Р Е Ш Е Н И Е
№…..
гр.В.Търново, 10.02.2020г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, ДВАНАДЕСЕТИ състав, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 3663 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Молба за прекратяване на граждански брак с развод по взаимно съгласие с правно основание чл.50 от Семейния кодекс.
Молителите В.Е.К. и А.В.К., двамата чрез пълномощника си адв.М.И. от ВТАК, молят съда да прекрати брака им с развод при условията на чл.50 от СК, като заявяват, че са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за това. С молбата представят в писмен вид постигнатото между тях споразумение по чл.51 от СК, уреждащо последиците от прекратяването на брака.
В съдебно заседание молителите лично и чрез пълномощника си адв.М. И. от ВТАК поддържат молбата по чл.50 от СК.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетото като доказателство по делото удостоверение за сключен граждански брак №0198/15.08.2017г., изд. от Община *, страните са законни съпрузи, сключили граждански брак на 15.08.2017г. От брака си страните нямат родени деца.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Молбата за прекратяване на граждански брак с развод по взаимно съгласие е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата се явява основателна.
Налице са предпоставките на чл.50 и чл.51 от СК за допускане на развод по взаимно съгласие, без да се издирват мотивите на страните за прекратяване на брака. Съдът се убеди в сериозното и непоколебимо взаимно съгласие на молителите за прекратяване на брака им с развод, изразено лично двукратно – с предявяване на молбата и в първо открито СЗ. Постигнатото между молителите в писмен вид споразумение за последиците от прекратяването на брака, удовлетворява изискванията по чл.51 от СК, същото не противоречи на закона и на морала, поради което следва да бъде утвърдено.
Предвид горното, молбата по чл.50 от СК се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, като съдът прекрати брака на молителите с развод по взаимно съгласие при уговорените в споразумението по чл.51 от СК условия.
Съдът на основание чл.6 т.3 от „Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК”, определя ДТ по допускане на развода в размер на 40лв., вносима от молителите по равно, т.е. всеки от тях по 20лв. ДТ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, ведно с по 5лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното и на основание чл.50 вр. чл.51 от Семейния кодекс, съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен с Акт №*/15.08.2017г. на Община *, между В.Е.К. ***, с ЕГН **********, и А.В.К. ***, с ЕГН **********, с развод по взаимно съгласие, без да издирва мотивите за прекратяване на брака.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение по чл.51 от СК, уреждащо последиците от прекратяване на брака, както следва:
СТРАНИТЕ заявяват, че от брака си нямат родени ненавършили пълнолетие деца.
СТРАНИТЕ заявяват, че семейното жилище, находящо се в ***, се ползва под наем от молителите и след прекратяване на брака с развод ще се ползва от молителката В.Е.К..
СТРАНИТЕ заявяват, че издръжка между съпрузите след прекратяване на брака с развод няма да се дължи.
След прекратяване на брака с развод жената В.Е.К. ще възстанови предбрачното си фамилно име "Т.".
СТРАНИТЕ заявяват, че придобитите по време на брака други движими вещи са поделени извънсъдебно между съпрузите и те нямат претенции за такива един към друг.
СТРАНИТЕ заявяват, че не притежават средства по банкови влогове или застраховки, придобити от тях в режим на СИО, а ако има такива, то след прекратяване на брака остават собственост на съпруга, на чието име е банковия влог. Занапред страните няма да имат имуществени или други, от каквито и да било естество претенции един към друг.
ОСЪЖДА В.Е.К. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВТРС, държавна такса по допускане на развод по взаимно
съгласие в размер на 20 лв. /двадесет лева/, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА А.В.К. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, държавна такса по допускане на развод по взаимно съгласие в размер на 20 лв. /двадесет лева/, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:…………..