№ 3
гр. Пловдив, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Елена Р. Арнаучкова Въззивно гражданско
дело № 20215000500553 по описа за 2021 година
Въззивно производство, образувано по въззивна жалба на ищцата ЕЛ. Г. АНГ., чрез адв.
А.С., и по насрещна въззивна жалба на ответното дружество „П.“ ООД, чрез адв. Ц.Т., към
която се е присъединила неговата подпомагаща страна АЛ. Н. Г., подадени срещу Решение
№ 260857 от 01.07.2021г., постановено по гр.д. № 2710/2018г. по описа на ОС - П..
Постъпилите въззивна жалба и насрещна въззивна жалба се оспорват с подадените в срок
писмени отговори, вх.№ 281009/23.08.2021г. от „П.“ ООД, чрез адв. Ц.Т. и вх.№
281985/20.09.2021г. от Е.А., чрез адв.А.С..
Не е постъпил в срок писмен отговор на въззивната жалба от подпомагащата ответното
дружество страна З. к. „О.“ АД/ O. I. C. L., № ***** в Търговския и фирмен регистър на
Р.К., чрез „З. к. „О. – клон Б.“ КЧТ, ЕИК *********.
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими, като изхождащи от активно
процесуално легитимирани лица, имащи правен интерес от въззивно обжалване, в законния
срок, редовни по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за изпращане на
преписи на насрещните страни за отговор, поради което се поставят на разглеждане по
същество.
П.ският апелативен съд, въз основа на оплакванията в жалбите и оспорванията, след като
извърши дължимата, на осн.чл.269 ГПК, проверка на обжалваното решение и дейността по
разрешаване на поставения материално-правен спор, приема следното:
Производството пред съда, гр.д.№ 2710/2018г. по описа на ОС -П., е образувано въз основа
1
на искова молба/ИМ, вх.№ 35 414/03.12.2018г., подадена от ищец ЕЛ. Г. АНГ., ЕГН
**********, срещу ответник „П.“ ООД, ЕИК *********, представляван от Л. Г., с която е
предявен осъдителен иск с предмет парично вземане на ищцата ЕЛ. Г. АНГ. спрямо
ответното дружество „П.“ ООД за обезщетение за репариране на вреди, настъпили в пряка
причинна връзка с а деянието - престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2, във вр. чл.342, ал.1
от НК, за което е бил признат за виновен и осъдено третото лице -помагач АЛ. Н. Г. с
решение по АНД № 1093/2018г. по описа на РС - П., а именно за това, че на 25.01.2017г., в
гр.П., на платното за движение, намиращо се източно от магазин „Т.“, находящ се на ул. „В.“
№ 3, при управление на товарен автомобил „М. С.“ с рег.№ ********, собственост на „П.“
ООД- С., е нарушил правилата за движение, установени в чл.5, ал.1, т.1, чл.5, ал.2,т.1, чл.40,
ал.1 и ал.2, и чл.116 от ЗДвП, и по непредпазливост е причинил на ЕЛ. Г. АНГ. средна
телесна повреда, изразяваща се в контузия на тялото с изкълчване в шийната област на ниво
4-5 шийни прешлени, с оформяне на травматична дискова херния с контузия и компресия
(притискане) на гръбначния мозък на същото ниво, като травмата й е причинила трайно
затруднение на движенията на врата.
Със сега обжалваното решение е прието е съпричиняване на вредите от ищцата в размер на
30% и са присъдени обезщетения за неимуществени вреди в размер на 14 000лв. и за
имуществени вреди в размер на 3166.18лв. (разходи за шиен кейдж и плака), ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от 27.01.2017г. до окончателното изплащане, а за
разликата над 14 000лв.до пълния предявени размер на обезщетението за неимуществени
вреди от 30 000лв., както и за размера от 5551.60лв.( възнаграждение за болногледач за
периода 10.03.-23.04.2017г. и 25.07.-16.10.2017г. и разходи за лекарствата „Д.“ и „Н. ф.“)
исковете са отхвърлени; ответното дружество е осъдено да заплати по сметка на съда
дължимата ДТ и разноски за експертизи, присъдени са разноски по съразмерност, а, на осн.
чл.38 ЗА, е присъдено адвокатско възнаграждение на адвокат А.В. С., осъществил безплатно
процесуално представителство на ищцата.Решението е постановено при участието на
третите лица - помагачи на ответното дружество - АЛ. Н. Г., ЕГН ********** и З. к. „О.“
АД/ O. I. C. L., № ***** в Търговския и фирмен регистър на Р.К., чрез „З. к. „О. - клон Б.“
КЧТ, ЕИК *********.
При въззивната служебна проверка, на осн.чл.269 ГПК, се констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо ( в обжалваните части).
Извършената въззивната проверка за правилност, на осн.чл.269 ГПК, е ограничена от
въведените във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба оплаквания за неправилност
на решението в съответните обжалвани части, а именно следните:
В подадената от ищцата въззивната жалба срещу решението в частите, с които са
отхвърлени исковете за обезщетение за неимуществени вреди за размера над 14 000лв. до
30 000лв. и за за възнаграждение за болногледач в размер на 500лв.за периода 10.03.-
23.04.2017г. и в размер на 500лв. за периода 25.07.-16.10.2017г., са въведени следните
оплаквания:Оспорени са изводите за съпричиняване на вредите от ищцата и приетият
процент на съпричиняване 30 %, като извършени при допуснати процесуални нарушения,
2
изразяващи се в необсъждане в съвкупност на всички доказателства по делото, като
необосновани и извършени в нарушение на материалния закон, разпоредбата на чл.51, ал.2
ЗЗД.Оспорени са мотивите, че подлежащи на изследване са само въпросите за
съпричиняване на ПТП от ищцата, но не подлежи на изследване дали делинквентът не е
допуснал и други нарушения на правилата за движение по пътищата, извън тези, установени
с влязлото в сила решение на наказателния съд, като неотговарящи на изискването за
правилно приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД и съдебната практика на ВКС, тъй като за
определяне на точния размер на приноса на пострадалия и на причинителя на вредите
следва да се вземат предвид всички обстоятелства от значение за настъпването им, сред
които - проявените форми на вина на двете лица, тежестта на извършеното от тях
нарушение, поведението на страните и делът в причинно-следствения процес, като е
цитирано Решение № 118/27.06.2014г. по търг.д.№ 3871/2013г.Следвало е да бъде
извършена преценка за това каква е тежестта на извършеното нарушение от делинквента и
дали той е допуснал само едно единствено нарушение на правилата за движение, с което не
би се засегнала силата на пресъдено нещо на решението на наказателния съд, тъй като
делинквентът няма и не може да бъде повторно наказан, а така ще се достигне до пълна
защита на правата на пострадалата ищца, която не е било допустимо да участва в
производството по налагане на наказанието.Оспорен е изводът, че е налице нарушение от
ищцата на чл.108 ЗДвП, като в тази връзка са оспорени фактическите констатации, че
тротоарът е бил изчистен и по него е било възможно да се придвижват пешеходци, като
нелогичен, като противоречащ и необоснован, с оглед събраните доказателства, и като
извършен при необсъждане на евентуалната заинтересованост на Община П., която именно
е имала задължение а поддържа в добро състояние пътната настилка и тротоарите.Поддържа
се в тази връзка, че представената справка № 4005 от ОП „Ч.“ е неотносима към предмета на
спора, евентуално, от нея не се установява да е почистено именно локалното платно, където
е станало ПТП, не се установява фактическото състояние след почистването и съдържанието
й е опровергано от обясненията на третото лице - помагач, показанията на разпитаните
свидетели и материалите по приложеното АНД № 1093/2018г. по описа на ПРС.Не е
обсъден фотоалбумът от посетеното ПТП, инкорпориран в заключението на САТЕ по
делото, от който е видно, че целият тротоар и локалното платно до тротоара са били покрити
със сняг и обледявания, а единственото място, по което е можело да се преминава, са били
коловозите, направени в снежната покривка от автомобилите, в този смисъл са и
показанията на св.И. Г..Не е следвало да се кредитират обясненията на подпомагащата
страна делинквента, като вътрешно противоречиви и в явно противоречие с отразеното във
фотоалбума. Ето защо, са неправилни изводите, че ищцата е нарушила нормата на чл.108
ЗДвП, съгласно която е следвало да се движи по тротоара, евентуално, възможно най-близо
до лявата граница на платното за движение.Оспорва се принципно наличието на причинна
връзка между нарушение по чл.108 ЗДвП и настъпването на вреди.В случая, не е установено
ищцата да се е обърнала, завъртяла и паднала преди удара, а от заключението на СМЕ се
установявало, че е било възможно да е паднала след сблъсъка с движещия се на заден ход
товарен автомобил, който последващо да е преминал върху тялото й в областта на гърба и
3
по-конкретно в областта на 12 ребро и гръдни прешлени, при което същите са се
счупили.Мотивите за определяне на процента на съпричиняване от 30% са необосновани и
извършени при неприлагане на критериите в Решение № 118/27.06.2014г. по търг.д.№
3871/2013г.Следвало е да се съобрази, че с влязлото в сила решение по АНД №1093/2018г. е
било установено извършването от делинквента на 5 нарушения на основни правила за
движение по пътищата, а ищцата, евентуално, е нарушила единствено чл.108
ЗдВП.Допълнително е следвало да се вземе предвид, че управляваният от делинквента
автомобил е бил със затъмнени задни стъкла, което не е било фабрично, а извършено
впоследствие и с това е била ограничена видимостта на огледалото за задно виждане, както
е било установено от заключението на СТЕ, с което е бил повишен рискът от ПТП; че
конкретната пътна обстановка изисквала особено внимание на шофьорите; че формата на
вината на ищцата е небрежност, а на делинквента е ибла груба небрежност.Ето защо,
евентуалното съпричиняване е следвало да бъде определено на не повече от 10%.Правилно
са били приети за установени телесните увреждания на ищцата, но неправилно за
претърпените множество увреждания е било определено обезщетение за репариране на
неимуществени вреди в размер на 20 000лв. Допуснато е било нарушение на т.2 ППВС №
4/1968г., че размерите на обезщетенията в сходни случаи не следва да се различават в
голяма степен, неправилно не е била посочена съдебна практика в сходни случаи, както и не
било съобразено, че на ищцата са били причинени множество травми за продължителен
период от време и с голям интензитет, както се установява от заключението на в.л.Б. и
показанията на св.Г. и Г.а.От доказателствената съвкупност се установява дълбоко засягане
на неимуществената сфера на ищцата, като в тази връзка неправилно не е било обсъдено
установеното от заключението на комплексната съдебно-психиатрична експертиза
отражение на ПТП върху психиката на ищцата.Установява се и, че е имало продължителен
период на пролежаване и необходимост от обслужване на ежедневните нужди на ищцата от
нейните близки, като пълният период на възстановяване е бил не по-малко от 10
месеца.Остава неясно защо съдът е приел най-краткия период на възстановяване от 6
месеца, посочен от вещото лице, както и е неясно какво приема съдът кое лице е полагало
грижи за ищцата в периода 10.03.- 03.04.2017г.Оспорени са изводите, че на ищцата не се
дължи обезщетение за разходи за болногледач за времето, през което за нея е полагала
грижи дъщеря й К. И.а, основано на т.4 ППВС № 4/1975г., като се поддържа, че, в случая, е
без значение, че дъщерята на ищцата К. И.а не е била наета по трудов, а по граждански
договор, в какъвто смисъл е посоченото в т.4 ППВС № 4/1975г., прието при други социални
и обществени условия, цитирано е в тази вр.Решение № 39/16.07.2010г. по т.д.№ 551/2009г.
2.т.о.
В насрещната въззивна жалба се поддържат следните оплаквания:Определеният размер на
обезщетението за неимуществени вреди е завишен, като извършен в нарушение на
материалния закон, разпоредбата на чл.52 ЗЗД и несъобразен със следните обективни факти:
сравнително краткият период на възстановяване, болничният престой от общо 9 дни, това,
че оперативното лечение е протекло успешно и без усложнения, каквито не са настъпили и
по време на лечението.Оспорени са изводите, че не следва да се намалява размерът на
4
обезщетението за неимуществени вреди, поради неполагането от ищцата на необходимите
действия за възстановяването си, тъй като не се е подложила на възстановителни процедури
– рехабилитация за възстановяване на физическото, а и на психическото си здраве.Оспорени
са изводите за определяне на процента на съпричиняване от ищцата в размер на 30 %, като
несъобразени с формата на вината на нарушението от ищцата на правилото на чл.108 ЗДвП -
груба небрежност, със счупването на лявата бедрена кост на ищцата, което не е в пряка
причинна връзка с процесното ПТП, и с липсата на проведена рехабилитация, поради което
процентът на съпричиняване е следвало да се определи в размер на 70% при отчитанена
рехабилитацията, евентуално 50%, ако рехабилитацията не се отчете.Оспорени са изводите
за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3166.18лв. за разходи за
закупуване на шиен кейдж и плака, тъй като по делото не са представени доказателства за
такива плащания от ищцата.
При извършване на дължимата дейност по разрешаване на поставения пред съда
материално-правен спор се приема следното:
Преди всичко, следва да се съобразят характерът и предпоставките за реализиране на
търсената имуществена отговорност на ответното дружество като възложител, с
материално-правно основание чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45 ЗЗД, изяснени в ППВС №
7/29.12.1958г., ППВС № 7/30.12.1959г и ППВС № 9/22.12.1966г., а именно, че се касае за
имуществена обективна, безвиновна, обезпечително-гаранционна и производна отговорност
за чужди виновни противоправни действия при и по повод възложената работа или за
бездействия, изразяващи се в невземане на мерки за предотвратяване на увреждането – за
неизпълнение на задължения за действия, които произтичат от закона, от техническите и
други правила и от характера на възложената работа, за вредите, причинени при или по
повод на възложената работа.Във фактическия състав на търсената отговорност на
ответното дружество с правно основание чл.49 ЗЗД са следните кумулативни предпоставки:
възлагане на работата от ответното дружество; противоправно поведение на изпълнител/и –
пряк/и причинител/и при или по повод изпълнението на възложената работа; настъпването
на вреди за ищцата; причинна връзка между противоправното поведение на изпълнителя и
вредите и вина на извършителя, която се презумира.
По основателността на иска:
По делото не е била спорна, установена е и не се оспорва следната фактическа обстановка:
На 25.01.2017г., в гр.П., на платното за движение, намиращо се източно от магазин „Т.“,
находящ се на ул.„В.“ № 3, при управление на товарен автомобил „М. С.“ с рег.№ ********,
собственост на ответното дружество „П.“ ООД, неговата подпомагаща страна, А.Г., е
нарушил правилата за движение, установени в чл.5, ал.1,т.1, чл.5, ал.2,т.1, чл.40, ал.1 и ал.2,
и чл.116 от ЗДвП, и по непредпазливост е причинил на ищцата ЕЛ. Г. АНГ. средна телесна
повреда, изразяваща се в контузия на тялото с изкълчване в шийната област на ниво 4-5
шийни прешлени, с оформяне на травматична дискова херния с контузия и компресия
(притискане) на гръбначния мозък на същото ниво, като травмата й е причинила трайно
5
затруднение на движенията на врата, престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2, във вр.
чл.342, ал.1 от НК, за което Ал. Г. е бил признат за виновен и осъден с влязло в сила на
11.05.2018г. Решение № 712/25.04.2018г. по АНД № 1093/2018г. по описа на ПРС.В резултат
от престъплението, за което е осъден подпомагащата страна Ал.Г., извън посочените в
решението съставомерни телесни увреждания, по делото се установява, че на ищцата са
били причинени също така и следните други телесни увреждания:счупване на едно ребро,
счупване на шиповидните израстъци на 9,10 и 11 гръдни прешлени и контузия на лявата
половина на главата, но, противно на неоснователно поддържаното в ИМ, по делото не се
установява да й е била причинена синина в областта на окото.Престъплението, за което е
осъден Ал.Г., е извършено при изпълнение на възложените му трудови функции по трудов
договор от 19.06.2015г., сключен с ответното дружество, а именно - зареждане на стока на
магазин „Т.“, находящ се в гр.П., ул. „В.“ № 3, при управление на предоставения му,
притежаван от ответното дружество товарен автомобил „М. С.“ с рег.№ ********, за който
към 25.01.2017г. е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ със застрахователна полица от 19.12.2016г. със срок 24.12.2016г.-
23.12.2017г. при подпомагащото застрахователно дружество З. к. „О.“ АД/ O. I. C. L., №
***** в Търговския и фирмен регистър на Р.К., чрез „З. к. „О. – клон Б.“, КЧТ, ЕИК
*********.
Основателни са оплакванията в жалбата на ищцата за неправилност на оспорените мотиви,
че не са подлежащи на изследване извършените от Ал.Г. други нарушения на ЗДвП, извън
установените с влязлото в сила решение на наказателния съд, за което не е пречка
формираната сила на пресъдено нещо с решението на наказателния съд, а това е в същите са
предмета на спора и подлежат на изследване, предвид въведеното възражение за
съпричиняване, и, тъй като за определяне на точния размер на приноса на всеки един от
ищцата и извършителя следва да се вземат предвид всички правно - релевантни
обстоятелства, сред които са допуснатите нарушения на правилата за движение, причинили
вредите.
Като краен резултат, са правилни мотивите, че, извън нарушенията, които са съставомерни
за престъплението, за което е признат за виновен и осъден, не се установява делинквентът
Ал.Г. да е извършил и други нарушения на ЗДвП, конкретно не се установява да е допуснал
нарушение и на чл.105 ЗДвП, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.105 ЗДвП, редакцията към 25.01.2017г., се забранява
ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на
автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на
прозрачността им (ал.1); Ограничаване на видимостта през стъклата на задните странични
врати на леките автомобили, както и намаляване на прозрачността им, се допуска само при
наличие на огледала за виждане назад от двете страни на автомобила (ал.2); Намаляване
прозрачността на стъклата по ал. 2 се допуска само в границите на стойностите, определени
в Правило № 43 на Икономическата комисия за Е. на О. о. н. (ал.3).
В случая, следва да се приеме, че намаляването на прозрачността на задните стъкла е било
6
допустимо, тъй като по делото е установено от приложените снимки от фотоалбума на
местопроизшествието, приложени към заключението на САТЕ с в.л.С., както и от
обясненията на в.л.С. в с.з. на 15.06.2020г., че задните стъкла на управлявания от
делинквента товарен автомобил са били затъмнени чрез поставяне на фолио, но не от
производителя, а впоследствие, но същият е бил снабден както с огледала за виждане назад
от двете страни на автомобила, така и огледало за задно виждане вътре в автомобила, а
извършеното затъмняване на задните стъкла е намалило видимостта на водача само чрез
огледалото за обратно виждане, поставено вътре в автомобила, но той е имал пълна
видимост през двете странични задни огледала.
Следователно, извършените от подпомагащата страна Ал.Г. нарушения на правилата за
движение по пътищата са в рамките на съставомерните за престъплението, за което е
признат за виновен и осъден с решението на наказателния съд, а именно посочените в
решението отделни нарушения по чл.5, ал.1, т.1, чл.5, ал.2,т.1, чл.40, ал.1 и ал.2 и чл.116 от
ЗДвП.
Поради всичко изложено, следва да се възприемат мотивите, че са налице всички
кумулативни предпоставки на търсената имуществена отговорност на ответното дружество с
правно основание чл.49, във вр. чл.49 ЗЗД за репариране на причинените на ищцата вреди от
деликта-престъпление при изпълнение на възложената от ответното дружество работа от
подпомагащата страна Ал.Г. на 25.01.2017г.
Досежно обезщетението за неимуществени вреди:
Съдебната практика по приложение на чл. 52 ЗЗД приема, че при определяне на
обезщетението за репариране на неимуществени вреди съдът следва да се изхожда от
обществения критерий за справедливост - за обезщетяване на вредите на увреденото лице от
вредоносното действие в най-пълна степен.Този критерий се прилага по вътрешно
убеждение от съда, като се извежда след преценка на всички конкретни правно-релевантни
обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане,
начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на
интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение, като следва да се
държи сметка и за обществените представи за справедливост, според съществуващите
обществено-икономически условия на живот към момента на увреждането. В мотивите
съдът дължи да посочи конкретно релевантните обстоятелства, както и значението им за
размера на обезщетението за неимуществени вреди.
С ППВС № 4 от 23.12.1968 г. са дадени указания на съдилищата при определяне на размера
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от деликт да вземат предвид
обстоятелствата, при които е извършено увреждането. Изяснено е, че понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдилищата следва
да изтъкват, обосновавайки присъдения размер на обезщетенията за неимуществени вреди,
като посочват и значението им за определения размер. На обезщетяване подлежат
неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането, като размерът на
7
дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за
справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични
увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни
болки, други страдания и неудобства, вкл. оперативни интервенции, стигнало ли се е до
разстройство на здравето, каква е медицинската прогноза за заболяването. Справедливостта,
като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател. В този аспект справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от
преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер
и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално
положение. Удовлетворяването на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при
определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и
обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
Същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив
размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди,
които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от
гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото
обезщетение, могат да са подобни или дори еднакви /по вид или в количествено измерение/
при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло.
В същия смисъл е постоянната съдебна практика ( Решение № 93/23.06.2011г. по т. д. №
566/2010г. на ВКС, II т.о., Решение № 111/01.07.2011г. по т.д. № 676/2010 г. на ВКС, II т.о.,
Решение № 104/25.07.2014г. по т. д. № 2998/2013г. на ВКС, I т.о., Решение № 223 от
27.12.2016г. на ВКС по гр. д. № 1839/2016г., III г.о., ГК, Решение № 100 от 12.04.2017г. на
ВКС по гр. д. № 3834/2016г., IV г.о.).
Като неоспорени и законосъобразни, следва да се споделят мотивите, че на ищцата са били
причинени както посочените в решението на наказателния съд съставомерни травматични
увреждания за престъплението, за което е признат за виновен и осъден Ал.Г. - средна
телесна повреда, изразяваща се в контузия на тялото с изкълчване в шийната област на ниво
4-5 шийни прешлени, с оформяне на травматична дискова херния с контузия и компресия
(притискане) на гръбначния мозък на същото ниво, причинила трайно затруднение на
движенията на врата, а така също на ищцатаса били причишнени и следните телесни
увреждания: счупване на едно ребро, счупване на шиповидните израстъци на 9, 10 и 11
гръдни прешлени и контузия на лявата половина на главата, като не се установява на
ищцата да е била причинена и голяма синина в областта на лявото око.
От приложената към ИМ Епикриза на Клиниката по Неврохирургия към УМБАЛ „С.
Г.“(л.13) се установява, че ищцата, която тогава е била на 77 години, е постъпила на лечение
на 25.01.2017г., след което, на 27.01.2017г. от 8.30ч. до 11ч. й е извършена операция при
обща анестезия, постоперативният период е протекъл гладко и безпроблемно, с
прогресиращо подобрение и е била изписана на 03.02.2017г.в стабилизирано общо
8
състояние, с редуцирани оплаквания, редуцирани слабост и тръпнене на ръцете,
вертикализирана и раздвижена е била с чужда помощ с помощни средства, но все още е била
нестабилна и с бърза уморяемост, дадени са препоръки за щадящ шията режим (яка на
Шанц) и активно раздвижване.
От първоначалното заключение на СМЕ с в.л. д-р М. Б., както и от обясненията на вещото
лице Б., дадени в с.з. на 11.02.2020г. се установява следното: Причинените на ищцата
увреждания в шийния отдел на гръбначния стълб - 6 и 7 шийни прешлени са на много
високо ниво и са засягали междупрешлените дискове и частично гръбначния мозък.Същите
са тежки и високо рискови, тъй като са можели да доведат до възходяща парализа и
блокиране на дишането и смърт.Тяхна изява са болка и слабост на ръцете, без данни за
отчетлива пареза, изразена проводникова хипестезия (намалена или липсваща способност за
усещане на допир и натиск върху кожата), най-изразена на ръцете. Именно тези причинени
на ищцата травматични увреждания са наложили извършената оперативна интервенция с
цел стабилизиране на шийните прешлени и поставяне на кейдж D - 01 и плака E -
03.Обичайният оздравителен период при такава травма е в зависимост от възрастта на
пациента и е между 6 месеца и 1 година при благоприятен ход на оздравителния процес, без
настъпването на усложнения. При такива състояния легловият режим е част от лечебния
процес през по-голямата част от денонощието и за доста продължително време.
Видно от приетото по делото ЕР на ТЕЛК от 18.10.2019г.( л.204) , ищцата, която тогава е
била с придобито право на пенсия за ОСВ, е освидетелствана с 50 % НР пожизнено с водеща
диагноза „ Пертрохантерно счупване и Общо заболяване : Остеосинтезис металика ( поради
претърпяна през 2018г. фрактура на ляво бердо), Дегеративни клапни промени, с намалени
помпени показатели, състояние след балонна дилатация и имплантирани два стента и
Хипертония артериалис ст.III.“.Това инвалидизиране на ищцата е по повод на друг битов
инцидент с ищцата на 01.12.2018г., претърпян след инцидента на 25.01.2017г., падане от
метална стълба, при който ищцата е счупила левия си крак и й е извършена операция с
поставяне на пирон в крака, което се установява от показанията на св.М. Г. в с.з на
11.02.2020г.
Установява се, че в резултат от извършеното от делинквента Ал.Г. престъпление-деликт е
засегната и психичната сфера на ищцата. За установеното заболяване в приложения към ИМ
амбулаторен лист на от 06.07.2017г., издаден от лекар специалист д-р Н. М. от 06.07.2017г.,
с основна диагноза „Смесено тревожно-депресивно разстройство“ MKB F 41.2, е установено
по делото от приетото заключение на комплексна психолого-психиатрична
експертиза/СППЕ с вещи лица психолог М. М. и психиатър д-р Д. К., че не е в пряка
причинна връзка с инцидента на 25.01.2017г., тъй като е отдалечено от него във времето и
не е описано в амбулаторния лист като посттравматично състояние, същото не е било тежко
и не е налагало задължителна психотропна терапия.От заключението на комплексната
психолого-психиатрична експертиза/СППЕ се установява, че събитието на 25.01.2017г. е
било стресиращо за ищцата, нарушило е функционирането и динамиката на социалните й
контакти, довело е до промени и прекъсвания в живота ( нетрудоспособност, ограничени
9
контакти и ограничени лични потребности), поради което за ищцата е била налице
тревожност в рамките на заболяване „Смесено тревожно депресивно разстройство“,
причините за което са разнообразни както по характеристика, така и по протичане, но към
момента на експертизата ищцата не приема психотропна терапия, сънят й е възстановен, не
изпитва страхове и няма обсесивни спомени, емоционално е стабилизирана, без данни за
персистираща тревожност и депресивен синдром; ищцата е изпитала негативни
неудоволствени преживявания, но психологичното й състояние не се е задълбочило, не са
регистрирани депресивни фази и болестни състояния, справяла се е и се справя, според
капацитета и особеностите на личността си, приема инцидента на 25.01.2017г. като нежелан,
но той не е оставил отпечатък на посттравматичен стрес.
Засягането на психичната сфера на ищцата в резултат на престъплението-деликт на
25.01.2017г., както и интензитетът и продължителността на търпените от нея болки
страдания и ограничения се установяват по делото от показанията на св.И. Г. в с.з. на
26.11.2019г.- дъщеря на ищцата и св.М. Г. в с.з на 11.02.2020г., зет на ищцата, съпруг на
св.Ив.Г.а.Преценявани на осн.чл.172 ГПК, тези показания следва да се кредитират тъй като
се подкрепят от заключенията на СМЕ и СППЕ и не се опровергават от другите
доказателства по делото.Приема се, че от свидетелските показания на св.Ив.Г.а и СВ.М.Г. се
установява, че претърпените от ищцата негативни преживявания са се изразявали в уплаха,
стрес, тревожност, ограничения в бита, като е била на леглови режим в продължение на 1
месец и тогава е разчитала изцяло на грижите на близките си, а и след това се е налагало да
бъде обслужвана и обгрижвана от своите близки, търпяла е и ограничения и в социалното
общуване, тъй като неможела да се събира с хора от блока и да ходи на църква, но след 7-8
месеца е започнала да се възстановява, като целият период на възстановяването е продължил
ок 10 месеца.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва са се
съобразят следните конкретни правно-релевантни обстоятелства:
Обуславят завишаване на размера на обезщетението следните правно - релевантни факти:
причиняването на ищцата на множество травматични увреждания, част от които, в шийния
дял на гръбначния стълб са били тежки и рискови за живота й; извършената два дни след
инцидента оперативна интервенция с поставяне на кейдж и плака и престоят в болница в
продължение на 10 дни; спазването, като част от лечебния процес, на леглови режим в
продължение на 1 месец след инцидента, през което време се е нуждаела и се е нуждаела
постоянно и е била зависима от грижите на своите близки; сравнително продължителният
период на възстановяване от ок.10 месеца, през който ищцата е изпитвала битови
неудобства и социални ограничения; засягането на психичната сфера, изразяващо се в стрес,
уплаха, тревожност, нарушаване на функционирането и динамиката на социалните
контакти, промени и прекъсвания в живота ( нетрудоспособност, ограничени контакти и
ограничени лични потребности).
Обуславящи присъждането на по-нисък размер на обезщетението са следните правно -
релевантни факти: понесените от ищцата травматични увреждания не са причинили трайно
10
и необратимо засягане на основни жизнени функции; не са настъпили усложнения в
следоперативния процес и в периода на възстановяването; ищцата напълно се е
възстановила от травматичните увреждания; претърпените засягания на психичната сфера
са били в рамките на обичайните, а към момента на към момента на експертизата пред
първоинстанционния съд ищцата е била емоционално стабилизирана.
Следва да се съобразят и възрастта на ищцата към инцидента – 78 години, обществено -
икономическите условия на живот към релевантния момент, началото на 2017г.,
характеризиращи се с постоянно нарастване на доходите и разходите спрямо предходни
периоди, но преди настъпването на икономическите промени, свързани с пандемията от
заболяването „Covid 19“, установените правни стандарти и съдебната практика в сходни
хипотези, заедно с това, че е недопустимо присъденото обезщетение за вреди да води до
неоснователно обогатяване.
Поради изложеното, се констатира, че при определяне на обезщетението за неимуществени
вреди с обжалваното решение не са отчетени в достатъчна степен всички обстоятелства с
правно значение, а именно броят и вида на телесните увреждания, начинът и
обстоятелствата, при които са получени, и интензитета и продължителнвостта на
понесените болки и страдания (физически и психически), проведеният лечебен процес и
неговата продължителност, претърпяната опертивна интервенция, причинената социална
изолация с оглед конкретната личност на ищцата и обществено – икономическата
конюктура в страната към момента на непозволеното увреждане, в противоречие с ППВС №
4/1968 г. и съдебната практика на ВКС, поради което се приема, че обезщетение в размер на
25 000лв.в най-пълна степен би репарирало причинените на ищцата неимуществени вреди.
Досежно обезщетението за имуществени вреди:
Противно на неоснователно поддържаното в насрещната въззивна жалба, фактическото
извършване от ищцата на необходими за операцията разходи за кейдж и плака в общ размер
4523.12лв. е доказано от заключението на СМЕ и приложените към ИМ фактура и касов бон
(л.14), , поради което тези разходи са дължими на ищцата.
Както е изяснено в т.4 ППВС № 4/1974г., за основателността на претенцията за разходи за
обслужване на пострадалия от непозволено увреждане от друго лице, е без значение дали
грижите са полагани от болногледач или от близки на пострадалия, а е от значение дали
здравословното състояние на пострадалия е налагало обслужването от други лица и
размерът на необходимото възнаграждение.
Неправилни са оспорените мотиви, че положените са ищцата грижи от нейните дъщери и зет
й са били в изпълнение на техен нравствен дълг, поради което на ищцата са недължими
разходи за болногледач, като извършени в нарушение на диспозитивното начало и
материалния закон.
Тъй като от доказателствената съвкупност по делото безпротиворечиво се установява, че
ищцата се е нуждаела и е била обслужвана от дъщерите и зет си в целия период на
възстановяването си от 10 месеца, претенцията за разходи за болногледач е основателна за
11
исковите периоди 10.03-23.04.2017г. и за периода 25.07.-16.10.2017г.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за болногледач се възприема вторият
вариант от заключението на в.л.В.Ш. (л.377), а именно при 8-часова грижа и петдневна
работна седмица или в размер на 4392.50лв. общо, тъй като от доказателствената
съвкупност, показанията на св.Г. и Г.а и от заключенията на СМЕ се установява, че за част
от периода на възстановяване ищцата се е нуждаела и за нея е полагана грижа и през нощта,
но не се установява точният период.
По възраженията за изключително причиняване на вредите от ищцата и за съпричиняване:
Като неоспорени и законосъобразни, следва да се споделят мотивите за неоснователност на
възражението на подпомагащата страна А.Г. в подадения писмен отговор на ИМ за
изключителен принос на ищцата за настъпване на вредите, тъй като неговият каузален
принос за настъпване на вредите за ищцата в резултат от извършеното от него
престъпление-деликт на 25.01.2017г.е установен с решението на наказателния съд, което е
задължително за гражданския съд по въпросите за извършване на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Следва да се приеме, че установеното с влязлото в
сила решение на наказателния съд противоправно поведение на делинквента Ал.Г.,
изразяващо се в няколко отделни нарушения на ЗДвП, е основната причина за настъпване на
вредите за ищцата.
Като законосъобразни, следва да се споделят оспорените в жалбата на ищцата мотиви за
основателност на заявеното в подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на ИМ от
ответното дружество възражение за съпричиняване на резултата от ищцата, поради следните
съображения:
Веднага следва да се посочи, че съпричиняването на вредите от пострадалия по чл. 51, ал. 2
ЗЗД има обективен характер, поради което неговата вина не е елемент от фактическия
състав на съпричиняването на вредоносния резултат.Ето защо, противно на неоснователно
поддържаното и в двете жалби, за съпричиняването е без значение формата на вината на
двете лица - ищцата и на извършителя.
От значение за съпричиняването е конкретният ( Решение № 165 от 26.10.2010г.) принос на
пострадалия за настъпване на вредоносния резултат (т.7 на ППВС № 17/63г.), а именно дали
с поведението си (извършването на определени действия или въздържането от такива
действия) пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване
на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизВ.вайки по този начин и самите
вреди.
За съпричиняването е поддържано в подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от
ответното дружество, че ищцата не е предприела мерки да се отдръпне от пътя на движещия
се срещу нея автомобил при неполагане на дължимите грижи за опазване на живота и
здравето си.
Основателни са оплакванията в жалбата на ищцата за неправилност на оспорените мотиви,
че „за ищцата не са били налични изключенията, предвидени в чл.108, ал.1, т.1 ЗДвП,
12
позволяващи й да се движи по платното за движение“, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.108 ЗДвП, редакцията към 25.01.2017г., пешеходците са
длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно (ал.1); а само по
изключение - по платното за движение, противоположно на посоката на движението на
пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница :когато няма
тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани (ал.2).
В случая, ищцата е признала в ИМ, че се е движела около средата на локалното пътно
платно за движение (не по тротоара и не най-близо до лявата граница на платното за
движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства), но е
посочила, че само това място било проходимо за пешеходци, тъй като до локалното платно
нямало тротоар, останалите тротоари са били непроходими, поради натрупана значителна
снежна покривка и образуван впоследствие лед, както и уличното платно също е било
заледено с образувани големи коловози и обледявания в местата на преминаване на
автомобилите.
Твърденията на ищцата, че не е имало тротоар са неоснователни, тъй като по делото е
установено безпротиворечиво, че такъв е имало, но от показанията на св. И. Г., дадени в с.з.
на 26.11.2019г.са доказани твърденията й, че тротоарът не е било възможно да бъде ползван,
поради обледяването му, както и по делото се установява, че не е било възможно
придвижването най-близо до лявата граница на платното за движение, противоположно на
посоката на движението на пътните превозни средства, тъй като и по-голямата част от
пътното платно също е била обледена и мокра. Тази свидетелка следва да се кредитира, тъй
като е с непосредствени възприятия, показанията й са депозирани убедително и са
подкрепени са от приложените към заключението на САТЕ снимки от фотоалбума на
произшествието, както и не са опровергани от други доказателства по делото, конкретно от
справката от ОП „Ч.“ с приложения към нея ежедневен протокол за изпълнение на
работата(л.400 и404), тъй като те не се установяват конкретното състояние на тротоара и
пътната настилка непосредствено преди и към момента на настъпване на инцидента с
ищцата на 25.01.2017г. Не следва да се ценят, по арг. чл.175 ГПК, обясненията на
подпомагащата страна Ал.Г., че тротоарът е бил изчистен, тъй като са за факти, от които
същият черпи благоприятни правни последици. С оглед изложеното, се приема, че, в случая,
е било допустимо, тъй като тротоарът и по-голямата част от пътното платно са били
обледени, ищцата да се придвижва по пътното платно на мястото, където е настъпило ПТП.
Веднага следва да се посочи обаче, че придвижването на ищцата на мястото на настъпване
на ПТП – средата на пътното платно - съвсем не е било безопасно и е могло и е следвало да
се извърши отищцата само по начин и в момент, когато това не създава опасност за
здравето и живота конкретната пътна обстановка в зимни условия и траекторията на
маневриращите превозни средства в т.ч. траекторията на управлявания от делинквента,
маневриращ на заден ход товарен автомобил.
Като краен резултат, са правилни оспорените мотиви за съпричиняване на вредите от
ищцата, поради следните съображения:
13
По делото е безпротиворечиво установено от показанията на св.И. Г. и заключението на
САТЕ с в.л. С., че ищцата не е положила максималния предел на дължимата грижа при
придвижването си по средата на пътното платно в конкретната пътна обстановка при зимни
условия, не е съобразила траекторията си на движение с тази на управлявания от
делинквента товарен автомобил и е навлязла на платното за движение по начин, на място и
в момент, когато това не е било безопасно, в което се изразява нейният конкретен каузален
принос за настъпване на инцидента. Така, от показанията на св.И. Г. се установява, че
мястото на инцидента е било на входа на магазина, което било много тясно; там обичайно от
едната страна имало паркирани автомобили и трудно можели да се разминават две коли,
видимостта била недобра и там ставали и други инциденти; колата за зареждане на магазина
не е можело да обърне, а се е придвижвала само напред и назад, а и конкретната пътна
обстановка е била много усложнена, тъй като тротоарът и голяма част от пътното платно са
били мокри и обледени. От заключението на САТЕ с в.л. С. се установява, че ищцата е
имала техническа възможност да предотврати произшествието, ако беше съобразила
траекторията си на движение и не беше навлязла на платното за движение по начин, на
място и в момент, когато това не е било безопасно.
По делото е установен и следва да се съобрази и друг конкретен каузален принос на ищцата
в аспекта на настъпването, продължителността и интензитета на претърпените от нея
психически вреди и на продължителността на периода на възстановяването й, а именно
непровеждането от ищцата на рехабилитация.Така, от допълнителното заключение на СМЕ
с в.л. М.Б. се установява, че провеждането на рехабилитация от ищцата е било
задължително, а започването на навременна рехабилитация след периода на предписания
постелен режим, извършването на постепенни и леки упражнения под контрола на
специалист, е щяло да подобри значително физическото състояние на ищцата, което, от своя
страна, е щяло да подобри и психическото й състояние, да скъси възстановителния процес и
да се отрази положително и на степента на възстановяване.
Като краен резултат се приема, че приносът на ищцата за настъпване на вредите е в много
по-малка степен от приноса на делинквента - основна причина за инцидента, и
съпричиняването се определя в рамките на 20%.
Ето защо, дължимите обезщетения в размер на 25 000лв. за неимуществени вреди и в
размери 4523.12лв. и 4392.50лв. следва да бъдат намалени, според така определения процент
на съпричиняване – 20%.
Така, на ищцата следва да се присъдят както следва: обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 20 000лв., а за разликата до пълния предявен размер от 30 000лв. предявеният
частичмен иск следва да се отхвърли; обезщетение за имуществени вреди за разходи за
кейдж и плака в размер 3618.50лв., аза разликата до предявения размер от 4523.12лв. искът
се отхвърля, както и за разходи за болногледач – само в рамките на претендирания размер от
1000лв. за двата искови периода.Върху -тези суми се присъжда законната лихва от
увреждането – 25.01.2017г. до окончателното им изплащане.
14
При частично съвпадане с крайните изводи на първоинстанционния съд, се постановява
следния резултат:
Решението се потвърждава в следните обжалвани части: за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 14 000лв., ведно със законната лихва, считано от
25.01.2017г. до окончателното изплащане и за отхвърляне на иска за обезщетение за
неимуществени вреди за размера над 20 000лв. до 30 000лв.; за присъждане на обезщетение
за разходи за кейдж и плака в размер на 3166.18лв. и за отхвърляне на иска за обезщетение
за разходи за кейдж и плака за размера над 3618.50лв. до 4523.12лв.
Решението се отменя в следните обжалвани части: за отхвърляне на иска за обезщетение за
неимуществени вреди за размера над 14 000лв.до 20 000лв. и вместо него се постановява
друго, с което се присъжда допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на
6 000лв., ведно със законната лихва, считано от 25.01.2017г. до окончателното изплащане; за
отхвърляне на иска за обезщетение за разходи за кейдж и плака за размера над 3166.18лв. до
3618.50лв. и вместо него се постановява друго, с което се присъжда допълнително
обезщетение за разходи за кейдж и плака в размер на 452.32лв.; за отхвърляне на иска за
обезщетение за разходи за болногледач в размер на 1000лв. и вместо него се постановява
друго, с което се присъждат разходи за болногледач в размер на 1000лв., ведно със
законната лихва, считано от 25.01.2017г.
Отговорност за разноски:
Относно дължимата ДТ:Ответното дружество следва да бъде осъдено, на осн. чл.78, ал. 6
ГПК, да заплати по сметка на съда дължимата ДТ в общ размер от 447лв. върху
допълнително присъдените с въззивното решение на ищцата, която е освободена от ДТ,
обезщетения в размери 6 000лв., 1000лв. и 452.32лв.
Относно адвокатско възнаграждение на адв.А.С. във въззивното производство: На осн.
чл.38, ал.2, във вр. чл.78, ал.1 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
на адв.А.С., с оглед частично уважаване на въззивната жалба и отхвърляне на насрещната
въззивна жалба, по съразмерност (59 %), адвокатско възнаграждение в размер на 1047.66лв.,
определено на осн. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. на ВАС, на база защитаван във
въззивната инстанция общ интерес в размер 41 523.12лв.( 6000лв.+1000лв.+ 1356.94лв. по
въззивната жалба и 14 000лв.+ 3166.18лв. по насрещната въззивна жалба ).
Относно разноските на ответното дружество във въззивното производство: Поради
отхвърляне на насрещната въззивна жалба, разноските, направени за ДТ за въззивно
обжалване в размер на 343.33лв. (л.55) остават за негова сметка.По отношение на
разноските за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд в общ размер 2520лв.(л.90-94)
се приема, че ½ от тях са по насрещната жалба, които, поради отхвърлянето й, също остават
за сметка на ответното дружество.По съразмерност, съобразно отхвърлената част на
въззвната жалба (11%), от другата половина от направените разноски за адвокатско
възнаграждение, на ответното дружество се присъждат разноски в размер на 138.60лв.
Мотивиран от горното, съдът
15
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260857 от 01.07.2021г., постановено по гр.д. № 2710/2018г.
по описа на ОС – П., в обжалваните части, с които се осъжда „П.“ ООД, ЕИК *********,
представляван от Л. Г., да заплати на ЕЛ. Г. АНГ., ЕГН **********, парични вземания за
обезщетения в размер на 14 000лв.(четиринадесет хиляди лева) - за неимуществени вреди,
по предявения частичен иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв.,
като част от общо вземане в размер на 50 000лв., както и се осъжда „П.“ ООД, ЕИК
*********, представляван от Л. Г., да заплати на ЕЛ. Г. АНГ., ЕГН ********** обезщетение
в размер на 3166.18лв.(три хиляди сто шейсет и шест лева 18ст.) - за имуществени вреди за
разходи за кейдж и плака, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от
25.01.2017г. до окончателното им изплащане, които вреди са били причинени от АЛ. Н. Г.,
ЕГН **********, който, на 25.01.2017г., в гр.П., на платното за движение, намиращо се
източно от магазин „Т.“, находящ се на ул. „В.“ № 3, при изпълнение на възложените му
трудови функции по трудов договор от 19.06.2015г., сключен с „П.“ ООД, за зареждане на
стока на магазин „Т.“, находящ се в гр.П., ул. „В.“ № 3, при управление на предоставения
му, притежаван от „П.“ ООД товарен автомобил „М. С.“ с рег.№ ********, за който към
25.01.2017г. е имало задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ със застрахователна полица от 19.12.2016г. със срок на валидност
24.12.2016г.-23.12.2017г. при подпомагащото застрахователно дружество З. к. „О.“ АД/ O. I.
C. L., № ***** в Търговския и фирмен регистър на Р.К., чрез „З. к. „О. – клон Б.“, КЧТ, ЕИК
*********, е допуснал нарушения на правилата за движение, установени в чл.5, ал.1, т.1,
чл.5, ал.2,т.1, чл.40, ал.1 и ал.2, и чл.116 от ЗДвП, и е причинил по непредпазливост на ЕЛ.
Г. АНГ., ЕГН **********, средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на тялото с
изкълчване в шийната област на ниво 4-5 шийни прешлени, с оформяне на травматична
дискова херния с контузия и компресия (притискане) на гръбначния мозък на същото ниво,
като травмата й е причинила трайно затруднение на движенията на врата, съставляващо
престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2, във вр. чл.342, ал.1 от НК, за което Ал. Г. е бил
признат за виновен и осъден с влязло в сила на 11.05.2018г. Решение № 712/25.04.2018г. по
АНД № 1093/2018г. по описа на ПРС, както и е причинил на ЕЛ. Г. АНГ., ЕГН **********,
както и й допълнително и счупване на едно ребро, счупване на шиповидните израстъци на
9,10 и 11 гръдни прешлени и контузия на лявата половина на главата, както и й е причинил
и засягане на психичната й сфера, изразяващо се в стрес, нарушаване на функционирането и
динамиката на социалните контакти, промени и прекъсвания в живота ( нетрудоспособност,
ограничени контакти и ограничени лични потребности).
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260857 от 01.07.2021г., постановено по гр.д. № 2710/2018г.
по описа на ОС - П., в обжалваната част за отхвърляне на предявения частичен иск за
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв., като част от общо вземане в
16
размер на 50 000лв., за размера над 20 000лв. до 30 000лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260857 от 01.07.2021г., постановено по гр.д. № 2710/2018г.
по описа на ОС - П., в обжалваната част за отхвърляне на предявения иск за обезщетение за
разходи за кейдж и плака за размера над 3618.50лв. до 4523.12лв.
ОТМЕНЯ Решение № 260857 от 01.07.2021г., постановено по гр.д. № 2710/2018г. по описа
на ОС - П., в обжалваната част, с която е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени
вреди за размера над 14 000лв. до 20 000лв., по предявения частичен иск за обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 30 000лв., като част от общо вземане в размер на
50 000лв., и вместо него:
ОСЪЖДА „П.“ ООД, ЕИК *********, представляван от Л. Г., да заплати на ЕЛ. Г. АНГ.,
ЕГН **********, , по предявения частичен иск за обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 30 000лв., като част от общо вземане в размер на 50 000лв., допълнително
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000лв.(шест хиляди лева), ведно със
законната лихва, считано от 25.01.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ Решение № 260857 от 01.07.2021г., постановено по гр.д. № 2710/2018г. по описа
на ОС - П., в обжалваната част, с която е отхвърлен искът за разходи за кейдж и плака за
размера над 3166.18лв. до 3618.50лв. и вместо него:
ОСЪЖДА „П.“ ООД, ЕИК *********, представляван от Л. Г., да заплати на ЕЛ. Г. АНГ.,
ЕГН **********, допълнително обезщетение за разходи за кейдж и плака в размер на
452.32лв.(четиристотин петдесет и два лева 32 ст.)
ОТМЕНЯ Решение № 260857 от 01.07.2021г., постановено по гр.д. № 2710/2018г. по описа
на ОС - П., в обжалваната част, с която е отхвърлен искът за обезщетение за разходи за
болногледач в общ размер от 1000лв. и вместо него:
ОСЪЖДА „П.“ ООД, ЕИК *********, представляван от Л. Г., да заплати на ЕЛ. Г. АНГ.,
ЕГН **********, обезщетение за разходи за болногледач за периода 10.03-23.04.2017г. и за
периода 25.07.-16.10.2017г. в общ размер от 1000лв.(хиляда лева), ведно със законната
лихва, считано от 25.01.2017г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „П.“ ООД, ЕИК *********, представляван от Л. Г., да заплати по сметка на АС -
П. ДТ в размер на 447 (четиристотин четиридесет и седем лв.)
ОСЪЖДА „П.“ ООД, ЕИК *********, представляван от Л. Г., да заплати, на осн. чл.38, ал.2
ЗА, на адвокат А.В. С. адвокатско възнаграждение по съразмерност за осъщественото
безплатно процесуално представителство във въззивното производство на ЕЛ. Г. АНГ., в
размер на 1047.66лв. (хиляда четиридесет и седем лева 66 ст.).
ОСЪЖДА ЕЛ. Г. АНГ., ЕГН **********, да заплати на „П.“ ООД, ЕИК *********,
представляван от Л. Г., разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд по
съразмерност, в размер на 138.60лв. (сто тридесет и осем лева 60 ст.)
Решението може да се обжалва пред ВКС, при условията на чл.280 ГПК, в едномесечен срок
от връчването му на страните.
17
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18