Р Е Ш Е Н И Е
№ 15
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
гр. Перник, 08.02.2022 г.
Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря А.М. и с участието на прокурор Моника Любомирова от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 218 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Д.В.К.,***, чрез
пълномощника му адвокат Д.М. ***, против решение № 200 от 03.11.2021 г.,
постановено по АНД № 1098/2021 г. по описа на Районен съд – Перник.
С обжалваното решение е потвърден електронен фиш серия
К, № 4941538, издаден от ОД на МВР – Перник на основание чл. 189, ал. 4 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), с който на Д.В.К., за извършено
административно нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 21, ал. 2 във
вр. с ал. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
400.00 лв. (четиристотин лева).
Недоволен от решението на районния съд, Д.В.К. го
обжалва, като излага оплаквания за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение
на закона – касационни основания по чл.
348, ал. 1, т. 1 и т. 2
от НПК, във вр. с чл.
63в, ал. 1 от ЗАНН. Твърди се, че районният съд неправилно
е кредитирал събраните по делото доказателства, тъй като при заснемане и
установяване на нарушението не са изпълнени изискванията на ЗДвП и Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
(Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.), както и не е приложен точно материалния
закон. Искането към касационния съд е да отмени обжалваното решение и да реши
делото по същество, като отмени електронния фиш. Претендира се присъждане на
съдебни разноски, сторени пред първата и пред касационната съдебни инстанции.
Касационната жалба е връчена на ответника – ОД на МВР
– Перник. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, не се явява, за представител изпраща адв. Д.М.,***. Поддържа жалбата
и иска същата да се уважи. Претендира присъждане на съдебни разноски за двете
касационни инстанции.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба,
се представлява от юк. З.В.. Оспорва касационната жалба. Възразява срещу доводите
за некоректна правна квалификация на процесното нарушение. Иска съда да остави в сила решението на
първата съдебна инстанция.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Предлага на касационния съд да остави в сила решението на Районен съд – Перник
като правилно и законосъобразно.
Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди доводите в
жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със
закона на обжалваното решение, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото
пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане.
В пределите на извършената касационна проверка по чл.
218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира решението на районния съд за валидно
и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона
форма, по допустима жалба.
По същество съдът намира касационната жалба
неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваният съдебен акт, районният съд
е приел за установено, че на 08.06.2021 г.,
в 23:31 часа, в гр. Перник, по път I-6, при км 83+000, надлез „Клон Мир“, на мокра
настилка, в посока на движение към гр. Радомир, жалбоподателят е управлявал
собственото си моторно превозно средство – лек автомобил марка „***“ с рег. №
СВ *** РХ, със скорост 93 км. /ч., при
ограничение за движение със скорост от 60 км/ч, въведено с пътен знак (ПЗ) № В
26, което е заснето с автоматизирано
техническо средство TFR1-M 632. За така извършеното административно нарушение
по чл.
21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя, с
електронен фиш серия "К" № 4941538, издаден от ОДМВР - Перник, на
основание чл.
189, ал. 4, във вр. с чл.
182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба
в размер на 400 лв. Електронният фиш е връчен на нарушителя на 20.06.2021 г.
Достигнал е до извода, че заснемането на административното нарушение, е
извършено с одобрен тип техническо средство, което към момента на заснемането е
било технически изправно. Приел е, че заснемането на нарушението е извършено
при спазване на правилата за това и от изготвените веществени доказателства
/снимков материал/ по безспорен начин се установяват елементите от фактическия
състав на административното нарушение, за санкционирането на което е издаден електронният
фиш. Посочил е, че деянието правилно е квалифицирано като административно
нарушение по чл.
21, ал. 2 във вр. с т. 1 от ЗДвП и на извършителя му е наложено
предвиденото за него в чл.
182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП административно нарушение – глоба в размер
на 400 лв.
Настоящият
състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в
рамките на правомощията му, при надлежното му сезиране с допустима жалба,
поради което е валидно и допустимо.
Решението е правилно. При извършената касационна
проверка по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК - въз основа на доводите в жалбата, и
по реда на чл. 218, ал. 2, предл. последно от АПК – служебно за правилно
приложение на материалния закон, не се установи наличие на основанията за
отмяна на съдебния акт по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63в
от ЗАНН, в каквато посока се прецениха доводите жалбата.
По доводите в касационната жалба:
Без основание са изложените от касатора твърдения за
неправилно кредитиране от страна на районния съд на събраните по делото
доказателства, съответно доводите срещу изводите на районния съд, че при
установяване на нарушението са изпълнени изискванията на ЗДвП и Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. Настоящият състав споделя изцяло възприетата от
районния съд фактическа обстановка, като намира същата за кореспондираща с
приобщените по делото доказателства, а последните за достатъчни, достоверни и
относими към предмета на доказване по делото.
Не кореспондират с доказателства по делото доводите в
жалбата, че в съставения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата не е
отбелязано, че такава снимка е изготвена – протоколът съдържа отбелязване за
изготвена дигитална снимка, както и дата на използване на АТС – 08.06.2021 г.,
която дата кореспондира с датата на извършване и установяване на нарушението.
Неотносими към това процесуално действие са доводите, че снимката времево не
съответства на времето на извършеното нарушение – Наредбата не регламентира
изискване дигитална снимка на разположението на използвания уред за измерване
на скоростта да се изготвя към всеки момент на установяване на нарушение
посредством използване на АТС.
Без основание са доводите на касатора срещу изводите в
решението за ирелевантност на датата, на
която е изготвена разпечатката на клип № 12205 (л. 9 от АНД) от дата 08.06.2021
г. Посочената в обяснителна записка към ЕФ (л. 10 от АНД) дата 16.06.2021 г. е
такава на изготвяне на вещественото доказателствено средство (чл. 189, ал. 15
от ЗДвП), съответно няма отношение към използване на АТС на дата 08.06.2021 г.,
на която дата клипът е генериран в АТС при регистрирано движение на ППС със
скорост над зададеното като параметри в АТС ограничение от 60 км/ч, която е и
датата на извършване и установяване на процесното нарушение, отразена в
снимковия материал от използването на АТС – 08.06.2021 г.
Не кореспондират с доказателствата по делото и
доводите в жалбата срещу изводите в решението касателно съдържанието на
протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Противно на
твърдението на защитата на касатора, видно е от съдържанието на протокола (л.
12 от АНД) същият съдържа отбелязани номерата на първото и последното статични
изображения/видеозапис, времето, през което АТС TFR1-M с № 632, с която е установено процесното нарушение, е
използвана, както и съдържа вписани данни относно полицейския орган, приел
протокола, включително подпис, включително брой на свалените статични
изображения и структура/звено на съхранението им. Неотносимо към процесния
осъществен контрол е оплакването за липсата на отбелязване в графите от
Протокола „начало и край на участъка“. За установяване на процесното нарушение
е използвана мобилна АТС, но работеща в стационарен режим на измерване – „С“,
каквото е и отбелязано. Данни за начало и край на участъка се въвеждат в случай
на използване на мобилна АТС във време на движение, съответно работеща в режим
на измерване „Д“.
Без основание са доводите на касатора за неясно
изписана в ЕФ нарушена правна норма. Обслужващо единствено защитната теза на
наказания водач е това тълкуване на връзката между разпоредбите на чл. 21, ал.
2 във вр. с ал. 1 на ЗДвП. Споделят се напълно мотивите, с които районният съд
е отхвърлил тези доводи на касатора. Разпоредбите са в категорична връзка
помежду си доколкото чл. 21, ал. 2 от ЗДвП съдържа в хипотезата си изрична
препратка към разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а последната именно съдържа
забраната за водачите на пътни превозни средства (ППС) при избиране на
скоростта на движение да превишават конкретно посочени в закона стойности в
зависимост от категорията на ППС.
С оглед горното производството по издаване на ЕФ не е
опорочено, а деянието е доказано, тъй като по делото, противно на доводите в
жалбата, са събрани достатъчно и убедителни доказателства за това, че деянието
е извършено, от наказания водач, и при обстоятелствата, посочени в ЕФ. По
делото е безспорно установено, че на 08.06.2021 г. в 23:31 часа в населеното
място – гр. Перник, по път I-6, при
км 83+000, надлез „Клон Мир“, на мокра настилка, в посока на движение към гр.
Радомир, при ограничение за движение със скорост от 60 км/ч, въведено с ПЗ № В
26, собственият на Д.В.К. лек автомобил „***“ с рег. № СВ *** РХ, е управляван
със скорост от 93 км/ч (изчислена след толеранс от 3 км/ч в полза на водача).
Не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК във вр. с чл.
63в от ЗАНН за отмяна на решението на районния съд.
По приложимия материален закон и доводите на касатора:
В решението е прието, че отговорността на касатора
правилно е ангажирана на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 21, ал. 2
във вр. с ал. 1 от ЗДвП. Извършената от касационния съд служебно и във връзка с
доводите в жалбата проверка за правилно приложение на материалния закон не
доведе до различен извод, който да обоснове касиране на първоинстанционния
съдебен акт. Материалният закон е приложен правилно. Управлението на ППС в
населено място със скорост от 92 км/ч, в участък от пътя с въведено с ПЗ В26
ограничение на скоростта до 60 км/ч, съставлява нарушаване на забраната,
въведена с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗДвП, за което в
санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП – превишаване на
максималната разрешена скорост със стойности в диапазона от 31 до 40 км/ч, или
в случая с 32 км/ч, е предвидено налагането на административно наказание
„глоба“, налагано по административен ред. Извършено е административно нарушение
по смисъла на чл. 6 от ЗАНН. За същото предвидено е в чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП налагането на административно наказание „глоба“ в размер на 400
(четиристотин) лева, каквото по вид и в какъвто размер наказание с процесния ЕФ
е наложено и на касатора в качеството му на собственик на МПС, с което
нарушението е извършено (чл. 188, ал. 1 от ЗДвП). Мотивите на районния съд за
законосъобразност на така наложеното административно наказание и за
неприложимост на чл. 27, ал. 2 във вр. с ал. 3 от ЗАНН се споделят от
касационния състав. Не е налице основание за касиране на първоинстанционния
съдебен акт в условието на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока се прецениха доводите в жалбата за неправилно ангажиране
на административнонаказателната отговорност на касатора.
Предвид горното, като е потвърдил ЕФ, районният съд е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. При извършената проверка на
съдебния акт не се установиха пороци във връзка с неговите валидност и
допустимост. Решението е постановено в процесуално законосъобразно съдебно
производство и при правилно приложение на материалния закон. Съдебният акт ще
се остави в сила.
По разноските:
С оглед изхода на делото претенцията за присъждане на
съдебни разноски в полза на касатора е без основание.
Ответната страна не претендира присъждане на съдебни
разноски, поради което такива не се присъждат.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, касационен състав на
Административен съд – Перник.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 200 от 03.11.2021 г.,
постановено по АНД № 1098/2021 г. по описа на Районен съд – Перник.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/