РЕШЕНИЕ
№ …………………
гр. София, 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на първи
април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 5119
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба, подадена от „Ю.Б.“ АД против И.И. Д.-Х.и
З.Е.Х., с която е предявен иск с правно основание с чл. 79 от Закона за
задълженията и договорите във връзка с чл. 430 от Търговския закон във връзка с
чл. 240 от ЗЗД.
Ищецът „Ю.Б.“ АД твърди,
че на 06.08.2008 г. е сключил с ответниците И.И.Д. и З.Е.Х. Договор за банков
кредит за покупка на недвижим имот № HL 40948/06.08.2008 г., по силата на който
банката предоставила на кредитополучателите кредитен лимит швейцарски франкове
с левова равностойност на 170 000 лева. Твърди, че срокът на договора бил
384 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита, като
съгласно чл. 3, ал. 1 от договора дължимата от кредитополучателите годишна
лихва била сбора между базовия лихвен процент за жилищни кредити в швейцарски
франкове, обявен от банката и договорена лихвена надбавка в размер на 1 пункт.
Поддържа, че към датата на сключване на договора базовият лихвен процент бил
5%. Уговорено било, че при забава в плащането или при предсрочна изискуемост
към лихвата да се приложи наказателна надбавка от 10 пункта. Твърди, че с
Договор за прехвърляне на вземания от
27.08.2008 г. „Ю.Б.“ АД е прехвърлило на „Б.Р.С.“ АД всички свои
вземания от И.И.Д. и З.Е.Х., за което прехвърляне ответниците били уведомени на
основание чл. 99 от ЗЗД с нотариални покани. Твърди, че между „Б.Р.С.“ АД и И.И.Д.
и З.Е.Х. били сключени две допълнителни споразумения от 18.03.2011 г. и
26.06.2012 г., с които страните предоговаряли условията по договора за кредит.
С Договор за прехвърляне на вземания „Б.Р.С.“ АД прехвърлило на „Ю.Б.“ АД
всички свои вземания по договор за кредит, сключен с И.И.Д. и З.Е.Х., за което
ответниците били уведомени. Поддържа, че поради неизпълнение на договора за
кредит, изразяващо се в забава за плащане на 28 броя вноски по главница и 28
вноски за лихва банката на основание чл. 18 от договора обявила кредита за
предсрочно изискуем. Поддържа, че към датата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем просрочените задължения на ответниците възлизали на
31449,62 швейцарски франка. Твърди, че към датата на подаване на исковата молба
задължението било в общ размер на 176486,44 швейцарски франка, от които
142578,12 швейцарски франка главница и 480 лева – разноски по кредита. Моли
ответниците да бъдат осъдени за заплатят солидарно сумата от 121462 швейцарски
франка или тяхната левова равностойност
в размер на 199495, 26 лева, представляваща част от сумата от 142578,12
швейцарски франка, както и сумата от 480 лева, представляваща сторени от ищеца
разноски по кредита за изпращане на нотариални покани до ответниците по повод
обявяването на предсрочната изискуемост на задължения, ведно със законната
лихва върху тези суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане. Претендира на направените по делото разноски.
Ответниците И.И.Д. и З.Е.Х. оспорват
исковете по основание и размер. Сочат, че въпреки твърденията на ответника не е
сключван договор с предмет предоставяне на заемни средства във швейцарски
франкове, тъй като всички предоставяни суми са били в левове. Претендират
наличието на неравноправни клаузи поради неразясняване възможността за
увеличение на лихвата по кредита поради валутни промени. Оспорват
действителността на уговорката за отпускане и връщане на кредита в швейцарски
франкове. Оспорват дължимостта на комисионната от 0.03 % върху размера на непогасена главница спрямо
всяка месечна погасителна вноска, тъй като същата съвпада с договорената в чл.
4 такса за управление на кредита в размер на 1,5 %. Сочат, че не е настъпила
предсрочна изискуемост, позовавайки се на споразумение за конфиденциалност,
целящо уреждане на спора им извъсъдебно. Оспорват догоровите, с които са
прехвърляни вземания, за които не били редовно уводмени, а и дружеството
цесионер не било лицензирано за кредитна търговия. При условията на
евентуалност въвеждат възражение за изтекла погасителна давност. Молят
предявения иск да бъде отхвърлен. Претендират направените по. Делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 06.08.2008 г.
между „Ю.И Е.Д.Б.“ АД (с ново наименование „Ю.Б.“ АД) и И.И. Д.-Х.и З.Е. Х. е
сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL40948/06.08.2008 г., по силата на който банката
предоставя на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове в размер
на равностойността на 170 000 лева по курс „купува“ на швейцарския франк към лева
на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД в деня на усвояване на кредита, както следва:
равностойността в швейцарски франкове на 93130 лева по курс „купува“ на
швейцарския франк към лева на „Ю.И Е.Д.“ АД в деня на усвояване на кредита за
покупка на следния недвижим имот – апартамент № 10, находящ се в гр. София,
бул. „Васил Левски“ № 124, вх. II, ет. 4, заедно с мазе и таванско помещение,
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото, равностойността в швейцарски франкове на 76870 лева по
курс „купува“ за швейцарския франк към лева на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД в деня на
усвояване на кредита за други
разплащания, а кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит,
заедно с дължимите лихви и в сроковете и при условията на договора. Уговорено
е, че за връщането на кредита и за другите задължения по договора, лицата,
които са го подписали отговарят солидарно.
В чл. 6, ал. 1 от
договора страните са уговорили, че кредитополучателят погасява кредита на
месечни вноски, включващи главница и лихва в размер на всяка вноска съгласно
погасителен план, като погасяването на кредита се извършва във валута, в която
същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове или след служебно
превалутиране на средства в лева или евро в швейцарски франкове по курс
„продава“ на банката за швейцарския франк към лев/ евро (ал.2). Ал. 4 предвижда, че курс „подава“ на швейцарския франк към евро на банката
се формира от официален курс „купува“ за евро към лева на банката за съответния
ден. С подписване на договора кредитополучателят е приел, че има право да
поиска от банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове
съответно в лева, за което се съгласява да заплати съответна комисиона,
действаща към датата на превалутирането
тарифа на банката (чл. 21, ал. 1), а превалутирането на кредита в лева се
правалутира по обявения курс „купува“ на банката за швейцарски франкове за датата
на превалутирането, както и да прилага по отношение на превалутирания кредит
лихвените проценти, обявени от банката по реда на чл. 12, ал. 2 за съответната
валута и вид на кредита. Кредитополучателят декларира с чл. 23 от договора, че
е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обменния курс на
банката купува или продава на швейцарски франк към български лев, както и
превалутирането по чл. 21, може да има за последица, включително в случаите в
чл. 6, ал. 2 повишаване на размера на дължимите погаситени вноски по кредита,
изразени в лева, като напълно приема и носи за своя сметка риска от такива
промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително
и пропуснатите ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове и новите
лихви, приложими по превалутирания кредит.
В чл. 18, ал. 1 от
договора е предвидено, че при непогасяване на която и да е вноска по кредита,
както и при неизпълнение от кредитополчателя на което и да е задължение банката
може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. В чл. 28 от
договора страните са се съгласили, че банката има право едностранно да
прехвърли вземанията си.
С Договор за цесия
от 02.10.2008 г. „Ю.И Е.Д.Б.“ АД (с ново наименование „Ю.Б.“ АД) прехвърля на „Б.Р.С.“
АД всички свои вземания по договори за потребителски и жилищни кредити,
съобразно Приложение към договора, заедно с всички обезпечения, привилегии и
други принадлежности, включително солидарните длъжници по кредитите. Вземането
по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL40948/06.08.2008 г. е включено в
Приложение № 1 към договора. С нотариални покани от 08.06.2017 г., изпратени
чрез Нотариус В.М.З.Е.Х. и И.И. Д.– Х. „Ю.Б.“ АД е уведомило
кредитополучателите за извършеното прехвърляне на задължението по договор за
кредит № HL40948/06.08.2008 г. Видно от
нотариалните удостоверявания е, че поканите са връчени на 18.06.2017 г. лично
от И. Д.– Х. и от З.Х. при условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК на 01.08.2017 г.
На 18.03.2011 г. и на 26.06.2012 г. между „Б.Р.С.“
АД и И.И. Д.-Х.и З.Е.Х. са сключени допълнителни споразумения към Договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL40948/06.08.2008
г., по силата на което страните са констатирали размера на задълженията по
договора, както и просрочените задължения. Уговаря се режим на облекчено
погасяване на общия дълг, като непогасената част от просочените вземания се
прибавя към дължимата главница.
На 23.12.2016 г. между „Б.Р.С.“ АД и „Ю.Б.“ АД е сключен договор за цесия, по
силата на който вземането по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL40948/06.08.2008 г. е прехвърлено на банката.
С Нотариални покани, изпратени чрез Нотариус В.М.кредитополучателите
са уведомени от „Б.Р.С.“ АД, че вземането по договора за кредит е прехвърлено
на „Ю.Б.“ АД. Нотариалните покани са връчени на кредитополучателите на
01.07.2017 г., видно от нотариалното удостоверяване към тях.
С
Нотариални покани акт № 148, т. VII, рег. № 10971/2017 г. „Ю.Б.“ АД и № 147, т.
VII, рег. № 10970/2017 г. е уведомило кредитополучателите, че вземането по
Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL40948/06.08.2008 г. е обявено за предсрочно изискуемо поради просрочие на
задължение в размер на 31449,62 швейцарски франка. Поканите са връчени при
условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК, видно от нотариалното удостоверяване на
Нотариус В.М.на З.Х. на 10.10.2017 г. и на И. Х. на 04.10.2017 лично.
Въз
основа на събраните по делото писмени доказателства е изготвено и прието основно
и допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от
страните. Вещото лице установява, че съгласно чл. 1 от Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL40948/06.08.2008 г. банката е
предоставила кредит в швейцарски франкове в размер на стойността на 170 000
лева по курс купува на швейцарския франк към лева на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД в деня на
усвояване на кредита. Сметката на И.И. Д.- Х. в швейцарски франкове била
заверена (кредитирана) на 15.08.2008 г. със сумата от 143837 швейцарски франка,
като в извлечението от банковата сметка било записано наименование на
операцията „усвояване“. Установява се, че на същата дата – 15.08.2008 г.
сметката в швейцарски франкове е дебитирана със сумата от 143837 швейцарски
франка, като е посочено наименование на операцията „Валутна сделка – арбитраж
купени 143837 швейцарски франка, продадени 170 000, 95 лева. Със сумата от
170 000, 95 лева е заверена (кредитирана) банковата сметка на И. Х.. Въз
основа на тези данни вещото лице посочва, че банковият кредит е усвоен по
блокирана в швейцарски франкове по сметка на Х., а като усвояване на главница
са отнесени още капитализираните задължения с подписване на допълнителните
споразумения към договора и общият размер на усвоената главница, заедно с
капитализираните лихви, такси и застраховки е 149 060,81 швейцарски
франкове. Общо капитализираната сума към главницата е в размер на 5834,99
швейцарски франка, от които 611,18 - главница, 5056,03 – лихва и 167,78 – такси.
Вещото лице установява, че последното плащане на вноски по кредита е извършено
на 18.12.2015 г., с което е погасена месечна вноска с падеж 02.04.2015 г. и
частично вноска с падеж 02.05.2015 г., като размерът на погасената част, както
и на остатъчното задължение съобразно начислените от Банката задължения към
23.08.2017 г. е общо в размер на 168 510, 99 франка, от които
142 587,12 франка главница. Установява
се, че дължимата главница е в размер на 133478,31 швейцарски франка, като в
тази сума не са включени капитализираните задължения съгласно допълнителните
споразумения, сключени с „Б.Р.С.“, от която сума 9109,61 швейцарски франка е
падежирала главница и 124368,70 франка – непадежирала главница.
От
представените писмени доказателства и приетото по делото заключение на
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че във връзка с изготвяне и
връчване на нотариални покани ищецът е направил разходи в размер на 480 лева.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно чл. 430 от Търговския
закон с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока.
От събраните по делото
доказателства се установява, че между страните е сключен договор, по силата на
който на ответниците е предоставен банков кредит, обезпечен с договорна ипотека.
Вземането по договора за кредит е било предмет на два договора за цесия, като
те са породили правно действие от връчване на нотариални покани, с които
прехвърлителите по тях са уведомили длъжника. Видно от официалните
удостоверявания, направени от Нотариус В.М.поканите са връчени на
кредитополучателите и съответно от момента на връчването им договорите са
породили правно действие с оглед разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от Закона за
задълженията и договорите.
Основателността на предявения иск
е поставена в зависимост от това да се установи, че банката е предоставила на ответниците
кредит в определен размер срещу задължението да го върнат на равни месечни
вноски, както и такси за обслужване и разноски по събиране на просроченото
вземане. Следва да установи, че е настъпила и предсрочна изискуемост на
вземането, която е обявена на длъжника по съответния ред.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на ищеца е предоставена по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL40948/06.08.2008 г. и е усвоена
сумата от 170000 лева – тяхната равностойност в швейцарски франкове. Установява
се, че с допълнителни споразумения е променян размерът на главницата като към
него е прибавян размерът на просрочената непогасена договорна лихва и главница.
Недействителна е уговорката на
страните, направена с допълнителни споразумения от 26.06.2012 и 18.03.2011 г.
за прибавяне на неплатени лихви към главницата. „Уговорката в допълнителни
споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната
главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява
възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който
е допустим само при уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ.
Преструктурирането по чл.13 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и
класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични
провизии за кредитен риск /отм./ не представлява предвидена в наредба на БНБ
възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл.10, ал.3 ЗЗД. (В този смисъл
Решение № 66/29.07.2019 г. по гр.д. № 1504/2018 г. по описа на ВКС, II ТО).
Предвид на изложеното и въз
основа на установеното от събраните по делото писмени доказателства и приетото
по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
размерът на дължимата главница е 133478,31 швейцарски франка.
Във връзка с направеното
възражение за недействителност на клаузи от договора поради тяхната
неравноправност по смисъла на Закона за защита на потребителите настоящият
съдебен състав намира, че то е основателно в частта, с която възражението
засяга вземанията, предмет на делото, а именно претендираната главница.
Съгласно разпоредбата на чл. 146,
ал. 1 от Закона за защита на потребителите неравноправните клаузи в договорите
са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В конкретния случай, касаещи
промени в лихвения процент са разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 22, ал. 1 и
чл. 23 от него, като е въведено и твърдение, че тези клаузи не са били
индивидуално уговорени, а предварително подготвени, поради което потребителят
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им (чл. 146, ал. 2 от ЗЗП)
Съгласно разпоредбата на чл. 143
от Закона за защита на потребителите, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като примерно са посочени някои неравноправни клаузи (т. 1- 17), като
изброяването не е изчерпателно (т. 18). Законът за защита на потребителите
намира приложение в конкретния случай, доколкото възнаградителната лихва по
договор за банков кредит представлява стойността на финансовата услуга,
предоставяна от банката-ответник. В закона се съдържа легално определение на
понятието „финансова услуга” - § 13,
т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите и въз основа на него процесния
договор се определя като такава услуга, която предполага задължението на страните
по него да спазват правилата, предвидени в Закона за защита на потребителите
при сключването и изпълнението му. В конкретния случай преценката на съда
относно действителността на оспорените разпоредби следва да се извърши с оглед
спазване на правилата на чл. 143 и при преценка на хипотезите, предвидени в чл.
144 от закона към момента на сключването на договора за кредит.
На първо място, основателността
на предявените искове е поставена в зависимост от това по делото да се
установи, че сключеният договор е в резултат на индивидуално договаряне с
кредитополучателя – ищец в настоящото производство. Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника е било да установи това обстоятелство, което изключва
приложението на разпоредбата на чл. 146 от ЗЗП. По делото са ангажирани писмени
и гласни доказателства, от които обаче, не се установява при условията на пълно
и главно доказване, че оспорените разпоредби в договора са индивидуално
договорени. Следователно, съдът приема, че не е налице индивидуално уговаряне
на клаузите на договора, касаещи превалутиране на отпуснатия кредит в
швейцарски франкове.
По отношение на уговореното в чл.
6, ал. 2 от договора и уточненията в чл. 22, ал. 1 и чл. 23 от него следва да се посочи, че съгласно чл.
1, ал. 1 на ищците е предоставен кредитен лимит в швейцарски франкове, чиито
размер е 170000 лева. Установява се, че усвоената от кредитополучателя сума е в
лева, които са превалутирани служебно от банката при спазване на чл. 2Б, ал. 5
от договора. Съгласно оспорената от ищцата разпоредба на чл. 6, ал. 2 от
договора погасителните вноски е следвало да бъдат внасяни в швейцарски
франкове, като не се установява по делото, че погасителната сметка е открита в
тази валута. За ответника е възникнало правото независимо от това в каква
валута се внася вноската, да извършва превалутиране по курс „продава“,
определен от него. Разликата във вноските, получена от една страна при
превалутиране по различни курсове, определени от банката, а така също и от
устойчивото покачване на швейцарския франк спрямо лева в периода след сключване
на договора, представлява печалба за банката, различна от уговорената
възнаградителна лихва. Тази разлика не е част от основния предмет на договора
за кредит, нито представлява цена на финансова услуга. С включване на
разпоредбата на чл. 23, от договора ккредитополучателите са поели изцяло риска
от промяна във валутните курсове на съответната валута, както и е поставен в
зависимост от определения от търговеца курс „купува“ и курс „продава“.
Механизмът, по който този курс е определен от банката за исковия период, не е
установен по делото. В този смисъл, кредитополучателят е поставен в
неравноправно положение по отношение на банката и следователно попада в
хипотезата на чл. 143 от ЗЗП и с оглед разпоредбите на чл. 146 от ЗЗП чл. 6,
ал. 2 и чл. 22, ал. 1 и чл. 23 от договора са неравноправни, респ. нищожни.
Установява от събраните по делото
доказателства, че ответникът е преустановил плащанията си по договора за кредит
считано от 18.12.2015 г. Разпоредбата на чл. 432 от Търговския закон изрично
предвижда възможност при неизпълнение на задължения по договора за банков
кредит банката да може да поиска
предсрочно връщане на сумата, ако това е предвидено в договора. В чл. 60, ал. 2
от Закона за кредитните институции е предвидена възможност, когато кредитът или
отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане,
както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради
неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска
издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския
процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги.
Следователно, на страните по договора за банков кредит е предоставена
възможност да уговорят условията, при които банката може да обяви кредита за
предсрочно изискуем, наред с посочените в закона основания. В чл. 18, ал. 1 от
договора е предвидено, че при непогасяване на която и да е вноска по кредита,
както и при неизпълнение от кредитополчателя на което и да е задължение банката
може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем.
Спорен е въпросът дали преди
предявяване на иска ищецът е упражнил надлежно правото си да обяви кредитът за
предсрочно изискуем. От събраните по делото доказателства се установява, че
банката е изпратила до ответниците нотариална покана, която съдът в рамките на
направеното оспорване, следва да прецени дали е надлежно връчена при спазване
на предвидените в закона правила. Съгласно чл. 50 от Закона за нотариусите и
нотариалната дейност нотариусът може да възложи на определен служител в
нотариалната кантора да връчва съобщения и книжа при условията и по реда на чл.
37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс. Видно от нотариалното удостоверяване
на нотариуса, което не е оспорено в неговата удостоверителна част, нотариалната
покана е връчена на ответника З.Е.Х. при прилагане на разпоредбата на чл. 47,
ал.1 от ГПК в редакцията й към релевантния момент, а на И.И. Д.-Х.лично. Следователно
с оглед преустановяване на плащанията и упражняване на правото на банката по
чл. 18, ал. 1 от договора, настоящият съдебен състав намира, че вземането по
кредита е станало предсрочно изискуемо.
Независимо от недействителността
на договорни клаузи, касаещи превалутиране на дължимите суми, то дължимата
главница следва да бъде остойностена в чуждестранна валута, тъй като кредитът е
усвоен в нея и е поето задължение за погасяване в същата чуждестранна валута (в
този смисъл Решение № 168/29.01.2021 г. по т.д. № 2184/2019 г. по описа на ВКС,
ІІ ТО). Предявеният иск следва да бъде уважен до размер от 121462 швейцарски
франка като част от сумата от 133478,31 швейцарски франка.
От събраните по делото
доказателства не се установява плащане други нотариални такси, свързани с
направени разходи по изпълнение на процесния договор. Представените по делото
фактури не удостоверяват извършено плащане. Следователно предявеният иск в тази
част се явява неоснователен.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца
разноски в производството в размер на 15117,50 лева, съразмерно с уважената
част от исковете.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 430 от Търговския закон И.И. Д. – Х., ЕГН-********** и З.Е.Х., ЕГН-**********,*** да заплатят
солидарно на „Ю.Б.“ АД, ЕИК – ********,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 121462
швейцарски франка, представляваща част от сумата от 133478,31 швейцарски
франка - главница по Договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL40948/06.08.2008
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.04.2018
г. до окончателното й плащане, като
отхвърля иска за сумата от 480 лева – такси във връзка с неизпълнение на
договора като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
И.И. Д. – Х., ЕГН-********** и З.Е.Х., ЕГН-**********,*** да заплатят на „Ю.Б.“ АД, ЕИК – ********, със седалище
и адрес на управление *** сумата от 15117,50
лева, представляващи направени по делото разноски съразмерно с уважената
част от иска.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: