№ 20
гр. ЛЕВСКИ, 29.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и девети
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря Ваня Н. Д.а
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова
Административно наказателно дело № 20234410200300 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от З. И. Г.,
ЕГН**********, с адрес: с. ***, срещу НП №23-0293-001119/29.09.2023г.,
издадено от началник РУ в ОДМВР Плевен, РУ - Левски, с което на
жалбоподателя на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец, за нарушение на чл.175, ал.1, т.3 от
ЗДвП.
Жалбоподателят счита издаденото наказателно постановление за
неправилно и незаконосъобразно. Навежда съображения, че се е намирал
пред Нон стоп в гр. Левски, след което потеглил. Телефонът му звъннал и той
спрял да разговаря. След около 5 мин. дошъл патрулен автомобил и му било
заявено от полицаите, че не е спрял за проверка и ще му бъде съставен акт.
Жалбоподателят се противопоставил, тъй като не видял някой да му подава
стоп палка. Отказал да подпише акта, тъй като имал възражения.
Искането е съдът да отмени обжалваното наказателно постановление
като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява.
Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата.
Пледира за отмяна на обжалваното НП поради това, че не е установено по
категоричен начин жалбоподателят да е извършил описаното нарушение.
Ответникът по жалбата Началник РУ в ОДМВР Плевен, РУ - Левски,
редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище
1
към административнонаказателната преписка навежда довод, че жалбата е
неоснователна и недоказана и моли да бъде оставена без уважение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок, поради което се явява допустима и следва
да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а
наказателното постановление – потвърдено.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На 17.06.2023г., в 02:40 ч., в гр. Левски, по ул.К. и М., жалбоподателят
като водач управлявал лек автомобил ***, с рег. №***, собственост на Р. К.
П.а, като при подаден светлинен и звуков сигнал не спира, увеличил
скоростта и влязъл в междублоково пространство, с което осуетил
извършване на полицейска проверка. Посочено е, НП е издадено на
основание чл. 33, ал.2 от ЗАНН, като в РУ – Левски е постъпило
постановление за отказ да се образува досъдебно производство, както и че
деянието не е маловажен случай и е съобразен чл. 27, ал.2 от ЗДвП.
В РУ – Левски е постъпил сигнал за автомобил, който вдига шум.
Полицейските служители, които посетили посоченото място не установили
автомобила. След около час отново бил получен сигнал за автомобила, който
вдигал шум на друго място в града. Полицаите отишли на сигнала, като се
разминали с л.а. „***“ с рег. № ЕН***. Полицейските служители разпознали
водача – З. И. Г.. Последвали автомобила след като подали светлинен и
звуков сигнал. Водачът не спрял. Увеличил скоростта и и влязъл в
междублоковото пространство, където бил последван от служителите на
полицията. Водачът стигнал до място, откъдето не е можел да продължи
движението си. На предната седалка не е имало водач, а на задната седалка се
пренасял жалбоподателят. Свидетелят Л. е категоричен, че при разминаване с
автомобила е видял кой го управлява и е разпознал З. И. Г.. По отношение на
колегата си Д. заявява, че последният не е от града и не познава лицето.
Свидетелят заявява с категоричност, че не са губили от поглед автомобила.
С постановление РП – Плевен е отказала да образува досъдебно
производство и е прекратила преписка №5001/2023г. по описа на РП –
Плевен.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от
събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на
свидетелите Д. П. Д. К. Л. Л., както и от представените писмени
доказателства.
Съдът даде вяра на показанията на свидетелите, тъй като същите са
последователни, логични, не са в противоречие помежду си, както и с
останалия доказателствен материал, дадени са от незаинтересовани от изхода
на делото лица. Заявеното от свидетеля Д., че не може да каже дали
жалбоподателят е управлявал автомобила, може да бъде обяснено с оглед
2
изминалия период от време.
Изложените от свидетелите факти се подкрепят от приобщените по
делото писмени доказателства, на които съдът даде изцяло вяра, като
официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на
техните функции и по предвидения в закона ред.
При издаване на обжалваното наказателно постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Нарушението и
автора му са безспорно доказани от обективна и субективна страна от
събраните доказателства и съответстващите на нарушението санкционни
норми.
Водач, който извърши нарушение по чл. 175, ал.1, т.3 от ЗДвП,
съдържащ едновременно правило за поведение и санкция за неговото
нарушаване, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 500 до 200 лв.
Съдът намира нарушението за безспорно доказано както от обективна,
така и от субективна страна. Свидетелят Л. с категоричност заявява, че при
разминаване с автомобила е възприел водача и го е разпознал и са имали
визуален контрол над него, а при спиране от предна дясна врата е излязло
дете. Горните обстоятелства са отразени и в съставената докладна записка.
Наложените административни наказания лишаване от право да
управлява МПС и глоба са в минималните размери, предвидени за
процесното нарушение в санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, т.3 от
ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 189з ЗДвП, за нарушенията по този закон
не прилагат чл. 28 и чл. 58г ЗАНН. Въведена е изрична забрана за прилагане
института на маловажен случай към нарушенията по ЗДвП, поради което
следва да се потвърди обжалваното наказателно постановление с оглед
доказаността на нарушението, нарушителя и неговата вина. Наказателното
постановление е законосъобразно, издадено от компетентен орган, при
спазване на административнопроизводствените правила и правилно
приложение на материалния закон, включително относно определените
наказания, които са в предвидените по закон минимални размери.
Предвид на изложеното, обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №23-0293-001119/29.09.2023г., издадено от
началник РУ в ОДМВР – Плевен, РУ Левски, с което на З. И. Г.,
ЕГН**********, с адрес: с. ***, на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от един месец, като законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-
3
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
4