Р Е Ш Е Н И Е
№ 30 / 2.3.2017г. гр.Карнобат,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карнобатският
районен съд в публично заседание на втори февруари две
хиляди и седемнадесета година в състав :
Председател: ДИМИТЪР
МАРИНОВ
Съдебни заседатели:1…………………………
2…………………………
при секретаря................Д.Е..........
и в присъствието на прокурора................................................................като
разгледа докладваното от.........................................съдията
МАРИНОВ..................................................
Гр. дело № 837 по описа за 2013 година, и за да се произнесе взе предвид:
Производството по настоящото дело е било образувано по повод на
подадената искова молба от Община Карнобат
с която е предявил
срещу ответника Я.Т.Б. иск по чл. 422 ал.1 във вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 55 ал.1 от ЗЗД с който моли съда да постанови решение с което да приеме за
установено спрямо ответника посочен по-
горе Я.Б. , че същата й дължи сумата от 6 283, 20 лв. представляваща изплатени обезщетения по КТ на
отпаднало впоследствие основание в предвид влязлото в законна сила съдебно
решение № 50 от 20.03.2012 г. на КРС с
което е отменена Заповед № РД – 437 от
18.07.2011 г. на Кмета на Община Карнобат за прекратяване на трудовото
правоотношение с Я.Т.Б. и които
обезщетения са както следва: по чл. 220 ал.1 от КТ – за неспазен срок на предизвестие
в размер на 897, 60 лв. и изплатено обезщетение в размер на брутните му
трудови възнаграждения за 6 месеца по чл. 222 ал.3 от КТ при прекратяването на трудовото
правоотношение в размер на 5 385, 60 лв., както и дължимостта на законната
лихва върху същата горепосочена главница от 6283,20 лв., начиная от датата на
подаване на заявлението за издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в
Районен съд Карнобат, считано от 19.03.2013 г. Същият ищец моли съдът да му
присъди направените от него съдебни разноски по делото.
Ответната страна Я.Т.Б. е подала
писмен отговор на исковата молба, в която оспорва горепосоченият предявен иск,
като напълно неоснователен и недоказан и моли съдът да го отхвърли изцяло като
такъв по съображения изложени в отговора на исковата молба, като същата е
използвала правата си по чл. 211 и сл. от ГПК, като е предявила насрещни искове
срещу първоначалния ищец Община Карнобат с които Я.Т.Б. моли съдът да постанови
решение с което да съди Община Карнобат
да й заплати следните суми: 1.
сумата от 10 315, 50 лв.
представляваща обезщетение за оставането й без работа и лишаването й от доходи за 11, 5 месеца / при брутно трудово възнаграждение от 897 лв. месечно/, считано за периода от
19.01.2012 г. до 7.01.2013 г.,
2. сумата от 3 018 лв. представляваща обезщетение за лишаването й от диференцирано заплащане за учебните 2010 / 2011 г. , 2011 / 2012 г. и
2012 / 2013 г. Т.е.
за трите учебни години за периода от 19.07.2011 г. до 7.01.2013 г. / за тези три периода по 1006 лв. за период / 3.
сумата от 1 029 лв. представляваща дължимо й се обезщетение за лишаването й от допълнителни плащания / съответно
- сумата от 240 лв. за 2011 г. и сумата от 789 лв. за 2012 година / и 4. сумата от 3 588 лв., считано за
периода от 19.07.2011 г. до 11.12.2013 г. – датата на предявяване на иска, за преставляваща обезщетение за претърпени
морални вреди , за претърпени страдания , накърняване на доброто й име и имидж
/ определени на базата на 4 брутни
трудови възнаграждения / , като същата ищца претендира и осъждането на
ответната Община Карнобат да й заплати и съответните законни лихви върху горепосочените главници за всеки
един от исковете , начиная от датата на
предявяването им в КРС до окончателното
им изплащане,
които съдът е приел за разглеждане при условията на чл. 211 ал.1 от ГПК. Със същата искова молба ищцата Б.
моли съда да осъди ответната Община Карнобат да й заплати направените от нея съдебни разноски по насрещните искове на
основание чл. 78 от ГПК.
С писмено становище по делото
Община Карнобат оспорва предявените от ищеца Б. насрещни искове, като
неоснователни и недоказани и моли да бъдат отхвърлени изцяло.
В съдебно заседание Община Карнобат поддържа така предявения
иск, чрез процесуалният си представител и иска неговото уважаване изцяло, така
както е предявен. Ищецът по насрещните
искове Община Карнобат заявява, че същите искове са неоснователни и недоказани
и моли съдът да ги отхвърли като такива изцяло.
Ответникът по първоначалният иск Я.Б. редовно призована се
явява лично в съдебно заседание и чрез процесуалния представител оспорва същият
като неоснователен и недоказан и моли съдът да го отхвърли. Същата чрез
процесуалният си представител поддържа предявените от нея искове и моли съдът
да ги уважи изцяло.
След
поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
1.
По отношение на първия предявен иск по чл. 422
ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 55 ал.1 от ЗЗД с цена на
същия иск от 6283,20 лв. съдът намира за установено следното: Видно
от представените по делото доказателства, писмени такива, а именно: заповед №
РД- 437 от 18.07.2011 г. на кмета на Община Карнобат, акт за прекратяване №
0000008 от 19.07.2011 г. на кмета на Община Карнобат, ведомости за работни
заплати, съдебно решение № 50 от 20.03.2012 г. на РС-Карнобат, постановено по
гр.д. № 847/2011 г. по описа на РС-Карнобат, влязло в законна сила, потвърдено
с решение № II-126 от 6.11.2012 г. по въззивно гр.д. № 1283/2012 г. по
описа на ОС-Бургас се установява по един несъмнен и безспорен начин, че
ответницата Я.Б. е било прекратено трудовото й правоотношение като директор на
детска градина ЦДГ „Яна Лъскова“ Карнобат, считано от 19.07.2011 г., като са и
изплатени следните обезщетения – обезщетения по чл. 220 ал.1 от КТ за неспазен
срок на предизвестието в размер на 897,60 лв., обезщетение по чл. 222,ал. 3 от КТ при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 6 брутни трудови
възнаграждения в размер на сумата от 5385,60 лв., както и обезщетение по чл.
224 ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 5 дни за
сумата от 213,71 лв. В последствие същата с горепосочените съдебни решения е
била възстановена на работа, като директор на ЦДГ „Яна Лъскова“, тъй като съдът
е признал за незаконно уволнението й, като е осъдил Община Карнобат да й
заплати обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ в размер на 6 месечни брутни работни
заплати за времето през което Я.Б. е останала без работа , поради незаконното й
уволнение в размер на сумата от 5385,60 лв. ведно със законната лихва върху
тази сума, начиная от 11.08.2011 г. до окончателното й изплащане, като е осъдил
и Община Карнобат да заплати на ответницата Б. и направените от нея разноски по
делата, което показва, че на ответницата Б. е изплатена и нормативно
определената сума за оставането й без работа, поради незаконното й уволнение.
Тези обстоятелства не се спорят от ответницата, като същата заявява, че е
получила горепосочените обезщетения, но твърди че ги е получила добросъвестно
по смисъла на чл. 271 ал.1 от КТ и затова не дължи тяхното връщане, като за
това и на това основание моли съдът да отхвърли така предявените от ищеца
Община Карнобат искове, респ. иск. Съдът намира обаче, че същите обезщетения са
платени, поради прекратяване на трудовото правоотношение на ответницата Б. ***
и тези обезщетения същият ги заплатил тъй като са били императивно дължими на
ответницата Б. към онзи момент, респ.
кмета на Община Карнобат е нямал право на преценка дали да ги плати или
не, като работодател на Б., а бил задължен да ги плати по силата на закона,което
той е и сторил. В последствие във връзка
с възстановяване на работа на ответницата Б. на заеманата от нея длъжност преди
уволнението й, като директор на ЦДГ „Яна Лъскова“ същата със заповед на кмета
на Община Карнобат № РД № 6 от 07.01.2013 г. и факта, че същата е заела
длъжността си като директор от преди прекратяване на трудовия договор, е
заличено правното основание за прекратяване на трудовия договор и същата отново е започнала да полага труд по
горепосочената си длъжност все едно , че
трудовото й правоотношение не е било прекратявано. Налице е в случая едно
последващо настъпило отпаднало основание за получаване на същите суми, респ.
обезщетения по смисъла на чл. 55 ал.1 от ЗЗД и същата следва да ги върне на
Община Карнобат, тъй като са получени от нея въз основа на отпаднало основание.
Възражението на ответницата посочена по горе по исковата молба и поддържана в
хода на делото, че тъй като същата е
получила тези суми добросъвестно, то на основание чл. 271 ал.1 от КТ не следва
да ги връща, е неотносимо към настоящия правен казус, респ. към настоящия
случай с отпаднало основание за получаване на същите обезщетения, тъй като тази
разпоредба се отнася за заплатени обезщетения, извършени погрешка и които са
недължими по този начин на работника от страна на неговия работодател , а в
настоящия случай същите обезщетения са били дължими императивно по силата на
закона на ответника Б. и затова и работодателят – Община Карнобат и ги е
заплатил. По този начин с тези обезщетения, които са получени на последващо
отпаднало основание се дължат на работодателя и следва да му бъдат върнати, тъй
като уволнението е отменено от съда и с тях ответницата се обогатява
неоснователно. Затова същата следва да ги върне при приложимостта на закона по
смисъла на чл. 55 ал.1 от ЗЗД. Поради тази причина, съдът намира, че така
предявения от ищеца Община Карнобат иск се явява основателен и затова следва
да бъде уважен ведно с всички законни
последици – присъждане на законната лихва върху главницата считано от 19.03.2013
г., когато е било подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
смисъла на чл. 417 от ГПК в РС-Карнобат. С оглед на същото на ищцовата страна
следва да бъдат присъдени и направените по делото съдебни разноски във връзка с
предявения ищеца иск на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
2.
По повод на предявените насрещни искове от Я.Т.Б. ***
съдът намира за установено следното, че ответницата Б. *** четири броя
кумулативно съединени осъдителни иска, които съдът е приел за разглеждане и по
отношение на които съдът намира следното:
2.1.
По отношение на първия иск с който ищцата Б. моли
съдът на постанови решение с което да осъди община Карнобат да и заплати сумата
от 10 315,50 лв., представляваща обезщетение за оставането й без
работа и лишаването й от доходи за 11, 5 месеца / при брутно трудово възнаграждение от 897 лв. месечно/, считано за периода от
19.01.2012 г. до 7.01.2013 г., съдът намира, че същия се претендира както ясно ищцата е
посочили като обезщетение за оставането й без работа и лишаването й от доходи ,
поради нейното незаконосъобразно уволнение, но в размер на 11,5 месеца, респ.
при 11, 5 месечни брутни трудови възнаграждения по 897 лв. месечно, т.е. същата
претендира обезщетение по смисъла на чл. 225 ал.1 от КТ. Същата разпоредба от
КТ определя отговорността на работодателя за заплащане обезщетение и то е в
размер на до 6 месечни брутни трудови възнаграждения, като същият не дължи
обезщетение в по-голям размер. Тъй като обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ е
било присъдено на ищцата Б. с влязлото в законна сила решение № 50 от
20.03.2012 г., постановено по гр.д. № 847/2011 г. по описа на РС-Карнобат,
което същата ищца признава, че е изплатено, като е получила за тази цел сумата
от 5385,60 лв. представляващи обезщетение в размер на 6 месечни брутни заплати
за времето през което същата е останала без работа ,поради незаконното й
уволнение, които са наистина за периода, който и ищцата претендира с този
насрещен иск, то съдът намира, че същата е получила дължимото й се обезщетение,
присъдено от РС-Карнобат и същата няма законово право да претендира друго
такова в по-големи размери. Следователно този иск като неоснователен и
недоказан следва да бъде отхвърлен изцяло.
2.2.
По отношение на насрещния иск, който ищцата Б. *** за осъждането й да и
заплати сумата от 3 018
лв. представляваща обезщетение за
лишаването й от диференцирано
заплащане за учебните 2010/2011 г. ,
2011/2012 г. и 2012/2013 г., т.е. за
трите учебни години за периода от 19.07.2011 г. до 7.01.2013 г./ за тези три
периода по 1006 лв. за период/ съдът намира, че същите, както е посочила ищцата се
претендират за периода от 19.07.2011 г. до 07.01.2013 г., т.е. от датата на уволнението
й до датата на възстановяване на работа. Като по този начин съдът намира, че не
може да се претендира такова обезщетение за учебната 2012/2013 г., тъй като
през същата учебна година и по-точно от 7.01.2013 г. същата е започнала работа
като директор на ЦДГ „Яна Лъскова“ Карнобат, т.е. била е възстановена на
предишната си работа и по тази причина въз основа на твърдяното от нея
незаконно уволнение същото не може да бъде основание за претендиране на подобно
обезщетение за 2012/2013 учебна година. Тук следва да се добави, че същите
обезщетения за диференцирано заплащане за процесните три учебни години са
добавки към трудовото правоотношение и се дължат при реално положен труд, като
се определят въз основа на съответна преценка от работодателя на лицата – въз
основа на заповеди на Кмета на Община Карнобат. Същите заповеди , както посочва
вещото лице по назначената съдебно икономическа експертиза К.А., чието
заключение, като неоспорено от страните по делото съдът е приел като абсолютно
доказателство е, че такива диференцирани заплащания за която и да е от учебните
години се издават въз основа на заповеди на кмета на Общината на основание
Наредба № 1 от 04.01.2010 г. за работните заплати на персонала в звената от
системата на народната просвета и се отнасят за такова допълнително трудово
възнаграждение, което е за постигнати резултати от положения труд за
съответната учебна година. В допълнение на това следва да се каже , че в чл. 8
ал.1 т. 3 от горепосочената наредба е посочено, че това допълнително
възнаграждение е за постигнати резултати от положения труд през съответната
учебна година и се определя съгласно раздел четвърти от същата наредба. За
определяне на същото възнаграждение се
съставя комисия за оценяване резултатите от труда на директорите на общински
детски градини, която оценка се извършва чрез попълване за всеки съответен
директор на приложение № 3 на цитираната наредба, като сумите за това заплащане
се определят пропорционално според броя на събраните точки от оценката на комисията,
като следва да са полагали труд като директори на същите общински детски
градини. Следователно, тъй като ищцата Б. за същите тези учебни години изключая
2012/2013 г., когато тя вече е била възстановена на работа и спрямо нея не е
действало незаконното й уволнение през останалите учебни години 2010/2011 и
2011/2012 г. същата не се е намирала в трудови правоотношения и по този начин
не е полагала труд в Община Карнобат към момента в който същите биха се явявали дължими. Следователно същата
ищца няма правно основание да ги получи, тъй като по този начин не е полагала
труд, респ. не е изпълнявала длъжността Директор на ЦДГ „Яна Лъскова“ гр.
Карнобат, следователно на същата не й се дължи такова заплащане още повече, че
за неговата дължимост следва да бъде издадена заповед на работодателят й, която
в случая липсва. Затова този иск като неоснователен и недоказан следва да бъде
отхвърлен изцяло.
2.3. По отношение на насрещния иск, който ищцата Б. *** за осъждането й да и
заплати сумата от 1 029 лв. представляваща
дължимо й се обезщетение за лишаването й
от допълнителни плащания /
съответно - сумата от 240 лв. за 2011 г.
и сумата от 789 лв. за 2012 година / съдът намира, че
същите допълнителни възнаграждения се дължат при действително положен труд
както бе посочен по-горе и се явяват дължими след определянето им за такива със
заповеди на кмета на Община Карнобат. Тъй като ищцата Б. е получила такова,
както посочва вещото лице в размер на 197 лв. за празника 24 май, то след това
на същата не й се дължи такова след този период, тъй като от една страна същата
не е полагала труд като директор на ЦДГ“Яна Лъскова“ гр. Карнобат, а от друга
страна такова обезщетение се явява дължимо след определянето му за такова със
съответната заповед на кмета на Община Карнобат, след наличие на средства за
плащане на такива допълнителни възнаграждения във ФРЗ за системата на
просветата. Следователно, както бе посочено по-горе и това обезщетение за
допълнително трудово възнаграждение се явява недължимо на ищцата и поради това
така предявения иск от нея за осъждането на Община Карнобат да й заплати такова
обезщетение се явява изцяло неоснователно и недоказан и кат такъв следва да
бъде отхвърлен изцяло.
2.4. По отношение на насрещния иск, който ищцата Б. *** за осъждането й да и
заплати сумата от 3 588 лв., считано за
периода от 19.07.2011 г. до 11.12.2013 г. – датата на предявяване на иска,
преставляваща обезщетение за претърпени морални вреди , за претърпени страдания
, накърняване на доброто й име и имидж / определени на базата на 4 брутни трудови възнаграждения /, съдът намира следното:
Неимуществени вреди се обезщетяват по справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, а не както ги претендира ищцата въз основа на брутни трудови
възнаграждения, тъй като същата ги претендира тези неимуществени вреди, че са
настъпили в следствие на незаконното й уволнение. Но както бе посочени по-горе
същите не могат да се претендират като буртни работни заплати за процесния
период , а следва да се определят по принципа на чл. 52 от ЗЗД по
справедливост. Отделно следва да се посочи, че в случая за да възникне
отговорността на дадено лице за
поправяне на вреди от непозволено увреждане
следва да се установят елементите на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД
– деяние / действие или бездействие / , противоправност на деянието , настъпили
вреди в сферата / патримониума / на
трето лице , причинна връзка между деянието и вредите и наличие на вина. Тук
следва да се посочи, че липсва причинна връзка между деянието , извършено от
Община Карнобат, респ. от законния представител на Община Карнобат – кмета на
общината – извършеното уволнение на ищцата и настъпили вреди – неимуществени
такива в патримониума на ищцата Б., респ. съответен настъпил вредоносен
резултат – понесени болки и страдания от същата. Тук следва да се посочи, че не
се доказа и, че Община Карнобат е действала виновно, като е извършила
незаконосъобразното уволнение на ищцата Б. , тъй като в случая не се събраха
доказателства в тази насока. Освен това в случая съдът намира, че не се събраха
никакви достоверни доказателства относно това
какви вреди са настъпили за ищцата
, тъй като по делото не се събраха категорични доказателства в тази
насока, тъй като от показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели
Я. Ненчева и Стефка Комбакова сочат и друг източник, който е причинил
увреждания на психиката и здравето на ищцата, а това е ясно изразените
негативни отношения и настъпили конфликти между ищцата и трудовия колектив с
който тя преди това е работила. Същите свидетели свидетелства, че най голям дял
за изживените от нея болки и страдания е изразеното негативно отношение на
нейните бивши колеги срещу ищцата. В тази връзка е назначена съдебно медицинска
експертиза, извършена от вещото лице П.П. в която същото вещо лице е дало
заключение, което като неоспорено от страните по делото съдът е приел за
абсолютно доказателство и в която същото вещо лице посочва, че преди
уволнението й е имала заболяване на щитовидната жлеза, а след възстановяването
й на работа е получила кървене на гърлото и дрезгав глас, като е била
оперирана, като при извършения преглед от вещото лице същата му е споделила, че
преди освобождаването й от работа е имала инцидентни повишения на кръвното
налягане, а след освобождаването й е започнала да вдига кръвно придружено с
главоболие, а в момента има артериална хипертония, като вещото лице посочва, че
по отношение на заболяването на щитовидната й жлеза липсва медицинска
документация за установяване на заболяването й и неговия ход на протичане, като
липсва медицинска документация относно състоянието на гласните и връзки след
операцията и към настоящия момент за да се проследи хода на развитието и на
това заболяване, като относно артериалната хипертония вещото лице казва, че
може да се приеме, че е претърпяло подходящо развитие след освобождаването и от
работа и е довело до развитието на хипертонично сърце, но няма приложена такава
документация от която да се установи какво е било това заболяване по време на
уволнението й. Същото вещо лице посочва в съдебно заседание, че високото кръвно
налягане може да се получи и с повишаване на теглото и напредване на възрастта
на дадено лице, като хипертоничното сърце е установено едва през 2015 г., като
от датата на уволнението до датата на възстановяването няма медицинска
документация, за това че ищцата боледува от хипертония. Следователно, съдът
намира, че тъй като в случая липсва причинно следствена връзка между действието
на ответната страна, респ. извършеното от него незаконно уволнение на ищцата Б.
и твърдените от нея претърпени болки и страдания, че липсва вина в същото това
действие, извършено от Община Карнобат, както и че не се доказа по един
несъмнен и категоричен начин какъв е размера на претърпените страдалния от
ищцата Б. и това дали същата ги е претърпяла в следствие на незаконното й
уволнение или на негативното отношение на трудовия колектив с който тя е
работила към нея, то съдът намира, че и тази претенция като напълно
неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена ведно с всички законни
последици от това, както и горепосочените три претенции. В тази връзка
приложените решения на КРС № 91 от 22.04.2013 г. по гр.д. № 135/2013 г. по
описа на РС-Карнобат, потвърдено с решение № I – 120 от 23.09.2013 г. на БОС по в.гр.д. № 1392/2013 г. по описа на
ОС-Бургас, решение № 352/26.09.2014 г. на Комисията за защита от дискриминация
на Република България, потвърдено с решение
№ 302 от 17.02.2015 г. , постановено по Административно дело № 2429/2014
г. по описа на Административен съд – Бургас, потвърдено с решение № 5501 от
10.05.2016 г. по Административно дело 4331/2015 г. по описа на Върховния
административен съд на Република България съдът намира, че не следва да се
кредитират като доказателства по настоящото дело, тъй като същите не касаят
периода на уволнението респ. процесното такова, а се отнасят за други периоди
от време и по този начин, не могат да се кредитират като доказателства във
връзка с настоящото дело по повод на твърдените претърпени страдания от ищцата Б.
по време на незаконното й уволнение.
В съдебно заседание процесуалния
представител на ищцата е направил възражение за прекомерното възнаграждение на
адвокатската защита на Община Карнобат по смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК като
моли съдът да присъди по нисък размер на разноските в частта им на адвокатски
възнаграждения, което искане съдът намира, че действително следва да разгледа
съобразно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
която Наредба съдът намира, че следва да вземе предвид при определяне на
действителното възнаграждение за адвокат, което Б. ***. Съдът намира, че
минималния размер на адвокатското възнаграждение определено по смисъла на чл. 7
ал.2 т. 3 и чл. 7 ал. 8, както и по чл. 9 от същата наредба се явява в размер
на сумата от 1427,28 лв., което и възнаграждение следва да се присъди на Община
Карнобат за адвокат, като по този начин Б. следва да бъде осъдена да заплати на
Община Карнобат общата сума от 1584.99 лв., представляваща направените по
делото съдебни разноски от Община Карнобат по настоящото дело. Тъй като както
бе посочено по горе съдът намира, че предявените от ищцата Б. се явяват
неоснователни и недоказани, то съдът намира, че не следва да й се присъждат и
исканите от нея съдебни разноски по делото.
Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският
районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Я.Т.Б.
с ЕГН ********** *** , че същата дължи
на Община Карнобат, Код по Булстат: *********, бул. ”България” № 12, представлявана
от Г.И.Д. – кмет общата сума в размер на 6 283,20
лв. представляваща изплатени
обезщетения по КТ на отпаднало
впоследствие основание в предвид
влязлото в законна сила съдебно решение
№ 50 от 20.03.2012 г. на КРС с което е отменена Заповед № РД – 437 от 18.07.2011 г. на Кмета
на Община Карнобат за прекратяване на трудовото правоотношение с Я.Т.Б. и които обезщетения са както следва:
по чл. 220 ал.1 от КТ – за неспазен срок на
предизвестие в размер на 897, 60
лв. и изплатено обезщетение в размер на
брутните й трудови възнаграждения за 6
месеца по чл. 222 ал.3 от КТ при прекратяването на трудовото
правоотношение в размер на 5 385, 60 лв., както и дължимостта на законната
лихва върху същата горепосочена главница от 6283,20 лв., начиная от датата по
подаването на заявлението за издаване на съответната заповед за изпълнение № 128
от 19.03.2013 г. по чл. 417 от ГПК по
ч.гр.д. № 210 / 2013 г . в КРС – 19.03.2013 година до окончателното изплащане
на вземането.
ОТХВЪРЛЯ
предявените кумулативно съединени насрещни искове от Я.Т.Б. с ЕГН ********** ***,
Код по Булстат: *********, бул. ”България” № 12, представлявана от Г.И.Д. ***
да й заплати: 1. сумата от 10 315, 50 лв.
представляваща обезщетение за оставането й без работа и лишаването й от доходи за 11, 5 месеца / при брутно трудово възнаграждение от 897 лв. месечно/,
считано за периода от 19.01.2012 г. до 7.01.2013 г., 2. сумата от
3 018 лв. представляваща обезщетение
за лишаването й от диференцирано
заплащане за учебните 2010 / 2011 г. ,
2011 / 2012 г. и 2012 / 2013 г., т.е. за трите учебни години за периода от 19.07.2011
г. до 7.01.2013 г. / за тези три периода по 1006
лв. за период / 3.
сумата от 1 029 лв. представляваща обезщетение за лишаването й от допълнителни плащания / съответно
- сумата от 240 лв. за 2011 г. и сумата от 789
лв. за 2012 година / и 4. сумата от 3 588 лв., считано
за периода от 19.07.2011 г. до 11.12.2013 г. – датата на предявяване на иска,
за преставляваща обезщетение за претърпени морални вреди , за претърпени
страдания , накърняване на доброто й име и имидж / определени на базата на 4 брутни трудови възнаграждения / ведно със съответните
претендирани законни лихви върху
горепосочените главници за всеки един от исковете , начиная от датата на предявяването им в КРС – 11.12.2013 г. до окончателното им изплащане, като
неоснователни е недоказани.
ОСЪЖДА Я.Т.Б. с ЕГН ********** ***
, да заплати на Община Карнобат, Код по
Булстат: *********, бул. ”България” № 12, представлявана от Г.И.Д. – кмет сумата от 1584.99 лв., представляващи
направените от Община Карнобат съдебни
разноски по настоящото дело .
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в 14-дневен срок, считано от
датата на съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: