Решение по адм. дело №628/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба на А. Д. Т. от гр. Стара Загора, [улица], вх. Б, ет.2, ап.38, срещу Ревизионен акт (РА) № Р-16002423006166-091-001/ 18.04.2024г., поправен с Ревизионен акт № П-16002424077207-003-001/ 18.04.2024г. за поправка на РА, издадени от В. И. И. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Х. И. Р. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в частта му, потвърдена и изменена с Решение № 268 от 18.06.2024г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно допълнително установените данъчни и осигурителни задължения в общ размер на 43 540.98лв., ведно с лихви в размер на 8 181.97лв., както следва: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2021г. и за 2022г. в общ размер на 9 282.00 лева и лихви в общ размер на 1 491.68 лева; Данък върху добавената стойност за периода 22.10.2021г. - 31.12.2022г. в размер на 15 935.84 лв. и прилежащи лихви в размер на 3 593.95 лв., вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ за 2021г., за 2022г. и за периода от 01.2023г. до 08.2023г., в общ размер на 18 323.14лв. и прилежащи лихви в общ размер на 3 096.34лв.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, по съображения за неговата необоснованост, както и за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Според жалбоподателя необоснован и незаконосъобразен е направеният в ревизионния акт и в потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив извод, че към м.10.2021г. е достигнал оборот от 50 000.00лв., представляващ законово предвидения оборот за регистрация по ЗДДС. Твърди, че при формирането на този оборот, органите по приходите неправилно са включили извършените от него доставки на хранителни стоки извън територията на Европейския съюз (Великобритания и Норвегия), за които е приложима нулевата ставка на данъка по чл.28 от ЗДДС. По тази причина счита, че не отговаря на условията за регистрация по ЗДДС и за него не е възникнало задължение да начислява ДДС. Според жалбоподателя, допълнително начисления от ревизията ДДС за периода от м.10.2021г. до 31.12.2022г., е недължим и поради обстоятелството, че извършените в този период доставки са такива, облагаеми с нулева ставка. Оспорва се и определения размер на данъка по ЗДДФЛ на ЕТ за 2021г. и за 2022г., по съображения, че основата за облагане е определена неправилно. Жалбоподателят счита, че в приходите за 2021г. неправилно е включена получената от П. Д. С. сума в размер на 27 161.74 лева, тъй като се касае за извършена лична услуга на това лице, а не за търговска дейност. Поддържа, че при определяне основата за облагане не са били взети предвид и сторените от него разходи за закупуването на търгуваните хранителни продукти и по конкретно на пчелен мед, който бил закупуван от различни физически лица. Направено е искате за отмяна на оспорения ревизионен акт, като незаконосъобразен.

В представеното по делото писмено становище от пълномощника на жалбоподателя са изложени допълнителни съображения за неправилно определена данъчна основа за облагане по ЗДДФЛ и по ЗДДС и съотв. за неправилно определен размер на установените с ревизионния акт задължения за ДДС и за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ.

Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представените писмени становища оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че събраните по делото доказателства, вкл. заключението на изпълнената ССчЕ, потвърждават констатациите на приходните органи относно наличието на данни по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК, като основание за прилагане на особения ред за облагане. Обосновава, че доколкото презумпцията по чл.124, ал.2 от ДОПК не е оборена с надлежни доказателства, обжалваният ревизионен акт се явява правилен и законосъобразен, за което излага подробни съображения.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16002423006166-020-001 от 20.10.2023г., издадена от В. И. И. на длъжност Началник на сектор (л.154, т.II по делото), на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на А. Д. Т. от гр. Стара Загора, [ЕГН]. Ревизията е възложена на екип от ревизори в състав: Х. И. Русе - главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и З. С. К. – инспектор по приходите, като е определено ревизията да обхване следните видове задължения по периоди: Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2021г. до 31.12.2022г.; Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2021г. до 31.12.2022г.; Данък върху добавената стойност за периода от 21.10.2021г. до 31.08.2023г.; ДОО – за самоосигуряващи се - за периода от 01.01.2021г. до 31.08.2023г.; Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се - за периода от 01.01.2021г. до 31.08.2023г. и Универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се - за периода от 01.01.2021г. до 31.08.2023г. Определено е ревизията да бъде извършена в срок от три месеца от връчване на ЗВР, което е сторено на 20.10.2023г. по електронен път (л.156, т.II). Със Заповеди за изменение на ЗВР № Р-16002423006166-020-002/16.01.2024 г. (л.116, т.II) и № Р-16002423006166-020-003/ 15.02.2024г. (л.79. т.II), издадени и подписани от В. И. И. - Началник сектор, този срок е бил удължен, като с последната заповед е определено ревизията да завърши до 20.03.2024г. Заповедта за възлагане на ревизия и заповедите за изменение на ЗВР, са издадени в електронен вид и подписани с електронен подпис от длъжностното лице, посочено като издател в съответното длъжностно качество.

В хода на ревизията са предприети действия по събиране на доказателства, вкл. въз основа на отправени искания за представяне на документи и писмени обяснения от данъчно задълженото лице и от трети лица; извършени са справки и са съставени протоколи за извършени насрещни проверки; присъединени са доказателства и са предприети действия по налагане на предварителни обезпечителни мерки. Извършените процесуални действия и събраните в хода на производството доказателства, са подробно описани в РД.

Въз основа на извършената ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип – Х. И. Р. - главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и З. С. К. – инспектор по приходите, е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-16002423006166-092-001/ 03.04.2024г. С Ревизионния доклад, в резултат на извършените процесуални действия, приетите за установени факти и обстоятелства и направените изводи, ревизиращият екип е предложил по отношение на ревизираното лице А. Д. Т. да бъдат установени размери на задължения и лихвите за просрочие към тях за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2021г. и за 2022г., за данък върху добавената стойност за периодите от 21.10.2021г. до 31.12.2022г.; за вноски за ДОО, за ЗО и за ДЗПО-УПФ за периодите от 01.01.2021г. до 31.08.2023г. Ревизионният доклад е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и е подписан с електронни подписи от Х. Р. и от З. К..

Констатирано е, че А. Д. Т. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 6 от ЗДДФЛ, за доходите, получени през отделните данъчни години, попадащи в обхвата на ревизията. Въз основа на извършена проверка в Информационната система на НАП и в публични регистри, от ревизията е установено, че А. Т. няма регистрация като едноличен търговец. Посочено е, че през ревизирания период задълженото лице е било назначено по трудови правоотношения в „МИНИ МАРИЦА-ИЗТОК“ ЕАД, КЛОН РУДНИК „ТРОЯНОВО - СЕВЕР“ и в „АТОН“ ООД с [ЕИК].

Ревизията е предхождана от извършена на А. Д. Т. проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО), приключила с протокол № П- 16002423062513-073-001 от 29.09.2023г. (л.190, т.III от делото). Този протокол и доказателствата, събрани в хода на проверката, са присъединени към настоящото ревизионно производство с протокол № Р-16002423006166-ППД-001/ 21.12.2023г. (л.144, т.III).

При тази проверка е установено, че А. Т. е осъществявал търговска дейност - продажба на хранителни стоки и розова вода като е изпращал пратки със стоки в страната и чужбина чрез куриерски дружества, за което е получавал парични средства по банков път по сметки в „БАНКА ДСК“ ЕАД и в „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и с наложен платеж.

С цел изясняване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане, в хода на ПУФО, са извършени процесуални действия, описани в констативната част на изготвения РД. На основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК, на лицето са връчени 2 бр. искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (л.150, т.III и л.196, т.III), с които е изискана информация, обяснения и документи за осъществена от А. Т. електронна търговия със стоки през периода от 01.01.2021г. до 31.05.2023г. и получени суми чрез наложен платеж и парични преводи, събрани от куриерски дружества и по банков път чрез PayPal и други платежни оператори, информация за вида, количеството и произхода на стоките от конкретни доставчици, направените разходи за покупката им, получените приходи от продажбата им, включително банкови извлечения и други. В отговор от А. Т. с вх. № 9518/ 18.05.2023г. (л.148, т.III), е представено обяснение, в което е посочено, че няма електронен магазин и не е извършвал търговска дейност чрез такъв магазин, но има профил за продажба на стари вещи - лични, на родителите му и на приятели в bazar.bg. Лицето посочва, че притежава розов масив, като розите предава за преработка в розова вода като малки количества остават за собствена консумация, която продава. От А. Т. е представено второ обяснение от 12.09.2023г. (л.246 - л.248, т.III/, в което е посочено, че наистина е изпращал стоки с цел печалба зад граница чрез „ИНТЕРЛОГИСТИКА КУРИЕР“ ЕООД И „СПИДИ“ АД, които ще декларира и ще внесе дължимия данък. В обяснението ревизираното лице уточнява, че има и пратки, които са изпращани от негови познати и приятели, които са ползвали регистрацията му в „ИНТЕРЛОГИСТИКА КУРИЕР“ ЕООД и „СПИДИ“ АД, но не може да уточни точно кои, но ще заплати дължимия за тях данък. Относно разходите по изпращането по „ИНТЕРЛОГИСТИКА КУРИЕР“ ЕООД представя фактури по негови изчисления на стойност 5 545.80 лв. Твърди, че фактурите за разходи от „СПИДИ“ АД са за 3 769.73лв, от които разходи по пратки на П. С. - 1 471.58лв. Изчислява общо разходите си за 2021г. в размер на 7 843.95лв. Сочи, че е изпращал пратки със „СПИДИ“ АД с консервирани хранителни продукти и цигари до Германия на негов познат, без да е получавал печалба. Парите е получавал сумарно по банков път по негова сметка чрез платформата PayPal през 2021г. общо в размер на 27 161.74лв, от които и лични средства на П. С. от трудова дейност - предадени в брой две суми от по 5 500.00лв, като остатъка от 6 669.27лв, касаят закупените и изнесени продукти. Във връзка с това посочва трите имена на П. Д. С. с ЕГН, адрес в Белгия, на който живее и е-mail адреса. Според ревизираното лице през 2021г. по негова сметка по банков път са преведени следните суми: от ebay - 14 649.85лв, от PayPal - 40 370.14лв, от П. С. 27 161.74лв и от Зигфрид -14 313.00 лв. Предвид на това, А. Т. заявява, че през 2021г. е получил облагаем доход в размер на 34 327.30лв. В обяснението е посочено, че през 2022г. е получил по банков път сумата от 15 387.19лв чрез PayPal. Лицето твърди, че много негови познати са ползвали платформата му в „ИНТЕРЛОГИСТИКА КУРИЕР“ ЕООД и са изпращали колети на свои близки и приятели. По отношение на разходите за изпращането на пратките, посочва, че същите са в общ размер на 13 135.80лв, за което представя фактури, издадени на негово име от спедиторското дружество, като лично неговите разходи са в размер на 5 670.00лв. С оглед на това, счита, че за 2022г. доходът, върху който дължи данък е в размер на 9 717.19лв. Освен това отбелязва, че има приходи и от продажба на розова вода за 2021г. в размер на 412.00лв и за 2022г. – 324.00лв, които също ще декларира.

По повод дадените от А. Т. обяснения, от органите по приходите е била извършена насрещна проверка на П. Д. С., документирана с протокол № П-16002423175439-141-001/ 29.09.2023г. (л.300, т.III). При проверката на П. С. е било връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № П-16002423175439-040-001/18.09.2023г. относно получена от А. Т. чрез PayPal сума в размер на 27 161.74лв през 2021г., както и банкови извлечения, доказващи получаването на паричните средства. В отговор на връченото искане от П. С. е представено обяснение № К-17232/25.09.2023г. (л.311, т.III), в което е посочено, че през 2021г. е работил в Германия в различни фирми. Твърди, че е имал затруднения при издаването на немска банкова карта и е използвал платформата PayPal. Оттам е изпращал суми за получени хранителни стоки - суджуци, мед, вакуумирани сирена, кашкавал консерви и др., като пратките са били колети около 25кг. Изпращани са директно от А. Т. до лица с адреси, които П. С. му е посочвал и е имал контакти. Освен това в обяснението се твърди, че последната сума, която е изпратил от 9 400.00 евро касае както плащане за хранителни стоки, така и спестени суми от трудова дейност, която е получил след пристигането си в България - два пъти от по 5 500.00 лв. П. С. посочва, че А. Т. не е реализирал печалба от изпратените стоки, т.е. на каквато цена е закупил и изпратил стоките, такава сума е дължал. Освен това заявява, че е предоставял профила на А. в куриерската фирма на други лица, които също са изпращали от негово име заради отстъпката.

В хода на присъединената ПУФО, до „СПИДИ“ ЕАД (л.318, т.III) и до „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД (л.354, т.III) са били изпратени искания за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица (ИПДСПОТЛ), с които на основание чл. 37, ал. 5 от ДОПК са изискани данни и информация за изпратени пратки от А. Д. Т. и за получени от него парични средства по банкови сметки и чрез наложен платеж за ревизираните периоди. Изискани са и всички документи, доказващи изплащането на суми на лицето от наложен платеж и парични преводи. В отговор на исканията от куриерските дружества „СПИДИ“ ЕАД (л.320 и сл., т.III) и „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД (л.361 и сл., т.III) са получени файлове в табличен формат, съдържащи информация за изпратени пратки, получени суми от пощенски преводи и от наложен платеж, размер на сумите, име на лицето, получател на сумите и други. Приложени са били разходни касови ордери (РКО) и електронни изявления за изплатени суми в брой на ревизираното лице.

От „ИНТЕРЛОГИСТИКА КУРИЕР“ ЕООД с ИПДСОТЛ (л.305, т.III) е изискана информация - справки за всички изпратени куриерски пратки от А. Т. чрез дружеството на територията на Европа. Изискана е и информация за начина на плащане на събраните суми и документи за извършените плащания. В изпълнение на това искане, от „ИНТЕРЛОГИСТИКА КУРИЕР“ ЕООД са представени договор от 29.12.2017г. и анекс към него от 29.12.2017г. (л.164 и л.165, т.III), както и заявление (л.166, т.III), в което е посочено, че дружеството има сключен договор с А. Т.. Представена е и справка за изпратените пратки от ревизираното лице за периода от 01.01.2021г. до 28.02.2023г., в която има данни за № на товарителница, дата на изпращане, брой пакети, тегло на пратката, данни за подател и получател, сума на транспортните разходи, сумите на наложените платежи, съдържанието на пратката и други, както и справка за получените пратки от А. Д. Т. със същите данни.

Допълнително, в хода на ревизията, на А. Д. Т. са били връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, както следва: ИПДПОЗЛ № Р-16002423006166-040-001/20.10.2023г. (л.314, т.II); ИПДПОЗЛ № Р-16002423006166-040-002/ 25.10.2023г. (л.297, т.II) и ИПДПОЗЛ № Р-16002423006166-040-003/ 08.01.2024г. (л.121, т.II), с които са изискани данни, сведения, документи и обяснения относно източниците и размера на доходите му, както и направените разходи за издръжка на домакинството, притежаваното движимо и недвижимо имущество, притежавани финансови активи, банкови сметки и депозити, вземания от трети лица и други за ревизирания период, както и справки по образец. От ревизираното лице е изискано да представи цялата заведена счетоводна отчетност за периода 01.01.2021г. - 31.08.2023г. - счетоводни регистри, оборотни ведомости, главна книга, всички първични счетоводни документи – фактури за покупки и продажби, разписки и др., копия на договори с контрагенти и анекси към тях и пр.; банкови извлечения за ревизирания период от сметките на лицето в „БАНКА ДСК“ ЕАД и в „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, документи за покупната стойност на търгуваните стоки и др.

В изпълнение на тези искания от ревизираното лице били представени единствено банкови извлечения (л.126 и сл., т.II), разписки от „СПИДИ“ АД (л.305 и сл., т.II), както и писмени обяснения (л.144, т.II), в които посочва, че продаваните от него стоки са предимно пчелен мед, по-малко зехтин, сирена, кашкавал, суджуци. Стоките са намирани посредством обяви в интернет, връзки чрез приятели и познати. Заявява, че няма никакви документи, фактури, касови бележки, разписки и др. за закупените стоки. Пояснява, че е ходил по села и градове и е закупувал стоки от малки производители.

Въз основа на така събраните данни и документи от ревизиращият екип е установено, че през периода 01.01.2021г.-31.08.2023г. А. Т. е осъществявал търговска дейност - продажба на хранителни стоки и розова вода като е изпратил 437 броя международни пратки със стоки до Германия, Франция, Великобритания, Ирландия, Швеция и други държави чрез дружеството „ИНТЕРЛОГИСТИКА КУРИЕР“ ЕООД, за което е получавал парични средства по банков път по сметки си в „БАНКА ДСК“ ЕАД и в „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД чрез PayPal и други платежни оператори. Също така е установено, че от ревизираното лице са изпращани пратки със стоки и в България чрез куриерските дружества „СПИДИ“ ЕАД И „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД, като паричните суми са получавани чрез наложен платеж. Констатирано е, че А. Т. е изпращал пратки със стоки чрез посочените спедиторски дружества на различни лица, като продажбите са осъществявани редовно и с цел реализиране на доходи. Изпратените стоки в България са заплащани от клиентите на куриерските фирми при доставките с наложен платеж, след което получените суми са изплащани от „СПИДИ“ ЕАД И „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД на ревизираното лице, съгласно разходни касови ордери и електронни изявления, доказващи изплащането на суми в брой чрез наложен платеж. Формиран е извод, че А. Д. Т. е осъществявал търговска дейност по смисъла на чл.1, ал.1, от ТЗ и е данъчно задължено лице за целите на ЗДДФЛ, а получените приходи от продажбата на стоки подлежат на облагане като търговски сделки по реда на чл.26, ал.1 от ЗДДФЛ, респ. и по реда на ЗДДС, поради достигнат оборот за задължителна регистрация за целите на този закон. Предвид това, че продажбите са на различни продукти, осъществявани редовно и по занятие, а не еднократно и инцидентно, и с оглед на броя и системността на тяхното осъществяване, е констатирано, че те са извършвани с цел реализиране на доходи, а не представляват продажба на лични вещи. Тези приходи са определени от ревизията като укрити. След анализ на получените от ревизираното лице суми чрез куриерските дружества, органите по приходите са установили, че ревизираното лице е получило парични средства, от продажбата на търгуваните стоки, както следва: през 2021г. общо в размер на 85 452.46лв., от които по банков път по сметки в „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и „БАНКА ДСК“ АД общо в размер на 82 827.46лв и чрез наложен платеж от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД – 586.00лв и от „СПИДИ“ АД - 2 039.00лв. За 2022г. е констатирано, че А. Т. е получил парични средства общо в размер на 82 882.80лв, т.ч. по банков път по сметки в „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и „БАНКА ДСК“ АД общо в размер на 80 090.80лв. и чрез наложен платеж от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД – 481.00лв. и от „СПИДИ“ АД - 2 311.00лв. Предвид изложеното е прието за установено, че през периода 2021г. - 2022г. А. Д. Т. е извършвал продажби на различни хранителни стоки и розова вода, като приходите от същите е следвало да бъдат декларирани в годишните данъчни декларации по ЗДДФЛ, като доходи от стопанската дейност на ЕТ. Във връзка с това е констатирано е, че в хода на ПУФО, по повод изпратена покана по чл.103 от ДОПК (л.44, т.III) от А. Д. Т. са били подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2021г. и за 2022г. (л.75 и сл., т.IV), в които са декларирани доходи от стопанска дейност като едноличен търговец по Приложение № 2. Посочено е, че декларираните приходи за 2021г. са в размер на 45 328.25 лв., а за 2022г. - 18 604.19 лева. Направен е извод, че получените по описания начин от ревизираното лице парични суми от продажба на стоки, формират доходи, които не са декларирани в пълен размер. Счетено е, че доходите, реализирани чрез куриерските дружества не са декларирани от него, като търговецът не е отчел както отчетната стойност на продадените хранителни стоки, така и приходите от извършените продажби. С оглед на това е обосновано заключение, че са налице данни за укрити приходи/доходи от ревизираното лице и следователно е налице хипотезата на чл.122. ал.1, т.2 от ДОПК. В РД е посочено, че са налице и обстоятелствата чл.122. ал.1, т.4 от ДОПК - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред. В тази връзка е изтъкнато, че нито в хода на ПУФО, нито в ревизионното производство е била представена счетоводна отчетност за осъществяваната от лицето търговска дейност, въпреки че е била изискана с нарочни искания.

Изложените обстоятелства са квалифицирани като отклонение от данъчното облагане и на основание чл.124, ал.1 от ДОПК на лицето е връчено уведомление № Р-16002423006166-113-001/ 12.02.2024г. (л.111 и сл., т.II), с което същото е уведомено, че основите му за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ и за данък върху добавената стойност, както и осигурителният доход за установяване на задължения за ЗОВ, за ревизираните периоди, ще бъдат определени по реда на чл.122 – 124а от ДОПК. На жалбоподателя са определени срокове за представяне на доказателства и вземане на становище. На основание чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК е изготвено и Уведомление с изх.№ Р-16002423006166-139-001/12.02.2024г. (л.82, т.II). Едновременно с това до лицето е отправено и ИПДПОЗЛ № Р-16002423006166-040-004/ 12.02.2024г. (л.87, т.II), с което е изискано представянето на декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК относно имущественото му състояние за ревизирания период. Уведомленията и ИПДПОЗЛ, са връчени по електронен път на 12.02.2024г. От страна на ревизираното лице с вх. № Д1/РД-20-853/13.02.2024г. (л.94 и сл., т.II) са представени изисканите декларации и обяснение (л.109, т.II), в което А. Т. заявява, че не разполага с друга информация за трети лица, органи и учреждения, у които се намират данни, сведения, документи, книжа, носители на информация и други доказателства.

Въз основа на установеното от органите по приходите е прието, че извършените от А. Д. Т. продажби на стоки – хранителни продукти, розова вода и др., са търговски по смисъла на ТЗ и основата за облагане следва да се формира по реда и механизма, предвидени за едноличните търговци. На база на тези констатации и въз основа на извършен по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК анализ на относимите към ревизираното лице обстоятелства и при съобразяване на приходите и разходите от дейността, данъчната основа за доходи от дейността като ЕТ за ревизираните години е определена като разлика между установените от ревизията приходи за всяка една от годините, включени в обхвата на ревизията (получените от РЛ суми от наложен платеж, изплатени в брой и по банков път) и установените от ревизията съответстващи разходи. При определяне размера на приходите от продажби е приспаднат определения от ревизията ДДС, включен в продажната цена на стоките, като по този начин за 2021г. са установени получени нетни приходи общо в размер на 83 330.35лв. без ДДС, а за 2022 г. - 69 069.00 лв. без ДДС. По отношение на размера на разходите, в РД е посочено, че същите са определени въз основа на данни от информационната система на НАП за обявени продажби от регистрирани по ЗДДС лица към А. Т.. С оглед на това, разходите на ревизираното лице, съответстващи на установените приходи са изчислени в размери, както следва: за 2021г. в размер на 9 315.53 лв. и за 2022 г. - 13 051.80 лв. Ревизиращият екип е определил облагаемия доход от извършваната дейност като едноличен търговец на А. Т. за 2021г. в размер на 74 014.82 лева и за 2022г. в размер на 56 017.20 лева. Годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец е определена, като така установеният облагаем доход е намален със сумите за ЗОВ. По този начин и на основание чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ е изчислен дължимият данък, който за 2021г. е в размер на 10 093.83 лв., а за 2022г. в размер на 6 751.26лв. Като е съобразен декларираният и внесен от лицето данък за всяка една от годините, от органите по приходите е установен и допълнително дължимия годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ и прилежащи лихви, както следва: за 2021г. в размер на 4 471.18 лв. и лихви 946.05 лв., за 2022г. – 4 811.13лв. и лихви 492.33лв. Въз основа на приетото за установено наличие на обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК, допълнително са установени и задълженията за ЗОВ, в резултат на установения осигурителен доход по реда на чл.122-124 ДОПК, във връзка с чл. 124а ДОПК, при прието упражняване на трудова дейност и задължително осигуряване за ревизирания период.

В РД е констатирано, че за ревизирания период А. Т. не е регистрирано по реда на ЗДДС лице, но в хода на ревизията е установено, че е данъчно задължено лице по този закон, като лице, извършващо независима икономическа дейност, изразяваща се в продажба на стоки – хранителни продукти, розова вода и др., изпращани чрез спедиторите „ИНТЕРЛОГИСТИКА КУРИЕР“ ЕООД, „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД и „СПИДИ“ АД. Посочено е, че съгласно приложените справки от тези дружества, в преобладаващата част извършената търговия е ориентирана към крайни потребители на търгуваните стоки - данъчно незадължени лица. Заплащането от страна на клиентите е извършвано чрез наложен платеж и преводи по банкови сметки с титуляр ревизираното лице. Прието е, че лицето извършва редовно продажби на стоки срещу възнаграждение, представляващи облагаеми доставки на стоки по смисъла на чл.6 и чл.12 от ЗДДС, за които се дължи ДДС независимо, че лицето няма регистрация по ЗДДС. Отразено е, че данъчното облагане с данък върху добавената стойност на доставките на стоки, извършени чрез спедиторски дружества, не се отличава от облагането на доставките, извършени чрез обичайните способи за продажба по отношение на определяне на мястото на изпълнение и характера на доставката, данъчната основа и лицето-платец на данъка. Във връзка с това органите по приходите са приели, че в конкретния случай за определяне на мястото на изпълнение на извършените доставки от ревизираното лице, приложение намира правилото на чл.17, ал.2 от ЗДДС, а именно, че това е мястото, където стоката се намира към момента на изпращане на пратката или започване на превоза към получателя, т.е. на територията на България.

Ревизиращият екип е установил, че А. Т. е формирал облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС от продажби на стоки към 30.09.2021г. в размер на 69 545.79лв. и лицето подлежи на задължителна регистрация по ЗДДС, като поддържа оборот над 50 000лв. до 31.12.2022г., когато основанието за задължителна регистрация е отпаднало, поради промяната от 01.01.2023 г. на прага за задължителна регистрация по ЗДДС на 100 000.00лв. Предвид така установения облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС, лицето е следвало да подаде заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС в срок до 07.10.2021г. вкл., но не го е направил. Изследвайки облагаемия оборот по месеци, което е представено подробно в табличен вид в РД, органите по приходите са определили периода, през който А. Д. Т. е следвало да бъде регистрирано по ЗДДС лице и да действа като такова т.е. да начислява косвен данък при извършване на облагаеми доставки. За ревизирания период по ЗДДС (11.10.2021г. - 31.08.2023г.) органите по приходите са приложили разпоредбата на чл.102, ал.3, т.2 от ЗДДС за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, като са приели, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за периода от 22.10.2021г. (изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация) до 31.12.2022г. (до отпадане на основанието за задължителна регистрация по ЗДДС).

При определяне основата за облагане с косвен данък в РД, като подлежащи на облагане с ДДС, са приети получените от А. Т. приходи от електронна търговия със стоки, установени от ревизията. Въз основа на това по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК е определена данъчна основа за всеки месец от ревизираните периоди от 22.10.2021г. до 31.12.2022г. (стр.48 и 49 от РД), като е прието, че всяко отделно плащане включва в себе си и ДДС, съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС. По този начин е начислен и дължимия ДДС, определен на обща стойност 15 935.84 лева, за извършените от А. Д. Т. облагаеми доставки на стоки чрез куриерските дружества за посочените периоди. На основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ, за невнесените в срок суми са начислени и прилежащите лихви.

Ревизионният доклад е връчен по електронен път на ревизираното лице на 03.04.2024г., съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път (л.51, т.II от делото).

На основание и в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК от ревизираното лице не е подадено възражение срещу констатациите в РД.

Въз основа на съставения Ревизионен доклад и на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от В. И. И. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Х. И. Р. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, е издаден Ревизионен акт № Р-16002423006166-091-001/ 18.04.2024г., поправен с Ревизионен акт № П-16002424077207-003-001/ 18.04.2024г. за поправка на РА, с който по отношение на А. Д. Т. са установени данъчни и осигурителни задължения и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 18.04.2024г., както следва: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2021г. до 31.12.2022г. в общ размер на 9 282.00 лева и лихва в размер на 1 491.68 лева; данък върху добавената стойност за периода 22.10.2021г. - 31.12.2022г. в размер на 15 935.84 лева и лихва в размер на 3 593.95 лева; вноски за ДОО за периода от 01.01.2021г. до 31.08.2023г. – 9 892.76 лева и лихва в размер на 1 675.46 лева; вноски за ДЗПО-УПФ за периода от 01.01.2021г. до 31.08.2023г. – 3 342.14 лева и лихва в размер на 566.30 лева; вноски за ЗО за периода от 01.01.2021г. до 31.08.2023г. – 5 088.24 лева и лихва в размер на 916.34 лева. След преценка на извършените при ревизията действия и на установените факти и обстоятелства, от издателите на РА изцяло са потвърдени констатациите в ревизионния доклад, като направените в него фактически и правни изводи и предложенията за установяване на задължения по видове и периоди, са приети за обосновани. В РА е посочено, че мотивите за издаването му са събраните в хода на ревизията доказателства, направените констатации и изводи, фактическа и правна обосновка, подробно описани в РД. Ревизионният акт е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и подписан с квалифицирани електронни подписи от В. И. и Х. Р., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото като разпечатка и на оптичен носител.

Ревизионен акт № Р-16002423006166-091-001/ 18.04.2024г. и Ревизионен акт № П-16002424077207-003-001/18.04.2024 г. за поправка на РА, са връчени на А. Т. на 18.04.2024г., съответно на 19.04.2024г., съгласно приложените по делото удостоверения за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“.

В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК, А. Т. е обжалвал издадения ревизионен акт по административен ред, с подадена на 29.04.2024г. по пощата (л.410, т.I) до Директора на дирекция ОДОП, гр. Пловдив жалба (л.382, т.I), регистрирана в ТД на НАП – Пловдив с вх.№ 94-00-3930/ 30.04.2024г.

С Решение № 268/ 18.06.2024г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, на основание чл.155, ал.2 от ДОПК, РА № Р-16002423006166-091-001 от 18.04.2024 г., поправен с Ревизионен акт за поправка на РА № П-16002424077207-003-001/18.04.2024г., е потвърден в частта относно допълнително установените данъчни и осигурителни задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 2021г.-2022г. в размер на 9 282.00 лева и лихва в размер на 1 491.68 лева; за ДДС за периода 22.10.2021г. - 31.12.2022г. в размер на 15 935.84 лв. и прилежащи лихви в размер на 3 593.95 лв., вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ за периода 2021г. – 2022г. и от 01.2023г. до 08.2023г., в общ размер на 18 323.14лв. и прилежащи лихви в общ размер на 2 671.81лв. и е изменен в частта на установените задължения за лихви за невнесени в срок здравноосигурителни вноски за 2021г. от 486.29 лв. на 424.53 лв. С решението на Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив е потвърден като правилен и обоснован направения извод, че от събраните доказателства се явява установено по несъмнен начин, че през ревизираните периоди А. Т. е извършвал търговска дейност по смисъла на ТЗ и е данъчнозадължено лице за получените от тази дейност приходи, подлежащи на облагане с пряк и косвен данък. Прието е за доказано в хода на ревизията, че е извършвана търговия с хранителни стоки и розова вода, за което на лицето са изплащани парични суми чрез наложен платеж и по личните му банкови сметки. Това обстоятелство се потвърждавало от представената от „ИНТЕРЛОГИСТИКА КУРИЕР“ ЕООД информация за изпратени пратки, както и от представените от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД и „СПИДИ“ ЕАД данни и документи - файлове - таблици, електронни изявления, РКО със съдържащи се в тях име и подпис на лицето, установяващи, че пратките са изпращани от ревизираното лице, а получените суми от получателите на пратките са му изплащани. Констатирано е, че ревизираното лице не е декларирало част от получените доходи от продажбите в подадените от него ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, не е платило в пълен размер дължимия пряк данък, не е подало заявление за регистрация по ЗДДС при достигане на задължителния праг, не се е регистрирало и не е начислявало косвен данък върху извършваните продажби. Обоснован е извод, че А. Т. безусловно е извършвал редовно, по занятие, а не еднократно и инцидентно, дейността по покупко-продажба на процесните стоки. В този смисъл, като правилен е приет подхода на ревизиращите органи, че облагаемият доход следва да се формира по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ. Посочено е, че по същество ревизираното лице не оспорва извършваната от него дейност, свързана с продажбата на стоки по посочения начин, нито излага конкретни мотиви срещу определените задължения по ЗДДФЛ, като оспорва размера на определените с ревизията укрити приходи от продажбите. Според решаващия административен орган обаче, А. Т. не доказва с документи, че този размер, определен въз основа на събраните при ПУФО и ревизията доказателства, е различен. Прието е, че от събраните в хода на проведеното ревизионно производство доказателства и при липсата на документи, удостоверяващи, че получените суми по наложените платежи и парични преводи са декларирани и обложени с пряк и косвен данък, по несъмнен начин се установява наличието на обстоятелството по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК, т.е налице са данни за укрити приходи или доходи. В решението е отбелязано още, че нито в хода на ревизията, нито при административното обжалване на РА, при условията на пълно и насрещно доказване, ревизираното лице е опровергало констатациите в РД, досежно съществуването на основание облагането да бъде извършено по реда на чл.122 – 124а от ДОПК. Изложени са съображения, че предвид установените в хода на ревизията факти и обстоятелства и събраните доказателства, приложеният от органите по приходите подход за определяне на основата за облагане с пряк и косвен данък за ревизираните отчетни периоди, е законосъобразен. Доводите на жалбоподателя относно начисления от ревизията ДДС, а именно че част от продажбите били извършени извън територията на ЕС и за тях е приложима нулевата ставка на данъка, са приети за неоснователни. Изложени са съображения, че тъй като лицето е укрило процесните продажби, основата за облагане относно изпратените пратки за страни-членки на ЕС и за трети страни е формирана по особения ред, въз основа на постъпленията по банковите му сметки. Прието е, че представените към жалбата описи на обработени товарителници от куриер за 2021г. и 2022г., съдържат данни само за тегло и стойност на превоза, но не и за стойността на изпратените пратки със стоки. Отделно от това за доказване на доставката по чл. 28, т. 1 и т. 2 от закона доставчикът следвало да разполага с документите, регламентирани в чл.21, ал.1, съотв. ал.3 от ППЗДДС, а в случая от страна на ревизираното лице не са представени изискуемите документи, с които да удостовери изпълнението на изискванията на посочените норми от ЗДДС за доказване на износ, което водило до корекция на режима на доставките - от облагаеми с нулева данъчна ставка, на облагаеми с 20 на сто ДДС.

По отношение на допълнително установените с РА задължителни осигурителни вноски в решението е прието, че изводът на ревизиращите органи, за получени доходи/приходи от дейност, която не е инцидентна и се определя като дейност на самоосигуряващото се лице, е правилен и законосъобразен. Изложени са съображения, че А. Т. е подал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, в които е декларирал доходи в Приложение №2 (доходи от стопанска дейност като ЕТ) за 2021г. и 2022г., но въпреки това няма регистрация като самоосигуряващо се лице и не е внесъл ЗОВ за упражняваната и декларирана търговска дейност. С оглед на това е обосновано заключение, че правилно с РА е прието, че за извършваната от лицето дейност са дължими ЗОВ върху установения доход по реда на чл.122 – 124 от ДОПК, при позоваване и на Тълкувателно решение № 2/02.02.2022г. на ВАС по тълкувателно дело № 8/2020г.

Решаващият орган е констатирал, че при издаването на РА органите по приходите са допуснали неточност, като сума в размер на 71.09 лв. (внесена на 23.01.2023г., преди издаване на РА), не е взета предвид при изчисляване на дължимите лихви за здравноосигурителни вноски за 2021г., което е довело до определянето им в по-голям размер. Въз основа на това с решението си Директора на Дирекция ОДОП - Пловдив, е изменил, като е намалил размера на установените с ревизионния акт лихви за просрочие на задълженията за здравноосигурителни вноски за 2021г. от 486.29 лв. на 424.53 лв.

Решение № 268/ 18.06.2024г. на Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив, е връчено на А. Т. по електронен път на 18.06.2024г. (л.367, т.I от делото).

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт; доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията; удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР, ведно с оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис. Като доказателства са приети и документи, представени от жалбоподателя - инвойс-фактури (л.65-л.366, т.I), Справка за изпратени пратки от А. Т. за периода от 01.01.2021г. до 31.12.2022г. (л.43-л.53, т.I), декларация от П. Д. С. (л.5, т.I), 247 бр. товарителници (л.132 и сл., т.IV) и 6 бр. договори, както следва: Договор-протокол за покупко-продажба на селскостопанска продукция от 05.03.2021г.; Договор-протокол за покупко-продажба на селскостопанска продукция от 17.02.2021г.; Договор-протокол за покупко-продажба на селскостопанска продукция от 06.01.2021г.; Договор-протокол за покупко-продажба на селскостопанска продукция от 19.05.2022г.; Договор-протокол за покупко-продажба на селскостопанска продукция от 11.03.2022г.; Договор-протокол за покупко-продажба на селскостопанска продукция от 10.01.2022г. (л.401-л.406, т.IV). Като доказателство са приети и допълнително представените от жалбоподателя с молба вх.№652/03.02.2025г. 60 бр. товарителници (л.434 и сл., т.IV).

По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето Д. И. Д.. Свидетелят заявява, че се е запознал със жалбоподателя чрез общи познати и приятели. Посочва, че се занимава с пчеларство от 2012г. и няколко пъти е продавал пчелен мед на А. Т. през 2021г. и 2022г. – по три пъти всяка година. По тон, тон и нещо е била всяка продажба, но не може да посочи конкретните количества. Уточнява, че цената, която е била договорена била доста добра – 8.00 лева за кг. Твърди, че сумите, които е получил от тези продажби, ги е декларирал пред НАП.

Допусната, назначена и изпълнена съдебно-счетоводна експертиза (л.466 и сл., т.IV). Вещото лице, в изпълнение на поставените задачи, е посочило, че А. Т. е достигнал облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС към 30.09.2021г. Въз основа на представените по делото инвойс фактури и товарителници, в табличен вид (Приложение № 1 и Приложение № 2) са описани доставките, извършени от жалбоподателя към получатели извън ЕС (трети страни), като доколкото сумите са били превеждани от EBAY и PAYPAL общо за няколко доставки едновременно, а информацията за преводите от отделните клиенти се пази една година, вещото лице е било в невъзможност до опише плащанията по всяка една от фактурите. Според заключението извършените от А. Т. доставки попадат в обхвата на чл.28, т.1 от ЗДДС – облагаеми с нулева ставка, тъй като лицето разполага с документите, необходими за доказване на тези доставки - фактури и товарителници за извършените доставки към лица от трети страни, което изпълнявало изискванията на чл.21, ал.3 от ППЗДДС. С оглед на това и съобразно поставената задача, вещото лице е изчислило вариант на дължимия ДДС, като е изключило доставките, облагаеми с нулевата ставка на данъка. При определяне размера на дължимия ДДС в този случай, от вещото лице са взети предвид само доставките, извършени от А. Т. на територията на страната чрез „СПИДИ“ АД и „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД. Съобразно установения от експертизата размер на ДДС, вещото лице е изчислило и размера на дължимия годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2021г. и 2022г. В заключението е даден и вариант на дължимия годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ, при който се признават претендираните от А. Т. разходи за закупуване на пчелен мед, съгласно представените по делото договори за покупко-продажба на селскостопанска продукция.

Заключението е оспорено от процесуалния представител на ответника по съображения, че при определяне на дължимия ДДС не са взети предвид всички извършени от А. Т. облагаеми доставки, а именно тези към физически лица, за които няма данни да са регистрирани за целите на ДДС в друга държава-членка. Във връзка с това, от жалбоподателя, допълнително с молба вх. №1637/ 18.03.2025г. са представени фактури, с приложени към тях товарителници (л.1-л.158, т.V), за извършени доставки през 2021г. и 2022г. към лица от държави-членки на ЕС, като е поискано да бъде допусната и назначена допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. Въз основа на така представените документи, със заключението по допълнителната ССчЕ (вх. № 4535 от 14.07.2025г., л. 181 и сл., т. V по делото), неоспорено от страните, вещото лице в табличен вид е описало всички доставки, извършени от А. Т. за ревизирания период към физически лица от държави-членки на ЕС. Във връзка с това е изчислило вариант на дължимия ДДС по месеци, за периода, в който А. Т. е следвало да бъде регистрирано по ЗДДС лице, а именно от 22.10.2021г. до 31.12.2022г., като е изключило единствено доставките, облагаеми с нулева ставка на данъка. Обобщено е, че по този начин задълженията за ДДС, за посочения период, включващи всички извършени от жалбоподателя продажби на територията на страната и в ЕС към нерегистрирани за целите на ДДС лица в друга държава членка, възлизат на 7 927.88 лева, а лихвите към датата на издаване на РА са 1 845.34 лева. Съответно дадени са варианти и за размера на дължимия годишен и авансов данък на ЕТ по ЗДДФЛ след приспадане на определения от вещото лице размер на дължимия се ДДС, както и за размера на дължимите ЗОВ.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения Ревизионен акт № Р-16002423006166-091-001/ 18.04.2024г., поправен с Ревизионен акт № П-16002424077207-003-001/ 18.04.2024г. за поправка на РА, на основание чл.160, ал.2 от ДОПК и чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:

Оспорването на РА № Р-16002423006166-091-001/ 18.04.2024г., поправен с Ревизионен акт № П-16002424077207-003-001/ 18.04.2024г. за поправка на РА, в частта му, потвърдена и изменена с Решение № 268 от 18.06.2024г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, като направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-09-1979/ 30.09.2021г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112 ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали (л.27-л.30, т.I). В случая издателят на заповедта за възлагане на ревизия – В. И. И., с оглед на заеманата длъжност (Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив), е сред органите, посочени в т.I от Заповед №РД-09-1979/ 30.09.2021г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Следователно Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002423006166-020-001 от 20.10.2023г. и Заповеди за изменение на ЗВР № Р-16002423006166-020-002/ 16.01.2024г. и № Р-16002423006166-020-003/ 15.02.2024г., са издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към датите на издаването им квалифициран електронен подпис на Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив – В. И. И..

Възложената ревизия на А. Т. е извършена от определените със ЗВР № Р-16002423006166-020-001 от 20.10.2023г. органи по приходите – Х. И. Р. - главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и З. С. К. – инспектор по приходите, които с оглед на заеманата длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията и за съставянето на Ревизионен доклад № Р-16002423006166-092-001/ 03.04.2024г. (чл.117 ал.1 от ДОПК).

Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията (определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК) и от ръководителя на ревизията (определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК). Оспореният Ревизионен акт № Р-160024223006166-091-001/ 18.04.2024г., поправен с Ревизионен акт № П-16002424077207-003-001/ 18.04.2024г. за поправка на РА, е издаден от В. И. И. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията на А. Д. Т. със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002423006166-020-001 от 20.10.2023г. и от Х. И. Р. на длъжност главен инспектор по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагане на ревизията. Издателите на РА са разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са част от ТД на НАП гр. Пловдив, която е компетентна териториална дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК.

Както посочените по-горе заповеди за възлагане на ревизия, така и съставеният Ревизионен доклад № Р-160024230066166-092-001/ 03.04.2024г. и издаденият въз основа на него РА № Р-16002423006166-091-001/ 18.04.2024г., са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител (приложения с административната преписка електронен носител). В случая от събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че подписалите документите лица са имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели с квалифициран електронен подпис и съответно не са налице основания да се считат за нищожни.

Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният ревизионен доклад е неразделна част от него.

Не се установяват при извършената служебна проверка допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК, а РД е съставен от ревизиращите органи в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства. Съответно спазен е и срокът по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.

В жалбата се сочат допуснати съществени процесуални нарушения, което възражение на жалбоподателя не е обосновано с конкретни твърдения - изложени са само общи съждения, че органите по приходите не са установили обективно и в пълнота всички факти и обстоятелства от значение за ревизията. Съдът намира тези възражения за неоснователни. Ревизираното лице е било запознавано с всички действия и актове на приходната администрация, при предоставена възможност да реализира защитата си. От преписката не се установява при извършването на ревизията, събирането и обсъждането на доказателствата, съотв. при формирането на фактическите и правните изводи, да са нарушени принципите на данъчния процес от страна на ревизиращите органи. Няма основание да се приеме и че някое от действията на органите на приходната администрация, извършени за изясняване на правнорелевантните факти и обстоятелства, не е в съответствие с реда и средствата, предвидени в ДОПК за тяхното установяване. Правото на защита на данъчно задължения субект не е накърнено, съответно не е налице съществено процесуално нарушение, което може да обуслови отмяната на РА на това основание.

По съответствието на оспорения ревизионен акт с материалния закон:

Ревизионното производство, приключило с издаването на обжалвания РА, е проведено по особения ред на чл. 122 – 124а от ДОПК, даващ възможност определеният в съответния материален закон размер на данъка, съотв. на ЗОВ, да се приложи към установена от органите по приходите по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна основа (осигурителен доход). Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК (на които хипотези в случая се основава провеждането на ревизионното производство по реда на чл.122 – чл.124а от ДОПК), органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато са налице данни за укрити приходи или доходи, респ. когато липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред

В нормата на чл.124, ал.2 от ДОПК е регламентирано, че в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Презумпцията за вярност на фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Указания за разпределението на доказателствената тежест в посочения смисъл е дадена на страните в настоящото производство със съдебно разпореждане от 09.08.2024г.

Съдът приема, че събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства установяват и доказват наличието на предпоставките по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК, като основание за провеждане на ревизионно производство по реда на чл.122 - чл.124а от ДОПК. Всъщност, жалбоподателят не оспорва наличието на посочените основания за извършване на ревизията по особения ред на чл.122 ДОПК – не излага конкретни възражения и не ангажира доказателства в тази насока. Такива доказателства не са били представени нито при предхождащата ревизията проверка, нито в ревизионното производство, въпреки, че с нарочни искания органите по приходите са изискали документи, писмени обяснения и счетоводна отчетност на А. Т. за осъществяваната от него търговска дейност – продажба на хранителни стоки, розова вода и пр. В дадените в хода на ПУФО обяснения от 12.09.2023г. (л.246 и л.248, т.III), А. Т. не само че не отрича, но и по същество потвърждава, че е извършвал търговска дейност - заявява, че действително е изпращал чрез „ИНТЕРЛОГИСТИКА КУРИЕР“ ЕООД и „СПИДИ“ АД различни видове стоки зад граница с цел печалба, като сумите от продажбата е получавал по банковата си сметка чрез платформата PayPal. Следователно безспорно се установява, че А. Т. е реализирал продажби на стоки – предимно хранителни продукти, които са били доставяни до крайния клиент от куриер, като е получавал плащанията основно по банковите си сметки и малка част от тях чрез наложен платеж. Това се потвърждава от представената от „ИНТЕРЛОГИСТИКА КУРИЕР“ ЕООД (л.166 и сл., т.III) информация за изпратени пратки, както и от представените от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД и „СПИДИ“ АД справки, съдържащи информация за изпратени пратки (вид и количество), получени суми от наложен платеж, размер на сумите, име на лицето, получател на сумите и други данни. Посочената информация е предоставена от куриерските дружества по електронен път, като приемането като доказателства в ревизионното производство на разпечатки на данни е предвидено в чл.54, ал.5 от ДОПК и по аргумент от чл. 171, ал. 1, изр. 1 АПК във вр. § 2 ДР ДОПК, същите са допустими и в съдебното производство. Допустими доказателствени средства са заверени от органите по приходите данни, получени на технически носители или по електронен път от други лица, създаващи и/или съхраняващи релевантна към облагането информация. Ето защо в случая така представените документи, заверени от органите по приходите, са годно доказателство да удостоверят обективираните в тях факти. Жалбоподателят по никакъв начин не е оспорил пред съда данните, съдържащи се в представените от „ИНТЕРЛОГИСТИКА КУРИЕР“ ЕООД, „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД и „СПИДИ“ АД справки и таблици, съотв. не е оспорил извършването на продажбите, изпращането на стоките чрез „ИНТЕРЛОГИСТИКА КУРИЕР“ ЕООД, „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД и „СПИДИ“ АД, както и полученото за продажбите заплащане по банков път и чрез наложен платеж. Дадените от А. Т. обяснения по реда на чл.53 ДОПК в хода ПУФО и приобщени към доказателствения материал на ревизията (че А. Т. е подател на всички пратки, посочени от куриерските дружества, както и че е получил посочените парични суми по наложените платежи и банкови преводи), съдържат извънсъдебни признания за неизгодни за задълженото лице факти. Получаването на парични суми от така извършените продажби се потвърждава и от обстоятелството, че част от приходите от продажбите са декларирани от самото ревизирано лице с ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2021г. и 2022г. (л.75 и сл., т.IV, подадени в хода на ПУФО, след връчена покана по чл.103 от ДОПК) т.е А. Т. освен че не отрича получаването на суми от тази си дейност, признава, че същите са получени от него в качеството му на търговец по смисъла на Търговския закон, макар и да не е регистриран като едноличен търговец. По силата на чл. 175 ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, направеното от страната признание на факти, се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. В конкретния случай, обективираното в посочените по-горе писмени обяснения и в подадените ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ признание на факти, се подкрепя от събраните при ревизията доказателства за изпращане от А. Т. на стоки до крайни клиенти чрез куриерските фирми и получаване на суми по доставките по банков път и от наложени платежи, с оглед на което съдът приема за доказани реализираните от задълженото лице доставки и получените приходи от тях. Размерът на получените парични средства от извършените продажби, категорично се установява от представените извлечения от личните банкови сметки на А. Т. в „БАНКА ДСК“ ЕАД (л.134 – л.153, т.II) и в „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД (л.4-л.13, т.III и л.354-л.356, т.II) за ревизираните периоди. От тях е видно, че размерът постъпили суми от трети лица, чрез PayPal и други платежни оператори, вследствие от извършените продажби на различни видове хранителни стоки, е много по-голям от декларирания в подадените ГДД по ЗДДФЛ. Установеният с РА размер на получените от жалбоподателя приходи, които не са декларирани, се потвърждава и от заключението на ССчЕ.

С оглед на гореизложеното съдът приема за доказано за целите на данъчното облагане, че в случая е налице укриване на приходи/доходи, поради което правилно и законосъобразно установяването на задълженията на ревизираното лице е извършено по особения ред в хипотезата на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. Събраните доказателства по безспорен начин установяват, че получените парични суми от осъществените от А. Т. през процесните периоди продажби, не са декларирани в пълен размер в подадените ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2021г. и за 2022г., съответно не са обложени с пряк и косвен данък, поради което са обосновани констатациите на ревизиращите органи за наличие на недекларирани, укрити приходи от търговската дейност, извършвана от ревизираното лице. Самото ревизирано лице е определило извършваната от него дейност като стопанска дейност на ЕТ в подадените ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ (л.75 и сл., т.IV), като осъществявайки дейност като търговец по ТЗ, А. Т. е формирал предприятие по смисъла на чл.2, т.1 от Закона за счетоводството (ЗСч.) и е субект на задължението да води текущо счетоводно отчитане по чл.3 от ЗСч. Безспорно установената липса на водена от ревизираното лице счетоводна отчетност съгласно изискванията на Закона за счетоводството, обуславя извод за наличието и на основанието по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК за определяне на данъчната основа за облагане по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК.

Следователно, след като основанията на чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК се подкрепят от документите събрани от органа по приходите в хода на ревизията, приложение намира презумпцията за вярност на фактическите констатации в РА, установена в чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Тази презумпция, както бе посочено по-горе, е оборима, но доказателствената тежест за това се носи от жалбоподателя при условията на пълно и насрещно доказване. В случая, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема, че не е опровергана презумираната с нормата на чл. 124, ал.2 от ДОПК истинност на направените от органите по приходите фактически констатации досежно обстоятелствата, релевантни за определянето на основата за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, като съображенията за това са следните:

От представените по делото доказателства – справки и копия на платежни документи, банкови извлечения, писмени обяснения, както и изслушаната ССчЕ, се установява, че ревизираното лице през процесните периоди е извършвало системно дейност по продажба на стоки с цел реализиране на печалба, поради което тази дейност законосъобразно е определена като стопанска дейност. При това положение следва да бъде споделен извода на органите по приходите, че извършените продажби нямат инцидентен характер, тъй като същите са извършвани системно през ревизираните периоди на 2021г. и 2022г., като предвид и количествата на продаваните стоки тази дейност следва да се определи като търговска и по занятие по смисъла на чл.1 от ТЗ. Във връзка с това, правилно е прието от ревизията, че е приложима разпоредбата на чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ, която сочи, че по реда на ал. 1 - 6 се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане данъчна печалба (ЗКПО), включваща и финансовия резултат от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец без заличаване на едноличния търговец от търговския регистър. По силата на чл.18, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗКПО данъчна печалба е положителният данъчен финансов резултат, който е счетоводният финансов резултат, преобразуван по реда на този закон. Съгласно т.21.2 от СС 1 „Представяне на финансовите отчети“, счетоводният финансов резултат, т. е. счетоводната печалба или загуба се определят като разлика между общите приходи и общите разходи. Поради това за определяне на данъчната печалба по реда на ЗКПО и съответно на облагаемия доход по чл.26, ал.1 във връзка с ал.7 от ЗДДФЛ във всички случаи е необходимо да се изследват приходите и разходите от констатираната стопанската дейност. Съобразявайки посочените разпоредби, данъчната основа за облагане с данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за извършената икономическа дейност без регистрация на тази дейност по ТЗ, е опредена по чл.122, ал.2 от ДОПК при наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК.

Органите на приходната администрация са установили и доказали по надлежния ред размера на укритите от ревизираното лице облагаеми доходи, които следва да бъдат включени в данъчната основа за облагане. Правилно и в съответствие със събраните доказателства при ревизията е установен общия размер на получените приходи за всяка една от ревизираните години. Така за 2021г. са констатирани получени от жалбоподателя приходи общо в размер на 85 452.46лв., от които по банков път в размер на 82 827.46 лв., видно от приложените банкови извлечения от „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД (л.4-л.13, т.III и л.354-л.356, т.II) и от „БАНКА ДСК“ АД (л.134 – л.153, т.II), а от наложен платеж -чрез „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД (л.361, т.III) – 586лв. и чрез „СПИДИ“ АД (л.320 и сл., т.III) - 2 039лв. За 2022г., въз основа на посочените доказателства се установява, че А. Т. е получил парични средства общо в размер на 82 882.80 лв., т.ч. по банков път общо в размер на 80 090.80 лв. и от наложен платеж чрез „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД – 481лв. и чрез „СПИДИ“ АД - 2 311лв. Посоченият размер на приходите се констатира и от вещото лице в изпълнената по делото ССчЕ. Освен това, реализираните приходи от продажби на различни хранителни стоки, установени от ревизията като укрити, се потвърждават по един категоричен начин и от допълнително представените от жалбоподателя в хода на настоящото съдебно производство фактури и товарителници. С оглед на това и съобразявайки приложените ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2021г. и за 2022г. (л.75 и сл., т.IV), съдът намира, че изцяло се потвърждава констатацията на органите по приходите, че получените доходи от продажбата на процесните хранителни стоки не са декларирани в пълен размер.

Във връзка с така формирания от ревизията размер на приходите, жалбоподателят е оспорил единствено тези за 2021г., тъй като счита, че в случая неправилно в тях е била включена сума в общ размер на 27 161.74лв., получена от П. Д. С., за която сума А. Т. твърди, че не е приход от дейността му, а се касае за лична услуга. Тези твърдения съд приема за недоказани. В писмените си обяснения (л.246 и л.248, т.III), ревизираното лице сочи, че част от получената сума, а именно в размер на 11 000 лева, е била върната обратно на П. С. в брой. Но нито в хода на ревизията, нито в предхождащата я ПУФО, са били представени документи, които да удостоверяват връщане на посочените суми от жалбоподателя, както и такива, които да сочат за съществуването на подобна уговорка. Едва при оспорването на РА по административен ред е била представена нотариално заверена декларация от третото лице – П. С. (л.5, т.I), съставена на 17.04.2024г., в която е заявено, че П. С. е получил от А. Т. сумата от 27 161.74 лева, без да е посочено кога се случило това и по какъв начин. Уточнено е единствено, че част от сумата, а именно 11 000 лева, С. е получил в брой, за което e изготвена разписка. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че такава разписка не се съдържа в материалите по делото. Освен това, не става ясно и по какъв начин е върнат остатъкът от сумата до пълния ѝ размер от 27 161.74 лева. По съществото си с декларацията се възпроизвеждат, в известна степен, вече дадените в хода на ПУФО писмени обяснения (л.311, т.III) от П. С., които в случая не следва да бъдат ценени като доказателство, годно да установи твърдените факти по предаване на суми в посочените размери по силата на чл.57, ал.2, т.2 от ДОПК във вр. с чл.164, ал.1, т.3 от ГПК. Още повече, че е налице разминаване между дадените в хода на ревизията писмени обяснения и представената впоследствие нотариално заверена декларация. В обясненията се твърди, че върнатата сума е в общ размер на 11 000 лева, а в декларацията, че е получена пълната сума в размер на 27 161.74 лева. Налага се извод, че цитираната декларация е съставена за целите на ревизионното производство, а други доказателства за реално предаване на суми, не са представени. От друга страна не са налице и документи, от които да е видно, че преведените от П. С. парични средства, подлежат на възстановяване от страна на А. Т.. Това не се установява и от приложените към писмените обяснения на П. С. разпечатки на платежни трансакции чрез платформата PayPal (л.312-л.315, т.III). По изложените съображения, съдът не възприема защитната теза на жалбоподателя, тъй като останаха недоказани твърденията му, че получените суми по банков път от П. С., впоследствие са били възстановени на С. от А. Т., както и че същите са имали някакво друго предназначение, освен това за заплащане стойността на изпратените по куриер пратки.

По отношение на разходите съдът намира, че законосъобразно с РА органите по приходите при определяне на облагаемата основа, са определили разходите при осъществяваната от А. Т. търговска дейност - продажби на хранителни стоки, розова вода и др., въз основа на данни от информационната система на НАП за обявени продажби от регистрирани по ЗДДС лица към А. Т., за които в хода на ревизията е доказано, че са извършени реално и касаят икономическата дейност на ревизираното лице. За такива са приети разходите по фактури за куриерски услуги за изпращане на пратките. По този начин с РА са признати разходи в следните размери: за 2021г. - 9 315.53 лв. и за 2022г. - 13 051.80лв. Правилно е съобразено, че ревизираното лице не е доказало наличието на други разходи с годни доказателствени средства, които съответно да бъдат приспаднати. Д. А. Т. не е водил счетоводна отчетност и при ревизията не са представени документи (въпреки, че такива са изисквани многократно), доказващи платена/закупена стока, съответно извършени разходи за производството на такава, ревизиращият екип обосновано е определил основата за облагане без приспадане на такива разходи. Още повече, че А. Т. не оспорва, че не е водил счетоводство, т.е придобитите и произведени от него стоки с цел продажба не са заведени счетоводно и не са изписвани при реализацията им в съответствие с изискванията на СС 2 „Стоково – материални запаси“. Не е оборена от него и констатацията в РА, че той не е доказал размер на отчетната стойност на продадените стоки. От друга страна, безспорно разходите му за реализация на стоките са взети предвид от приходните органи при определяне на печалбата (данъчната основа). Според съда, при определяне на данъчната основа по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, следва да се вземат предвид само доказаните разходи. Този ред на облагане е обусловен от неправомерно поведение на задълженото лице и данъчната основа се определя приблизително въз основа на данните и доказателствата, събрани в хода на ревизията. По правило в тежест на жалбоподателя е да установи, че разходите, чието признаване претендира, са свързани с дейността му и по отношение на тях са спазени изискванията на ЗСч и ЗКПО. В случая това не е сторено нито в хода на ревизията, нито при административното обжалване на РА, нито в настоящото съдебно производство. Действително, принципът на съпоставимост на приходите и разходите изисква разходите, извършени във връзка с определена дейност, да се отразяват във финансовия резултат за периода, в който се черпи изгода от тях, но само ако същите са документално доказани. Жалбоподателят не е доказал да е извършил разходи във връзка с дейността, които да не са били съобразени от органите по приходите при формирането на данъчната основа. Не водят до друг извод и представените едва в хода на настоящото съдебно производство 6 бр. договори (л.401-л.406, т.IV), именувани договор-протокол за покупко-продажба на селскостопанска продукция, с които договори се цели да се докажат извършени разходи през 2021г. и през 2022г за покупка на пчелен мед от земеделския производител Д. Д.. В случая така представените договори, освен че представляват частни документи, които не се ползват с доказателствена сила и нямат достоверна дата, не кореспондират и с другите събрани по делото доказателства. Следва да бъде отбелязано, че нито в хода на ревизията, нито в предхождащата ПУФО в депозираните от ревизираното лице подробни писмени обяснения, се твърди, че такива договори-протоколи въобще съществуват и са съставяни по повод закупуването на пчелен мед. Напротив, изрично в обясненията си (л.144, т.II) А. Т. е декларирал, че няма никакви документи, фактури, касови бележки, разписки и др. за закупените стоки. Отделно, в същите тези обяснения се твърди, че цените на едро, конкретно на пчелния мед, са били за 2021г. между 5 лв. и 5.50 лв./кг., а за 2022г. - 5.50 лв.-6.00 лв./кг., а цената, посочена в представените пред съда договори, е 8.00 лв/кг. Липсва каквато и да била логическа причина, поради която тези документи, ако са съществували, да не бъдат представени по време на ревизията. Освен това представените договори с посочения земеделски производител не съответстват и на твърденията в жалбата, че пчелният мед е закупуван от различни физически лица. Размерът на претендираните с договорите разходи не съответства и на декларираните от самия жалбоподател разходи в подадените ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ (л.75 – л.90, т.IV). В тях са декларирани разходи, както следва: за 2021г в размер на 7 843.95 лева и за 2022г. – 5 670.00 лева, за които в приложените писмени обяснения (л.246, 248, т.III) се твърди, че са такива свързани с изпращането на пратките. От друга страна, определените от органите по приходите разходи, изцяло съответстват на тези посочени от А. Т. в декларациите му по чл. 124, ал. 3 ДОПК за 2021г. и 2022г. (л.96-108, т.II). С оглед на изложеното съдът приема, че процесните договори навеждат единствено на документално оформяне на отношенията, без на тях да съответстват реални стопански операции, поради което счита, че са изготвени за целите на настоящото съдебно производство и същите не могат да изпълнят изискванията за документална обоснованост на претендирания разход. Именно по тези съображения и ангажираните в тази насока свидетелски показания не могат установят факта, че разходите за закупуване на пчелен мед в посочения размер, са действително сторени от жалбоподателя. Същите не се подкрепят от събраните по делото доказателства. По същество, разпитания по делото като свидетел земеделски производител Д. Д. преповтаря твърденията на жалбоподателя и отразеното в представените договори, което само по себе си не дава основание показанията му да бъдат кредитирани. Не обосновава друг извод и констатацията на вещото лице при отговора на въпрос № 5 от заключението на изпълнена съдебно-счетоводна експертиза (л.466 и сл., т.IV), че декларираните приходи в подадените от земеделския производител ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2021г. и 2022г., съответстват на извършените продажби към А. Т.. Тази констатация на експерта не може да обоснове извод, че приходите на ЗП са формирани именно от сочените продажби, предвид липсата на аналитична отчетност – ЗП Д. Д. не води аналитично счетоводство.

Ето защо обосновано, при определянето на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, приходните органи са съобразили безспорно установеното обстоятелство на липсата на доказателства за отчетна стойност на стоките (доставна стойност) и са признали само сторените разходи, въз основа на данните от ИС на НАП за обявени продажби от регистрирани по ЗДДС лица към А. Т., които, както бе посочено, съответстват и на декларираното от самото ревизирано лице в декларациите му по чл. 124, ал. 3 ДОПК.

Правилни са и изводите на приходните органи, че осъществяваната от А. Т. търговска дейност през 2021г. и 2022г., свързана с придобиване на стоки с цел продажбата им и реализирането на продажби на същите, е независима икономическа дейност по дефиницията на чл.3, ал.2 от ЗДДС, тъй като е осъществявана редовно срещу възнаграждение. Декларираните от жалбоподателя сделки, включително и тези, приходите от които са установени като укрити, дават основание дейността да се определи като редовно извършвана. Като осъществяващ независима икономическа дейност, А. Т. е данъчнозадължено лице съгласно чл.3, ал.1 от ЗДДС. Въз основа на получените плащания, основно по банков път и малка част в брой от наложен платеж, приходните органи са определили реализирания облагаем оборот по реда на чл. 96, ал. 2, т. 1 от ЗДДС помесечно и са установили, че за периода 01.01.2021г. - 30.09.2021г. е достигнат оборот в размер на 69 545.79 лв., което се потвърждава и от заключението на изпълнената по делото ССчЕ. Неоснователни в тази връзка са възраженията на жалбоподателя, че неправилно при определяне на облагаемия оборот за регистрация, органите по приходите са включили извършените от него доставки на хранителни стоки извън територията на Европейския съюз, за които е приложима нулевата ставка на данъка. Съгласно изричната разпоредба на чл. 96, ал.2, т.1 от ЗДДС облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка. При това положение и в изпълнение изискването на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, е следвало да се подаде заявление за регистрация в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, в който е достигнат оборот над 50 000 лв., т.е. до 07.10.2021г. Съгласно чл. 101, ал. 6 и ал. 7 ЗДДС регистрацията се извършва в 14 дневен срок от датата на заявлението и в случая, ако беше подадено такова, е следвало да се извърши до 22.10.2021г. Към 31.12.2022г. са отпаднали основанията за регистрация по ЗДДС, поради промяната от 01.01.2023г. на прага за задължителна регистрация по ЗДДС на 100 000 лв.

На основание чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС данъчнозадълженото лице дължи ДДС за периода от изтичане на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако то беше подало заявление, до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. При прилагане на цитираната разпоредба, данъчните задължения за ДДС и лихви са установени с РА за данъчните периоди от м. октомври 2021г. до м. декември 2022г. върху установената от ревизиращия екип данъчна основа в размер на 95 615.01 лева, по правилото на чл.67, ал.2 от ЗДДС. По този начин е начислен дължимия ДДС в общ размер на 15 935.84 лева, ведно със съответните лихви в размер на 3 593.95 лева.

Жалбоподателят оспорва така определения от органите по приходите размер на дължимия се ДДС за извършени от него в периода от м. октомври 2021г. до м. декември 2022г. доставки на стоки, по съображения, че в по-голямата си част осъществените продажби представляват облагаеми доставки с нулева ставка по смисъла на чл. 28 от ЗДДС.

Разпоредбата на чл. 146 от Директива 2006/112/ЕО изрично допуска освобождаване на сделката, когато стоките са изнесени от Общността. Правото на освобождаване обаче се упражнява при доказване на предпоставките за това, а доказването се осъществява по правилата на националното законодателство. Според чл. 28, т. 1 от ЗДДС облагаема доставка с нулева ставка е доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗДДС документите, с които се удостоверява наличието на обстоятелства по тази глава (Глава трета - Облагаеми доставки с нулева ставка), се определят с правилника за прилагане на закона. Нормата на чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС сочи документите за доказването на доставки по чл. 28, т. 1, при които стоките се изпращат или превозват до трета страна, а именно: митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, удостоверяващ напускането на стоките от митническо учреждение на напускане или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство; фактура за доставката и документ за превоза на тези стоки. С новата ал. 3 на чл. 21 от ППЗДДС (в сила от 26.07.2022г.), е конкретизирано, че когато стоките се изпращат или превозват до трета страна или територия чрез пощенски и/или експресни пратки съгласно Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28 юли 2015 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза (Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446), за доказване на доставката по чл. 28, т. 1 и 2 от ЗДДС доставчикът следва да разполага със документ, от който да е видно, че изпратените или превозените стоки са изнесени и фактура за доставката или друг документ в случаите, когато доставчикът не е задължен да издава фактура за доставката по ЗДДС, от който е видно, че предмет на доставката е изнесената стока.

Макар между страните да е безспорно, че част от реализираните от ревизираното лице хранителни стоки са изнесени в трети страни, за което получателите са заплатили съответната цена, то изискването за представяне на кумулативно предвидените в чл. 21, ал. 1 и ал.3 от ППЗДДС документи е условие, чието осъществяване обуславя прилагането на нулева ставка за извършеният износ. Нито в хода на ревизията, нито при административното обжалване на РА, са били представени такива документи. В този смисъл обосновано е било заключението на решаващия административен орган, че доказателства за изнесени стоки липсват. От друга страна в хода на настоящото съдебно производство от жалбоподателя са представени товарителници и фактури за извършените продажби както към лица, установени на територията на държави-членки на ЕС, така и към лица извън територията на Европейския съюз. Във връзка с това и съобразявайки, че за правилното установяване на данъчните задължения на ревизираното лице от съществено значение е определяне на данъчната основа за дължимия косвен данък по най-достоверния начин, по делото бе назначена съдебно-счетоводна експертиза. В приетото като доказателство по делото заключение на ССчЕ (л.466 и сл., т.IV), въз основа на представените от жалбоподателя документи, в табличен вид (Приложение № 1 и Приложение № 2) са описани доставките, извършени от А. Т. към получатели извън ЕС (трети страни), като вещото лице е обвързало всяка от приложените фактури със съпътстващата ѝ товарителница. Изрично в заключението е посочено, че представените фактури и товарителници напълно съответстват на информацията, съдържаща се в предоставена от „ИНТЕРЛОГИСТИКА КУРИЕР“ ЕООД справка за периода от 01.01.2021г. до 28.02.2023 г. (л.166 и сл., т.III). Съдът възприема заключението на ССчЕ в тази му част като обективно, обосновано и основано на събрания по делото доказателствен материал. Действително, представените по делото фактури и товарителници, въз основа на които е изпълнена експертизата, са частни документи, които не се ползват със задължителна доказателствена сила, като същите следва да се преценят от съда съобразно всички данни по делото. В случая е установено пълно съответствие между новопредставените по делото документи и тези, събрани в хода на ревизията, като верността на представените фактури и товарителници се подкрепя от представената в хода на ревизията от „ИНТЕРЛОГИСТИКА КУРИЕР“ ЕООД справка за изпратените пратки от ревизираното лице за периода от 01.01.2021г. до 28.02.2023г., в която има данни за № на товарителница, дата на изпращане, брой пакети, тегло на пратката, данни за подател и получател, сума на транспортните разходи, сумите на наложените платежи, съдържанието на пратката и други.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че по отношение на извършените от А. Т. доставки към получатели извън ЕС (трети страни), описани в Приложение № 1 и Приложение № 2 на ССчЕ, ревизираното лице разполага с изискуемите се документи по чл.21, ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, за доказване наличието на предпоставките за определянето на тези доставки като облагаеми с нулева ставка по чл. 28, т. 1 от ЗДДС. Не се споделя застъпената теза от процесуалния представител на ответника, че допълнително представените фактури и товарителници, са били създадени за целите на съдебното обжалване, тъй като не са били представени в хода на ревизията. Това, че ревизията е проведена по особения ред при наличие на основанията по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК, по никакъв начин не означава, че ревизираното лице следва да се лиши от възможността да ангажира доказателства, които да опровергаят констатациите на органите по приходите досежно размера на определената данъчна основа по ЗДДС. Обстоятелството, че посочените документи са представени на по-късен етап, не ги изключва априори от възможните доказателства, въз основа на които съдът може да изгради своите изводи при преценката относно законосъобразността на РА и не е основание същите да не бъдат кредитирани. Още повече, че в случая нито се твърдят, нито се установяват несъответствия в представените фактури и товарителници, които да дават основание да се приеме, че отразената в тях информация е недостоверна. Както беше посочено, данните в тях са напълно идентични и съответстват на данните в приложената по делото справка от „ИНТЕРЛОГИСТИКА КУРИЕР“ ЕООД, която е била представена още в предхождащата ревизията ПУФО.

Ето защо размерът на дължимия се ДДС за извършените от А. Т. облагаеми доставки за периода, определен съгласно чл.102, ал.3, т.2 от ЗДДС, следва да се изчисли при вземане предвид на всички извършени от А. Т. облагаеми доставки на територията на страната и до лица, установени на територията на държави – членки на ЕС т.е без доставките облагаеми с нулева ставка по чл. 28, т. 1 от ЗДДС (описани в Приложение № 1 и Приложение № 2 на ССчЕ). Осъществените от А. Т. облагаеми доставки на територията на страната чрез „СПИДИ“ АД и „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД и доставките до лица, установени на територията на държави – членки на ЕС чрез „ИНТЕРЛОГИСТИКА КУРИЕР“ ЕООД (които доставки не попадат в обхвата на чл.53 от ЗДДС, тъй като сделките не представляват вътреобщности доставки), са представени в табличен вид в заключението на първата съдебно-счетоводна експертиза (л.466 и сл., т.IV) и в заключението по допълнителната ССчЕ (вх. № 4535 от 14.07.2025г., л. 181 и сл., т. V по делото), при посочване на датите на издаване на фактурите за доставките; фактурираната стойност на доставките с равностойност в лева; определената данъчна основа за облагане с ДДС съгласно чл.67, ал.2 от ЗДДС и размера на дължимия се ДДС за всяка една от доставките и за всеки месец в рамките на периода, определен съгласно чл.102, ал.3, т.2 от ЗДДС. Обобщено, задълженията на А. Т. за ДДС за извършените от него облагаеми доставки в периода от 22.10.2021г. до 31.12.2022г., включващи всички осъществени от жалбоподателя продажби на територията на страната и в ЕС към нерегистрирани за целите на ДДС лица в друга държава-членка, според заключението на допълнителната ССчЕ, възлизат на 7 927.88 лева, а лихвите към датата на издаване на РА - 1 845.34 лева. Противно на твърдяното от процесуалния представител на ответника, при определяне размера на дължимия се ДДС, заключението на допълнителната ССчЕ (вх. № 4535 от 14.07.2025г., л. 181 и сл., т. V по делото), включва и извършените доставки на територията на страната и определения размер на ДДС и лихви в заключението на първата ССчЕ – видно от таблиците, представени под направеното от експерта обобщение за дължимия от А. Т. ДДС и лихви (стр. 5 от допълнителното заключение, л. 185, т. V по делото), за всеки един от месеците и общо за периода са посочени данъчната основа за облагане с ДДС за извършените от А. Т. облагаеми доставки на територията на страната и данъчната основа за облагане с ДДС за извършени от А. Т. облагаеми доставки до лица, установени на територията на държави – членки на ЕС, като размерът на дължимия се ДДС вещото лице е изчислило при прилагане на данъчната ставка към данъчна основа, формирана при отчитане на всички извършени от А. Т. облагаеми доставки за процесния период, включващи както доставките на територията на страната, така и тези до лица на територията на държави – членки на ЕС. Съдът възприема заключението на допълнителната ССчЕ в частта му за определения размер на задълженията на А. Т. за ДДС за периода 22.10.2021г. - 31.12.2022г. и размера на прилежащите лихви за просрочие до датата на издаване на РА, като компетентно, обективно и обосновано. При съобразяването на това заключение, оспореният РА в частта за установените задължения по ЗДДС, следва да бъде изменен, като бъде намален размерът на дължимите от ревизираното лице суми за ДДС и лихви за просрочие, на 7 927.88 лева – главница и 1 845.34 лв. – лихви.

По отношение размера на дължимия от А. Т. годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, заключението на допълнителната ССчЕ (вх. № 4535 от 14.07.2025г., л. 181 и сл., т. V по делото), е дадено в два варианта. При вариант 2 определянето на данъчната основа за облагане е извършено при признаване на направени от А. Т. разходи за закупуване на пчелен мед по 6 броя договор-протоколи за покупко-продажба на селскостопанска продукция (л.401-л.406, т.IV). По изложените по-горе съображения и приетото, че тези договори навеждат единствено на документално оформяне на отношенията, без на тях да съответстват реални стопански операции, и че същите не могат да изпълнят изискванията за документална обоснованост на претендирания разход, съдът не възприема заключението на допълнителната ССчЕ във втория й вариант и съотв. не възприема определените в този вариант данъчна основа за облагане по ЗДДФЛ и съотв. размер на дължимия се данък. При първият вариант на заключението на допълнителната ССчЕ (вх. № 4535 от 14.07.2025г., л. 181 и сл., т. V по делото), правилен е подходът на вещото лице при определянето на данъчната основа за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за ревизирания период. При формиране на облагаемия доход от стопанска дейност като едноличен търговец по ЗДДФЛ на А. Т. е приспаднат определения от експерта размер на дължимия се ДДС; определянето на данъчната основа е извършено при съобразяване размера на доказаните приходи от дейността, съотв. размера на доказаните разходи за дейността; на основание чл.28 ЗДДФЛ са приспаднати и дължимите осигурителни вноски; съобразен е декларираният и внесен от лицето данък за всяка една от годините и е определен допълнително дължимия годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ и прилежащи лихви. Доколкото обаче изчисленият от експертизата размер на дължимия се от А. Т. годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2021г. (4 738 лева и лихви в размер на 1 029.74 лева) и за 2022г. (5 922 лева и лихви в размер на 644.36 лева), водят до определяне на задълженията в по-висок размер от установения при ревизията (годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2021г. в размер на 4 471 лева и лихви в размер на 971.71 лева и годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2022г. в размер на 4 811 лева и лихви в размер на 519.97 лева), с оглед забраната по чл.160, ал. 6 ДОПК за изменение на ревизионния акт във вреда на ревизираното лице, съдът приема, че актът в частта на определения годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2021г. и за 2022г., ведно със съответните лихви, е законосъобразен.

По отношение установените с обжалвания РА задължения за ЗОВ в жалбата не са изложени каквито и да било аргументи за незаконосъобразност на акта в тази му част, а осъществената от настоящата инстанция проверка сочи, че не е нарушен материалния закон. Според мотивите на ТР № 2/02.02.2022г. по тълк. д. 8/2020г. на ОСС на ВАС не съществува противоречива съдебна практика относно облагането по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, вкл. и в частта за задължителни осигурителни вноски по чл. 124а от ДОПК, за еднолични търговци, регистрирани по чл. 56 и сл. от ТЗ, както и за физически лица, осъществяващи търговска дейност без да са регистрирани. За физически лица, осъществяващи търговска дейност без да са регистрирани, при провеждане на ревизия при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, съдебната практика приема, че установената в хода на ревизията данъчна основа, вследствие на укрит доход или превишение на разходите над доходите като недостиг на парични средства, е свързана с тяхната търговска дейност, която е и трудова, и за която се дължи не само данък, но и задължителни осигурителни вноски съгласно чл. 124а ДОПК. Според чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО, в приложимата редакция, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. По делото не е спорно, че А. Д. Т. е декларирал облагаеми доходи от стопанска дейност като едноличен търговец. Не е спорно също така, а и се установява, че за ревизирания период жалбоподателят няма регистрация като самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 или 4 от КСО, както ѝ, че не са декларирани и внесени ЗОВ за упражняваната от лицето декларирана търговска дейност. Освен това, установените по делото факти сочат на извършвана търговска дейност от жалбоподателя, а именно продажби на стоки, доставяни до клиенти от куриерски дружества в по-голям обем от декларираната в ГДД. Упражняването на търговска дейност, с регистрация или без регистрация като едноличен търговец е трудова дейност, която поражда задължение за осигуряване по чл.10, ал.1 от КСО. Установеното по делото от фактическа страна налага извода, че жалбоподателят е сред задължително осигурените лица по чл.4, ал.3, т.2 от КСО в качеството му на самоосигуряващо се лице по смисъла чл.5, ал.2 от КСО, поради което са дължими и установените с РА задължения за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО. Същите са правилно определени за 2021г. и 2022г. върху годишен осигурителен доход, определен на база установения при ревизията облагаем доход по ЗДДФЛ, при съобразяване с максималния размер на осигурителния доход за посочените периоди. При определяне на допълнителните задължения за задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО, приходните органи са отчели внесените такива от работодател за периоди през 2021г. и 2023г., както и внесените от ревизираното лице осигурителни вноски за здравно осигуряване във връзка с подадените от него декларации обр. 7 върху минималния осигурителен доход на основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО през ревизирания период. За периода м.01-м.05.2023г., коректно с РА са установени като дължими само авансови вноски.

С оглед на гореизложеното оспореният РА следва да бъде изменен в частта за установените по отношение на А. Т. задължения за ДДС и прилежащи лихви, като бъде намален размера на начисления ДДС от 15 935.84 лева на 7 927.88 лева, а размера на лихвите от 3 593.95 лева на 1 845.34 лева. В останалата си част жалбата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Независимо от изхода на правния спор, основателно е искането на процесуалния представител на ответника за прилагане на разпоредбата на чл.161, ал.3 от ДОПК при произнасянето на съда по въпроса за отговорността за разноските и тяхното присъждане. Съгласно посочената разпоредба, в случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход, освен в случаите по чл. 155, ал. 3 и 4. В случая в хода на съдебното производство от А. Т. са представени нови писмени доказателства – фактури и товарителници, като за жалбоподателя не се установява да е съществувала пречка те да бъдат ангажирани в изпълнение на връчените му ИПДПОЗЛ. Тези писмени доказателства не са били приложени и към жалбата по чл.152 от ДОПК. Посочените документи опровергават определения от органите по приходите размер на допълнително начисления ДДС и са обусловили решаващите изводи на съда за изменение на оспорения РА в тази му част, поради което представянето на тези доказателства едва при съдебното оспорване на РА подлежи на санкциониране чрез отговорността за разноски по чл.161, ал.3 от ДОПК. С оглед материалния интерес по делото, изчислен върху общия размер на установените с ревизионния акт публични вземания, съобразно разпоредбата на чл.8, ал.1 във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа и на основание чл.161, ал.3 от ДОПК, в полза на НАП се следва присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 787.84 лева.

Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ по жалбата на А. Д. Т. [ЕГН] с адрес гр. Стара Загора, [улица], вх. Б, ет.2, ап.38, Ревизионен акт № Р-16002423006166-091-001/ 18.04.2024г., поправен с Ревизионен акт № П-16002424077207-003-001/ 18.04.2024г. за поправка на РА, издаден от В. И. И. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Х. И. Р. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в частта му, потвърдена с Решение № 268 от 18.06.2024г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта относно установения размер на задълженията за ДДС за периода от 22.10.2021г. до 31.12.2022г., като НАМАЛЯВА размера на ДДС от 15 935.84 лева на 7 927.88 лева, както и размера на прилежащите лихви от 3 593.95 лева на 1 845.34 лева.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Д. Т. [ЕГН] с адрес гр. Стара Загора, [улица], вх. Б, ет.2, ап.38, в частта й по оспорването на Ревизионен акт № Р-16002423006166-091-001/ 18.04.2024г., поправен с Ревизионен акт № П-16002424077207-003-001/ 18.04.2024г. за поправка на РА, издаден от В. И. И. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Х. И. Р. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден и изменен с Решение № 268 от 18.06.2024г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта относно допълнително установените задължения за: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2021г. и за 2022г. в общ размер на 9 282.00 лева и лихва в размер на 1 491.68 лв.; вноски за ДОО за периода от 01.01.2021г. до 31.08.2023г. в общ размер на 9 892.76 лева и лихва в размер на 1 675.46 лева; вноски за ДЗПО-УПФ за периода от 01.01.2021г. до 31.08.2023г. в общ размер на 3 342.14 лева и лихва в размер на 566.30 лева и вноски за ЗО за периода от 01.01.2021г. до 31.08.2023г. в общ размер на 5 088.24 лева и лихва в размер на 854.58 лева, като неоснователна.

ОСЪЖДА А. Д. Т. [ЕГН] с адрес гр. Стара Загора, [улица], вх. Б, ет.2, ап.38, да заплати на Национална агенция за приходите гр. София сумата от 4 787.84 лева (четири хиляди седемстотин осемдесет и седем лева и осемдесет и четири ст.) - разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.