Р Е Ш Е Н И Е
№ …………… / 24.08.2020г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание,
проведено на 24.07.2020г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при секретар АТАНАСКА И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 8208 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото се развива по иск с правно осн.
чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, чл.240 ЗЗД и чл.86
от ЗЗД, предявен от „К.И." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, уточнен с молба № 44778/20.06.2019г., срещу П.В.Д. ЕГН **********,***, за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
-Сумата от 1375.00лв./хиляда
триста седемдесет и пет лева и нула стотинки/ главница на основание сключен
Договор за потребителски кредит„Екстра"№79738/21.08.2018г.
-Сумата от 196.92лв. /сто
деветдесет и шест лева и деветдесет и две стотинки/ договорна лихва за периода 21.08.2018 г. - 25.02.2019г.
-Сумата от 1017.50лв./хиляда
и седемнадесет лева и петдесет стотинки/ договорна такса „Гарант" за
периода 21.08.2018г. - 25.02.2019г.
-Сумата от 19.68лв. /деветнадесет
лева и шестдесет и осем стотинки/ законна лихва за забава запериода22.10.2018г.
-25.02.2019г.
-законна лихва за забава върху
главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата,
за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
по ч.гр.дело №3727/2019г. по описа на
Районен съд - гр. Варна, 31-ви състав.
Претендират се за присъждане разноските,
направени в хода на заповедното производство, както и направените
съдебно деловодни разноски в настоящото производство.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното
право: Сочи се, че „К.И."ООД, ЕИК ***, е търговско дружество, регистрирано
като финансова институция по смисъла на чл. 3, ал.
1 т.3 от Закона за
кредитните институции. Дружеството притежава удостоверение за дейността си
от Българска народна банка (БНБ) с No BG R00288, както и удостоверение No 360363 за администратор на личните данни воден към регистъра към Комисията за
защита на личните данни.
Основната дейност на "К.И."ООД е отпускане на онлайн
краткосрочни потребителски заеми със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Договорът за
кредит с кредитополучателя се сключва във формата на електронен документ и
правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните услуги
и платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД) и Закона за електронния документ
и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) /с предишно загл. -Закона
за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП)/.
С оглед изложеното, П.В.Д. ЕГН **********, се сочи, че е кандидатствала
за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството, на адрес www.creditins.bg, като е
предоставила личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за
кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване
на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В
резултат на подадената заявка и предоставените от П.В.Д. данни, служител на ищецът , се е свързал с нея на
посочения телефон, като ответникът е потвърдил самоличността си, истинността на
предоставената информация и желанието си да получи при условията на
дружеството, кредит в размер на 1500.00лв. След обработване
на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника е
изпратен, на посочената от него електронна поща,
електронен формат на договора за кредит от разстояние. Същият е потвърдил, с
избиране на изпратения му от „К.И."ООД линк за потвърждение, сключването
на Договор за потребителски кредит„Екстра"№ 79738/21.08.2018г. и желаната сума й е била преведена чрез системата е-pay и получена от
същия/същата на каса на партньорски офис на „Изипей"АД,
срещу представена от П.В.Д. лична карта.
С настоящата молба се представя копие от заявката, изпратена до
дружеството ни от П.В.Д., справка - извлечение за
извършен превод, както и договор, сключен между страните. Съобразно съдебната
практика електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител
с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл.З ал.1
от ЗЕДЕУУ). Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно
изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл.2 ал.1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се
счита за подписано при условията на чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ - за електронен
подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с
електронното изявление за установяване на неговото авторство. Видно от данните
посочени в заявката на ответника в тях фигурира информация, която логически е
свързана само и единствено с П.В.Д., която лично е предоставила на дружеството
при кандидатстването. Следователно, се сочи, че ответникът с попълване на
данните си в заявката за кредит автоматично следва да се счита, че е неин автор
и никое друго лице не би следвало да притежава тези данни. Законът придава
значение на подписан документ не само на този електронен документ, към който е
добавен квалифициран електронен подпис (чл.13 ал.3 ЗЕДЕУУ), но допуска страните
да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен
подпис стойността на саморъчен. За обикновен електронен подпис се счита всяко
въвеждане на лична информация, която логически се свързва с издателя й, какъвто
е настоящия случай. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е
подписан електронен документ. Неговата доказателствена
сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако се
касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на
изявлението (чл.180 ГПК).
В настоящия случай се представя договора сключен между страните в
писмен вид, като възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен
носител не променя характеристиките му. Съгласно чл.184 ал.1 изр.1 ГПК, той се
представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от
страната, като преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на
изявлението и неговото съдържание.Въвеждането на лични данни от страна на
ответника в системата на доверителите ми, съгласяването му с условията на
същия, потвърждаване на издадения му договор чрез предоставен e-mail адрес и телефонен
номер е равнозначно на подписване на това цифрово създадено словесно изявление
с електронен подпис по смисъла на чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ. Преписът има значението на
носител, обективиращ частни, подписани от страните,
документи. Съгласно чл.180 ГПК, те се ползват с формална доказателствена
сила за авторството им.
В тази връзка, се сочи, че е и постановеното съдебно решение № 70 от 19.02.2014 г. на Върховният касационен съд на Република България, четвърто
гражданско отделение, гр.д.№ 868/ 2012 г.
Съгласно формата за кандидатстване П.В.Д. е имала възможност да избере
опция да предостави банкова гаранция за обезпечаване на задължението му или да
му бъде предоставена такава от дружество, с което КРЕДИТОДАТЕЛЯ има сключен
договор. С оглед формата за кандидатстване е избрала опция да й бъде осигурен
гарант за ползване на кредита от „К.И."ООД, с което на основание т.4 от
договора сключен между страните, се е задължил/а към ежемесечната му/й вноска
по кредита да бъде начислена и такса „Гарант" за предоставената услуга.
„К.И."ООД има сключен Договор за предоставяне на гаранция по
потребителски кредити 25.10.2014г. с „БИКНЕЛ КОРП" ООД, per. номер 155538/23.10.2014г., съгласно който „БИКНЕЛ КОРП" ООД в качеството на
ДРУЖЕСТВО ГАРАНТ се задължава да гарантира вземанията на КРЕДИТОДАТЕЛЯ по
отпуснати потребителски кредити съгласно сключени Договори за потребителски
кредити между КРЕДИТОДАТЕЛЯ и КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИТЕ, ако тази опция е била
избрана от съответния КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ при подаване на заявката му за отпускане
на кредит и същата е била одобрена. Съгласно чл.1 ал.2 от сключения Договор за
предоставяне на гаранция по потребителски кредити, КРЕДИТОДАТЕЛЯТ се задължава
да събира от името и за сметка на ДРУЖЕСТВОТО ГАРАНТ сумата, представляваща
таксата „гарант" от КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ. В чл.1 ал.3 е предвидено, че
ДРУЖЕСТВОТО ГАРАНТ се задължава да изплати сумите по просрочени задължения във
връзка с договори за предоставяне на потребителски кредити на КРЕДИТОДАТЕЛЯ,
само след като последният е положил усилия и грижа на добър търговец и не е
събрал дължимите му се суми включително по съдебен ред в срок от 2 /две/ години от
датата на предсрочната им изискуемост.
Съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит на длъжника е
предоставена преддоговорна информация, като същият се
е запознал и е приел Общите условия на предлагания му кредит, като е потвърдил
и получил на посочения от него e-mail адрес „Европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити".
Съгласно условията на сключения Договор, „К.И." ООД, е поело задължение да
предостави на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ заем, под формата на потребителски кредит, а
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна
лихва и такса „Гарант", като общият размер на задължението -2826.00 лв. е платимо ведно с главницата на дванадесет равни месечни вноски със
следните падежи:
21.09.2018,21.10.2018,
21.11.2018, 21.12.2018, 21.01.2019, 21.02.2019, 21.03.2019, 21.04.2019,
21.05.2019,
21.06.2018,21.07.2019,
21.08.2019.
Първата вноска по
кредита с падеж настъпил на 21.09.2018г. е изцяло
погасена от страна на длъжника. Моли се
да се има предвид, че съгласно трайната съдебна практика, извършените частични
плащания имат характер на извънсъдебно признание на неизгодния за ответника
факт, че процесното правоотношение е породило
правното си действие. Към дата 25.02.2019г.
Кредитополучателят не е осъществил никакво последващо
плащане по вноските по кредита, падежите на които са настъпили съответно на 21.10.2018, 21.11.2018, 21.12.2018,
21.01.2019, 21.02.2019. Служители на
дружеството неколкократно са осъществили връзка с
длъжника, посредством изпращане на напомнителните email-и на посочения от
заявката електронен адрес, изпращани са смс-и и са
осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на
падежните дати, но П.В.Д. не е осъществила никакво плащане или индикация, че
желае да направи такова на дължимата към дружеството сума.
Съгласно чл.86 ЗЗД П.В.Д.
дължи на „К.И." ООД обезщетение за забава в размер на законната лихва по
просрочени задължения, която до датата на подаване на заявлението възлиза на
19.68лв.
Предвид
разпоредбата на т.6 от договора сключен между страните, КРЕДИТОДАТЕЛЯТ има
право да направи кредита предсрочно изискуем, в случай че КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ не
заплати две поредни погасителни вноски, съгласно приложения към сключения
договор погасителен план, както и да претендира всички суми по кредита, ведно с
начислени лихви, главници, такса „Гарант" и разноски. С настоящата молба
представяме извлечение от електронна система, представляващо копие от изпратен
имейл - електронно съобщение до ответника на посочения от нея/него в заявката
за кредит личен адрес на електронна поща, с който на 22.12.2018г. дружеството е обявило кредита за предсрочно изискуем. Съгласно т. 12.1 от Общите условия
приложими към договорите за предоставяне на потребителски кредит всички
уведомления и изявления от страните трябва да бъдат направени в писмена форма и
ще се считат получени, ако по факс, имейл, чрез лично доставяне или чрез
изпращане по пощата с обратна разписка, достигнат до адресите на
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ, посочени при сключване на Договора.
Ищецът е потърсил начин да защити интересите си,
като на 01.03.2019г. е подал на основание чл.410 от ГПК Заявление за издаване на Заповед за
изпълнение. PC Варна е образувал ч.гр.дело 3727/2019г. и по същото дело е издал заповед за изпълнение, която е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал.
5 от ГПК. С разпореждане на ищецът е
указано да предяви иск на осн. чл. 415, ал.1,т.2ГПК, с което се обосновава правният интерес от
предявената искова претенци.
В срока по
чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника.
СЪДЪТ, след
като взе предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа и правна страна
От приобщения към доказателствения
материал, а именно от представена справка
за кредит и говор за потребителски кредит„Екстра"№ 79738, се установява, че
на 21.08.2018г.
между ищецът, кредитодател и ответницата,
кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит„Екстра"№ 79738.
Представена
разписка за извършено плащане от дата 21.08.2018г. потвърждава получаването на
сумата по договора от ответницата.
За основателното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е
по пътя на главното и пълно доказване да установи факта на съществуване на
валидно облигационно отношение с ответника по договор за кредит, че по него
ответникът е останал задължен за процесните суми в
посочения размер, че е настъпила изискуемост на задълженията по договора.
Представеният по делото договор е за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, по смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги
от разстояние (ЗПФУР), тъй като от общите условия към договора за потребителски
кредит става ясно, че самата процедура по кандидатстване и отпускане на парични
средства се извършва по електронен път, като съвкупност от технически операции,
базирани на електронна платформа на отпускащия заема, с регламентирани правила
за достъп до системата и обратна връзка с клиента.
Съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от
разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е: изпълнил задълженията си за
предоставяне на информация на потребителя; спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; получил е съгласието на потребителя за
сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода,
през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. За доказване на изявления, отправени съгласно закона, се прилага чл.
293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и
електронния подпис.
Предвид разпоредбата на т.6 от договора
сключен между страните, КРЕДИТОДАТЕЛЯТ има право да направи кредита предсрочно
изискуем, в случай че КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ не заплати две поредни погасителни
вноски, съгласно приложения към сключения договор погасителен план, както и да
претендира всички суми по кредита, ведно с начислени лихви, главници, такса
„Гарант" и разноски. На 07.03.2019г. ищецът е подал на основание
чл.410 от ГПК Заявление за издаване на Заповед за изпълнение, като PC-Варна, е
образувал ч.гр.д.№3727/2019г. и по същото дело на 08.03.2019г. е издал заповед
за изпълнение, която е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, след което с определение от
12.04.2019г. съдът е указал на заявителя възможността за предявяване на иск по
чл.415 ГПК. След издаването на Заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК, на 21.09.2018г., датата на падеж на първата
вноска, ищецът сочи, че от страна на длъжника е
осъществено пълно плащане на
първата вноска по договора, която е в размер на 235.50 лева, от която
главницата възлиза на 125лв., а останалата сума е лихва и такса „Гарант“.
В
конкретния случай, от страна на ответника не са наведени никакви оспорвания на
посочените обстоятелства, поради което може да се приеме, че между страните е
постигнато съгласие за сключване на Договор за потребителски кредит.
Дори да се
приеме, че с оглед неоспореното плащане от страна на ответника, е налице
сключен договор за потребителски кредит, то той би бил недействителен, поради неспазване на императивните
изисквания, залегнали в чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Така, в процесния
договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни
стойности на лихвения процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на
заема. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на
разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посочения в договора ГПР от 49,7 % /. В този порядък следва да се посочи, че
съобразно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в
посочената величина / бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита /
следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В конкретния случай, в процесния
договор за кредит, яснота досежно посочените
обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по заема / който е фиксиран /,
както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности се
съотнасят към ГПР по договора. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто
алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е
недопустимо / в материалноправен смисъл /. Тези
съставни елементи обаче, както бе посочено и по- горе остават неизвестни и на
практика, така се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира,
завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи
за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото в погасителната вноска е
включено и изплащане на задължения по споразумение за допълнителни услуги. От
така изложеното не може да се направи еднозначен извод, че тези разходи са
включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Още повече, че
впоследствие годишния процент на разходите се намалява, като не става ясно по
какъв начин това се отразява на дължимите по договора суми с оглед липсата на
методика, по която същият е изчислен при сключване на договора. В този порядък неясни са както компонентите,
така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на
заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него
финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, то следва
ясно да посочи какво точно е включено в тях. Съобразно гореизложеното,
кредитното правоотношение между страните се явява недействително, на основание
чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не
е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици. Съгласно
чл. 23 ЗПК: „Когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.“ С оглед нищожността на договора, от
платената на ищеца първа вноска по кредита в полза на ответника в общ размер
235,50лв., платената главница от 125лв. се явява платена основателно, а
останалата част от вноската в размер на 110.50лв. са платени при начална липса
на основание и не могат да се претендират на договорно основание, което освен
това не е доказано при условията на пълно и главно доказване.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че ответникът дължи
връщане на чистата стойност на кредита. От главницата от 1500.00лв., след
приспадане на платената първа вноска за главница в размер на 125лв., както и на
неоснователно платените лихва и такса „Гарант“ в общ размер от 110.50лв.,
дължима остава за плащане сумата от 1264,50лв. за главница.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1
от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото
производство разноски, съразмерно на уважената част от исковите претенции. Съгласно
представен по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК, и доказателствата за
реализирани разходи, същите възлизат в общ размер от 472,82лв., от които
държавна такса в размер на 152,82лв. и адв.възнаграждение
320,00лв. Съразмерно на уважената част, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза
на ищеца в настоящото производство се следват разноски в размер на 229,15лв.
В заповедното производство са реализирани разноски
в общ размер на 372,18лв., като съразмерно на уважената част от исковете, се
следват такива за присъждане в общ размер от 180,38лв.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, във вр.
с чл.79, ал.1, чл.240 ЗЗД, че
ответникът П.В.Д. ЕГН **********,***,
ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА „К.И." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, следните суми, а именно:
-сумата от 1264,50лв., представляваща
неизплатена главница по сключен Договор за потребителски кредит „Екстра"№79738/21.08.2018г., ведно
със законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение – 07.03.2019г. до
окончателното заплащане на главницата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
1264,50лв. до претендираните 1375.00лв. главница,
като неоснователен.
за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №3727/2019г. по описа на
Районен съд - гр. Варна, 31-ви състав.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за приемане за установено на основание
чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, чл.240 ЗЗД и чл.86
от ЗЗД,
че ответникът П.В.Д. ЕГН **********,***,
ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА „К.И." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
следните суми, а именно:
-Сумата от 196.92лв. /сто деветдесет и шест лева и
деветдесет и две стотинки/ договорна лихва за периода 21.08.2018 г. - 25.02.2019г.
-Сумата
от 1017.50лв./хиляда и седемнадесет лева и петдесет стотинки/ договорна
такса „Гарант" за периода 21.08.2018г. - 25.02.2019г.
-Сумата
от 19.68лв. /деветнадесет
лева и шестдесет и осем стотинки/ законна лихва за забава запериода22.10.2018г.
-25.02.2019г.
за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №3727/2019г. по описа на
Районен съд - гр. Варна, 31-ви състав.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал.
1 от ГПК, П.В.Д. ЕГН **********,***,, ДА ЗАПЛАТИ на „К.И." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 229,15лв.,
представляваща реализирани от ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото
производство с правно основание чл.422 ГПК, както и сумата от 180,38лв.,
представляваща разноски, сторени в заповедното производство по ч.гр.дело №3727/2019г. по
описа на Районен съд - гр. Варна, 31-ви състав, съразмерно на
уважената част от исковите претенции.
Присъдените суми могат да
бъдат заплатени от ответника в полза на ищеца по посочената в исковата молба
банкова сметка:
***: УниКредит
Булбанк АД IB AN: *** BIC: *** с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в
регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със
съобщението за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: