№ 1433
гр. Плевен, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20224430102945 по описа за 2022 година
Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба от К. П. К., ЕГН **********, от
*** против ***. В молбата се твърди, че с Постановление по ДП №4916/2021 г. от
13,10,2021 г. ищцата е привлечена в качеството на обвиняема за престъпление по чл.355,
ал.2 вр.ал.1 от НК, като е взета и мярка за неотклонение „подписка“. Твърди се, че на същата
дата била извършена и криминалистическа регистрация на ищцата, като били взети
дактилоскопни следи и била фотографирана. Твърди се, че ищцата работи като медицинска
сестра и стресът, който преживяла с получаването на призовка да се яви в РПУ *** бил
изключителен. Сочи се, че на 09,11,2021 г. също посетила с адвокат РПУ *** за предявяване
на досъдебното производство. Посочва се, че с постановление от 01,12,2021 г., в сила от
17,12,2021 г., воденото ДП било прекратено поради липса на престъпление. Ищцата твърди,
че претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в постоянен стрес, неудобство и срам от
воденото наказателно производство, оценявани на 2000,00 лева, както и имуществени
такива, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар в размер на 500,00 лева. В заключение
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение за
причинените неимуществени вреди – изразяващи се в постоянен стрес, неудобство и срам, в
резултат на повдигнато и поддържано обвинение за престъпление по чл.355, ал.2 вр.ал.1 от
НК, за което е прекратено наказателното производство с постановление на РП Плевен от
01,12,2021 г., в размер на 2 000,00 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
привличането в качеството на обвиняем – 13,10,2021 г., до окончателното й изплащане,
както и сумата от 500,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на завеждане на иска до
окончателното й изплащане. Ищеца претендира и направените деловодни разноски. В с.з.
1
проц.представител на ищеца моли съда да уважи претенциите. В писмена защита,
депозирана в дадения от съда срок, проц.представител на ищцата развива подробни
съображения в подкрепа на исковете си.
В срока по чл.131 от ГПК ответника, чрез представител на РП Плевен, депозира писмен
отговор, в който ангажира становище, че предявения иск е допустим, но неоснователен.
Твърди се, че претендираната сума за неимуществени вреди е прекомерна, като
наказателното производство е продължило в съвсем разумен срок – около месец. Твърди се,
че ищецът не е представил доказателства че е претърпял неимуществени вреди, които да се
намират в причинна връзка с повдигнатото обвинение. Оспорва се и претенцията на
имуществени вреди. Възразява се срещу разпита на свидетелите. Прави се възражение за
прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
От представеното в цялост ДП №4916/2021 г. на РП Плевен, ЗМ №107/2021 г. на РУ ***,
се установява, че с Постановление от 13,10,2021 г. ищцата е привлечена в качеството й на
обвиняем, за престъпление по чл.355, ал.2 вр.ал.1 от НК, за което се предвижда наказание
„лишаване от свобода“ до пет години и глоба от десет до петдесет хиляди лева. Със
същото постановление на ищцата е взета и мярка за неотклонение „подписка“.
На 13,10,2021 г. ищцата е разпитана по образуваното ДП в качеството й на обвиняем.
На 09,11,2021 г. на ищцата е проведен допълнителен разпит в качеството й на обвиняема
по ДП №4916/2021 г. на РП Плевен; с протокол от същата дата е извършено предявяване
на разследването.
Установява се, че с Постановление от 01,12,2021 г. по ДП №4916/2021 г. на РП Плевен,
досъдебното производство, водено срещу ищцата, е прекратено поради липса на
извършено престъпление от общ характер. Това Постановление е потвърдено с
Постановление от 19,01,2022 г. на прокурор от ОП Плевен.
Видно е от приложения по ДП /на л.11/ Договор за правна помощ и съдействие от
13,10,2021 г., че ищцата е платила на процесуален представител сумата от 500,00 за
оказване на правна защита и съдействие и процесуално представителство по ДП
№4916/2021 г. на РП Плевен.
От показанията на св.*** се установява, че ищцата е много съвестен човек, затова се
притеснила, когато я обвинили, че си е нарушила карантината след завръщане от чужбина
лятото на 2021 г. Свидетелката сочи, че по време на работа ищцата говорела само за
образуваното срещу нея производство и имала притеснения, че може да остане без
работа, ако я осъдят.
От показанията на св.*** се установява, че м.август 2021 г. се видял с ищцата и същата
била умърлушена и притеснена, тъй като била обвинена в нарушаване на карантина след
завръщането й от почивка в ***. Свидетелят сочи, че посъветвал ищцата да си намери
адвокат. Твърди се, че след известно време отново се видял с ищцата и същата му
2
разказала как била викана в полицията в ***, била снимана там и й били взети отпечатъци
като на престъпник, от което се чувствала много обидена.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата, задължително условие е да са
причинени вреди, които да са резултат от незаконното обвинение, като вредите извън
неизбежно следващите се от образуваното наказателно производство, подлежат на
доказване, а не се презюмират. Имайки предвид това и твърдените обстоятелства по делото,
ищцата трябва да докаже при условията на пълно и главно доказване кой е субектът на
извършеното деяние като надлежен правозащитен орган и материалноправно отговорен по
предявените искове за обезвреда; фактът на деянието, което в случая се определя като
повдигнато срещу ищцата обвинение в извършване на престъпление, което е приключило с
постановление за прекратяване на наказателното производство на соченото основание;
претърпените неимуществени и имуществени вреди; причинна връзка между вредите и
неправомерните актове на правозащитните органи. Тъй като отговорността на държавата е
обективна, то и ищецът не трябва да доказва вината при вредоносните действия на
правозащитните органи.
В настоящото производство е безспорно между страните, че на 13,10,2021 г. по ДП
№4916/2021 г. по описа на РП Плевен ищцата е привлечена в качеството й на обвиняем, за
престъпление по чл.355, ал.2 вр.ал.1 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване
от свобода“ до пет години и глоба от десет до петдесет хиляди лева.
Не е спорно, а и се установява от приобщените по делото доказателства, че образуваното
ДП е прекратено с постановление на прокурор от РП Плевен от 01,12,2021 г., потвърдено с
постановление на прокурор от ОП Плевен на 19,01,2022 г.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице основанието по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за
ангажиране отговорността на държавата.
Изхождайки от нормата на чл.7 от ЗОДОВ, надлежен ответник по предявените искове се
явява органът, имащ правосубектност, от чиито незаконни актове и действия са причинени
вредите, като с оглед установеното, именно *** е материалноправно легитимирана да
отговаря по исковете, доколкото действията на органите на дознанието се извършват под
ръководството на съответната прокуратура.
Спорни по делото са въпросите дали ищцата е претърпяла неимуществени и имуществени
вреди от обвинението в извършване на престъпление, образуваното за което наказателно
производство е било прекратено, налице ли е причинна връзка между незаконното
3
обвинение срещу ищцата по досъдебното наказателно производство и претендираните от
нея неимуществени и имуществени вреди, в какъв размер следва да се определи тяхното
обезщетяване по справедливост.
От събраните по делото доказателства /писмени и гласни/ може да се направи извод, че в
резултат на повдигнатото обвинение, производството по което е прекратено, ищцата е
претърпяла неимуществени вреди. Същите са свързани негативни психични изживявания -
потиснатост, притеснения, неудобство, чувство на обида, душевни мъки и страдания.
Съгласно т.11 на Тълкувателно решение № 3/2004 г. на ОС на ГК на ВКС, обезщетение за
неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното
обвинение за извършено престъпление и причинените вреди. В случая тази причинна връзка
произлиза от самите факти по делото.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за всички неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, което Законът предвижда да се определи
по справедливост. Съгласно чл.51, ал.1, изр.1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за
неимуществени вреди се определя в съответствие с принципа на справедливостта, залегнал в
чл.52 от ЗЗД, като се отчитат всички обстоятелства по делото – продължителността на
незаконно предприетото наказателно преследване; характера и тежестта на престъплението,
в извършването на което лицето е било незаконно обвинено; личността на увредения;
данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от лицето.
Изхождайки и от указанията, дадени в ППВС №4/1964 г., обезщетението трябва да е
съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на
обществените представи за справедливост. То трябва да удовлетворява изискването за
справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни
по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се
присъди по-високо обезщетение, а за по-леките – по-ниско.
От събраните по делото гласни доказателства се установява по безспорен начин, както вече
беше отбелязано, че вредите, претърпени от ищцата, са свързани с негативни психични
изживявания. От свидетелските показания се установи, че след повдигане на обвинението,
ищцата е търпяла морални страдания – била потисната, изпитвала притеснения, неудобство,
чувство на обида.
С оглед на събраните по делото доказателства съдът приема, че неминуемо воденото
наказателно производство се е отразило негативно на цялостното състояние на обвиняемото
лице, поради което и претърпените от него вреди следва да се репарират.
Като съобрази изложеното до тук и на основание чл. 52 от ЗЗД съдът счита, че действително
понесените и доказани неимуществени вреди от воденото срещу ищцата наказателно
производство, което е прекратено, следва да се обезщетят със сумата от 1000,00 лева. До
сочения размер искът е основателен и следва да бъде уважен, като за разликата над 1000,00
лева до предявения иск от 2000,00 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
4
недоказан.
Върху сумата се дължи законна лихва от 17,12,2021 г. - влизане в сила на прекратителното
прокурорско постановление, когато вземането на ищеца е станало изискуемо, до
окончателното й изплащане.
От приложеното по делото пълномощно за досъдебното производство от 13,10,2021 г. се
установява, че ищцата е платила на защитата си сумата от 500,00 лева. Този иск следва да се
уважи изцяло. Съобразно практиката на ВКС /решение №843/23,12,2009 г. по гр.д.
№5235/2008 г. на IV-то г.о.; решение №126/10,05,2010 г. по гр.д. №55/2009 г. на IV-то г.о.
на ВКС/ направените разноски по наказателното производство, по което ищецът по иска по
ЗОДОВ е оправдан /в случая е прекратено с влязло в сила прокурорско постановление/,
представляват имуществени вреди за него, които подлежат на обезщетяване от Държавата
по реда на ЗОДОВ. Върху сумата се дължи законна лихва от 17,12,2021 г. - влизане в сила на
прекратителното прокурорско постановление, когато вземането на ищеца е станало
изискуемо, до окончателното й изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Съобразно изхода на спора и размера на уважения иск, на ищцата следва да бъдат
присъдени разноски /за ДТ и адв.възнаграждение/ в размер на 186,00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ *** с адрес в ***, представлявана от ***,
ДА ЗАПЛАТИ на К. П. К., ЕГН **********, от ***, сумата от 1000,00 лева /хиляда лева/,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
постоянен стрес, неудобство и срам, в резултат на повдигнато и поддържано обвинение за
престъпление по чл.355, ал.2 вр.ал.1 от НК, за което е прекратено наказателно производство
№4916/2021 г. по описа на РП Плевен с постановление на РП Плевен от 01,12,2021 г., ведно
със законната лихва, считано от влизане в сила на Постановлението за прекратяване на
наказателното производство – 17,12,2021 г., до окончателно изплащане на сумата , като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до предявения размер от 2000,00 лева, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ *** с адрес в ***, представлявана от ***,
ДА ЗАПЛАТИ на К. П. К., ЕГН **********, от ***, сумата от 500,00 лева /петстотин
лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - разноски за
адвокатска защита по Договор за правна защита и съдействие от 13,10,2021 г. във връзка с
ДП №4916/2021 г. по описа на РП Плевен, прекратено с Постановление от 01,12,2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на Постановлението за прекратяване
на наказателното производство – 17,12,2021 г., до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК *** с адрес в ***, представлявана от ***, ДА
5
ЗАПЛАТИ на К. П. К., ЕГН **********, от ***, сумата от 186,00 лева – деловодни
разноски съразмерно с уважената част от ска.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6