Р
Е Ш Е Н И Е
№ 125
гр. Велико Търново,
02.07.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – шести състав, в открито заседание на осми юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при
участието на секретаря С.М., като разгледа докладваното от председателя адм.
дело №730 по описа на Административния съд за 2019 година и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.118, ал.1 от КСО.
Жалбоподателят А.Н.Х. *** е оспорил решение №1012-04-110#1 от 12.11.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново,
с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане №********** т 27.08.2019 г.
на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Велико Търново.
В жалбата по същество се излага, че решението е издадено в
противоречие с материалния закон и при съществено нарушаване на
административно-производствените правила при издаването му. Всъщност, както се
установява от изключително лаконичното изявление в жалбата, жалбоподателят
претендира, че при подаване на заявлението му за пенсия е бил подведен от
служителя на ответника, който го е приел, поради което в крайна сметка му е
определен размер на пенсията, който е по –нисък от този, на който би имал
право, ако посоченото поведение на служителя от НОИ не е било налице. В
представената по делото писмена защита
на процесуалния си представител /неподписана/ се застъпва тезата, че при
подаването на заявлението за пенсия е била опорочена волята на жалбоподателя,
който не е бил наясно какво следва да попълни в т.5 от това заявление.
Аргументира се, че всъщност приемащият заявлението служител със свои действия и
изявления е опорочил тази воля, като на практика разпитаният по делото свидетел
А.Х. е попълнил заявлението и то под указанията на служителя на НОИ. Тази
страна не претендира разноски.
Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – гр.Велико Търново,
чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на
жалбата. В представената от този представител писмена защита се поддържа, че
жалбоподателят не е установил, че претендираното от него би довело до размер на
пенсията, който е по-благоприятен. Освен това се поддържа, че пенсионният орган
правилно се е произнесъл с оглед изявлението на жалбоподателя, съдържащо се в
т.5 от заявлението му за пенсия за осигурителен стаж и възраст. Всъщност в това
изявление не е посочван период от три последователни години от последните 15
години осигурителен стаж преди 1997 година и не е полаган подпис от лицето. При
обжалването пред ответника жалбоподателят бил посочил, че личната му пенсия е
била изчислена неправилно и молел да се изчисли по стария метод въз основа на
три годишна база с начална дата от 20.01.1975, г., като в спорното понастоящем
решение било указано в какъв случай пенсията може да се отпусне по старата
методика – при страна на изрично искане от лицето, извършено в определен
момент. В контекста на събраните в хода на съдебното дирене гласни
доказателства изтъква противоречивостта на свидетелските показания на
свидетеля, разпитан от съда по инициатива на жалбоподателя и счита, че те не
следва да се кредитират, като следва да се кредитират показанията, които дава
свидетеля, разпитан от съда по инициатива на ответника. Сочи, че самата
свидетелка няма как да е повлияла на вземането на решение за избрания ред за
определяне на размера на пенсията, тъй като тя не разполага с възможност да
съобрази кой размер на пенсията е по-благоприятен за жалбоподателя. С тези и
други аргументи се набляга на обстоятелството, че настоящият жалбоподател
всъщност не е и имал намерение към момента на подаването на заявлението за
пенсия, размерът на последната да се изчисли по т.н. стара методика. На
практика е налице изричен отказ от прилагане на разпоредбите на чл.70, ал.4-7
от КСО и то към момента на подаването на заявлението, който е единствено
меродавен. По застъпената в писмената защита теза, едва след получаването на
заявлението, лицето е осъзнало грешката си и го е обжалвало пред ответника, като
по този начин се цели неправомерен резултат – заобикаляне на разпоредбата на
§22ц, ал.1 от ПЗР на КСО. Ответникът претендира и разноски за юрисконсултско
възнаграждение от 150 лв. по ЗПП.
Оспорването е редовно и допустимо, като извършено в срок
срещу подлежащ на оспорване акт и от лице с правен интерес. Оспореното решение
е връчено на жалбоподателя на 15.11.2019 г. /видно от обратната разписка на
л.49 от делото/, като жалбата срещу него е подадена чрез ответника на
27.11.2019 г., т.е. в преклузивния 14 дневен срок. Жалбоподателят е легитимиран
да оспори решението, тъй като то го засяга неблагоприятно.
Съдът, след като прецени приложените към административната
преписка и представените в съдебното заседание доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, както и становищата на страните, приема за установено
следното:
С обжалваното решение е прието, че административната жалба
срещу разпореждането №********** от 27.08.2019 г. на ръководителя на „пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Велико Търново е неоснователна.
Видно от мотивите на оспорения акт, ответникът е приел, че
според разпоредбата на чл.70, ал.8 от КСО за пенсиите, отпуснати с начална дата
след 31.12.2018 г., индивидуалният коефициент се изчислява от осигурителния
доход на лицето за периода след 31.12.1999 г. до датата на отпускане на
пенсията, но за период, не по-малък от 36 месеца. Когато осигурителният доход
на лицето след 31.12.1999 г. е за период, по-малък от 36 месеца, за
недостигащия период се взема предвид и последният му осигурителен доход преди 1
януари 2000 година по ред, определен с наредбата по чл.106. Когато лицето няма
осигурителен доход преди 1 януари 2000 година или доходът му преди тази дата е
за период, по – малък от необходимия за допълване до 36месеца, индивидуалният
коефициент се изчислява от наличния доход независимо от продължителността на
периода, за който се отнася. Когато лицето няма осигурителен доход след
31.12.1999 г. индивидуалният коефициент се изчислява от последния му
осигурителен доход за 36 месеца до тази дата или от наличния му доход, когато
доходът е за по-малък период. Посочено е, че според обнародвания в ДВ, бр. 35 от 2019 г. текст на преходната
разпоредба на §22ц, ал.1 от КСО до 1 януари 2023 г. едновременно с подаването
на заявление за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, с начална дата
след 31 декември 2018 г., лицето има право да избере размерът на пенсията му да
бъде определен с индивидуален коефициент, изчислен по реда на чл. 70, ал. 4 - 7, ал. 10, т. 1 и ал. 11, ако
това е по-благоприятно за него. В тези случаи към заявлението задължително се
прилагат документи за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са
внесени осигурителни вноски за три последователни години от последните 15
години осигурителен стаж по избор на пенсионера преди 1 януари 1997 г.
Въз основа на тези цитирани
текстове ответникът е аргументирал, че изчисляването на размера на пенсия,
отпусната след 31.12.2018 г. ще се извърши по старата методика /т.е. по
правилата на чл.70, ал.4 от КСО/ само при наличието на изрично искане от
лицето, което следва да се извърши в точно определен момент – едновременно с с
подаването на заявлението за пенсия. Посочено е, че за тази цел администрацията
е създала т.5 в заявление, обр.УП – 1, имаща определено съдържание, което
показва воля на осигуреното лице да се определи размер на пенсията по реда на
чл.70, ал.4-7 от КСО. Под това съдържание е предвидено място за посочване на
дата и подпис от заявителя. Лицето следвало да посочи избран от него период от
три последователни години от последните петнадесет години осигурителен стаж
преди 1997 г. и задължително да подпише на специално поставено място посочената
точка от това заявление. Ответникът на база на представената му преписка е
приел, че в процесният случая жалбоподателят е подал заявление от 25.07.2019 г.
за отпускане на пенсия за стаж и възраст, представяйки удостоверение за
осигурителен доход за периода от 03.02.1986 г. до 12.02.1987 г., издадено от
осигурителя „Транспорт гарант”, като първоначално под т.5 е вписана дата, като
впоследствие тази дата е заличена с коректор и жалбоподателят декларира, че се
отказва от определянето на размера на пенсията по „старата методика”. Именно
поради това данните от посоченото удостоверение не били взети предвид.
Ответникът сочи извън горното, че отказът съвпада с цялостното разбиране за
волеизявлението като съзнателно осъществено човешко поведение, с което се
изразява желание за пораждане на определени правни последици. Дееспособното
лице преценява кои правни нужди да задоволи, а психическата оценка е
ирелевантна до обективирането и чрез външно волево поведение, възприемано от
трети лица. При това ответникът приема, че дори и вътрешната воля да нее адекватно изразена чрез изявлението, то за
другата страна меродавно е именно изявлението, като само въз основа ще настъпят
правните последици.
Най – сетне, ответникът е
посочил, че в административната жалба, отправена до него, жалбоподателят е
изразил воля за пръв път пенсията му да се изчисли по т.н. стара методика –
т.е. по реда на чл.70, ал.4-7 от КСО, като е посочил и начална дата, от която
да се определи 3 годишен базисен период за осигурителен доход, като тази дата
не попада в този 15 годишен период. Освен това, ответникът сочи, че правото
може да се упражни еднократно, като това еднократно упражняване става само чрез
заявлението за пенсия, след което правото се преклудира.
С тези аргументи жалбата е
отхвърлена с процесното понастоящем решение.
Какво показват установените от съда факти?
1.
На 25.07.2019 г. настоящият жалбоподател
е подал заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст с
вх.№2113-04-1228, като на входящият щемпел е отбелязано, че то е прието от
служителя Хр.Т..Видно от съдържанието му е, че бланката съдържа т.5, която
представлява следното бланкетно изявление: „ЗАЯВЯВАМ, че при отпускане на
исканата от мен пенсия,свързана с трудова дейност, желая нейния размер да бъде
изчислен по реда на чл.70, ал.4-7 от КСО като се вземе предвид осигурителният
ми доход за следните, избрани от мен, три последователни години от 15 години
осигурителен стаж преди 1.1.1997 г. и от осигурителния ми доход за периода след
тази дата до датата на отпускане на пенсията:”. Вписани са полета за начална и
крайна дати като са предвидени две полета за полагане на два подписа под тях. В
конкретното заявление е налице саморъчно изявление, което гласи „Отказвам се от
т.5”, като е положен подпис, идентичен с този положен под депозираната до съда
жалба. Приложени са УП – 3 от 15.07.2019 г. на „Складова техника” АД, УП – 3 от
1.07.2019 г. на „Масив” ООД 9 София, обект Велико Търново, УП -3 от 10.07.2019
г. на „Елмот” АД –Велико Търново, УП-3 от 19.062019 г. на „Момина крепост” АД –
Велико Тръново, УП – 3 от 17.06.2019 г. на „Транспорт Гарант” АД. По преписката
е налична и осигурителна книжка на жалбоподателя, установяваща осигурителен
стаж от 1.1.2000 г. до 01.07.2007 г. Съдът констатира и, че към момента на
подаване на заявлението към него са били приложени военна книжка, трудова
книжка №81, осигурителна книжка - 3 бр., УП-2 №36 от 17.06.2019 г. /л.46 от делото/.
2.
Пенсионният орган е изготвил по
преписката опис на осигурителния стаж на
жалбоподателя, видно от който е, че превърнатия към трета категория стаж е в
размер от 18 години, един месец и двадесет и пет дена, като не е спорно, че
лицето подава заявлението при навършена възраст от 66 години и четири месеца.
3.
Изготвени са справки за обобщен
осигурителен доход за периода 2000 -2007 г., както и опис на осигурителния
доход за същия период /до 30.06.2007 г./.
4.
На 29.08.2019 г. ръководителят на „ПО”
при ТП на НОИ- Велико Търново е издал разпореждане №**********, с което на
жалбоподателя е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68,
ал.3 от КСО, считано от 31.05.2019 г. В разпореждането е посочено, че за
периода 01.01.2000 г. – 30.06.2007 г. общият осигурителен доход на лицето е от
22 099, 45 лв. /което е безспорно/, индивидуалният коефициент по чл.70,
ал9, изречение първо и второ от КСО е 1,
0525, средномесечния осигурителен доход за страната за периода от м.5.2018 г.
до края на м.4.2019 г. е от 920, 83 лв., като умножен по индивидуалния
коефициент този доход е от 969,17 лв. ,който доход е относим за изчисляване на
пенсията, процентите осигурителен стаж са 21,70% и размерът на пенсията по
чл.70, ал.1 от КСО е от 210, 31 лв.
5.
Посоченото разпореждане е връчено на
жалбоподателя чрез писмо с обратна разписка на 1.10.2019 г.
6.
На 22.10.2019 г. жалбоподателя го е
обжалвал пред ответника, като е посочил в жалбата си, че разпореждането е
незаконосъобразно, тъй като отпуснатата му пенсия е неправилно изчислена. Изразил е желание пенсията му да бъде
определена по стария метод, считано от 20.01.1975 година, набирани на
тригодишна база.
7.
Пред съда ***А.Х. /племенник на
жалбоподателя/ дава показания, които са в смисъл, че той е присъствал на
25.07.2019 г. в поделението на НОИ при подаването на заявлението за пенсия.
Жалбоподателят е нямал физическа възможност два попълни вярно заявлението, като
го попълвал свидетеля, който поради незнание се е консултирал със служителка на
НОИ. Тя е подала документи на жалбоподателя и му обяснила какво да попълни,
като вместо него ***попълнил заявлението, а А. се подписал. Служителката
обяснила нещо за нов вариант или стар вариант, което ***не разбрал. ***попълва
бланката по указание на служителката, като през това време жалбоподателят бил
до него и слушал. Според впечатлението на свидетеля жалбоподателят не е разбрал
кой е вариант е по-благоприятен за жалбоподателя към момента на подаването на
заявлението. Всъщност освен имената, всичко в заявлението според свидетеля е
извършено според указанията на служителката на НОИ.
8.
Според ***Х.Т., която е служител на НОИ
във Велико Търново /приела процесното заявления за пенсия с оглед показанията и
досежно подписа положен на щемпела, с който заявлението е входирано/, когато
дойде лице в приемната, дава му се образец на заявление, след което се дават
указания за справка при неяснота. Сверяват се данните от заявлението с данните
от личната карта на лицето, оглеждат се придружаващите заявлението документи,
като се отправя въпрос по какъв начин желае да му бъде отпусната пенсията –
дали по старата или по новата методика. Ако лицето иска пенсията да се отпусне
по т.н. нова методика, в т. 5 от заявлението не трябва да има написано нищо, да
няма подпис, дата, тъй като тази точка касае желанието на лицето пенсията му да
се изчисли при действието на т.н. стара методика. Ако представи документи за
прилагане на старата методика, те се оглеждат с оглед този период, а ако няма
документи, лицето се разпитва дали ще представи и от къде иска да бъде отчетен
периода. Лицето трябва да напише – ако няма релевантни удостоверения, че в
едномесечен срок ще представи УП, обр.2,
за да се види доходът за този период. Въпреки това, ако се е подписал под
въпросната точка и е посочил дата и след разговор се окаже, че не иска да
представи такива документи, то приемащият документите кара заявителя да напише,
че се отказва от изявлението по т.5 от заявлението за пенсия. ***сочи, че тя
разяснява на лицето по кой вариант ще се определи размера на пенсията, след
което се разяснява при липса на документи по какъв начин и какъв е срока и че
има 1 месечен срок за представяне на документи. ***дава показания, които са в
смисъл, че въз основа на първоначално представените документи тя няма
възможност да определи размера на пенсията и кой вариант ще е по-благоприятен
за лицето, тъй като тя само завежда заявлението, а преценката се прави от друг специалист. ***заявява,
че не помни дали жалбоподателят е дошъл лично в поделението на НОИ или е бил
придружен от друго лице, нито се е случвало да указва на заявител какъв би бил
по-благоприятния за него осигурителен доход
според §22ц от ПЗР на КСО. Сочи и, че преценката за попълването на т.5
от заявлението се прави от самото лице, а документите се преценяват от друг
контролен орган. Във всички случаи обаче пенсионният орган прилага
по-благоприятния за заявителя ред. Най – сетне служителката сочи, че в практиката
и не е имало случаи, в които тя да указва на лицето кой вариант е
по-благоприятен за него.
9.
Предвид частичното несъответствие между
показанията на двамата свидетели, съдът допусна провеждането на очна ставка.
При съпоставка на дадените от свидетелите при провеждането и показания се
установява, че В. е била на работа на процесната дата, не си спомня нито
жалбоподателя нито свидетеля Х., не си спомня дали е давала указания за
попълването на заявлението за пенсия, не помни кога именно е приела процесното
заявление, при пояснения по попълването на заявлението е следвало да се
представят документи за съответния период. Обратно, ***Х. сочи, че е видял ***В.,
той е попълнил de facto документите на жалбоподателя, попитал е ***как
да ги попълни така, щото да е по – благоприятно за жалбоподателя, получил е
указание за конкретното по-благоприятно положение за пенсията на жалбоподателя
и в този смисъл е попълнил заявлението.
Какви са изводите на съда на база на така констатираните факти и
обстоятелства?
На първо място следва да се посочи, че оспореното решение на
ответника е валиден акт. Изискването на чл.117, ал.3 от КСО е спазено, като
решението е издадено в условията на заместване с оглед представената заповед за
командироване и заповед за заместване №1016 – 40 – 666 от 3.6.2016 г.
Съдът намира и, че е налице формално законосъобразен акт,
доколкото решението на ответника съдържа установените факти и разпоредените
последици, произтичащи от приложимото според ответника право.
Съдът намира и, че решението на ответника съответства на
закона. Както се отбеляза, със същото по същество е прието, че жалбата срещу
разпореждането на пенсионния орган за отпускането на пенсията на жалбоподателя
отговаря на изискванията на материалния закон и е издадено при липса на
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и по-конкретно
при липса на опорочаване на действието по образуване на административното
производство с оглед искането на жалбоподателя пенсията му да се изчисли по
т.н. стар метод, като се има предвид дата 20.01.1975 г.
Всъщност, видно от разпореждането на пенсионния орган е, че
отпуснатата с него пенсия на жалбоподателя е изчислена въз основа на
материално-правната разпоредба на чл. 70, ал.8, изречение първо от КСО. В
случая за жалбоподателя не са приложими изключенията по ал.10 от този член
предвид датата му на раждане. Неприложимо е и правилото на чл.70, ал.8,
изречение второ от КСО, тъй като според осигурителната книжка от 1.1.2000 г.
лицето, като член на надзорен орган и на СД има зачетен осигурителен стаж от
общо 2079 дни.
Посочената разпоредба сочи, че за пенсиите, отпуснати с
начална дата след 31 декември 2018 г., индивидуалният коефициент се изчислява
от осигурителния доход на лицето за периодите след 31 декември 1999 г. до
датата на отпускане на пенсията, но за период, не по-малък от 36 месеца.
Според разпоредбата на чл.70, ал.9 от КСО „Индивидуалният
коефициент по ал. 8, се изчислява, като сборът на месечните съотношения между
осигурителния доход на лицето за месеца и средния осигурителен доход за
страната за същия месец се раздели на сбора от съотношенията между броя на
работните дни, за които се отнася осигурителният доход на лицето за съответния
месец, и броя на работните дни през месеца – за всички месеци, участващи при
изчисляване на индивидуалния коефициент. Отработените часове от лицето се
изчисляват пропорционално на законоустановеното работно време. Индивидуалният
коефициент не може да надхвърля средноаритметичната стойност на месечните
съотношения между максималния месечен размер на осигурителния доход, определен
със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната
година, и средния месечен осигурителен доход за страната – за месеците след 31
декември 1999 г., участващи при изчисляването на индивидуалния коефициент.“.
Именно въз основа на тази разпоредба е определен и индивидуалния коефициент,
въз основа на който и при съобразяване с разпоредбата на чл.70, ал.3 от КСО е
изчислен дохода, въз основа на който е изчислена и пенсията, като нито размера
на коефициента, нито размера на така определения доход по чл.70, ал.3 от КСО не
се спори. При това не се и спори правилното прилагане на чл.70, ал.1 от КСО.
Не е и спорно между страните, че с
потвърденото от ответника разпореждане е съобразен доход за периода 01.01.2000
г. - 30.06.2007 г. от общо 22 099, 45 лв. Най – сетне, не е и спорен размера на
средномесечния осигурителен доход по смисъла на приложената от ответника
разпоредба на чл.70, ал.3 от КСО вр. с чл.70а, ал.1 от КСО.
Всъщност лицето пред съда оспорва незаконосъобразността на
решението на ответника на плоскостта на приетото в него за законосъобразно
провеждане на производството по издаването на разпореждането за пенсия с оглед
правилното прилагане на преходната разпоредба на §22ц, ал.1 от КСО в редакцията
и, обн. в ДВ, брой 35 от 2019 г. предвид опорочаване на действително заявената
воля за прилагането на тази преходна разпоредба.
Според тази разпоредба до 1 януари 2023 година едновременно с
подаването на заявление за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, с
начална дата след 31.12.2018 година, лицето има право размерът на пенсията му
да бъде определен с индивидуален коефициент, изчислен по реда на чл.70, ал.4-7,
ал.10 и ал.11, ако това е по-благоприятно за него. В тези случаи задължително
към заявлението се прилагат документи за брутното трудово възнаграждение или
доход, върху който са внесени осигурителни вноски за три последователни години
за три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж по избор
на пенсионера преди 1 януари 1997 година, и за брутното трудово възнаграждение
или доход, върху който са внесени осигурителни вноски за осигурителния стаж
след тази дата до 31 декември 1999 година включително. Когато за времето след
31 декември 1996 година или за част от него не са представени документи за
брутно трудово възнаграждение или доход, върху който са внесени осигурителни
вноски, се ползват данните по чл.5, ал.4, т.1.
Видно от структурата на нормата, тя има смесен характер, като
съдържа и материално правни характеристики и процесуални такива. В нея се
съдържа материалното право за определяне
на определен индивидуалния коефициент по начина, предвиден за пенсиите, които
се отпускат преди първи януари на 2019 г. При това правото не е абсолютно, а е
при условие, че в крайна сметка при прилагането на такъв коефициент би се
стигнало до по-благоприятен за лицето размер на пенсията. Процесуалните условия
за това са към заявлението да се приложат документи за БТВ за три последователни
години от последните 15 /по избор на лицето/ за периода преди 1.1.1997 г. и
документи за БТВ или доход, върху който са ефективно внесени ОВ след тази дата,
но до 31.12.1999 г. включително. Въпреки, че на пръв поглед нормата императивно
задължава заявителят да представи втората група документи, то по аргумент от
изречение последно на нормата, това процесуално условие не води до пълна
неприложимост на процесуалната и част, тъй като липсващите документи следва да
се установят служебно от администрацията въз основа на предоставените от
осигурителите на данни за осигурителния доход и вноски за съответния период.
Този период обаче следва да се посочи от самият пенсионер/заявител по аргумент
от претендираните като по-благоприятни за него последици.
Първо следва да се отбележи, че принципно жалбоподателят е
имал правото при подаване на заявлението си за пенсия, да се ползва от
разписаното в цитираната преходна разпоредба. Заявлението за пенсия е подадено
след 31.12.2018 г., като с него се предявява получаването на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, която е свързана с трудовата му дейност.
От гледна точка на доктрината подаването на заявление за
упражняване на материално право до съответен публичен орган на власт
представлява упражняване на потестативно процесуално правомощие. Упражняването
на това правомощие задължава съответния орган да разгледа претендираните чрез
упражняването му материалноправни последици, без да се обуславя от
основателността на искане за реализирането на материално право, тъй като е насочено
към учредяване на производство за установяването на предпоставките за
съществуването му. От тази гледна точка принципно е мислимо при упражняването
на това потестативно процесуално правомощие да се стигне до порочно процесуално
действие от страна на съответния орган на власт, който е сезиран. Възможно е
това порочно действие да е реализирано в хода на действията на този орган по
администрирането на съответната преписка, заявление, искане и прочие – както се
претендира в случая. Такова процесуално действие принципно би било
недействително и незаместимо, като то следва да се замести с валидно. Липсата
на валидното заместване на недействителното процесуално действие в случая опорочава
проведената процедура изцяло, тъй като се претендира, че то е засегнало
валидното и учредяване.
В конкретният случай се твърди недействителност на приемането
и обработката на заявлението предвид опорочаването на заявената чрез него воля
на заявителя, чрез сугестиране на поведение от страна на служител на НОИ, което
не отразява действителната му воля.
Съдът намира, че в случая не е налице порочно действие на
администрацията при приемане и обработка на заявлението, както не е налице и
опорочаване на волята на жалбоподателя при попълването на заявлението в частта
му, с която се прави избор досежно начина на определяне на индивидуален
коефициент. Съответно решението на ответника не следва да се счита
незаконосъобразно поради неправилна преценка от негова страна на спазването на
администартивнопроизводствените правила при издаването на разпореждането за
пенсия.
На първо място, за да формира валидна воля за прилагането на
реда за определяне на индивидуалния коефициент, предвиден в разпоредбите на
чл.70, ал.4-7, ал.10 и 11 от КСО, жалбоподателят според нормата на §22ц, ал.1
от ПЗР на КСО е бил длъжен да приложи към заявлението си документи за брутен
трудов доход за три последователни години от последните 15, по негов избор, за
периода преди 1.1.1997 г., като в тази и част разпоредбата има императивен
характер. Предвид съдържанието на изречение първо, предложение последно на тази
норма, то това императивно изискване е свързано с разбирането на законодателя,
че към момента на подаването на заявлението за пенсия, лицето вече има
изградена представа, че изчисляването на индивидуалния коефициент при
посочените по - горе условия /т.н. стар метод/ ще доведат до по-благоприятен
размер на претендираната пенсия, като факта на представянето на такива
документи е волево действие, което е обективирано въз основа на тази именно
осъзната представа. Както съдът вече посочи по-горе, в преписката няма
документи, които да касаят възнаграждения за три последователни години за
период, представляващ 15 години преди 1 януари 1997 г., нито пред съда се
твърди, че такива са налични и такъв доход е налице. При това се налага извод, че
към момента на подаването на заявлението жалбоподателят е имал формирана
представа, че прилагането на т.н. стар метод не би довел до по – благоприятен
за него размер на пенсията, след като не е спазил процесуалното условие на нормата
и не е представил документи, изискващи установяването на съответното
възнаграждение или доход за такъв релевантен период. В този контекст, съдът при
преценка на дадените от свидетелите показания намира, че те установяват
присъствието на ***В. при приемането на заявлението, както и присъствието на
свидетеля Мустафа към онзи момент. Съдът приема и, че действително ***Х.
технически е попълнил съответните графи в заявлението. Най – сетне, съдът
приема, че ***В. е оказала съдействие при попълването на това заявление, като е
давала и указания на свидетеля Х.. Съдът обаче не намира, че тези указания са
повлияли на волята на жалбоподателя и са опорочили заявлението му. На първо
място, ***не е орган, компетентен да установи при представените документи кой
би бил по-благоприятния за жалбоподателя индивидуален коефициент, още повече,
че към заявлението не са приложени
съответните документи. Освен горното, както правилно сочи ответника в защитата
си, съдът с разпореждането за насрочването на делото указа на жалбоподателя, че
той следва да установи прилагането на разпоредбите на чл.70, ал.4-7 от КСО,
като става въпрос за установяване на тези права към момента на подаване на
заявлението, респ.момента на възникването на правото му на пенсия, като
последният по никакъв начин не установява, че индивидуалния коефициент,
изчислен по разписания в тези разпоредби начин са или биха били по-благоприятни
за него. При това положение е неприемливо да се счита, че и към настоящият
момент жалбоподателят има представа, че прилагането на тези правила водят до
по-благоприятен за него размер на отпуснатата му пенсия.
Дори и обаче в разрез с дотук изразеното становище на съда да
се приеме хипопетично и условно, че волята на жалбоподателя при подаване на
заявлението е била опорочена и е следвало при издаването на пенсионното
разпореждане да се съобрази действителната воля /изразена едва при
административното обжалване/, то това не би довело до претендирания краен резултат.
Както съдът отбеляза, още с разпореждането за насрочване на делото на
оспорващия е указано изрично, че следва да установи надлежно, че спрямо него са
приложими материално правните изисквания на разпоредбите на чл.70, ал.4-7 от КСО. Никакви доказателства за брутен трудов доход за периода от конкретни три
последователни години, които се вписват в изискването за 15 години, изтичащи до
1.1.1997 г. не са представени, като липсват и доказателства за доход в този
отрязък от време за период, който е по-къс тези три години. Служебно е
установено, че за 1997 г. и налице доход като самоосигуряващо се лице с внесени
ОВ от 64.02 лв. Посоченото означава, че дори и условно да се приеме, че
жалбоподателят изрично е заявил, че ще се ползва от прилагането на разпоредбите
на чл.70, ал.4-7 от КСО /ал.10 и 11 така или иначе са неприложими за него/, то
при представените доказателства към заявлението и с оглед служебно събраните
такива тези разпоредби се явяват
неприложими. При това съобразими са като по-благоприятни именно разпоредбите на
чл.70, ал.1-3 и ал.8-9 от КСО.
От друга страна при произнасянето на пенсионният орган са
спазени условията и предпоставките на разпоредбите на чл.68, ал.1 и ал.2, чл.
70, ал.1, ал.3, ал.8, изречение първо, ал.9, чл. 70а, ал.1 и чл.94, ал.1 от КСО.
Жалбата е неоснователна.
Разноски: При този изход на делото, на НОИ се следват
разноски в размер от 150 лв. с аргумент от разпоредбите на чл.143, ал. 4 и §1,
т.6 от АПК.
Водим от горното, Великотърновският административен съд,
шести състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Н.Х. ***, ЕГН **********, против решение
№1012-04-110#1 от 12.11.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново.
ОСЪЖДА А.Н.Х. ***, ЕГН **********, да заплати на Националния
осигурителен институ разноски по делото в размер от 150 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: