Р Е Ш Е Н И Е
№….………./.……..12.2019г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и осми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретар Мая Петрова, като разгледа
докладваното от съдията, търговско дело № 520 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
предявена от М.Я.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, против “Застрахователно
акционерно дружество “Булстрад Виена Иншурънс Груп““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, пл.“Позитано“ №5, представлявано заедно от Н. Д. Ч. и И.
И. Г., с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 80000лв., представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди-болки и страдания, вследствие на получени телесни
увреждания, в резултат от ПТП, настъпило на 10.08.2016г., по вина на водача на
товарен автомобил “Опел Астра Спорт Тоурер“, с рег.№*****, чиято отговорност е
застрахована при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност
на автомобилистите“ по Застрахователна полица №BG/03/*****, валидна до
13.04.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането-10.08.2016г. до окончателното ѝ изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 10.08.2016г., около 9.00 часа в
гр.Варна, ищецът се движел по ул.“Д-р Пискюлиев“ и предприел пресичане на
пешеходна пътека, намираща се пред сградата на ДФ “Земеделие“, като от
отсрещната страна пресичали други хора-жена с детска количка и двама мъже.
Твърди се, че този момент водачът на т.а.“Опел Астра Спорт Тоурер“, с рег.№*****,
спрял за да пропусне другите пешеходци, като през това време ищецът вече бил
достигнал средата на пътното платно и продължавал движението си по пешеходната
пътека, навлизайки в платното за движение на товарния автомобил. Сочи се, че
товарният автомобил не пропуснал ищеца и потеглил, вследствие на което
настъпил удар между тях. Поддържа се, че
след инцидента ищеца бил откаран в болница, където се установили сгъвно
счупване на тялото на втори поясен прешлен, което обусловило трайно затруднение
на движенията на снагата за 9-10 месеца и счупване на страничния трансверзален
израстък на първи поясен прешлен, което обусловило трайно затруднение на
движенията на снагата за 1-1.5 месеца, при благоприятно протичане на
оздравителния процес. Твърди се, че към датата на инцидента, по отношение на
процесното МПС, е имало валидна застраховка “Гражданска отговорност“ по
Застрахователна полица BG/03/*****, сключена с ответника. Поддържа се, че с
одобрено Споразумение №465/28.09.2017г. по НОХД №2318/2017г. на РС Варна,
водача на т.а.“Опел Астра Спорт Тоурер“, с рег.№*****, е признат за виновен за
това, че на 10.08.2016г. в гр.Варна, е нарушил правилата за движение по
пътищата на пешеходна пътека и по непредпазливост е причинил на ищеца средна
телесна повреда, изразяваща се в гореописаните травматични увреждания, поради
което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца и
лишаване от право да се управлява МПС за срок от три месеца. Сочи се, че по
време на престоя на ищеца в болнично заведение, той не можел да обслужва сам
физиологичните си нужди, което наложило негови роднини и приятели да се редуват
и да го обгрижват. Твърди се, че поради изключително силните болки в кръста и
гърба, през по-голямата част от болничния престой, се налагало ищеца да приема
допълнителни болкоуспокояващи, за да може да заспива, поне за кратко. Твърди
се, че след изписването от болничното заведение, ищецът продължил лечението си
в домашни условия, като се придвижвал с количка, до започването на
рехабилитация. Поддържа се, че благодарение на ежедневните процедури със
специалист рехабилитатор, на които се подлага и понастоящем, ищецът започнал постепенно
да координира движенията си. Поддържа се, че получените травми предизвиквали у
ищеца силни болки, което водело месеци наред до нежелание за контакти с хора,
тъй като това го натоварвало психически и физически, съответно засилвало
болките и страданията, и го завръщало към ужаса от инцидента. Твърди се, че
това състояние на психическо разстройство, довело до проблеми със съня, каквито
преди това ищеца не е имал. Поддържа се, че вследствие процесното ПТП, ищеца
често изпада в стрес и получава пристъпи на паника, които особено много се
засилват при поява на автомобили и по-силен звук от двигател. Сочи се, че щом
се наложи да пътува в лек автомобил или при преминаване покрай спрели
автомобили, ищеца изпитва чувства на безпокойство, тревога и уплаха. Поддържа се, че ищеца започнал да
избягва здрависвания, заради възможна болка в гърба и кръста, която го
ужасявала. Поддържа се, че повече от две години, след инцидента, ищеца все още
не може да движи свободно тялото си, най-вече гърба и кръста, като по мнение на
специалист, възстановяване на движението в пълен обем не се очаква. Твърди се,
че преди инцидента активното движение, е било част от ежедневието на ищеца,
поради което факта, че повече няма да е пълноценен, му създава постоянно
чувство на тревога. С уточняваща молба се сочи, че пред ответния застраховател,
е предявена претенция за обезщетяване на претърпените вреди и е образувана щета
с вх.№4607/20.09.2018г., по която е постановен отказ от страна на ответното
дружество.
С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от ответника,
се поддържа становище за неоснователност на претенциите. Поддържа се, че не е
изяснен механизма на процесното ПТП, като се релевира възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия. Поддържа се, че ищеца е забелязал
приближаващия автомобил и при полагане на необходимата грижа и бдителност, е
можел да избегне удара. Ето защо се поддържа, че при евентуално уважаване на
иска, размерът на обезщетението следва да се намали. Твърди се, че размера на
претенцията, е силно завишен, като се развиват съображения за определяне на
справедлив такъв при условията на чл.52 от ЗЗД. Оспорва дължимостта на законна
лихва върху обезщетението, като се поддържа, че застрахователя не е поставен
във забава, като и че с оглед приложимостта на новият КЗ, такава не се дължи от датата на деликта.
С подадената
допълнителна искова молба, се оспорват възраженията и доводите на ответника
изложени в отговора на исковата молба и по-конкретно наличието съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, като се поддържа, че такова не е
установено в проведеното наказателното производство. По отношение на размера на
обезщетението, се поддържа, че същият е съобразен с трайно установената съдебна
практика по сходни казуси и социално-икономическата обстановка в страната. Сочи
се, че пред застрахователя е предявена претенция по чл.498 от КЗ с вх.№
3830/03.08.2018г., заведена на 20.09.2018г., поради което лихва се дължи от
датата на ПТП или евентуално от изтичането на тримесечния срок, т.е. от 21.12.2018г.
В срока за допълнителен отговор, от ответника е депозирано становище, с
което се поддържат вече направените оспорвания и възражения. Сочи се, че според
Решение №43/16.04.2009г. по т.д.№648/2008г. на ВКС, II т.о., актовете на
органите в досъдебното производство не представляват доказателство в
гражданския процес за механизма на ПТП и за поведението на участниците в него,
като дори и влязлата в сила присъда не е задължителна в това отношение за
гражданския съд. Твърди се, че влязлата в сила присъда /споразумение/ има
доказателствено значение за вината, противоправността и деянието само на
извършителя на престъплението, но не и на пострадалия, с оглед на което
възражението за съпричиняване изисква самостоятелна проверка чрез назначена
САТЕ.
В съдебно заседание ищеца, чрез пълномощник, поддържа предявените искове,
като уточнява, че законната лихва се претендира от 20.09.2018г.-датата на
уведомяване на застрахователя. Моли за уважаване на претенциите и присъждане на
деловодни разноски. С писмени бележки се доразвиват съображения за
основателността на исковете.
Ответникът, чрез процесуалният си представител, оспорва предявеният иск
и поддържа възраженията си. Претендира деловодни разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, приема за установено от
фактическа страна, следното:
От материалите по НОХД №2318/2017г. по описа на Районен съд Варна, което
е приобщено към настоящото дело, се установява, че с влязло в законна сила
Споразумение №465/28.09.2017г., водача на т.а.“Опел Астра Спорт Тоурер“, с
рег.№*****, е признат за виновен за това, че на 10.08.2016г. в гр.Варна, е
нарушил правилата за движение по пътищата на пешеходна пътека и по
непредпазливост е причинил на ищеца, средна телесна повреда, изразяваща се в
сгъвно счупване на тялото на втори поясен прешлен, което обусловило трайно
затруднение на движенията на снагата за 9-10 месеца и счупване на страничния
трансверзален израстък на първи поясен прешлен, което обусловило трайно
затруднение на движенията на снагата за 1-1.5 месеца, при благоприятно
протичане на оздравителния процес, поради което му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от три месеца и лишаване от право да се управлява
МПС за срок от три месеца.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към 10.08.2016г.-датата на процесното ПТП по
отношение на т.а.“Опел Астра Спорт Тоурер“, с рег.№*****, с ответното дружество
е имало сключена застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“ по
Застрахователна полица BG/03/*****, както и че гореописаните травматични
увреждания на ищеца, са настъпили в резултат от процесното ПТП.
От съдържанието на
приетите по делото преписи от Амбулаторен лист, Резултат от рентгенография и
Етапна епикриза, изготвени на 29.11.2018г. от лекари при ДКЦ I “Света
Клементина“ АД-гр.Варна, се установява, че на посочената дата е извършено
образно изследване на гръбначния стълб на ищеца, при което е констатирано, че
увреждането на втори поясен прешлен и възрастовите промени предразполагат към
чести болки в поясната област при физически усилия и промяна на времето.
Предписанията са за прием на медикаменти и ползване на обезболяващ гел, както и
спане на твърдо легло.
Видно е от приетия по делото заверен препис от Писмо
изх.№П00069/24.01.2019г. по описа на ответника, че отговора на заведената на
20.09.2018г. застрахователна претенция от ищеца, е отрицателен до представяне
на медицинска документация, удостоверяваща претърпените от последния телесни
увреждания.
Установява се от приетото по делото заключение на САТЕ, което се
кредитира от съдът, като компетентно дадено и неоспорено от страните, че
процесното ПТП, е настъпило, при пресичане от ищеца на пешеходна пътека от ляво
на дясно спрямо посоката на движение на автомобила, като пешеходецът се е
намирал в дясна пътна лента заемана от автомобила. Пешеходецът и автомобила са
имали постоянна видимост един към друг, като настъпилия инцидент е бил в
резултат на неустановени конкретни намерения от пешеходеца и автомобилния водач
и по-ранно потегляне на автомобила, преди преминаване от пешеходеца на
техническата ширина на автомобила, съответно неизчакване от страна на водачът
на автомобила освобождаването на пешеходната пътека от пешеходци. Към момента
на ПТП скоростта на автомобила е била около 14.4 км/ч, при разрешената за
пътния участък от 50 км/ч.
Съгласно заключението на СМЕ, което съдът кредитира като компетентно
дадено и неоспорено от страните, в резултата от процесното ПТП, ищеца е
претърпял компресивно счупване на втори лумбален прешлени счупване на
страничния израстък на първи лумбален прешлен, които са обусловили трайно
затруднение на движението на снагата за повече от 30 дни. Проведено е
консервативно лечение, чрез постелен режим в продължение на 30 дни, след това
постепенно раздвижване с лумбостат за срок е около 6-8 месеца. Понастоящем
счупения лумбален прешлен е зараснал със снишаване в предната си част, което
променя начина на натоварване на гръбначния стълб и в комбинация на
съществуващите увреждания на междепрешленните дискове и артрозни промени в
междупрешлинните стави води до болки при физически натоварвания и промяна на
времето. Описаното състояние е постоянно и във време на изостряне на
оплакванията, следва да се прилагат обезболяващи лекарства, физиотерапия и
балнеолечение.
От заключението на назначената СПЕ, което е изготвено от вещото лице на
база медицинска документация и извършен преглед на пострадалия, и което се цени
от съда като компетентно дадено и неоспорени от страните, се установява, че в
резултат от процесния
инцидент и претърпяната телесна повреда, са довели до
реакция на стрес и разстройство в адаптацията на ищеца, като водещи са били
симптомите на тревожност и страх /фобия/ при попадане в подобни ситуации. С
физическото възстановяване в рамките на 6-8 месеца психическото състояние на
ищеца, се подобрило, като данните от актуалния психичен статус показват
остатъчна вътрешна напрегнатост, склонност към тревожност, страх от пресичане
на улици като изолирани, специфични фобийни изживявания в ситуации напомнящи
прекарания инцидент. Към настоящия момент състоянието му отговаря на критериите
за диагноза “Други фобийни тревожни разстройства“. Симптомите могат да
персистират с години, предвид и намалените от късната възраст адаптационни
възможности на ищеца, като възстановителният период би могъл да бъде съкратен
при провеждане на поведенческа психотерапия.
В показанията си свидетелката Б. Г.К. /първи братовчед на ищеца/ сочи,
че му е известно за претърпените от ищеца телесни увреждания на гръбначния
стълб в резултат от процесното ПТП. Сочи, че след инцидента ищеца е станал
по-трудно подвижен и най-вече психически травмиран от това, че последствията
могат да проявят по-късно, тъй като няма категорична прогноза за излекуването
им. Сочи още, че ищеца се оплаква от болки в прешлените на гръбначния стълб.
Свидетеля К. С. Я., в показанията си, сочи, че след инцидента е
настъпила промяна в походката на ищеца, като понастоящем той се движи по-тежко.
Също така е настъпила негативна промяна в душевното му състояние, като преди
това е бил по-жизнен, а сега е с “паднал дух“.
Сочи, че травмите в прешлените на гръбначния стълб на ищеца, са довели
до продължителен период-около 3-4 месеца на залежаване, след което същия се
движил трудно и бавно. Сочи, че на ищеца му било тежко психически, тъй като
изпитвал болки. Сочи още, че към момента ищеца се чувства по-добре, но излиза
по рядко и се движи много по малко спрямо преди процесното ПТП.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
С оглед разпоредба на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице може да предяви
пряк иск срещу застрахователя, по застраховка “Гражданска отговорност“ на
причинителя на вредата. Същевременно съгласно чл.429, ал.1 от КЗ
застрахователят по договора за застраховка “Гражданска отговорност“ се
задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие.
Предвид горното, за успешното провеждане на прекият иск срещу
застрахователя, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между увредилото го лице и ответника; настъпило увреждане,
причинено от виновно и противоправно деяние, от страна на застрахования;
причинна връзка между деянието и вредоносния резултат; както и вида и размера
на претърпените вреди.
В разглежданият казус по делото е прието за безспорно, че към датата на
процесното ПТП по отношение т.а.“Опел Астра Спорт Тоурер“, с рег.№*****, е
имало валидна застраховка ”Гражданска отговорност”, сключена с ответника, като не е спорно и че водача на застрахования
автомобил, е ползвал същия на законно основание. Наред с това са налице и елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД по отношение на
лицето ползващо се от клаузите
на застраховка ”ГО”, а именно извършено от същото виновно противоправно деяние, причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат-увреждане на здравето на ищеца в резултат от настъпилото на 10.08.2016г.
пътнотранспортно произшествие. Тези обстоятелства са установени в наказателното производство по НОХД №2318/2017г. по описа на Районен
съд Варна и съобразно чл.300 от ГПК са задължителни за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието. Ето защо се налага извода, че
иска за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, е
доказан по основание.
Относно
определянето на размера на обезщетението при съблюдаване на критерия за
справедливост установен в чл.52 от ЗЗД, следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са:
видът, характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на
пострадалия; начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото
лечение, неговата продължителност; болките и страданията, претърпени, както при
причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му
етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни явления; периода на загуба
на двигателна способност; психическата травма, както при причиняване на
увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения и общественото му
положение; налице ли е намалена трудоспособност и др.
Съобразно приетото за безспорно по делото и от представената медицинска
документация, заключенията на вещите лица по СМЕ и СПЕ, и показанията на
свидетелите К. и Я., който се ценят от съдът, като кореспондиращи помежду си и
с писмените доказателства, се установи, че ищеца
е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се болки,
страдания и негативни психически изживявания, вследствие на получените при
процесното ПТП травми, а имено сгъвно счупване на тялото на втори поясен
прешлен, което обусловило трайно затруднение на движенията на снагата за период
от около 8 месеца и счупване на страничния трансверзален израстък на първи
поясен прешлен, което обусловило трайно затруднение на движенията на снагата за
един месец. Установи се още, че въпросните физическите
и психически увреждания, се намират в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП. Лечението на физическите травмите, е
наложило трайно обездвижване на пострадалия за период от около осем месеца, като
част от него с продължителност от около месец, е прекарана на легло.
Понастоящем движението на ищеца е затруднено и не е възстановено в пълен обем,
като интензивното натоварване и промените в климата, водят до поява на болки в
травмираната поясна област, което налага ползването на обезболяващи
медикаменти. Изложеното води до извода, че физическите
травми, са с трайни последици, като периода, през който са търпени,
предизвиканите от тях интензивни болки, е продължителен. Относно психичните
травми се установи, че към датата на инцидента ищеца е изпитал остра
реакция на стрес и разстройство в адаптацията, с проявление на симптоми на
тревожност и страх /фобия/ при попадане в подобни ситуации. След приключване на
процеса на физическото възстановяване в рамките на 6-8 месеца, психическото
състояние на ищеца, се подобрило, като актуалният му психичен статус, над три години след произшествието, показва
остатъчна вътрешна напрегнатост, склонност към тревожност, страх от пресичане
на улици и специфични фобийни изживявания в ситуации напомнящи прекарания
инцидент. В заключение се налага извода, че травмите и усложненото физическо
състояние на ищеца, е рефлектирало силно негативно върху психичното му
състояние.
По изложените съображения, като съобрази възрастта на ищеца, броя и вида
на уврежданията и периода, през който същите са предизвиквали негативни
психически и физически преживявания, както и предстоящите такива, съдът счита,
че за репариране на претърпените неимуществени вреди, е необходима сумата от
70000лв.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредата от пострадалия, се
явява неоснователно. За да е налице съпричиняване, е необходимо наличието на
пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Приносът на увредения може да се изрази в действие или бездействие,
но всякога поведението трябва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат, като го обуславя в някаква стенен. По делото не се
установи ищеца да е имал противоправно поведение, доколкото видно е от данните
по делото и по-конкретно от заключението на САТЕ, че същия се е намирал на
пешеходна пътека и в завършваща фаза на пресичането по посока на движението си
при спрял автомобил. Причина за инцидента всъщност е по-ранно потегляне на
автомобила, преди преминаване от пешеходеца на ширината на автомобила,
съответно неизчакване от страна на водачът на автомобила на освобождаването на
пешеходната пътека от пешеходци. Ето защо поведението на ищеца, не само не е в
нарушение на закона, но и според обстоятелства, а именно наличието на спрял
автомобил изчакващ пресичането на трети лица, същия не е имал възможност, време
и основание да възприеме процесния автомобил за
заплаха, съответно да преустанови пресичането и така да предотврати
удара. Ето защо не се установява поведението на ищеца да е допринесло до настъпване на вредоносния резултат,
респективно не е налице основание за редуциране на определеното по-горе
обезщетение.
С оглед гореизложеното съдът приема, че претенцията за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, е основателна до размера от 70000лв., като
за разликата до претендираните 80000лв., следва да се отхвърли.
На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД застрахователя дължи мораторна лихва
върху обезщетението, считано от момента, в който е той изпаднал в забава. На
20.09.2018г. ищцата е предявила пред застрахователя искане за заплащане на
обезщетение по реда на чл.380 от КЗ, като няма данни за произнасяне по
претенцията от страна на втория. Визирания в чл.496, ал.1 от КЗ максимален срок
за произнасяне от страна на застрахователя, е три месеца, след предявяване на
претенцията, като твърдения или доказателства за такова не са ангажирани.
Поради което в случая е налице мълчалив отказ, съответно ответника е изпаднал в забава, считано от
изтичане на тримесечният срок или от 20.12.2018г., респективно следва да се уважи
искането на ищцата за присъждане на законната лихва върху главницата от
посочената дата. За пълнота следва да се отбележи, че искането на
застрахователя за представяне на допълнителни документи от пострадалия,
съдържащо се в писмо от 24.01.2019г., е отправно след горецитирания максимален
срок, поради което не може да го освободи от забавата.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се
полага деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска, които в случая
се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 5000лв. От друга
страна предвид направеното от ответника възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, с оглед правната и фактическа сложност на делото и факта,
че изчислен по реда на НМРАВ минималния размер на хонорара е 2630лв., съдът
намира, че са налице условията за редуциране на възнаграждението на основание
чл.78, ал.5 от ГПК до размера от 3500лв. Ето защо дължимите в полза на ищеца
разноски се определят на сумата от 3062.50лв.
Във връзка недължимостта от ищеца от държавни такси и разноски и на
основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да плати
дължимата за производството държавна такса чиито размер възлиза на 2800лв. и
направените разходи от бюджета на съда в размер на 518.40лв., или общо сумата
от 3318.40лв. На основание чл.405, ал.5 от ГПК във вр. с чл.11 от ТДТКССГПК
ответника следва да бъде осъден да заплати и 5лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист.
На основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК и съобразно отправеното искане от
ответника, в негова полза, следва да се присъдят деловодни разноски и ю.к.
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска, чиито размер изчислен
по посоченият начин възлиза на 75лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “Застрахователно
акционерно дружество “Булстрад Виена Иншурънс Груп““ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.“Позитано“ №5,
представлявано заедно от Н. Д. Ч. и И. И. Г., да заплати на М.Я.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 70000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания от физически
травми, причинени от ПТП настъпило на 10.08.2016г. в гр.Варна по вина на водача
т.а.“Опел Астра Спорт Тоурер“, с рег.№*****, който към датата на инцидента е
бил застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност“, с Полица №BG/03/*****, ведно
със законната лихва върху главницата, считано
от датата на отказа на застрахователя да заплати обезщетение-20.12.2018г. до окончателното ѝ
изплащане и сумата от 3062.50лв., представляваща деловодни
разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди за разликата над 70000лв.
до претендираните 80000лв. и за присъждане на законна лихва върху главницата за
периода 10.08.2016г.-19.12.2018г., включително, като неоснователен.
ОСЪЖДА “Застрахователно
акционерно дружество “Булстрад Виена Иншурънс Груп““ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.“Позитано“ №5,
представлявано заедно от Н. Д. Ч. и И. И. Г., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд Варна, сумата от 3318.40лв., от която
2800лв.-дължимата държавна такса за производството и 518.40лв.-заплатено от
бюджета възнаграждение на вещи лица, и
сумата от 5лв. за служебно издаване на ИЛ.
ОСЪЖДА М.Я.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на “Застрахователно акционерно дружество “Булстрад Виена Иншурънс Груп““
АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, пл.“Позитано“ №5, представлявано заедно от Н. Д.
Ч. и И. И. Г., сумата от 75лв., представляваща
деловодни разноски.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: