проверка на осигурителния стаж на заявителя, пенсионният орган приел,
че лицето има осигурителен стаж от ІІІ категория - 15 години, 02 месеца и 23
дни, от които действителен осигурителен стаж – 13 години, 02 месеца и 23 дни,
съответно недостигащ изискуем действителен осигурителен стаж – 01 години, 09
месеца и 07 дни. При тези данни с разпореждане № Ц2113-27-1574#5 от 31.05.2021г. на ръководителя по
пенсионно осигуряване е постановен отказ да се отпусне лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, който към датата на заявлението е на
възраст 66 години, 11 месеца и 09 дни. В разпореждането са изложени мотиви, че
жалбоподателят не отговаря на изискванията на чл.68 от КСО за отпускане на този
вид пенсия, тъй като не притежава необходимия му по тези разпоредби стаж. По
отношение неприложимостта на чл.68, ал.3 от КСО отказът е аргументиран с
обстоятелството, че лицето няма изискуемият действителен осигурителен стаж от
15 години.
Несъгласен с този извод на
пенсионния орган, Р.К.К.
обжалвал
разпореждането, като в подадената жалба вх. № 1012-27-49/04.06.2021г. посочил,
че неправилно не му
е зачетен за действителен осигурителен стаж периодът на отбиване на наборна
военна служба в частите на Българската армия.
С Решение № 2153-27-39 от 21.06.2021г. на Директора
на Териториално поделение – Шумен на НОИ жалбата е отхвърлена. Според съдържащите се в
решението мотиви, спорният трудов стаж бил положен при действието на Правилник за прилагането на Закона за
пенсиите (отм.), съгласно чл.81 от който, за трудов стаж от III
категория се зачита изслужената наборна военна служба. В периода от 1958 г. до
27.02.1996 г., военната служба се е регулирала от Закон за всеобщата военна
служба в НРБ, като в чл.9 се определя, че военната служба се състои от
действителна военна служба, а лицата се наричат военнослужещи и служба в
запаса, съответно от зачислени запасни. Определението за действителен стаж,
съобразно разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, изисква същият да е
положен като календарно време по трудово или служебно правоотношение; време,
през което лицето е работило без трудово правоотношение и време, през което
лицето се е осигурявало за своя сметка, поради което на основание чл.44, ал.1
от НПОС за времето от 08.10.1971г. до 08.10.1973г. на Р.К.К. са зачетени 02 години, 00 месеца
и 00 дни осигурителен стаж от трета категория наборна военна служба, която не е
действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. По
така изложените мотиви директорът на ТП на НОИ – Шумен приел за правилен отказа
на пенсионния орган да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
подаденото заявление.
Видно от приложеното по делото
известие за доставяне, оспореното решение е съобщено на Р.К.К. на 23.06.2021г., а настоящата
жалба е входирана в деловодството на административния орган на 25.06.2021г.
Към делото е приобщена цялата
административна преписка по издаване на обжалваното решение, както и справка,
изготвена от ответната страна и представена с писмено становище рег.№ ДА-01-2365/09.09.2021г.,
според която действителният осигурителен стаж на оспорващия е 13 години, 02
месеца и 23 дни; наборна военна служба – 02 години, 00 месеца и 00 дни; общ
осигурителен стаж без превръщане – 15 години, 02 месеца и 23 дни.
При така установените факти, от
правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване е Решение № 2153-27-39
от 21.06.2021г. на Директора на Териториално поделение – Шумен на НОИ - индивидуален
административен акт, за който акт изрично е предвиден съдебен контрол по реда на
АПК, съгласно чл.118, ал.1 от КСО. Оспорването е направено в рамките на
14-дневния срок по чл.149, ал.1
от АПК, от надлежна страна с правен интерес, поради което
производството е процесуално допустимо.
При разглеждането по същество и
след проверка на оспорения административен акт по реда на чл.168, ал.1 от АПК
на основанията по чл.146 от АПК, съдът приема жалбата за основателна по следните съображения:
Оспореното решение е издадено от
компетентен орган, съгласно чл.117, ал.1, т.2 от КСО - ръководителят на
териториално поделение на НОИ, какъвто се явява директорът. Същото съдържа
всички съществени елементи на формата на индивидуален административен акт,
установени с чл.59, ал.2 от АПК.
Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали постановеното решение.
Предвид горното съдът приема, че Решение № 2153-27-39 от 21.06.2021г. на
Директора на Териториално поделение – Шумен на НОИ е валиден акт, издаден в
надлежна форма, при липса на съществени нарушения на процедурните правила.
При извършената проверка за
съответствието на обжалвания акт с материалния закон, съдът приема следното:
По делото няма спор по фактите, в
това число, че към датата на подаване на заявлението – 18.12.2020г. оспорващият
е навършил изискуемата от закона възраст – същият е на 66 години, 11 месеца и 09
дни; има общ осигурителен стаж без превръщане – 15 години, 02 месеца и 23 дни,
в това число наборна военна служба – 02 години, 00 месеца и 00 дни.
Спорен е въпросът дали времето за
отбиване на редовна наборна военна служба за периода от 08.10.1971г. до 07.10.1973г.
следва да бъде зачетено за действителен осигурителен стаж.
При разрешаване на настоящия
правен спор, съдът съобрази следните материално правни разпоредби:
По силата на §9, ал.1 (изм. ДВ
бр.102/2005г.) от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за
трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999г., съгласно
действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този
кодекс.
Към периода на отбиване на
редовната военна служба от жалбоподателя е действала разпоредбата на чл.81 от
Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.), в редакцията й след
изменението с ДВ бр.102 от 1967г., според която се зачита за трудов стаж от ІІІ
категория времето, прекарано в редовна военна служба или трудова повинност.
Безспорно по делото е, че в
периода от 08.10.1971г. до 07.10.1973г. реално е изслужил наборна военна служба
от 02 години, 00 месеца и 00 дни.
След като периода от време, в
който оспорващият е положил военна служба, се признава за трудов стаж, съгласно
действащите към този период норми и до 31.12.1999г. при действието на нормата
на чл.81 от ППЗП (отм.), то с оглед разпоредбата на §9, ал.1 от ПЗР на КСО,
същият следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на
§1, ал.1, т.12 от ПЗР на КСО.
Цитираната разпоредба определя
като «действителен стаж» действително
изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което
лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за
инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на
задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни
вноски. Преди влизането в сила на тази норма от КСО, легално определение на
това понятие законодателят беше дал с разпоредбата на §2 от ДР на Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж, съгласно което «действителен стаж» е
действително изслуженото календарно време по трудово или служебно
правоотношение, времето, през което лицето е работило без трудово
правоотношение, както и времето, през което лицето се е осигурявало за своя
сметка». Безспорно е, че редовната наборна военна служба не създава трудово
правоотношение, но тя е била законово задължение за всички лица, подлежащи на
наборна военна служба.
Наред с това, в чл.9, ал.7,
предл.първо от КСО изрично е регламентирано, че за осигурителен стаж при
пенсиониране се зачита периодът на наборна служба или мирновременна
алтернативна служба. Поддържаната от пенсионния орган теза, че времето на
наборна военна служба не може да бъде зачетено за действителен стаж, е лишена
от правно основание. Разпоредбата на чл.9 от Закона за всеобщата военна служба
(отм.) изрично признава на служещите редовната си военна служба във Въоръжените
сили от войнишкия състав за действителна военна служба. Специалната разпоредба
на чл.9, ал.7 от КСО изисква внасяне на осигурителни вноски само за фонд «Пенсии»
за сметка на държавния бюджет, като осигуряването в този фонд съгласно чл.21,
т.2 от КСО включва осигурителни вноски и приходи, предвидени в други закони, за
осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, каквито са
и посочените в §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО осигурителни рискове, за които
лицата следва да са осигурени, за да им бъде зачетен осигурителният стаж за
действителен.
Анализът на изложената нормативна
регламентация сочи, че наборната военна служба до 31.12.1999г., следва да се
зачете за действителен осигурителен стаж, като в този смисъл е и
последователната и непротиворечива съдебна практика. С признаването на
посочения период за действителен осигурителен стаж Р.К. има общо 15 години, 02
месеца и 23 дни действителен осигурителен стаж и предвид навършената от него
възраст от 66 години, 11 месеца и 09 дни към датата на подаване на заявлението,
са били налице кумулативно регламентираните в чл.68, ал.3 от КСО материални
предпоставки за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и
оспореният акт се явява постановен при неправилно приложение на закона.
В допълнение към гореизложеното
съдът намира за необходимо да отбележи и следното:
В процесния период 1971г. - 1973г.
отбиването на наборна военна служба е било правно регламентирано задължение по
силата на Закона за всеобщата военна служба (отм). Съгласно чл.1 и чл.3 от ЗВВС
военната служба е задължителна за всички мъже, граждани на НРБ, които са длъжни
да отбият военната си служба в състава на въоръжените сили. Това задължение
изключва правото на избор на лицата дали да отбият наборна военна служба или да
упражняват правото си на труд, в съответствие с трудовото законодателство,
напротив - при получаване на повиквателна, работниците и служителите са били
длъжни да поискат неплатен отпуск до изслужване на срока на службата, или да
прекратят трудовото си правоотношение. Ето защо съдът приема, че непризнавайки
периода от време, в който оспорващият е положил редовна наборна военна служба
за действителен осигурителен стаж, административният орган е постановил своя акт
не само при неправилно приложение на закона, но и в несъответствие с неговата
цел.
Въз основа на доказателствата по
делото и по мотиви, изложени по-горе, съдът приема, че към датата на подаване
на заявлението жалбоподателят отговаря на условията по чл.68, ал.3 от КСО за
отпускане пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като има повече от 15
години действителен осигурителен стаж и е навършил 66 години, 11 месеца и 09 дни, поради което жалбата се явява
основателна, а оспореното решение № 2153-27-39 от 21.06.2021г. на Директора на Териториално
поделение – Шумен на НОИ, с което е постановен отказ за отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст на Р.К.К., е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено. Преписката следва да бъде върната на административния орган за ново
произнасяне по подаденото заявление за отпускане на пенсия при съобразяване с
мотивите, изложени в настоящото решение.
Предвид изхода от спора и с оглед
своевременно направеното искане, на основание чл.120, ал.2 от КСО и чл.143,
ал.1 от АПК жалбоподателят има право на присъждане на сторените деловодни
разноски. В случая последният претендира заплащане на договорено и платено в
брой адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева съгласно договор за правна
защита и съдействие от 30.11.2020г. По силата на цитирания договор обаче,
предмет на същия е "правна защита и съдействие, изразяващи се в
представителство пред ТП на НОИ във връзка със Заявление за отпускане на
пенсия. В случай на постановен отказ адвокатът се задължава и в защита
интересите на клиента да оспори същия пред Ръководителя на ТП на НОИ, а при
потвърждаване да обжалва пред Административен съд – Шумен". В договора е посочено също, че «възнаграждението
в размер на 400 лева включва защита и представителство пред всички изброени
инстанции и органи». Т.е. възнаграждението в размер на 400 лева е договорено и
платено не само за осъщественото процесуално представителство пред съда, а и за
представителството пред съответните административни органи. Ето защо и
доколкото в договора не е посочено каква част от платеното възнаграждение се
отнася до процесуалното представителство в съдебното производство, адвокатското
възнаграждение следва да се определи в минималния размер, регламентиран в чл.8,
ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно в размер на 350 лева, респективно искането за
присъждане на разноски над този размер следва да бъде отхвърлено като
неоснователно. Определянето на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение
в минималния предвиден от нормотвореца размер обуславя извод за неоснователност
на възражението на ответната страна за прекомерност на същото.
Водим от горното и на основание
чл.118, ал.2 от КСО, във връзка с чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2153-27-39 от 21.06.2021г. на Директора
на Териториално поделение – Шумен на НОИ, с което е отхвърлена жалба вх.№1012-27-49/04.06.2021г.,
подадена от Р.К.К., с ЕГН **********,***, срещу
разпореждане № Ц2113-27-1574#5 от 31.05.2021г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване, с което на основание чл.68 от КСО е постановен отказ да се отпусне
на лицето лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето.
ИЗПРАЩА
преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с
указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на
настоящото решение.
ОСЪЖДА Териториално поделение – Шумен на НОИ да заплати на Р.К.К., с ЕГН **********,***,
разноски по делото в
размер на 350 (триста и петдесет) лева.
ОТХВЪРЛЯ
искането на Р.К.К., с ЕГН **********,*** за
присъждане на разноски по делото за
сумата над 350 (триста и петдесет) лева до пълния претендиран размер.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България гр.София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по
реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: