ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 247
гр. Пловдив , 31.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в закрито заседание на
тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501337 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 19466/19.04.2021г. от адв. З.Ц. от САК, със
съдебен адрес: гр. ............, ж. к. „.................“, ул. „........................“ № ..., ет. ..., като
пълномощник на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* против определение №
1872/01.04.2021г., постановено по гр. д. № 2547 по описа за 2021г. на Пловдивски районен
съд, XV гр. с., с което се връща искова молба вх. № 6288/11.02.201г., подадена от „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК ********* срещу Й. З. И., ЕГН ********** и се прекратява
производството по гр. д. № 2547 по описа за 2021г. на Районен съд Пловдив, XV-ти гр. с.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението.Търси се
отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по
предявените искове.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по
делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от легитимира страна – ищец в първоинстанционното
производство, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.Разгледана по
същество, тя е и основателна.
Видно е от материалите по приложеното ч. гр. д. № 5914 по описа за 2020г. на
Пловдивски районен съд, VIII с., че същото е било образувано по заявление на „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК ********* чрез пълномощника адв. З.Ц. от САК против длъжника Й.
З. И., ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за
сумата от 415, 11 лв., включваща неизпълнени задължения на длъжника, произтичащи от
следните договори между него и заявителя: договор за мобилни услуги № ********* от
04.11.2017г., допълнително споразумение№ ********* към договор за мобилни/фиксирани
услуги и договор за лизинг от 05.02.2018г., индивидуализирани по размер и основание в
издадени от него фактури с № **********/15.02.2018г., № **********/15.03.2018г. и №
**********/15.05.2018г.В т. 12 от заявлението са конкретизирани обстоятелствата, от които
произтича вземането: Твърди се, че длъжникът не е изпълнявал задълженията си да заплаща
цената на получените услуги, лизинговите вноски за предоставените устройства и
задълженията си за неустойки, възникнали вследствие на предсрочното прекратяване на
договорите за мобилни услуги по вина на потребителя, поради изпадането му в забава,
1
начислени в издадени от заявителя фактури, както следва: неизпълнено задължение в размер
на 39, 13 лв. по фактура № **********/15.02.2018г. с настъпил падеж на 02.03.2018г.;
неизпълнено задължение в размер на 34, 65 лв. по фактура № **********/15.03.2018г. с
настъпил падеж на 30.03.2018г.; неизпълнено задължение в размер на 341, 33 лв. по фактура
№ **********/15.05.2018г. с настъпил падеж на 30.05.2018г., включващо неустойки поради
предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 284, 84 лв. и
предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски в размер на 56, 49 лева.Общата стойност
на неизплатените парични задължения по издадените фактури била в размер на 415, 11 лв.
С издадената заповед № 2964 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
от 18.06.2010г. по образуваното ч. гр. д. № 5914 по описа за 2020г. на Пловдивски районен
съд, VIII с., е разпоредено длъжникът Й. З. И., ЕГН ********** да заплати на кредитора
„Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* сумата 415, 11 лв. – главница, представляваща
неизплатени задължения по фактура № **********/15.02.2018г., фактура №
**********/15.03.2018г. и фактура № **********/15.05.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 08.05.2020г. до
изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на 25 лева – ДТ и 360 лв. с
ДДС – адвокатско възнаграждение.Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК, поради което на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване
съществуването на вземането си в едномесечен срок, като довнесе следващата се
ДТ.Съобщението за това е връчено на 13.01.2021г., а искът е предявен в едномесечния срок.
С исковата молба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* чрез адв. З.Ц. от
САК против Й. З. И., ЕГН **********, са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл. 422 от ГПК.Твърденията в обстоятелствената част на исковата молба са, че
между страните по делото били сключени следните договори за предоставяне на услуги:
договор за мобилни услуги № ********* от 04.11.2017г., допълнително споразумение №
********* към договор за мобилни/фиксирани услуги и договор за лизинг от
05.02.2018г.Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер ********** влизал в
сила нов абонаментен план /със стандартна месечна абонаментна такса 30, 99 лв. с ДДС или
25, 82 лв. без ДДС/, а на клиента бил предоставен мобилен телефонен апарат NOKIA 3
Black.Предоставянето на устройството било уредено от страните в отделен договор за
лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ била 116, 87 лв. с ДДС.За
ползването й на основание чл. 3, ал.1 от договора за лизинг лизингополучателят се
задължавал да извърши една първоначална лизингова вноска в размер на 55 лв. с ДДС и
двадесет и три месечни лизингови вноски по 2, 69 лв. с ДДС, като било предвидено те да се
фактурират, заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни
услуги чрез номера.Твърди се, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения,
начислени му по 3 бр. фактури, издадени в периода м. февруари 2018г. – м. май 2018г.,
както следва: по фактура № **********/15.02.2018г., издадена за отчетен период
15.01.2018г. – 14.02.2018г., включваща задължения за мобилен номер ********** – месечна
абонаментна такса в размер на 36, 16 лв. и ползвани услуги – 1, 12 лв. SMS и разговори към
„Грижа за клиента“ – 0, 10 лв., общо в размер 44, 74 лв. с ДДС, лизингова вноска за мобилен
телефонен апарат NOKIA 3 Black – 2, 69 лв. с ДДС.Общата сумата по фактурата била 47, 43
лв., като след приспадане на надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен
период в размер на 8, 30 лв., претедираната сума по тази фактура била 39, 13 лв.; по фактура
№ **********/15.03.2018г., издадена за отчетен период 15.02.2018г. – 14.03.2018г.,
включваща задължения за мобилен номер ********** – месечна абонаментна такса 25, 82
лв., такса за спиране на номер 0, 75 лв. и ползвани услуги 0, 06 лв., в общ размер 31, 96 лв. с
ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат NOKIA 3 Black – 2, 69 лв. с
ДДС.Общата начислена сума по фактурата била 34, 65 лв.След предсрочното прекратяване
на сключения договор за мобилни услуги по вина на потребителя, поради изпадането му в
забава, операторът издал фактура № **********/15.05.2018г., включваща задължения за
заплащане на неустойка за предсрочното му прекратяване в размер 284, 84 лв., както и
предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното с договора за лизинг
мобилно устройство в общ размер 56, 49 лв. с ДДС.Неустойката представлявала сбор от три
стандартни месечни абонаментни такси за ползвания мобилен номер – по 77, 46 лв., ведно с
добавена разликата в размер на 207, 38 лв. между стандартната цена на устройството без
отстъпка и дължимата обща преференциална цена по договор за лизинг от 05.02.2018г.,
съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги.Настъпването на
предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски била уредена в чл. 12 от
2
Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването
на това право било неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т. ч.
по свързаните договори за мобилни услуги.За мобилно устройство NOKIA 3 Black
предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски бил общо в размер 56, 49 лв. с
ДДС.Общата начислена сума по фактурата била 341, 33 лв.Изискуемостта на вземанията на
кредитора по всяка от фактурите настъпвала петнадесет дни след издаването й.Поради липса
на изпълнение от длъжника, било подадено заявление по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа
на което било образувано ч. гр. д. № 5914/2020г. и издадена заповед за изпълнение.Същата
била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на заявителя били
дадени указания за предявяване на иск за установяване съществуването на
вземането.Искането на ищеца е да се приеме за установено наличието на вземане към
ответника по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
5914/2020г. по описа на РС Пловдив за сумата от 415, 11 лв., представляваща общ сбор на
дължимите суми по фактура № **********/15.02.2018г., фактура № **********/15.03.2018г.
и фактура № **********/15.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата по
фактурите, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането.Претендират се и направените разноски в заповедното и в исковото производство.
Във връзка с оставяне на исковата молба без движение за формулиране на петитум в
съответствие с обстоятелствената част, като се посочат отделните пера, формиращи сумата
от 415, 11 лв., за която са издадени описаните в исковата молба фактури, с допълнителна
молба ищецът е заявил следния петитум: да се приеме за установено наличието на вземането
по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 5914/2020г. по
описа на РС Пловдив, 8-ми състав, против длъжника – ответник Й. З. И., ЕГН ********** на
обща стойност 415, 11 лв., представляваща общ сбор на суми съгласно фактура №
**********/15.02.2018г., фактура № **********/15.03.2018г. и фактура №
**********/15.05.2018г., претендирани на основание следните правоотношения между
страните: 353, 24 лв. – главница, дължима на основание договор за мобилни услуги №
*********, изм. с Допълнително споразумение № ********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 05.02.2018г., включваща 68, 40 лв. – незаплатени такси и
ползвани услуги и 284, 84 лв. неизплатено задължение за неустойка, поради предсрочно
прекратяване на договора, както и сумата 61, 87 лв. – главница за неизплатени лизингови
вноски на основание договор за лизинг от 05.02.2018г. и законната лихва върху общата
сумата от 415, 11 лв. от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането, съотв. направените деловодни разноски в заповедното производство в общ
размер 385 лв., от които 25 лв. ДТ и 360 лв. адвокатско възнаграждение.Претендирани са и
разноските за исковото производство.
С обжалвания в настоящето производство съдебен акт заповедният съд е приел, че
между сумата, за която е издадена заповедта и сумите, претендирани в исковото
производство, липсва идентичност.С исковата молба и уточнението към нея са формулирани
обективно кумулативно съединени искови претенции, докато от прочита на издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК се извежда заключение, че вземането е
едно.Посочено е, че при хипотезата на иск, предявен по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК, е
налице обусловеност между заповедното и исковото производство – изпълнителната сила на
заповедта по чл. 410 от ГПК настъпва след влизане в сила на съдебното решение по
установителния иск, което се ползва със сила на присъдено нещо.Поради това недопустимо
би било установителният иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, да бъде формулиран за
претенции с качествено различно съдържание от тези, за които е издадена заповедта за
изпълнение на парично задължение.Заповедният съд е счел, че без значение в случая е, че в
т. 12 от заявлението кредиторът е разбил по пера своето вземане, тъй като исковото
производство не се базира на подаденото заявление /и не чепри основанието си от него/, а
на издадената заповед за изпълнение на парично задължение.В случай, че кредиторът счита,
че издадената заповед за изпълнение на парично задължение не съответства на заявеното от
него, то пътят му на защита преминава през процедурата по чл. 247 от ГПК или чл. 250 от
ГПК, които намират приложение в заповедното производство.Доколкото такива
производства не са реализирани и приемайки, че е налице пълно разминаване между сумата
по издадената заповед за изпълнение и исковата молба, районният съд е преценил, че
същата следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.
Настоящият състав на съда намира, че принципно съображенията на районния съд са
3
правилни, доколкото действително е необходимо да има пълно съвпадение между предмета
на иска за установяване съществуването на вземането по чл. 422 от ГПК и предмета на
заповедта за изпълнение, като установителният иск е средство за защита на признато в
заповедното производство вземане на кредитора.Предпоставка за допустимостта му, наред с
нормативно установените специфични условия, е съответствието между заявеното и
признато в заповедното производство вземане и предмета на делото, очертан в
обстоятелствената част и петитума на исковата молба.При предявяването му по реда на чл.
422 от ГПК ищецът следва да се съобрази с посоченото от него основание за издаване на
заповед за изпълнение, за да установи съществуването на оспореното вземане такова,
каквото е присъдено със заповедта за изпълнение.Обстоятелствената му част трябва да
съответства на основанието, за което е заявено вземането в заповедното производство и на
което е издадена заповедта за изпълнение.Рамките и премета на исковото производство са
предопределени от заповедното производство.
С оглед данните в конкретния случай обаче не може да бъде споделен извода, че е
налице пълно разминаване между вземането, за което е издадена заповед за изпълнение и
предявения иск, само защото в заповедта вземането не е било конкретизирано по основания
и размери, както е било уточнено от заявителя в т. 12 от заявлението му, а е издадена за
общия заявен размер като главница по три броя фактури.В случая не се касае за явна
фактическа грешка, а за липса на конкретизация, която не може да бъде преодоляна и по
реда на чл. 250 от ГПК, съотв. не може да се вмени на заявителя и да обуслови
недопустимост на иска му по чл. 422 от ГПК.
Съгласно чл. 410, ал. 2 от ГПК изискване към заявлението е да отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 от ГПК.Същото следва да съдържа пълна и ясна
индивидуализация на вземането, което се претендира, както и изложение на фактите, от
които то се извежда, което да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази
срещу заповедта за изпълнение или не.В тази насока от приложеното ч. гр. д. № 5914 по
описа за 2020г. на Пловдивски районен съд, VIII с., към настоящето дело, се установи, че
процесното вземане е било индивидуализирано в подаденото заявление, като
обстоятелствата, на които се основава, кореспондират с изложените такива в исковата молба
на ищеца, където са детайлизирани по-подробно.Идентичността между двата предмета
следва да се преценява въз основа на заявлението и исковата молба /в този см. определение
№ 744 от 28.10.2010г. по ч. т. д. № 731/2010г. на ВКС/.
По изложените съображения частната жалба се явява основателна и следва да бъде
уважена, а обжалваното определение отменено и делото да се върне на районния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия по него.
По изложените съображения Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1872 от 01.04.2021г. на РС Пловдив, постановено по гр. д.
№ 2547 по описа за 2021г. на същия съд.
ВРЪЩА делото на Районен съд Пловдив за извършване на следващите се процесуални
действия съобразно изложените мотиви в определението.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4