№ 1181
гр. Русе, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря Е.Я.Я.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20254520102796 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 240,
и по чл. 79, ал.1 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Профи Кредит България” ЕООД срещу
П. Т. А., в която се твърди, че в полза на ищцовото дружество и срещу
ответницата имало издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. №***/2025г. по описа на РС - Русе. С оглед дадени указания от съда за
предявяване на установителен иск за вземането по заповедта, се моли в
настоящото производство да бъде признато за установено задължение на
ответницата А. към ищцовото дружество в общ размер на 5 412.81 лв., от
които 3 706.58 лв. главница, 1410.59лв. неплатено договорно възнаграждение
за периода 20.09.2023г. – 04.09.2024г., лихва за забава в размер на 142.91лв. за
периода от 21.01.2023г. до изпадане на длъжника в забава - 04.09.2024 г., както
и законна лихва в размер на 152.75лв., дължима от 04.09.2024 г. до датата на
предсрочната изискуемост - 26.02.2025г. Претендира се и законна лихва от
подаване на заявлението.
Също така, поради неуважаване на част от заявлението в
горепосоченото заповедно производство, в настоящото производство
ищцовото дружество е предявило и осъдителна претенция в размер на 2
1
241.91 лева, от която неплатено възнаграждение за закупена и използвана
услуга „Фаст“ в размер на 1045.97лв. и неплатено възнаграждение за закупена
услуга „Флекси“ в размер на 1195.22лв.
Посочено е в исковата молба, че вземането произтича от Договор за
кредит, сключен между страните на 23.03.2022г., по който ответницата не е
извършила своевременно всички дължими от нея плащания, съгласно
погасителния план. Общо заплатената сума от нея възлизала на 6 055.93 лева,
която е отнесена за погасяване на 10 пълни вноски и 6 намалени във връзка
със сключен анекс. С получените плащания кредиторът погасил задължения
на кредитополучателя и за начислени лихви за просрочие на вноски по
погасителния план, както и за погасяване на начислени такси, съгласно
тарифата на кредитора. Сочи се, че е обявена предсрочна изискуемост на
вземането на 04.09.2024г., от която дата горепосочените суми били дължими
от ответницата.
В срока по чл.131 ГПК ответницата изразява становище за
неоснователност на исковата претенция, като прави възражение за
недействителност на сключения договор за кредит и конкретно за
недължимост на всички допълнителни плащания, които са претендирани
извън възстановяването на получената в заем главница по договора за кредит.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 23.03.2022г. между ищцовото дружество в качеството на кредитор и
ответника в качеството на длъжник е сключен договор за потребителски
кредит №****, при следните параметри: сума на кредита 5000лв., срок за
погасяване на задължението 36 месеца; размер на погасителната вноската
241,60лв.; ГПР – 49,09%; ГЛП – 41,00% и общо задължение по кредита в
размер на 8697,60лв.
В част V на договора е посочено, че потребителят е избрал при
кандидатстването си за кредита да закупи и „допълнителни услуги“ – „Фаст“ и
„Флекси“, подробно описани в общите условия към договора, като за тяхното
ползване дължи съответно възнаграждения от 1750лв. и 2000лв. Уговорено е
тези суми да се заплащат разсрочено заедно с погасителните вноски по
кредита – по още 104,17лв. Със задължението за двете допълнителни услуги,
общо дължимата от ответницата сума по договора възлиза на 12447,60лв.
2
Според представените ОУ към договора, услугата „Фаст“ се изразява в
приоритетно разглеждане и получаване на становище по искането за
отпускане на кредит, в рамките на, час от постъпване на искането, а услугата
“Флекси“ дава право на кредитополучателя да променя едностранно
погасителния си план.
Няма спор по делото, че за погасяване на задълженията си по
процесния договор, ответницата е извършила плащания в общ размер на
6055,93лв.
За неизплатените суми по договора, ищцовото дружество е депозирало
заявление, по което е образувано ч.гр.д. №***/2025г. по описа на РС – Русе и
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с
№*** от 27.02.2025г. за сумите 3706,58лв. неплатена главница по договор за
кредит, ведно със законната лихва върху главницата считано от 27.02.2025г. до
окончателното изплащане на вземането; 1410,57лв. неплатено договорно
възнаграждение, дължимо за периода 20.09.2023г. до 04.09.2024г.; 142,91лв.
лихва за забава от 21.01.2023г. (дата на изпадане на длъжника в забава) до
04.09.2024г. (дата на предсрочна изискуемост); 152,75лв. законна лихва,
дължима от 04.09.2024г. до 26.02.2025г., както и сумите в размер на 108.26лв.
държавна такса и 100лв. – юрисконсултско възнаграждение. Срещу издадената
заповед за изпълнение е постъпило възражение в срока и по реда на чл.
414ГПК, с оглед на което съдът е дал указания до кредитора за предявяване на
установителен иск за претендираното вземане по издадената заповед.
Също така с разпореждане №***/27.02.2025г., постановено по
горепосоченото заповедно производство, съдът е приел, че претендираните от
заявителя суми за услугите „Фаст“ и „Флекси“ (както и такси по тарифа на
кредитора, които не са предмет на настоящото производство) са основани на
вероятно неравноправни клаузи и е отхвърли искането за претендираните
суми като неплатени възнаграждения за двете допълнителни услуги –
съответно 1195,22лв. и 1045,97лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал.1
т.1 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
3
Между ищцовото дружество и ответницата са възникнали
правоотношения по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК.
Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане.
Настоящият съдебен състав счита, че процесният договор за
потребителски кредит нарушава разпоредби от ЗПК, поради което е
недействителен.
В процесния договор липсва ясно разписана методика на формиране
на годишния процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са
включени в него и как се формира ГПР. Така за ГПР в договора е посочен
размер от 49,09%, а ГЛП е определен на 41,00%. Липсват данни за други
разходи по кредита освен предвидената договорна лихва, поради което не
става ясно как е формиран по-високия ГПР, т.е. какво още е включено в него
освен договорната лихва, която пък надвишава трикратния размер на
законната лихва, което съгласно установената по този въпрос съдебна
практика е уговорка нарушаваща добрите нрави. Съобразно разпоредбата на
чл.19, ал.1 ЗПК, годишния процент на разходите изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредници за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В договора липсва
конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което
води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя
страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен
и разбираем начин (чл.10, ал.1 ЗПК). Неясното определяне на ГПР е
самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК.
Разпоредбите на чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК предвиждат, че кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. В разглеждания случай с процесния договор са
„избрани“ и предоставени на ищеца допълнителни услуги, които, според
посоченото съдържанието им, се изразяват в приоритетно разглеждане и
4
изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски и възможност за смяна на датата на падеж. Въпросът,
който се поставя, е дали посочените „допълнителни услуги Фаст и Флекси“
представляват действия по усвояването и управление на кредита, за които
кредиторът не разполага с възможността да събира отделна такса извън
сумата на общите разходи по кредита (вж. легалната дефиниция по т.1, § 1 от
ДР на ЗПК), или пък тези услуги действително не са свързани с усвояването и
управлението му и тяхното заплащане не съставлява задължително условие за
получаване на кредита. При извършването на тази преценка е необходимо да
се изследва съдържанието на дължимото от страна на кредитора поведение
без съдът да е длъжен да кредитира безрезервно декларираното в договора за
потребителски кредит: “Профи Кредит България“ ЕООД не събира никакви
такси за разглеждане и усвояване на кредита“ и „Изборът и закупуването на
допълнителни услуги не е задължително условие за отпускане на
потребителски кредит или за получаването му при предлаганите условия“.
Анализът на съдържанието на описаните в договора и ОУ към него
услуги „Фаст“ и „Флекси“ налага категоричния извод, че те касаят именно
усвояването (по отношение на приоритетното разглеждане и изплащане на
сумата по кредита и улеснената процедура за получаване на допълнителни
парични средства) и управлението (по отношение на възможността за
отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски и смяната на
падежната дата) на кредита. Извеждането на тези „услуги“ като
„допълнителни“ и „незадължителни“ в отделна част от договора за
потребителски кредит, не променя тяхното естество и не поражда право за
кредитора да претендира отделно възнаграждение за тях, а съставлява
единствено заобикаляне на закона – чл.10а, ал.2 от ЗПК, което следва да бъде
санкционирано с нищожност на тази уговорка. Освен това възнаграждението,
което потребителят дължи, е не за конкретно поети от ищеца задължения,
чието изпълнение е обусловено от настъпването на ясно описани условия, а
само за предоставени „възможности“, които така или иначе потребителят има
по силата на самия закон. На „възможността“ длъжникът да поиска
извършването на някоя от посочените в договора „допълнителни услуги“ не
кореспондира никакво насрещно задължение на кредитора. Клауза, която
поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в
5
зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля,
е неравноправна и следователно нищожна – чл.143, т.3 и чл.146, ал.1 от ЗЗП.
В този смисъл са и постановените от ОС – Русе Решение №20/15.02.2019г. по
в.т.д.№5/2019г. и Решение №26/25.02.2019г. по в.т.д.№26/2019г.
Изложеното обуславя извод, че възнаграждението за услугите „Фаст“ и
„Флекси“, представлява скрита възнаградителна лихва, приход за кредитора,
следователно се явява разход, който трябва да бъде включен в ГПР. И без
помощта на вещо лице, в случая е видно, че реалния ГПР е многократно по-
висок от посочения в договора (като не е нужно точното му изчисляване), за
да се приеме, че надхвърля значително максимално допустимия размер,
съгласно чл.19, ал.4 ЗПК.
В заключение следва извод, че ГПР е определен неясно, не включва
действителните разходи по кредита и предвид нарушения на изискванията на
чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът е недействителен (арг.чл.22
ЗПК.).
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая
кредиторът е посочил, че платената от ответницата сума е в размер на
6055,93лв. или повече от тази която и е предоставил в заем – 5000лв. След
̀
като договорът от който произтичат претендираните по делото суми е
нищожен, неоснователно е кредиторът с постъпилите плащания да е
погасявал задължения за лихви, такси и допълнителни услуги, каквито не се
дължат от кредитополучателя.
По изложените съображения следва да бъдат отхвърлени изцяло както
установителните искове на ищцовото дружество, така и осъдителните му.
При този изход на спора направените от ищцовото дружество разноски
за настоящото производство следва да останат в негова тежест. Ответницата
не е претендирала и направила разноски по делото, поради което такива в
нейна полза не следва да се присъждат.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Профи Кредит България” ЕООД с
6
ЕИК175074752 със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България“ №49, бл. 53Е, вх. В против П. Т. А. ЕГН********** с постоянен
адрес гр. Русе, ************ иск за установяване дължимостта на сумата от
5412,81лв., от които 3706,58лв. неплатена главница по договор за кредит,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 27.02.2025г. до
окончателното изплащане на вземането; 1410,57лв. неплатено договорно
възнаграждение, дължимо за периода 20.09.2023г. до 04.09.2024г.; 142,91лв.
лихва за забава от 21.01.2023г. (дата на изпадане на длъжника в забава) до
04.09.2024г. (дата на предсрочна изискуемост); 152,75лв. законна лихва,
дължима от 04.09.2024г. до 26.02.2025г., за които сума има издадена Заповед
№***/27.02.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№***/2025г. по описа на Районен съд – Русе, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Профи Кредит България” ЕООД с
ЕИК175074752 със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България“ №49, бл. 53Е, вх. В против П. Т. А. ЕГН********** с постоянен
адрес гр. Русе, ************ осъдителни искове за сумата от 2241,19лв., от
която неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Фаст“ в
размер на 1045,97лв. и неплатено възнаграждение за закупена и ползвана
услуга „Флекси“ в размер на 1195,22лв. като неоснователни.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7