№ 479
гр. Благоевград, 26.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско
дело № 20241200500263 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от
“БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София
1000, Район “Оборище”, ул. “Московска” № 19, представлявано от Изпълнителните
директори- Д. Д. М. и С. Л. С., чрез старши юрисконсулт Р. М. М., срещу Решение №
1/04.01.2024г., постановено по гр.д. №3/2023г. по описа на РС Петрич, в частта в която
първоинстанционния съд:
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна лихва върху сумата от 947,47лв.
представляваща невърнатата чиста стойност от главницата по Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 13.05.2021г.,
сключен между „БАНКА ДСК“ АД (като кредитодател) и В. И. Г. (като кредигоиолучател),
считано от 18.07.2022г. до погасяването;
ОТХВЪРЛЯ исковете на „БАНКА ДСК“ АД, предявени срещу В. И. Г., за следните суми:
-163,21лв. на основание чл. 415 ал. 1 т. 3 ГПК във вр. с чл. 430 ал. 2 ТЗ, представляваща
възнаградителпа (договорна) лихва, дължима за периода от 11.08.2021г. до 29.06.2022г., по
Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически
лица от 13.05.2021г., сключен между „БАНКА ДСК“ АД (като кредитодател) и В. И. Г. (като
кредитополучател);
-3,95лв., на основание чл. 415 ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД,
представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата от 947,47лв. по този
кредитен договор, за периода от 30.06.2022г. до 15.07.2022г. и
1
-75,00 лв., на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗЗД, представляваща
такси по кредита
Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност и нобоснованост на обжалваното
решение на първоинстанционния съд.
Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, в частта им в която съдът е приел, че
договора от който произтичат ищцовите претенции, не съответства на чл. 10 ал. 1 ЗПК,
доколкото и без специални знания се констатира, че не всичките му елементи са
представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, щом като едни от най-важните от
тях (за кредитния лимит, за лихвения процент, за годишния процент на разходите и за
общата дължима сума) са изписани ръкописно, а останалата му част е представена печатно.
Изложени са доводи от съда, че отклоненията от императива на чл. 10 ал. 1 ЗПК водят до
недействителността на потребителския кредитен договор (чл. 22 ЗПК), а тогава
потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължи заплащане на лихва
или на други разходи по него (чл. 23 ЗПК).
Във връзка с оспорването на решението на РС Петрич, в обжалваната му част, наведени са
доводи с въззивната жалба, че Чл.10 §1 от Директива 2008/48/ЕО предвижда, че договорите
за кредит се изготвят на хартиен или друг траен носител, а § 2 предвижда кои са данните,
които следва да бъдат посочени по ясен и кратък начин. За да се даде възможност на
потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит, този договор
следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин /съображение 31
от Директива 2008/48/. Видно от чл.10 § 2 от Директива 2008/48, тълкуван във връзка със
съображение 31 от тази Директива, изискването в договора за кредит, изготвен на хартиен
или друг траен носител, да се посочват ясно и кратко данните, изброени в тази разпоредба е
нужно, за да може потребителят да се запознае с правата и задълженията си /§31 от
Решението/.
Сочи се с въззивната жалба, че чл.22 § 1 от Директивата, озаглавен „Хармонизация и
императивен характер на настоящата директива“ предвижда, че „доколкото настоящата
директива съдържа хармонизирани разпоредби, държавите-членки /не/ могат да /.../ запазят
или въведат разпоредби, различни от предвидените в настоящата директива“- § 8 от
Решението. В този смисъл и съображение 9 от Директивата „Пълната хармонизация е
необходимата да се осигури на всички потребители в Общността високо и равностойно ниво
на защита на техните интереси и за да се създаде реален вътрешен пазар. Ето защо на
държавите членки не следва да се позволява да запазят или въвеждат национални
разпоредби, различни от предвидените в настоящата директива. Това ограничение обаче
следва да се прилага само тогава, когато са налице разпоредби, хармонизирани с настоящата
директива. Когато не съществуват такива хармонизирани разпоредби, държавите членки
следва да са свободни да запазят или въвеждат национално законодателство.“
Излагат се доводи от жалбоподателя, че съгласно чл.10 ал.1 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
2
формат и размер шрифт- не по-малък от 12, в два екземпляра- по един за всяка от страните
по договора. Видно от съпоставката на европейсконо и националното право, българският
законодател е предвидил допълнително изискване към договора за потребителски кредит-
всички елементи от договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не
по- малък от 12, като по този начин е въвел изискване, различно от предвиденото в
Директива 2008/48/ЕО, която съдържа хармонизирани разпоредби в тази област. Ето защо
разпоредбата на чл.10 ал. 1 ЗПК в частта н относно изискването всички елементи на
договора да се представят с еднакъв но вид, формат и размер шрифт, не но-.малък ог 12, не
следва да се прилага от националния съд, локолкото не е в съответствие е Директива
2008/48/ЕО. Изхождайки от принципа на примата на правото на ЕС, още през 1978год. в
решението по дело Simmenthal СЕС приема, че с оглед гарантирането на пълното действие
на нормите на съюзното право, националните юрисдикции, натоварени в тяхното прилагане
в рамките на държавите членки, при необходимост трябва /и то по собствена инициатива/ да
оставят неприложена всяка противоречаща процесуална или материална разпоредба на
вътрешното право, без да е необходимо да изискват или да изчакват отмяната на такава
разпоредба по законодателен или друг конституционен ред /§24 от решението по дело С-
106/77 на СЕС/.
Застъпва се тезата от въззивната страна, че следва да се вземе в предвид и обстоятелството,
че българският законодател е предвидил сериозна санкция за кредитодателя, който не е
спазил изискването всички елементи на договора да се представят в еднакъв по вид, формат
и размер шрифт, не по-малък от 12. На основание чл. 23 във връзка с чл. 22 ЗПК в този
случай кредиторът губи правото да получи лихви и разноски по кредита. Чл. 23 от
Директива 2008/48/ЕО, озаглавен „Санкции“ предвижда „Държавите членки установяват
система от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно
настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за гарантирано прилагане на тези
санкции. Предвидените санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и
възпиращи“. От съображение 47 от Директивата следва, че докато изборът на санкции е по
усмотрение на държавите членки, то предвидените санкции следва да бъдат ефективни,
пропорционални и възпиращи. Съдът вече е приел, че строгостта на санкциите трябва да
бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като се гарантира реално
възпиращ ефект и се съблюдава своевременно основния принцип на пропорционалност /§63
от решението и цитираната в него съдебна практика/. И прилагането в съответствие с тази
правна уредба на санкции, имаща сериозни последствия за кредитодателя, не би могло да се
смята за пропорционална, когато липсващите данни но чл.10 § 2 от Директива 2009/48 са от
такова естество, че не могат да засегнат способноспа на потребителя да прецени обхвата на
своето задължение /$ 72 от Решението/. В Решението по дело С-42/15 СЕС приема, че чл.23
от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска държавата членка да
предвиди в националната си правна уредба, че когато не съдържа всички изисквани данни
по чл.10 § 2 от тази директива, договорът за кредит се счита за сключен без лихви и без
разноски само ако става въпрос за данни, чиято липса би могла да попречи на потребителя
3
да прецени обхвата на своето задължение.
Предвид изложеното съображение, озказва се становище от пълномощникът на „БАНКА
ДСК“ АД, че установената от националния законодател санкция за неспазване изискването
на чл.10 ал.1 ЗПК-всички елементи от договора да се представят с еднакъв по вид,формат и
размер шрифт, не по-малък от 12, не отговаря па изискванията за пропорционалност.
Неспазването на това изискване не би могло във всички случаи да попречи на потребителя
да прецени обхвата на своето задължение, доколкого видът и размерът на шрифта
позволяват прочитането на съдържанието на документа, коего позволява на потребителя да
прецени обхвата на своето задължение. Ръкописното изписване на част от елементите в
договора за кредит не е годно основание /по гореизложените съображения/за санкциониране
на кредитодателя с най-строгата санкция-загубване на право на лихви и разноски по
договора, както и за обявяване на договора за недействителен по чл. 22 ЗПК, във връзка с чл.
10 ал.1 ЗПК. Изписването на част от елементите в договора, макар и ръкописно позволява на
кредитополучателя да прочете съдържанието на договора и да прецени обхвата на своите
задължения.
Поддържа се с въззивната жалба, че процесният договор е действителен, като са спазени
изискванията на чл. 10 ал.1 ЗПК и чл.11 ал. 1 т. 10 и т. 11 ЗПК. Процесният договор е
сключен в изискуемата писмена форма за действителност, в два екземпляра-по един за всяка
страна по договора. Ответната страна не прави възражение относно формата на изписване
на част от елементите в договора, като съответно е приела, че посоченото в него е на ясен и
разбираем език, и въз основа на него е направила своите възражения в Отговора на исковата
молба, в т.ч. възражение за липсва на представителна власт за кредитора /данните за
представителя на кредитора също ръкописно изписани в договора/. Поради това
обстоятелство, а и защото договорът е сключен но ясен и разбираем начин, като клаузите му
изпълняват изискванията за минимално необходимото съдържание на дотовора но чл. 11
ЗПК, иска се от съда да приеме, че процесният договор е действителен, а санкцията но чл. 22
ЗПК е непропорционално тежка в настоящия случай. Наличието на ръкописно изписани
елементи от договора не води до недействителност на облигацията на основание чл. 22 ЗПК.
Разпоредбите цитирани в чл.10 ЗПК дават защита на потребителя от недобросъвестни
практики на банките, при които сключените договори съдържат твърде малки букви, което
затруднява кредитополучателят да осъзнае съдържанието на отделните клаузи. Подобно
формално нарушение на правилата на чл. 10, ал. 1 ЗПК обаче не води до правните последици
по чл. 22 ЗПК с оглед на обстоятелството, че правата и интересите на страните по
правоотношението по никакъв начин не са компрометирани. Да се приеме в случая, че е
налице недействителност само на посоченото основание би било твърде буквален прочит на
законовата разпоредба, като няма да се държи сметка за духа на закона и целите, които се
преследват с неговото приемане.
Въз основа на изложените съображения, иска се от въззивния съд, да:
ОТМЕНИ Решение № 1 от 04.01.2024г., постановено по гр.д. № 3 по описа на Районен съд
Петрич за 2023 година, В ЧАСТТА, е която съдът:
4
ОТХВЪРЛИ искането за присъждане на законна лихва върху сумата от 947,47 лв.,
представляваща невърнатата чиста стойност от главницата по Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 13.05.2021г.,
сключен между „БАНКА ДСК“ АД (като кредитодател) и В. И. Г. (като кредитополучател),
считано от 18.07.2022г. до погасяването.
ОТХВЪРЛИ исковете на „БАНКА ДСК“ АД, предявени срещу В. И. Г., с които се
претендира последната да бъде осъдена да заплати на първото и следните суми:
-163,21 лв., на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 430, ап. 2 ТЗ, представляваща
възнаградителна (договорна) лихва, дължима за периода от 11.08.2021г. до 29.06.2022г., по
Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически
лица от 13.05.2021 г., сключен между „БАНКА ДСК“ АД (като кредитодател) и В. И. Г.
(като кредитополучател);
-3,95 лв., на основание чл. 415. ал. 1, т. 3 ГТ1К във вр. е чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД,
представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата от 947,47 лв. по този
кредитен договор, за периода от 30.06.2022г. до 15.07.2022г„ и
-75,00 лв., на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗЗД, представляваща
такси по кредита,
както и в частта за разноските, КАТО ВМЕСТО това, постановите решение, е което да
уважите всички предявени от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК ********* искове в пълния им
размер, претендиран с исковата молба.
Иска се от въззивния съд, да ОСЪДИ В. И. Г., ЕГН **********, с адрес: ***. да заплати на
„БАНКА ДСК“ АД, вписана в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище“, ул.
„Московска“ 19, представлявана от Д. Д. М. и С. Л. С.- Изпълнителни директори, всички
направени в настоящото производство разноски, включващи платена държавна такса, както
и юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.25 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
С въззивната жалба не е направено доказателствено искане или искане за събиране на нови
доказателства във връзка с направените оплаквания и възражения.
В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор
от адв. П. Т., пълномощник на въззиваемата – В. И. Г., ЕГН **********, с който се оспорва
основателността на депозираната въззивна жалба, тъй като не са налице посочените пороци
на обжалваното първоинстанционно решение.
Застъпва се становището с отговора на въззивната жалба, че правилно първоинстанционният
съд е приел, че Договорът не съответства на разпоредбата, визирана в чл. 10 ал.1 от ЗПК,
тъй като сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание, представлява
такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон- ЗПК, в релевантната за периода редакция. Съгласно чл.
22 ЗПК. ксгато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11. ал. 1. т. 7 - 12 и т.20 и ал.2
5
и чл. 12. ал. 1, т. 7 - 9; договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22
ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК.
Оспорва се от въззиваемата страна в настоящия случай като неправилно посоченото
въззивно оплакване и направено твърдение, че разпоредбата на чл. 10 ал.1 от ЗПК, в частта
относно изискването всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид формат
и размер на шрифт, не по-малък от 12, не следва да се прилагат от националния съд,
доколкото това не е в съответствие с Директива 2008/48/ЕО. В настоящия казус е
приложимо националното ни законодателство.
Поддържа се от въззиваемата страна Решение № 1 от 04.01.2024г., постановено по гр.дело
№3/2023г. на PC Петрич, в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил исковата
претенции, с посочените по-горе претенции като правилно и се иска същото да бъде
оставено в сила.
Иска се от въззивния съд да вземе решение, с което да потвърди първоинстанционното
решение, като правилно и основателно и да не уважава депозираната въззивна жалба, тъй
като същата е неоснователна.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК
намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от
легитимирана страна с правен интерес срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно
обжалване и последващ съдебен контрол. Същата е редовна и отговаря на изискванията на
закона за форма и съдържание.
Писменият отговор на насрещната страна е своевременно представен, като същият отговаря
на изискванията на закона за съдържание и реквизити и е депозиран пред съда от
надлежната страна.
С въззивната жалба са направени оплаквания досежно правните изводи на РС Петрич и във
връзка с правилното приложение на материалния и процесуалния закон- относно
обосноваността на първоинстанционното решение от събраните по делото доказателства,
относно неговата правилност, като същите са по съществото на делото и съда ще се
произнесе по тях с въззивното си решение.
С оглед горното и липсата на доказателствени искания съдът насрочва открито съдебно
заседание по делото.
Водим от горното и на основание чл. 267 ГПК във връзка с чл. 262 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 30.05.2024г. от 09.00 часа, за която
дата да се призоват страните и техните пълномощници.
6
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7