Р Е Ш Е Н И Е
гр. Варна, 30.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРИДЕСЕТИ състав в публично заседание на пети март две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при секретаря Антония Пенчева като разгледа докладваното от съдията гр.дело №13370 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Х.Д.М.Д., ЕГН ********** срещу Министерство на
вътрешните работи, с която е отправено искане с
правно основание чл. 2, ал.
2 от Правилника за издаване на българските лични документи, във вр.
с чл.
59, ал.1, т.2
от Закона за българските лични документи за промяна на начина на транслитерацията на името му Д.
с латински букви от
„D“ на „D.“.
В исковата молба ищецът излага, че още при издаването на въпросния документ за самоличност презимето на ищеца било отразено некоректно и неточно при изписването на латинската транскрипция на неговите имена като презимето му е изписано на латински „D.", а не както е правилно - „D.".
Твърди, че името му е било изписано правилно в Приемо-предавателен протокол за предаване на лица в Разпределителен център - гр. Елхово, peг. № ** г. на РД „Гранична полиция" –
Елхово; Заповед, peг. № ОЧ-230/20.05.2014 г. за принудително отвеждане на чужденец до границата на Република България, издадена от Началника на Гранично полицейско управление –
Болярово и в Издаден съвсем наскоро в родината на ищеца – С. А. Р.. Твърди, че разминаването в изписването на латински на презимето на ищеца в задграничния му паспорт и в картата му за чужденец с хуманитарен статут създават ред затруднения за ищеца при опитите му преминавайки през държани граници да се легитимира надлежно.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника
Министерство на вътрешните работи е депозиран отговор, в който изразяват становище за неоснователност на предявения иск и молят за отхвърлянето му. В отговора излагат още, че при издаване на българските документи за самоличност ищецът не е представил никакъв друг документ за самоличност, освен издадената му от ДАБ-МС регистрационна карта на чужденец номер № ** г. Самоличността на лицето е установена по представената от него регистрационна карта, което на практика означава, че посочените в нея данни се основават единствено на декларирани от него данни. Сочи още, че съгласно изискванията на ЗБЛД и ПИБЛД чужденците подават заявления за издаване на български лични документи в Областната дирекция на МВР по постоянен адрес, а същите се персонализират в ДБДС след съгласуване с ДАБ – МС. Видно от представените заявления лицето е отбелязало с „вярно“ и последователността, и латинската транслитерация на имената си и не е възразило за начина на изписването им, нито е приложило други официални документи пред органите на МВР, удостоверяващи различното им изписване на латиница, а освен това издадените на ищеца български лични документи и през 2014 и през 2018 г. са с една и съща английска транслитерация, а именно H. D. M. D.. Излагат още, че лицето живее повече от 5 години на територията на Република България и не е възразил до момента за начина на транслитерация на презимето му, както и че снимката на представения задграничен паспорт видно се различава от снимките, направени на ищеца при издаването на българските му документи за самоличност.
По делото е постъпил и писмен отговор от Държавна агенция за бежанците при МС, в който изразяват становище, че по време на производството пред Държавна агенция за бежанците при МС личните данни на ищеца са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, т.3 от Закона за убежището и бежанците, с която е заявил че се казва H. D.
M. D.. Впоследствие ищецът представил и шофьорска книжка, в която името му било изписано само на арабски език, като в превод на български език името му е: Х.Д.М.Д.. Агенцията още сочи, че съгласно изискванията на чл. 41, ал.1, т. 1, във вр. с чл. 40, ал.1, т1 от ЗУБ на 23.05.2014 г. ДАБ при МС издала регистрационна карта на сирийския гражданин, в която имената били вписани като H. D.
M. D. / Х.Д.М.Д.. В отговора още се сочи, че административното производство по молбата за международна закрила на ищеца приключило с Решение №4798/22.07.2014 г., което не е обжалвано. Въз основа на представени от ДАБ при МС лични данни на сирийския гражданин му били издадени два броя удостоверения за пътуване зад граница, в които имената му били изписани H. D.
M. D./ Х.Д.М.Д.. Като заключение ДАБ при МС сочи, че производството пред нея е приключило и промени в имената на чужденеца могат да се правят само по съдебен ред.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно Заповед рег. №ОЧ-230-20.05.2014 г. за принудително отвеждане на чужденец до границата на Р. България, задържан на 19.05.2014 г. с имена H. M. D., роден на *** г. в С., без документи за самоличност е наложена принудителна адмистративна мярка „Принудително отвеждане до границата на Р. България” за чужденеца. На кирилица имента му са изписани Х. М. Д..
С приемо-предавателен протокл рег. №4409/20.05.2014 г. за предаване на лица в Разпределителен център - гр. Елхово е предадено лицето Х. М. Д., като имената му на латиница са изписани H. M. D., род. на *** г. в С..
С Декларацията на осн. чл. 30, т.3 от Закона за убежището и бажанците ищецът е заявил, че имената му са: Х.Д.М.Д./ H. D. M. D.. В същата е посочено: „Декларацията продиктувах лично. Текстът ми бе преведен на разбираем от арабски език и нямам възражения по написаното в него. Не съществуваха комуникативни пречки.”
На ищеца е издадена регистрационна карта на чужденец в производство за определяне на държавата, компетентна за разглеждането на молбата за статут № *** г., в която като имена на ищеца са посочени Х.Д.М.Д./H. D. M. D..
С Решение №4798/22.07.2014 г., постановено въз основа на подадена молба за предоставяне на статут, входящ №3239/20.05.2014 г. от Х. М. Д. и молба вх. №1421/23.05.2014 г., на която дата кандидатът е регистриран като Х.Д.М.Д. е предоставен хуманитарен статут на Х.Д.М.Д..
Със Зявление за издаване на документ за самоличност и пребеваване на чужденци в Р. България рег. № ** г., Х.Д.М.Д. е заявил желанието си да му бъде издадена карта на чужденец с хуманитарен статут и Удостоверение за пътуване зад граница на чужденец с хуманитарен статут, като в заявлението е посочил, че желае имената му на латиница да се изписват: H. D. M. D..
По делото е представена карта на чужеденец с хуманитарен статут № *** издадена на *** г. от МВР на името на Х.Д.М.Д., като името на литиница се записва H. D. M. D.. Същата е издана въз основа на заявление с вх. № 129/02.02.2018 г., в което отново като транслитерация на името на ищеца е посочено H. D. M. D..
Съчласно чл. 59, ал.1, т.3 от ЗБЛД на пребиваващи в Република България чужденци се издава документ за самоличност „карта на чужденец с хуманитарен статут”
от органите на Министерството на вътрешните работи на чужденец с предоставен хуманитарен статут, със срок на валидност до три години.
Съгласно чл.
5, ал. 1 от Правилника
за издаване на
българските лични документи
(ПИБЛД) български личен документ се издава въз основа на подадено заявление по образец съгласно приложения № 2, 3, 4 или 8. Съгласно ал. 2 на същия член заявленията по ал. 1 при наличие на техническа възможност се попълват с данни от Националния автоматизиран информационен фонд
"Национален регистър на българските лични документи"
(НАИФ
"НРБЛД")
и се предоставят на заявителя за установяване съответствие на данните.
Съгласно чл. 2, ал.1 от
ПИБЛД имената и месторождението на българските граждани в българските лични документи се изписват на кирилица и на латиница чрез английска транслитерация съгласно приложение № 1.
Съгласно чл. 2, ал.2 от ПИБЛД по искане на българските граждани имената им, съдържащи характерни букви и буквосъчетания,
могат да бъдат изписани на латиница по начин,
различен от английската транслитерация, в първи документ за самоличност.
Промяна в следващ документ може да се извърши само след представяне на официални документи,
съдържащи исканото изписване,
или след представяне на съдебно решение.
Съгласно чл.6,
ал.2 от ПИБЛД имената на чужденците се изписват,
както са изписани в документите им за самоличност или за пътуване,
а имената на чужденците,
получили убежище,
статут на бежанец или хуманитарен статут,
които не притежават такива документи,
се изписват по реда,
по който те са ги посочили,
в подписана от тях декларация пред компетентния орган.
Съгласно ал. 5 на същия член имената на чужденците в българските лични документи се изписват и на български език.
По делото е представено писмо изх. №КП-724(1)/25.04.2018
г.
ДАБ при МС в отговор на молба от Х.Д.М.Д.,
с което го уведомяват,
че по отношение на искането му имената му на латиница да се изписват съобразно с националния му паспорт,
че по време на производството пред ДАБ при МС не е представил този документ пред служители на ДАБ, въпреки задължението си да представи всички документи,
с които разполага,
с което оставят молбата му неудовлетворена.
По делото е представен документ за самоличност – международен паспорт на лицето Х.Д.М.Д.,
в който имената му на латиница са изписни:
H. D., а като бащино име е записано M. D., което в превод е записано
М.Д.. Същият е представен в оригинал в съдебно заседание,
като от пълния оригинал е видно,
че паспортът е издаден
2019 г.
в А.. Като свидетелят заявява,
че паспортът бил издаден чрез родителите му, който му изпратили от С.
От изложеното до тук съдът намира,
че по време на производството по получаване на хуманитарен статут не е установено с документи за самоличност как следва да се изписва името на ищеца на латиница.
Същото е било преведено от арабски на български под диктовката на самия ищец и съгласно представения от него,
съобразно с разпоредбата на чл. 30, т.3 от ЗУБ, единствен документ за самоличност,
с който ищецът е разполагал – шофьорска книжка на арабски език.
Под диктовката на ищеца е записано и как да се изписва името му на латиница,
при положение,
че той не владее език от групата на латинските езици,
ползващ латинската азбука.
При изписването на латиница на имената на ищеца е приложен закона за транслитерация.
Съгласно чл. 4 от Закона за транслитерацията обаче е видно,
че той не борави с латинската буква „W”
изобщо,
което ищецът нито е имало как да знае предварително,
нито е могъл да узнае по време на съставяне на декларацията,
тъй като не е разбирал нищо от написаното.
Доколкото към момента на заявяването ищецът не е разполагал с документ за самоличност, издаден от родината му, в който да е налично изписване на иметото и на латиница, то той не е имал възможност да прецени/сравни дали името му е изписано съобразно този документ. След сдобиването си с такъв докумемнт – международен паспорт,
ищецът вече има правната възможност да иска имената му да бъдат изписани в българския документ за самоличност съобразно с националния му такъв,
съгласно разпоредбата на цитирания чл. 6, ал.2 от ПИБЛД,
който дава превес именно на изписването на името съгласно притежаван от лицето друг документ за самоличност,
а не на декларацията по чл. 30, т.1 от ЗУБ, която се изготвя само в случай на липсата на документ за самоличност.
Правният ред, по който българските граждани могат да искат промяна на транслитерацията на имената си в издадените им последващи български документи за самоличност,
е именно чл. 2, ал.2 от ПИБЛД.
Въпреки че този член изрично касае български граждани,
съдът счита,
че е приложим и към настоящия казус,
на първо място поради аналогичността на процедурата чрез транслитерация на изписаното първоначално на кирилица име на ищеца и на второ място поради разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от Закона за бежанците,
съгласно която чужденец с предоставен хуманитарен статут има правата и задълженията на чужденец с разрешено постоянно пребиваване в Република България.
Съгласно чл. 3, ал.1 от Закона за чужденците в Република България чужденците в Република България имат всички права и задължения според българските закони и ратифицираните международни договори,
по които Република България е страна,
с изключение на тези,
за които се изисква българско гражданство.
Няма данни по делото ищецът да е извършил престъпление или да се издирва за извършването на такова,
както в България,
така и в чужбина.
На ищеца е даден български ЕГН, който е посочен в българските му документи за самоличност,
поради което съдът намира,
че смятата на начина на изписване на името му на латиница не би следвало да доведе до дезинформиране,
респ.
заблуда на органите по отношение самоличността на лицето,
легитимиращо се с документа за самоличност.
Съгласно представения от него документ за самоличност международен паспорт,
издаден в Сирия фамилното му име се изписва D.. Поради което съдът намира, че е редно и в издадените му български документи за самоличност името му да се изписва по този начин. Изписването на именото на ищеца в българските лични документи по начин идентичен с този в международният му паспорт, издаден от родината му С., съдът намира, че има способства за недвусмисленото идентифициране на лицето от държавните и международни органи.
С оглед на изложеното съдът намира молбата на ищеца за допустима и основателна,
поради което следва да бъде уважена.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА, на осн. чл. 2, ал. 2 от Правилника за издаване на българските лични документи ИМЕТО на Х.Д.М.Д., ЕГН ********** за напред да се изписва на латиница в издаваните му български лични документи H.
D. M. D.,
а не както досега H. D.
M. D..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: