Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,……………..2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I ГО, в закрито заседание през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЖАНА
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБКА ГОЛАКОВА
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янева частно гражданско дело № 3592 по
описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано
е по жалба на Министерство на външните работи срещу
постановление от 13.12.2018г. по изп.дело № 20138510400743 на ЧСИ М.П.с рег. № 851 с район на действие – районът
на СРС.
Жалбоподателят
поддържа доводи за необоснованост и незаконосъобразност на постановлението.
Твърди, че в него не бил посочен период, за който е прието, че е налице
основанието по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Моли съда да отмени постановлението.
Ответникът
по жалбата не изразява становище.
В
приложените по делото мотиви на ЧСИ по реда на чл.436, ал.3 от ГПК са изложени
съображения за неоснователност на частната жалба. В мотивите е посочено, че
през периода 09.11.2001г. до 30.06.2008г. не са извършени действия по принудително
изпълнение, поради което преклузивният срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е
изтекъл и изпълнителното дело е
прекратено по силата на закона.
Софийски
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, установи от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена в срок и е допустима.
Разгледана
по същество – неоснователна, поради следните съображения:
С
постановление от 13.12.2018г. по изп.дело № 20138510400743 на ЧСИ М.П.с рег. № 851 с район на действие –
районът на СРС е прекратено производството по изпълнителното дело, на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Съгласно
чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК, изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение
на делата за издръжка. От
приложеното копие на изпълнително дело №
20138510400743 се установява, че
изпълнителното дело е образувано на 09.11.2001г., когато взискателят е подал
молба за образуване и е поискал налагане на запор върху трудовото
възнаграждение и пенсията на длъжника. Следващата молба, подадена от
взискателя, е от 30.06.2008г. С нея е поискано да се пристъпи към изпълнение по
указаните вече способи и сумите да бъдат преведени по конкретна банкова сметка,
***.
Така
през периода 09.11.2001г. - 30.06.2008г., след като взискателят е посочил
изпълнителни способи с молба от 09.11.2001г.,
за период от повече от две години не е поискал извършването на изпълнителни
действия, поради което изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Поради изложените доводи, няма
основание за отмяна на постановлението на съдебния изпълнител.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 359199/14.03.2019г. по описа на СГС /вх.№
106911/28.12.2018г. по описа на ЧСИ/, подадена от Министерство на
външните
работи, адрес за
призоваване: гр. София, ул.”********, срещу постановление № 78778/13.12.2018г. по изп.дело
№ 20138510400743 на ЧСИ М.П.с рег. № 851
с район на действие – районът на СРС, с което е прекратено, на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК, производството по изпълнителното дело.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.