№ 5430
гр. София, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100506093 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Б. В. И. срещу решение № 4185/08.03.2024 г.
по гр.д. № 66506/2022 г. по описа на СРС, 118 състав, с което са отхвърлени искове с
правно основание чл. 439 ГПК, предявени от жалбоподателя срещу „А. за с. на в.“
ЕАД, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, както
следва: 9884,02 лв., представляваща главница по договор за кредит от 26.02.2015 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 01.02.2016 г. до изплащане на
вземането, 120 лв. – такса, 1044,89 лв. – договорна лихва за периода от 26.02.2015 г. до
28.01.2016 г., 31,53 лв. – наказателна лихва за периода от 17.01.2016 г. до 28.01.2016 г.,
както и 521,61 лв. – разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от
08.02.2016 г. по ч.гр.д. № 5385/2016 г. по описа на СРС, 76 състав.
Въззивникът поддържа, че решението на Софийски районен съд е неправилно.
Твърди, че не дължи на ответника „А. за с. на в.“ ЕАД процесните суми, за които е
издаден изпълнителен лист от 08.02.2016 г. по ч.гр.д. № 5385/2016 г. по описа на СРС,
76 състав, поради погасяване на задължението по давност. Счита, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че давностният срок е прекъснат. Ето защо, моли
1
обжалваното решение да бъде отменено, като предявените от него искове бъдат
уважени. Претендира разноските по производството.
Въззиваемият – „А. за с. на в.“ ЕАД, оспорва жалбата, като счита, че
първоинстанционното решение е правилно, поради което моли същото да бъде
потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Б. В. И. с отрицателни
установителни искове с правно основание 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено,
че Б. В. И. не дължи на „А. за с. на в.“ ЕАД сумите, както следва: 9884,02 лв.,
представляваща главница по договор за кредит от 26.02.2015 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 01.02.2016 г. до изплащане на вземането, 120 лв. – такса,
1044,89 лв. – договорна лихва за периода от 26.02.2015 г. до 28.01.2016 г., 31,53 лв. –
наказателна лихва за периода от 17.01.2016 г. до 28.01.2016 г., както и 521,61 лв. –
разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 08.02.2016 г. по
ч.гр.д. № 5385/2016 г. по описа на СРС, 76 състав.
Ищецът – Б. В. И., твърди, че не дължи на ответника „А. за с. на в.“ ЕАД
посочените суми, за които е издаден изпълнителен лист от 08.02.2016 г. по ч.гр.д. №
5385/2016 г. по описа на СРС, 76 състав, поради погасяване на задълженията по
давност. За принудително с. на същите е образувано изпълнително дело №
20167870400211 по описа на ЧСИ М.Д., което обуславя правния интерес на ищеца от
предявяването на посочените по-горе искове с правно основание чл. 439 ГПК.
С обжалваното решение исковете са отхвърлени изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
Видно от представеното и прието в първоинстанционното производство копие
от изпълнително дело № 20167870400211 по описа на ЧСИ М.Д., същото е образувано
за принудително с. на процесните суми, за които в полза на праводателя на ответника
срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 08.02.2016 г. по ч.гр.д. № 5385/2016 г. по
описа на СРС, 76 състав.
Изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК от 08.02.2016 г. по ч.гр.д. № 5385/2016 г. по описа на СРС, 76 състав. Видно от
изпълнителното дело, копие от поканата за доброволно изпълнение и изпълнителния
лист са получени от длъжника едва на 20.07.2022 г. Няма данни същият е да е възразил
в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК срещу заповедта за изпълнение, от което следва, че
същата е влязла в сила на 23.08.2022 г. С влизането в сила на заповедта за изпълнение
2
се получава ефект по отношение на изпълняемото право, аналогичен на силата на
пресъдено нещо, като се преклудира възможността длъжникът да релевира възражения
за недължимост на сумите, предмет на заповедта за изпълнение, основание на факти,
възникнали до изтичане на срока за възражение, поради което се получава ефект на
разрешен спор за съществуване на вземане и новата давност е пет години на основание
чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизане в сила на заповедна за изпълнение. (така
решение № 50295/23.01.2023 г. по гр.д. № 1030/2022 г., ВКС, IV ГО). Ето защо,
правилен е изводът на районния съд, че течението на погасителната давност следва да
бъде преценено от момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение – 23.08.2022
г., поради което към датата на подаване на исковата молба не е изтекъл 5-годишният
срок, с която в.та се погасяват по давност.
Също така, правилно районният съд е посочил, че давностният срок е прекъснат
с образуването на изпълнителното дело и извършените в рамките на същото действие,
в случай че се приеме, че давността следва да се прилага от момента на издаване на
изпълнителния лист.
Видно от представеното копие от изпълнително дело № 20167870400211 по
описа на ЧСИ М.Д., същото е образувано на 16.06.2016 г. за принудително с. на
сумите, за които е издаден процесният изпълнителен лист, като в молбата за
образуване е поискано извършването на изпълнителни действия. По посоченото
изпълнително дело са извършвани следните изпълнителни действия, съответно са
подавани молби от взискателя за извършване на изпълнителни действия, както следва:
на 31.08.2016 г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника; на 24.03.2017 г. е
подадена молба за присъединяване на взискател с искане за предприемане на
изпълнителни действия; на 18.07.2019 г. и на 16.01.2020 г. взискателят е поискал
извършването на изпълнителни действия.
На основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява ако
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години. В периода след 24.03.2017 г. не са извършвани изпълнителни действия в
продължение на две години, включени в конкретни изпълнителни способи, и няма
данни взискателят да е поискал извършването на такива. Следователно,
изпълнителното дело е прекратено на 24.03.2019 г. по силата на закона – на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с изтичането на две години от датата, на която е извършено
последното изпълнително действие - така т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на
ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013 г.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може
да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват
един или повече изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на което
3
и да е изпълнително действия в рамките на определения изпълнителен способ –
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на
извършване на продан и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за прилагане
на конкретни изпълнителни действия), изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника, извършването на
справки. Съгласно т. 3 от ТР № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. по т.д. № 2/2023 г. на ОСГТК
на ВКС, погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Следователно, настъпване на
перемпция на изпълнителното дело е без значение за прекъсването на давността, като
предприетите и поискани изпълнителни действия при настъпила перемция също са от
естеството да прекъснат давностния срок. Ето защо и при съобразяване на цитираната
задължителна съдебна практика на ВКС, последното действие, с което е прекъсната
давността в конкретния случая, е молбата на взискателя от 16.01.2020 г. за извършване
на изпълнителни действия, въпреки че същата е подадена в рамките на прекратено по
силата на закона изпълнително дело.
Следователно, процесните в. нито към датата на подаване на исковата молба,
нито към датата на устните състезания са погасени по давност, поради което правилно
исковете с правно основание чл. 439 ГПК са отхвърлени, тъй като същите се явяват
неоснователни.
Ето защо, следва да се приеме, че обжалваното решението е правилно, поради
което същото следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски,
като в негова полза следва да се присъди сумата в размер на 100 лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4185/08.03.2024 г. по гр.д. № 66506/2022 г. по
описа на СРС, 118 състав.
ОСЪЖДА Б. В. И., ЕГН **********, да заплати в полза на „А. за с. на в.“ ЕАД,
ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100 лв., представляваща
разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
4
от връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5