Решение по дело №1235/2019 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./31.07.2019г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, проведено на тридесет и първи юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Деспина Георгиева

ЧЛЕНОВЕ: Иванка Дрингова

мл.с. Филип Радинов

 

като разгледа докладваното от съдията Дрингова

въззивно гражданско дело № 1235 по описа за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.435, ал.2 от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 749/17.04.2019г. на Г.Ц.Ц., ЕГН **********, длъжник по изп. дело № 20148080402162, чрез назначения му особен представител адв. Звездалина С., срещу действия на ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808, изразяващи се в насочване на изпълнение срещу несеквестируемо имущество.

Жалбоподателят излага, че на 11.04.2019г. е получил съобщение, от което е узнал, че по изпълнителното дело е наложен запор върху средствата, постъпващи по личната му партида в Затвор Варна. Намира, че съдебният изпълнител е насочил изпълнението срещу негови собствени вземания, които са несеквестируеми по своя характер. Излага, че месечните средства, които постъпват по личната му партида за под минималаната работна заплата за страната. Изрично сочи, че не получава възнаграждение за труд, а получаваните средства се изпращат от неговите родители, чрез пощенски записи, за задоволяване на негови лични нужди.

            В срока по чл.436, ал.2 от ГПК взискателите Т.Д.Е. и Р.Т.Е., чрез пълномощника им адв. Е.Е., са депозирали писмено възражение, с което молят за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Считат, че личната партида на длъжника, съдържаща парична сума, не попада в предвидените в чл.444 от ГПК хипотези.

            На основание чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ Захари Димитров е приложил към жалбата мотиви на обжалваното действие.

            Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 436, ал.1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Изпълнително дело № 20148080402162 по описа на ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808 е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по НОХД. № 28/2010г. по описа на ВОС, в полза на Т.Д.Е. срещу Г.Ц.Ц. за заплащане на сумата от 100000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва то датата на увреждането – 06.03.2009г. до окончателното изплащане на задължението. Към това изпълнително дело е присъединено и изп.д. № № 20148080402163 с взискател Р.Т.Е., а Държавата е конституирана като присъединен взискател. Съдебният изпълнител е проучил имуществено състояние на длъжника, при което се е устаноило, че същият не разполага с МПС, не работи в Затвора – Варна и не получава трудово възнаграждение. ЧСИ Димитров е разпоредил налагане на запор върху личната партида на длъжника в затвора, като запорното съобщение за това действие е връчено на Г.Ц. на 11.04.2019г.  

Съобразно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.2 от ГПК длъжникът може да обжалва насочване на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Съобразно задължителните разяснения, дадени в т. 1 от ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013, ОСГТК насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на пълна или частична несеквестируемост на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане и по такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане.

Разпоредбата на чл.444 от ГПК посочва лимитативно вещите на длъжника, по отношение на които не може да се насочва изпълнението, а в чл.446 от Кодекса се определя размера на несеквестируемия доход от трудово възнаграждение или друго възнаграждение за труд, както и от пенсия, в случай, че същите са в размери над минималната работна заплата. В конкретния случай жалбоподателят се позовава на несеквестируемост на средствата по личната му партида в Затвора, които обаче нямат характер на посочените в чл.446 от ГПК. Институтът на несеквестируемостта има за цел да осигури екзистенциалния минимум от вещи за живот и упражняване на професия и средства за издръжката на длъжника и неговото семейство. С нея се гарантира на длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена в такива рамки, които да не застрашават съществуването му и възможността да преживява нормално за в бъдеще.

В случая, длъжникът е пълнолетно несемейно лице, което е осъдено на доживотен затвор, поради което основните вещи и потребности са му осигурени от Държавата. Средствата по личната му партида, внасяни от неговите родители, не са насочени към задоволяване на тези основни жизнени потребности и не се явяват несеквестируем доход по смисъла на закона, доколкото не съставляват трудово възнаграждение и пенсия на длъжника.

По изложените съображения предявената жалба се преценя като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Воден от горното, съставът на Варненския окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалба вх. № 749/17.04.2019г. на Г.Ц.Ц., ЕГН **********, длъжник по изп. дело № 20148080402162, чрез назначения му особен представител адв. Звездалина С., срещу действия на ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808, изразяващи се в насочване на изпълнение срещу несеквестируемо имущество.

           

            Решението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 437, ал.4, изр. второ от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.