Мотиви към присъда по НОХД № 159 по описа за 2016г. на
ШОС
На 26.04.2016г. от Шуменска
Окръжна прокуратура е внесен в ОС - гр.Шумен обвинителен акт по ПД № 7/2016г.,
по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу
подсъдимата В.Ж.А. за извършено от нея престъпление по чл.115 от НК. В
диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на 21.05.2015г. в с. Салманово,
област Шумен в дома им, находящ се на *****, умишлено умъртвила С.А. Х. – ЕГН **********,
с когото живеела на семейни начала, като му нанесла един удар с нож в областта
на предната лява половина на гръдния кош – престъпление по чл.115 от НК.
По искания направени в писмен вид
преди съдебното заседание, преди началото на съдебното следствие наследниците
на пострадалия С.А. Х. – малолетните дъщери Р.С.А. и Ж.С.А., представлявани от
назначения в хода на досъдебното производство особен представител адв.И.Х. от
ШАК са конституирани като частни обвинители и като граждански ищци и са приети
за съвместно разглеждане в наказателното производство предявените за всяка от
тях граждански искове за причинените им неимуществени вреди в размер от по 100
000лв. ведно със законната лихва считано от 21.05.2015г. По устно искане
направено в съдебно заседание, преди началото на съдебното следствие майката на
пострадалия С.А. Х. – А.Й.М. е конституирана като граждански ищец и е приет за
съвместно разглеждане в наказателното производство предявеният от нея
граждански иск за причинените й неимуществени вреди в размер на 100 000лв.
Трите иска са предявени и приети срещу подсъдимата В. А., за вредите в резултат на процесното
деяние.
В съдебното заседание по делото, в
съответствие с разпореждане № 284 на съдията-докладчик по делото от 03.05.2016г.
е проведено предварително изслушване по реда на глава ХХVІІ от НПК за
решаване въпросите по чл.371 т.1 и т.2
от НПК. Подсъдимата А. се възползва от тази диференцирана процедура по НПК
и на основание чл.371 т.2 от НПК призна изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
повече доказателства за тези факти. В хода на съдебното следствие подсъдимата
по свое желание даде обяснения, в които по същество изразява съгласие с
изложените факти в обвинителния акт, но изразява несъгласие по отношение на
изложеното в обвинителния акт намерение
умишлено да умъртви Х.. Съдът намира, че това обстоятелство не разколебава
направеното от нея самопризнание по реда на чл.371 т.2 от НПК, тъй като предвид
образованието и социалният и статус от нея не може да се очаква да направи
разлика между фактите и правото в обвинителния акт. В този смисъл е и пледоарията
на служебният и защитник, който също не оспорва фактите изложени от прокурора в
обвинителния акт и в обвинителната му реч, но счита, че резонната квалификация
в случая е по чл.119 от НК. Съдът, като съобрази, че самопризнанието на
подсъдимата по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства с определение от 31.06.2016г. обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимата, свидетелите и вещите лица за деянието
описано в обвинителния акт.
В съдебно заседание
представителят на ШОП поддържа така възведеното с обвинителния акт обвинение. Излага
обстойно аргументи по фактите и по правната квалификация, като счита, че в
случая е неприложим чл.118 от НК. Предлага на съда да наложи на подсъдимата
наказание лишаване от свобода в размер на 18 години лишаване от свобода, което
при условията на чл.58а от НК и редуцирано на 12 години да бъде изтърпяно
ефективно, като бъде зачетено и предварителното и задържане по мерките за
неотклонение задържане под стража и домашен арест. По отношение на предявените
граждански искове излага становище, че са доказани по основание и следва да
бъдат уважени в размер по справедливост.
Особеният представител на
малолетните пострадали Р.С.А. и Ж.С.А., поддържа обвинението наред с прокурора
и счита, че следва да бъде определено наказание лишаване от свобода в размер на
15 години, което след редукцията на чл.58а от НК бъде определено на 10 години и
изтърпяно ефективно. По отношение на гражданските искове, счита, че същите са
доказани по основание и размер и моли да бъдат уважени изцяло.
Гражданският ищец А.М. поддържа
гражданския си иск и иска да бъде уважен.
Адвокатът на подсъдимата, оказващ
правна помощ по ЗПП в хода на съдебните прения заявява, че приемат фактите изложени
в обвинителния акт, доколкото такива са изложени, но излага обстойно
съображенията си поради които смята, че соглед цитираните в обвинителния акт
свидетелски показания и липсата на становище по отношение на детайлите около
конфликта между пострадалия и подсъдимата, следва да се приложи чл.119 от НК,
тъй като подсъдимата при описаните в обвинителния акт факти всъщност е
действала при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Моли да бъде
определено на подзащитната му наказание лишаване от свобода, което на основание
чл.66 от НК бъде отложено за изпитателен срок поради наличието на множество
смекчаващи отговорността обстоятелства. Излага пестеливо доводи по отношение на
гражданските искове, като дава становище за основателност, но прекомерна
завишеност.
В хода на предварителното
изслушване подсъдимата заявява, че разбира в какво е обвинена и се признава за
виновна, че е наясно с последиците от проведеното предварително изслушване и е
съгласна с тях. В хода на съдебното следствие подсъдимата по свое желание дава
обяснения във връзка с отношенията и с пострадалия, в които по същество
изразява съгласие с изложените факти в обвинителния акт, но изразява несъгласие
по отношение на изложеното в обвинителния
акт намерение умишлено да умъртви Х.. В защитната си реч изразява
съгласие с пледоарията на адвоката си и не желае да коментира повече. В последната
си дума заявява, че не е искала да го направи.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за
установени от фактическа страна
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:
Подсъдимата В.А. и пострадалия С.
Х. се познавали от ученическите си години. Учили в един клас в училището в село
Салманово и били приятели. Когато навършила 14 години В.А. за кратко живяла на семейни начала с мъж в
гр. Върбица, обл. Шумен. Когато се върнала в с.Салманово при родителите си, тя
възобновила контактите си със С. Х. и не
след дълго заживяла с него на семейни начала. След известно време двамата се
разделили и В.А. живяла за кратко на семейни начала с друг мъж в с. Илия
Блъсково, общ. Шумен, след което отново се върнала в дома на родителите си. През
2011г. подс. А. и пострадалия Х. отново заживели заедно в дома на родителите на подсъдимата.
По-късно излезли на квартира в с.Салманово и през 2012г. се родила първата им
дъщеря Р.С.А., а през 2013г. и втората – Ж.С.А.. През 2014г. двамата си
построили жилище представляващо една стая в двора на имота на родителите на
подсъдимата в с.Салманово. Преместили се в новото си жилище и заживели там с
децата си. Отначало се разбирали добре, но през 2015г. отношенията между тях започнали да се
влошават, започнали по-често да се карат и по-рядко да излизат заедно. След
Великден през 2015г. една вечер
пострадалият Х. решил да се изнесе в къщата на майка си и първоначално
взел по-голямото дете, но после го оставил и отишъл сам при майка си. На
следващия ден се върнал при подсъдимата
и децата си и временно отношенията им се подобрили. Причините за караниците
между двамата били проблеми с интимен характер – неуспешна бременност на
подсъдимата и нежеланието й да има повече деца. Пострадалият Х. се съмнявал, че
щом подсъдимата не желае да има други деца
е възможно да има връзка с друг мъж и това обтегнало отношенията им,
поради което започнали да обмислят раздяла, като всеки вземел по едно от децата
и пострадалият се изнесял от жилището им.
На 21.05.2015г. пострадалият С. Х.
работил като общ работник в гр.Шумен заедно със свид. Ж.С.. Прибирайки се
обратно в с.Салманово бил посрещнат от подсъдимата и децата им. Пострадалият
дал пари на подсъдимата за да напазарува, след което посетили парка на селото и
към 19.00 часа се прибрали в дома си и вечеряли. След това започнали отново да
се дразнят и В. ядосана казала, че отива при братовчедка си свид. С. С.. Докато
излизала продължили да се карат и пострадалия
я обидил. След подсъдимата тръгнала голямата им дъщеря. Малко след тях
тръгнал и пострадалият, който взел и малката дъщеря със себе си. При
пристигането си в свид. С. С., подсъдимата споделила, че се е ядосала и поискала
да излязат надолу за да се успокои. Пострадалият дошъл малко след това и в
присъствието на свид. Ж.С. и свид. Е.Г., двамата отново започнали да се карат,
което било чуто и от свид. С. С., която тогава се преобличала в съседната стая.
Подсъдимата А. ритнала два пъти в коляното пострадалия Х.. След като свид. С.
се облякла, заедно с подсъдимата и свид. Г. тръгнали да излизат, а децата на
пострадалия и подсъдимата тръгнали след тях. Подсъдимата ги върнала при баща им
и двамата продължили да си разменят обидни реплики. Накрая трите приятелки С., В.
с по-голямото си дете и Е. с нейното
дете заминали надолу към центъра на селото, а пострадалият с малката им дъщеря
се отправил в противоположна посока. Пострадалият потърсил В.А. по телефона на свид.
С. и при проведения разговор отново се скарали, като пострадалия заявил, че ще
си ходи при майка си, а подсъдимата го окуражила.
Когато се прибрал в къщата им,
пострадалият споделил с майката на подсъдимата – свид. М.А. за намеренията да
се разделят, включително и децата. Свид. А. се обадила на телефона на свид. С. С.
и разговаряла с дъщеря си, за да я накара да се прибере. Подсъдимата се
разделила с приятелките си и към 21.15 часа се прибрала в дома си. В това време
пострадалият С. Х. бил при свид. А., която поговорила на двамата и временно
успокоила обстановката. Двамата се прибрали в дома си и по съвет на свид. А. всеки
легнал с по едно от децата, а свид. А. се прибрала в нейната къща. Малко
по-късно подсъдимата и пострадалия започнали отново да се карат, а голямата
дъщеря Р.С. повикала баба си, защото
баща и биел майка и. Свид. А. намерила двамата да се борят отзад до стената на
тяхната къща, като подс. А. била на земята, а пострадалият бил върху нея. Свид.
А. извикала силно и пострадалият оставил подсъдимата, станал и се махнал. Свид. А. вдигнала подсъдимата
и я вкарала в тяхната стая, а
подсъдимата й обяснила, че пострадалия С. Х. бил обърнал ръката й и я ударил по
главата. В този момент Х. блъснал вратата и влязъл рязко в стаята. Подсъдимата
и пострадалият започнали пак да се карат, като Х. тръгнал към А., а свид. А. се
опитала да го избута към вратата и да го изведе навън но не успяла. Постр. Х.
застанал над подс. А. с ръце напред, а зад него останала свид. А.. В този
момент подс. В.А. взела с дясната си
ръка стоящия на масата до леглото нож, насочила го към пострадалия Х. и го
пробола в областта на гърдите. Пострадалият отстъпил назад, започнал да охка, а
от гърдите му започнала да избива кръв. Подсъдимата се изплашила, изпищяла, хвърлила
ножа и започнала да прегръща и целува пострадалия Х.. Свид. А. казала на
подсъдимата да отива за кола, за да закарат пострадалия на лекар. Подс. А.
излязла, а свид. А. сложила един парцал на раната му, за да не тече кръв.
Подсъдимата намерила в съседите свид. Н.Г., на когото споделила че без да иска
е наръгала пострадалия Х.. Свид. А.Г. сигнализирал на тел.112, а подсъдимата се
прибрала в дома си. След нея отишли и свид.Н.Г. и свид. Ю.Г.. Последният
проверил пострадалия за пулс и установил, че е починал. Свид. А. разбирайки, че
няма да карат пострадалия с кола, а ще чакат линейка, накарала дъщеря си да
преоблекат постр. Х., за да не ходи окървавен на лекар. Линейката пристигнала
след около 30 минути и лекарят
констатирал смъртта на С.А. Х..
Почти едновременно с дежурния
лекарски екип пристигнали на местопроизшествието и първите полицаи от РУ –
Шумен свид. М.М., който провел разговор със свид. А. и свид. В.В., който разговарял с подсъдимата.
След установяване на смъртта на пострадалия, полицейските служители извели
всички от стаята, докладвали на дежурния в РУ – Шумен. След пристигане и на
други служители от ОДМВР – Шумен, които започнали оглед на местопроизшествието свид.
В. и дежурните от автопатрула отвели подсъдимата в РУ – Шумен, където пред свид.
В. и свид. Б.С. подсъдимата обяснила, че са се карали с пострадалия, защото той
искал да се изнесе от къщата и да вземе децата, а тя не позволявала. Споделила, че пострадалият я ударил с юмрук
по главата, а тя за да се предпази взела кухненския нож, който стоял на масата
в стаята и го насочила с дясната си ръка към
С. Х., като го предупредила, че ако я приближи, ще го удари с ножа. Впоследствие С. посегнал да я удари, а тя инстинктивно се
предпазила с ножа и видяла как той се свлича на колене пред нея хванат за
гърдите.
Видно от заключението на
съдебно-медицинската експертиза за оглед и аутопсия на труп по отношение на
пострадалия С.А. Х. са установени редица травматични увреждания: едно прободно-порезно
нараняване в лявата предна страна на гръдния кош; прерязване на част от IV
ребро и по-малка част от V ребро; прободно-порезно нараняване на сърцето;
кръвоизлив в лявата гръдна половина /2200мл./; Експерта заключава, че смъртта
на С. Х. се дължи на масивна остра кръвозагуба, развила се вследствие
прободно-порезното нараняване на сърцето. Смъртта е настъпила бързо и е била
неизбежна. Прободно-порезното нараняване е причинено от нож с остър връх и
режещ ръб, което личи от формата на кожната рана и на раневия канал. Този нож е
имал ширина на режещата част от върха към дръжката не по-голям от 2,6см. И
дължина не по-малка от 7см. /при дължина
на раневия канал 7 см./ Според вещото лице посоката на раневия канал показва,
че нараняването е причинено с посока на движещото се оръжие отпред-назад, малко отляво –
надясно и леко отдолу –нагоре. Силата на удара е била голяма, довела до
проникващо нараняване в гръдния кош с частично прерязване на IV и V ребро. При
такова направление на раневия канал най-вероятно нападателят е бил лице срещу
лице с пострадалия. Прободно-порезното нараняване е нанесено в жизненоважна
област в областта на сърцето; Експерта не определя характера и степента на
всяко от констатираните травматични увреждания, тъй като смъртта е настъпила
сравнително бързо и не е имало време да се проявят. Заключението на експерта е,
че има пряка причинно следствена връзка между установеното увреждане на
сърцевия мускул и смъртта на лицето. Всички травматични увреждания са причинени
приживе.
Видно от заключението на
съдебно-медицинската експертиза за освидетелстване на живо лице на
подсъдимата В.А. е причинена палпаторна
болка в областта на лявото слепоочие над
ушната мида, оток на IV пръст на лявата ръка, по-добре изразен в средната и
крайната фаланга. Кръвонасядане по дланната повърхност на IV пръст на лявата
ръка. Установените травматични увреждания според вещото лице могат да бъдат
причинени вечерта на 21.05.2015г. и са причинили на подсъдимата А. болка и
страдание.
От заключенията на
съдебно-химическите експертизи на взетите кръвна проба от подсъдимата В.А., кръв и урина на пострадалия
С. Х., не се установява наличие на никакъв алкохол в пробите кръв на В.А. и С. Х.
и урина от С. Х..
Видно от назначената по делото
съдебно-медицинска експертиза за изследване на веществени доказателства и съдебно-медицинската
експертиза на веществени доказателства
по метода на ДНК профилиране, по иззетите при огледа на местопроизшествие в
къщата на В.А. и С. Х. парче мокет с червено-кафяво петно, бяла мъжка тениска с
множество червено-кафяви зацапвания и нож с дървена дръжка /обект №3/ с обща
дължина около 33 см., с дължина на дръжката 13 см. с червено-кафяви петънца от
острието, са открити петна в червен цвят, които са от човешка кръв. За
установените кръв по мокет, по тениската и по острието на изследвания нож,
цитираната СМЕ по метода на ДНК профилиране е дала заключение, че е човешка
кръв с ДНК профил на лице от мъжки пол, като ДНК профила напълно съвпада с
изпратената за изследване кръв от трупа на С. Х..
От заключението на
комплексната съдебно-психиатрична и психологическа експертиза е видно, че подсъдимата
А. е с нормален интелект, съответен на възрастта и, на образованието и социалния
й опит. Тя не се води на диспансерен учет в специализирано психиатрично
заведение. Не са установени по делото данни
за нейно психично заболяване, както в миналото, така и към момента на
освидетелстването й; Подсъдимата А. е склонна към раздразнителност, агресия и
прояви на доминиращо поведение в границите на допустимото и не е налице
разстройство на личността. Към момента на деянието подсъдимата е била в
състояние да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ръководи поведението си в смисъла на чл.33 от НК – базисните и психични годности са
били ненакърнени. По време на деянието подсъдимата е била в състояние на
емоционално напрежение и тревожност, но то не удовлетворява критериите за състояние
на силно раздразнение или на уплаха и смущение. Според експертите при
подсъдимата е налице добра възможност да възприема запаметява факти и обстоятелства свързани с деянието, още
повече, че те са в значителна степен емоционално наситени за нея, както и да ги
възпроизвежда, ако желае и през призмата на защитните си механизми и няма
пречки тя да участва в наказателното производство.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за
установена въз основа на: самопризнанието
на подсъдимата В.Ж.А. в хода на предварителното изслушване на основание чл.371
т.2 от НПК, която признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за
тези факти чрез нейния разпит, на свидетелите и на вещите лица. Освен това
съдът намира, че самопризнанието на подсъдимата по чл.371 т.2 от НПК се
подкрепя изцяло от събраните в досъдебното производство доказателства по
надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Самопризнанието на подсъдимата се подкрепя от всички събрани в хода на
досъдебното производство гласни доказателства – показанията на разпитаните
свидетели: свид. В.В., свид.М.А., свид. С. С., свид. Ж.С., свид. М.М., свид. Е.Г.,
свид. Ю.Г., свид. Н.Г., свид. Р.Б., свид. М.М., свид. Б.С., свид. Ю. Х., свид. А.И.,
от заключението на съдебно-медицинската експертиза за оглед и аутопсия на труп,
от заключението на съдебно-медицинската експертиза за освидетелстване на живо
лице, от заключението на комплексната съдебно-психиатрична
и психологическа експертиза, от заключението на химическите експертизи, от
заключенията на съдебно-медицинските експертизи на веществени доказателства и на
ДНК-експертизата на веществени доказателства и от приобщените писмени
доказателства, събрани в хода на съдебното следствие и приложените по делото
като писмени доказателства. Съдът приема, че обясненията на подсъдимата в хода
на съкратеното съдебно следствие в частта им, че тя не е искала да извърши
деянието, не представляват оттегляне на направеното от нея самопризнание и не
внасят никакво съмнение в направеното от нея самопризнание в хода на
предварителното изслушване, тъй като съобразно особеностите на личността й и
социалното и развитие, същата депозира обяснения през призмата на защитната
версия лансирана и от нейния защитник, че е действала при превишаване пределите
на неизбежна отбрана. По отношение на характеровите особености, обусловени от
социалното развитие на подсъдимата са налице несъмнени доказателства в
комплексната съдебно-психиатрична и психологическа експертиза и в предсъдебния
доклад изготвен по реда на чл.202 ал.2 от ЗИНЗС. Направеното от подсъдимата
самопризнание на фактите от обвинителния акт убедително се потвърждават от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Незначителните
противоречия в цитираните от прокурора свидетелски показания в обвинителния акт
не представляват процесуална пречка за прилагане на процедурата, още повече, че
НПК няма изискване за инкорпориране на свидетелските показания в обвинителния
акт и не ги възприема като част от фактите. В този смисъл съдът прие горната
фактическа обстановка, без цитатите на свидетелските показания и обясненията на
подсъдимата, които прокурорът е решил като да довнесе в обстоятелствената част
на обвинителния акт. Съдът намира, че волята на прокурора да внесе обвинителен
акт за деяние по чл.115 от НК е ясна и недвусмислена, както в
обстоятелствената, така и в диспозитивната част. В събраните в хода на
досъдебното производство доказателства няма противоречия, които да създадат и
най-малко съмнение относно гореустановената фактическа обстановка. Извън
фактите по обвинителния акт в хода на съдебното следствие бяха събрани
допълнителни гласни и писмени доказателства по отношение на малолетните деца Р.
и Ж., от които се установи, че към настоящия момент двете деца са настанени по
реда на ЗЗД с решения на ШРС в семейството на бабата свид.М.А.. Безспорно се
установи в съдебно заседание от обясненията на подсъдимата и показанията на социалния
работник Д. М., че именно органите на Отдел „Закрила на детето“ при АСП – Шумен
са посъветвали подсъдимата да не живее на адреса в с.Салманово, тъй като ако тя
живее там, то няма да може децата да бъдат предоставени на тяхната баба свид.М.А.
и поради това съдът приема, че за подсъдимата това са били уважителни причини
да не спазва мярка за неотклонение определена на адреса в с.Салманово. Друга
безспорно уважителна причина за неизпълнението на мярката за неотклонение домашен
арест на адреса в с.Салманово е и установения в хода на ДП факт, че роднините
на пострадалия С. Х. са я заплашвали със саморазправа – обстоятелство подробно
обяснено и в обвинителната реч на прокурора и в пледоарията на защитата. Съдът
намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и
водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно
убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни
съображения:
Съдът като прецени всички
доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната
съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимата В.Ж.А. умишлено е умъртвила
С.А. Х., с което е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението от общ характер, наказуемо по чл.115 от НК, защото:
* обект на
престъплението са обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на
личността и гарантиращи правото на живот;
* от обективна
страна подсъдимата чрез своите действия умишлено е умъртвила
пострадалия С.А. Х.: От назначените по делото съдебно-медицинска експертиза за
оглед и аутопсия на труп, се установява, че смъртта на пострадалия С.А. Х. се дължи на масивна остра
кръвозагуба, развила се вследствие прободно-порезно нараняване на сърцето.
Смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна. Прободно-порезното нараняване е
причинено от нож с остър връх и режещ ръб, което личи от формата на кожната
рана и на раневия канал. Този нож е имал ширина на режещата част от върха към
дръжката не по-голям от 2,6см. И дължина не
по-малка от 7см. /при дължина на раневия канал 7 см./
-
посоченото прободно-порезно нараняване на сърцето се е получено в резултат на
замаха на подсъдимата В.А. с ножа в дясната и ръка към гръдната област от
тялото на пострадалия С.А. Х.; Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза
за оглед и аутопсия на труп посоката на раневия канал показва, че нараняването е причинено
с посока на движещото се оръжие отпред-назад, малко отляво – надясно и леко
отдолу –нагоре. Силата на удара е била голяма, довела до проникващо нараняване
в гръдния кош с частично прерязване на IV и V ребро. Според експерта при такова
направление на раневия канал най-вероятно нападателят е бил лице срещу лице с
пострадалия.
- т.е. чрез
своите действия подсъдимата противоправно е лишила от живот пострадалия С. Х. А.;
подсъдимата е въздействала пряко и непосредствено върху пострадалия, по начин
да причини увреждане, което води до летален изход; с действията си на 21.05.2015г.
подсъдимата е причинила биологичната смърт на пострадалия С. Х. А.; Прободно-порезното нараняване е
нанесено в жизненоважна област в областта на сърцето; между
нанесеното от подсъдимата прободно порезно нараняване на сърцето с установеното увреждане на
сърцевия мускул и настъпилата смърт на пострадалия е налице причинно
следствена връзка, тъй като в резултат именно на това нараняване е настъпила
смъртта на пострадалия на 21.05.2015г.;
* субект на престъплението е пълнолетно
вменяемо лице; видно от заключението на комплексната съдебно-психиатрична и
психологическа експертиза по отношение на подсъдимата В.Ж.А. тя е с нормален
интелект, съответен на възрастта й, на образованието й и на социалния и опит и
няма данни за психично заболяване; подсъдимата А. е склонна към раздразнителност, агресия и прояви на
доминиращо поведение в границите на допустимото и не е налице разстройство на
личността; По време на деянието подсъдимата е била в състояние на емоционално
напрежение и тревожност, но то не удовлетворява критериите за състояние на
силно раздразнение или на уплаха и смущение; базисните и психични годности са били ненакърнени. Поради това съдът приема, че към
момента на извършване на деянието, В.А. е била способна да възприема,
запаметява и възпроизвежда факти от заобикалящата я действителност, имащи
значение по делото - т.е. тя е била в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си;
*
от субективна страна деянието е
извършено от подсъдимата с внезапно сформиран, но пряк умисъл – подс. А. е
предвиждала конкретното увреждане на телесната неприкосновеност в областта на сърцето,
съзнавала е общественоопасния характер на своето деяние, като е искала настъпването на
съставомерния резултат – смъртта на пострадалия; подсъдимата е съзнавала
общественоопасния характер на деянието, предвиждала е настъпването на неговите
общественоопасни последици и е искала те да настъпят. Обстоятелството, че е използвано
хладно оръжие – остър нож, който тя е ползвала в домакинстването, води до извода,
че тя несъмнено е знаела, че ножа е остър и опасен и с него може да се отнеме
живот. Факта, че ножа е бил насочен към гръдната област на пострадалия, където
се намира сърцето, което е жизненоважен орган само по себе си и то на
изключително близко разстояние обуславя извода, че подсъдимата е искала
настъпването точно на постигнатия от деянието й резултат. Тя е действала
съзнателно с него и с насочването му към сърдечната област на пострадалия е била
абсолютно наясно, че при прободно-порезно нараняване – ще го лиши от живот;
Умисъла на дееца е включвал именно лишаване от живот, тъй като тя е действала с
такова оръжие върху жизненоважна част от тялото на пострадалия и така, че
целеният резултат да бъде постигнат, т.е. да бъде умъртвена жертвата. В този
смисъл е Решение №687/92г. по н.д.№702/92г. на ІІн.о.. В този смисъл е и
константната практика на ВС и ВКС, съобразно която, за умисъла се съди от
средствата с които е извършено деянието, от насоката и силата на ударите, от
мястото на нараняването – жизнено важни центрове и органи на тялото, от
разстоянието, от което се посяга на жертвата, от поведението на дееца и от
други обстоятелства - ППВС №2/57г., Р №417/2002г. на ІІн.о.,
Р.№116/13.05.1999г. на Ін.о., Р №168/96г. на ВК на ВС, Р №40/96г. на Ін.о.,
Р.№413/69г. на ІІн.о., Р.№73/94г. на І.н.о., Р.№2/88г. на Ін.о. Дори да се
приемеше, че подсъдимата, наред с целения резултат е предвиждала, че може да
настъпи смъртта на пострадалия, но се е отнасяла безразлично към това, като го
е допускала, то тогава деянието пак би било умишлено, но при евентуален умисъл.
В настоящият случай обаче, съдът приема, че замахвайки с голям кухненски нож
подсъдимата е знаела, че ще го прободе дълбоко и насочвайки го в сърдечната област
е искала именно това – да го лиши от живот;
В събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, приети в съдебно заседание няма противоречия, които
да създадат и най-малко съмнение относно съставомерните признаци на
инкриминираното деяние по чл.115 от НК и неговото авторство. Съдът не споделя становището
на защитата, че при изложените факти в обстоятелствената част на обвинителния
акт следва да се приложи чл.119 от НК. Подсъдимата не е действала при условията
на превишаване на пределите на неизбежна отбрана, защото скандалите и
физическите разправии между подсъдимата и пострадалия са били нещо нормално в
техните отношения. Събрани са гласни доказателства, че и друг път пострадалият
се е оплаквал, че е бит от подсъдимата. Подсъдимата е била при условията на
пореден скандал и взаимно сбиване, а не при условията на пресичане на
противоправно нападение срещу нея или нейни близки. Тя не се е страхувала за
живота или здравето си или за тези на децата си, а е била наясно, че тече
поредният скандал и поредното взаимно сбиване между тях, че пострадалият Х. не
представлява сериозна заплаха за нея и че тя може да го набие. Освен това няма
как подсъдимата да се позовава на неизбежна отбрана, респ. на превишаване на
пределите и, при положение, че тя е предизвиквала пострадалия и ескалирането на
конфликта е било породено именно от нейното окуражаване подсъдимия да напусне
дома им. Видно от съдебно-психиатричната експертиза, подсъдимата е била
раздразнена и ядосана и според ШОС тя не е била в душевно състояние, при което
психическото и смущение е толкова силно, че да е ограничило в значителна степен възможностите и да ръководи постъпките си.
Домът им е малък и тя е знаела къде стои кухненският нож, който и е бил добре
познат и напълно е съзнавала, че насочвайки го към гърдите на пострадалия и
забивайки го със сила в тях, тя ще прободе жизненоважен орган на пострадалия – сърцето и
така ще го лиши от живот. Следва да се отбележи и, че делото е протекло по реда
на съкратеното съдебно следствие в резултат на самопризнанието на подсъдимата
по реда на чл.371 т.2 от НПК, т.е.
приложена е особената процедура, която обслужва обществения интерес чрез
ускоряване на наказателния процес и тя е изградена на базата на разумния
компромис между обвинението и защитата. В резултат на това подсъдимият се
съгласява с известни процесуални ограничения свързани с възможността да
спори по поддържаните от прокурора
факти. В този смисъл т.8.1 от мотивационната част на ТР № 1/2009г. на ОСНК на
ВКС. Съдът счита, че не следва да обсъжда аргументацията на прокурора защо не е
приложим в случая чл.118 от НК, тъй като сам е внесъл обвинителен акт по чл.115
от НК, а никоя от другите страни в процеса не пледира за приложението на чл.118
от НК.
Като причина за извършване на престъплението от страна на подсъдимата,
следва да се отбележи преди всичко незачитането на чуждата телесна
неприкосновеност и живота и здравето на хората, както и подценяване на правно
защитени интереси на човешката личност. Деянието е било улеснено и от
индивидуалното значение на събитията за подсъдимата, личностовите и особености
и промяната на реактивността й в резултат на насложилия се във времето конфликт
с пострадалия.
При определяне на наказанието на
подсъдимата за извършеното от нея престъпление, съдът прецени следните
обстоятелства:
- степента на обществената опасност на деянието е висока, предвид на
факта, че се касае за посегателство срещу телесната неприкосновеност на човека,
здравето и живота му и деянието е извършено с остър кухненски нож;
- степента на обществена опасност на подсъдимата: от данните за
личността й: подсъдимата е родена през 1993г. в гр. Шумен, с постоянен адрес ***,
живеела е на семейни начала с пострадалия С.А. Х., не е работела постоянно,
като се е занимавала с домакинството и с двете им малолетни деца Р.С.А. родена
през 2012г. и Ж.С.А. родена през 2013г., неосъждана е и няма налагана мярка по
чл.78а ал.1 от НК; налице са характерови и личностови особености -
склонност към раздразнителност, агресия
и прояви на доминиращо поведение в границите на допустимото, без разстройство
на личността; оказва пълно съдействие на органите на досъдебното и съдебното
производство и се явява винаги когато е била призована; От тези обстоятелства
съдът преценява, че обществена опасност
на подсъдимата е невисока.
- подбудите за извършване на престъплението - безотговорност по
отношение на обществените отношения, осигуряващи телесната неприкосновеност и
здравето на хората, улеснени от особеностите на личността и характера на
подсъдимата.
Съдът
преценява, че за подсъдимата са налице следните смекчаващи вината обстоятелства - неосъждана; в младежка възраст е
съобразно § 1 от Закона за младежта; има две момичета в невръстна детска
възраст, които имат нужда от майка си; Самопризнанията
не се вземат предвид от съда като такова, тъй като по силата на закона те се
вземат предвид на основание чл.373 ал.2 от НК, като безусловно предопределящи
приложението на чл.58а от НК. В този смисъл и т.7 от ТР № 1/2009г. на ОСНК на ВКС.
Съдът не констатира други отегчаващи
вината обстоятелства за подсъдимата освен високата обществена опасност на
деянието и характеровите и особености. ШОС не споделя становището на прокурора,
че отклоненията от мярката за неотклонение домашен арест в хода на ДП следва да
се приемат като отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като при
изслушването на социалния работник Д. М. от отдел Закрила на детето при АСП –
Шумен, която е работила във връзка с настаняването на малолетните деца на
подсъдимата и пострадалия по реда на Закона за закрила на детето - Р. и Ж., се
установи, че именно органите на Отдел „Закрила на детето“ при АСП – Шумен са
посъветвали подсъдимата да не живее на адреса в с.Салманово, тъй като ако тя
живее там, то няма да може децата да бъдат предоставени на тяхната баба свид.М.А.
и това в житейски и морален план съдът приема за уважителна причина за
подсъдимата да не спазва мярка за неотклонение определена на адреса в
с.Салманово. Също така ШОС приема, че е налице и друга уважителна причина за неизпълнението на
мярката за неотклонение домашен арест на адреса в с.Салманово, а имено -
установения в хода на ДП факт, че роднините на пострадалия С. Х. са заплашвали подсъдимата
със саморазправа. По отношение на спорадичните и отклонения от мярката в
гр.Каблешково, съдът счита, че прокурорът се е произнесъл съобразно преценката
си в хода на ДП и те не следва да се ценят във вреда на подсъдимата към
настоящия момент. Посочената от прокурора липса на критичност, която също
следвало да се отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство в светлината
на Решение №29/02.02.2009г. по н.д. № 711/2008г. на І н.о. също не може да се
цени в нейна вреда, защото това е част от избора и на процесуална позиция и
предприетата защитна теза за превишаване пределите на неизбежна отбрана.
Гореизложените обстоятелства
мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК
могат да бъдат постигнати по отношение на подс. А., като наказанието бъде определено при условията на чл.58а от НК, без да
са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства при прилагането на разпоредбата на чл.373
ал.2 от НК, но при превес на констатираните смекчаващи вината
обстоятелства, а именно: За престъплението по чл.115 от НК е предвидено
наказание "лишаване от свобода" от десет до двадесет години. Съдът
счита, че констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства, не са
многобройни, а няма сред тях и изключително по своята същност, за да бъде
приложен чл.55 от НК при определяне на наказанието на подсъдимата. Тъй като
делото е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК, в съответствие с чл.373 ал.2 от НК следва да намери приложение
разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, при което определеното от съда наказание
следва да бъде намалено с една трета. Съдът, съобразявайки горните
обстоятелства и най-вече факта, че подсъдимата има две деца, който имат нужда
от родител, счита, че справедливо и съответно на извършеното ще бъде налагане
на наказание “лишаване от свобода” в размер близък до минималния, а именно за
срок от 10 /десет/ години и 6 /шест/ месеца. Предвид редукцията на чл.58а ал.1 от НК така определеното наказание
лишаване от свобода следва да бъде намалено с една трета и при това положение
на подсъдимата следва да бъде определено наказание лишаване от свобода за срок от 7
/седем/ години. Предвид размера на постановеното с настоящата присъда
наказание, съдът на основание чл.60 ал.1 и чл. 61 т.2 от ЗИНЗС определи
първоначален СТРОГ режим на
изтърпяване на наказанието в затворническо заведение от ЗАКРИТ ТИП. Предвид
факта, че подсъдимата е била задържана под стража по настоящото дело по мярка
за неотклонение задържане под стража считано от 21.05.2015г. до 02.06.2015г. и
по мярка за неотклонение домашен арест от 03.06.2015г. до 02.03.2016г, то
следва те да се зачетат на основание чл.59 ал.1 т.1 и т.2 от НК от така
определеното наказание по настоящото дело. С така определеното наказание
подсъдимата ще има възможност след изтърпяването му отново да поеме грижата над
малолетните си дъщери Ж. и Р., понастоящем на 3 и 4 години. Така определеният
размер и това наказание съдът намира за справедливи и съответстващи на
тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и
подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и
добрите нрави от страна на осъдената, а освен това съдът счита, че именно така
определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще й се
отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По този
начин и с това наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
По
отношение на предявените от гражданските ищци граждански искове за претърпените от тях неимуществени вреди в
резултат на деянието извършено от подсъдимия, съдът съобрази следното:
Предявените от майката на починалия С. Х., както и от децата му граждански
искове са допустими, тъй като
приживе това са били неговите най-близки – възходяща и низходящи. В този смисъл
са т.2 от ППВС № 4/61г., О №55/80г. по н.д. №479/80г. на Ін.о. Съдът ги
възприема за основателни по следните правни съображения: Претендира се
гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние
неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица свързана с
нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума
за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. Всеки носи
отговорност ако създава опасност и пречки за здравето и живота на хората и не
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората. Правото на живот на
хората е гарантирано от конституцията и никой няма право да го отнема.
Наследници на починалия С. Х. са дъщерите му Р.С.А. и Ж.С.А., а в кръга на
неговите най-близки лица съобразно ППВС №4/61г. влиза и майка му А.М. и поради
това така предявените от тях искове срещу подсъдимата В.А. са допустими. В
кръга на претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано всички
отрицателни последици настъпили за пострадалите, при наличието на които
възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според което
се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от злополуката /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на
подсъдимата, в резултат на което са възникнали вредите от деянието и тези вреди
са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди
пострадалите за всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на
деянието, въпреки, че засегнатите блага в тези случаи нямат цена.
Смъртта
на родния баща на гражданските ищци Р.С.А. родена през 2012г. и Ж.С.А. родена
през 2013г, които тогава са били в невръстна възраст не може да бъде
овъзмездена с парична равностойност. Дъщерите на пострадалия са изпитали тъга във връзка със смъртта на баща си поради
факта, че е били в деликатна възраст и те са непосредствено увредени от този
факт. Загубата им като деца е неизмерима, те завинаги са лишени от бащина ласка
и подкрепа. Завинаги са били лишени и от издръжката му. Безспорен е и ужасът
който е изпитала майката на С. Х., научавайки за смъртта на детето си, особено
по този травмиращ начин и погребвайки го. С. Х. е работил и е подкрепял
материално своето семейство – издържал е децата си и подсъдимата. Следва да се
съчетае действителната незаместимост на загубеното благо с необходимостта да се
даде обезщетение, макар и несъвършено. Дъщерите на С. Х. безспорно са лишени
занапред от обичта и грижите на баща си и от издръжката която им е осигурявал.
В същото време майката на С. Х. безспорно занапред е лишена от обичта и грижите
на баща си. Следва да се овъзмездят техните страдания и загубата на моралната
опора и подкрепа вследствие на увреждането.
/Пост. №4/61г. на Пленума на ВС/. Чл.52 от ЗЗД указва съдът да определи
размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. От правилото
на чл.52 ЗЗД произтича, че не само размерът, но и основанието на обезщетението
е подчинено на справедливостта /т.13 от
Пост. №7/59г. на Пленума на ВС/. Понятието “справедливост” по смисъла на
чл.52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а именно –
начинът на извършването, обстоятелствата при които е извършено деянието,
причинените морални страдания, осакатявания и пр./Пост. №4/68г. на Пленума на ВС/. Именно съобразявайки всички тези
обстоятелства във връзка с претенцията за обезщетение за неимуществени вреди,
съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо така претендираните
граждански искове срещу подсъдимата В.А. от малолетните и деца Р. и Ж. да бъдат
уважени изцяло в размер от по 100 000лв. и в размер от 60 000лв. за
гражданската ищца А.М., като се вземат предвид също така и претърпените лично
от тях болки и страдания като най-близки роднини. Деецът дължи пълна обезвреда
за вредите причинени на пострадалите. Не е от значение и обстоятелството, дали
задължението за обезвреда ще се отрази неблагоприятно върху бита на ответника и
дали ще ограничи неговия обичаен начин на живот. Размерът на обезщетението се
определя само в зависимост от причинената вреда /Р.№2524-59-І-ВС/.
Вредите
от непозволено увреждане са изискуеми към момента на деликта – престъплението.
От този момент виновният им причинител изпада в забава. Като носимо парично
задължение при забава на плащане длъжникът дължи законната лихва определена от
Министерския съвет за съответния период на забавата до пълното издължаване.
Поради това уважените размери на гражданските искове от гражданските ищци Р.С.А.
и Ж.С.А. следва да бъдат присъдени както са претендирани, ведно със законната
лихва върху всяка присъдена сума, считано от датата на увреждането, а именно –
21.05.2015г. – когато е настъпила смъртта на пострадалия Х.. Съдът не взема
предвид дължимата законна лихва и не я включва в размера на обезщетенията за
причинените от престъплението неимуществени вреди. /В този смисъл Р №185/98г. по н.д.№148/97г. на V-членен състав и
Р.№545/2004г. по н.д.№72/2004г. на ІІІн.о. на ВКС./
Поради
липсата на претенция за законната лихва от страна на гражданската ищца А.М.,
такава не се присъжда. В останалата част до пълния предявен размер искът
предявен от М. срещу подс. А. следва да бъде отхвърлен.
Веществено
доказателство мобилен телефон Нокиа следва да се върне на подсъдимата В.Ж.А., а
останалите веществени доказателства по делото - да останат за пазене до
приключване на делото, след което да бъдат унищожени.
Съдът възложи на подсъдимата
направените деловодни разноски в съответствие с чл.189 ал.3 от НПК направени в
хода на досъдебното производство в размер на 1918,56лв. платими по сметка на ОД
на МВР – Шумен, както и държавната такса върху уважените граждански искове за
неимуществени вреди от децата на пострадалия в размер от по 4 000лв. и за
уважената част от гражданския иск предявен от майката на пострадалия в размер
на 2 400лв. – или общо в размер на 10 400лв.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
Окръжен съдия: