Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Ловеч, 01.07.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 429 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство – серия К, №
1331411 на ОД на МВР Ловеч е наложено на М.С.В. ***, административно наказание
на основание чл.182, ал.2, т.6, във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП – глоба в
размер на 400 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП.
Недоволна от електронния фиш останала
жалбоподателката В., която го е обжалвала като незаконосъобразно издаден. В
жалбата е посочила, че иска съдът да обезсили наложеното й наказание по
електронния фиш, поради изтекла погасителна давност. Твърди, че фиша е бил
обжалван пред издателя му, но в законовия срок последвал мълчалив отказ.
В съдебното заседание, редовно
призована, жалбоподателката В. се явява лично и с упълномощения от нея
процесуален представител адвокат Е.Чечев от САК. Последният
пледира за отмяна на електронния фиш на основание изтекла законова давност за
административни наказания, предвид факта, че фиша е бил връчен на
жалбоподателката на 27.03.2019 година. Претендира на жалбоподателката да й
бъдат присъдени направените разноски за адвокатска защита и разходите за
гориво.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не
изпращат представител и не изразяват становище по делото.
От събраните по делото писмени и
веществени доказателства, както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
На първокласен път І-4 (София –
Варна), на километър 65+700, до бензиностанция „Петрол”, в землището на
с.Малиново, област Ловеч, извън населено място, имало монтирана стационарна
видео-радарна система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № *********
ВВВ. Системата засичала скорост на участник в пътното движение, като го
заснемала и на видеоклип. Засичала движещи се и в двете посоки автомобили,
както тези които се движели в посока гр.Варна, така и в посока гр.София. В
последствие, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се
установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след
което се правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане
на санкции на нарушителите.
На 03.08.2016 г., в 09:50:51
часа, системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещ се в посока
гр.Варна със скорост от 128 км/ч лек автомобил с рег.№ СО 34-82 ВР. В този
участък от пътя имало въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60
км/час, видно от приложената по делото схема за организация на движението в
този участък от пътя /л.17/.
В последствие видеозаписа от
системата бил прегледан в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, където от
видеоклип № 00019 установили, че засечената в 09:50:51 часа на 03.08.2016 г.
скорост от 128 км/час била от лек автомобил ***От тази скорост служителят на
полицията приспаднал 3 % толеранс (допустима техническа грешка при измерване),
като така наказуемата скорост била изчислена на 124,16 км/час.
След справка в централната база
данни на КАТ /л.21/ било установено, че собственик на автомобила е М.С.В. ***.
Въз основа на така
констатираното нарушение, на 01.09.2016 г. /справка л.20/ бил издаден
електронен фиш серия К, № 1331411 /л.18/. В него наказващият орган приел, че е
нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП и за което
наложил на М.С.В., в качеството й на собственик на автомобила предвидената в чл.182,
ал.2, т.6 от ЗДвП (в редакцията на тази норма с ДВ, бр.10 от 2011 г.) санкция
глоба в размер на 400 лева.
Видно от приложената по делото разписка /л.4
на гърба/ и справка на л.20, електронният фиш е бил връчен на жалбоподателката В.
на 27.03.2019 г., обстоятелство, което същата потвърждава и в жалбата си,
поради което съдът приема датата на връчване на обжалвания ЕФ за безспорно
установена.
По делото липсват данни на
основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателката В., като собственик
на автомобила, да е представила писмена декларация за друго лице, което да е
управлявало автомобила в деня на нарушението.
Липсват данни и за представено
писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
С оглед установената дата на
връчване на ЕФ, съдът приема, че жалбата е подадена в срок. Подадена е също
така от надлежна страна, доколкото именно М.В. е посоченото като нарушител в
електронния фиш лице, поради което съдът приема, че жалбата е допустима.
Съдът счита за неоснователно
наведеното с жалбата и в хода на съдебните прения по делото възражение за
изтекла погасителна давност във връзка с
обстоятелството, че фиша е бил връчен на жалбоподателката на 27.03.2019 година.
Тъй като жалбоподателката и процесуалния й представител не сочат кой от
погасителните давностни срокове визират (по ЗАНН или
по НК), то съдът в такъв случай дължи произнасяне и по трите възможни варианта.
На първо място – в случай, че
страната има предвид давностните срокове по чл.34 от ЗАНН, то същите са неприложими в процедурата по санкциониране на нарушението с
електронен фиш.
В разпоредбата на чл.189, ал.4
от ЗДвП липсва посочен като задължителен реквизит на ЕФ датата на издаването
му. Както се посочи по-горе, видно от представената разпечатка от
информационната система на Пътна полиция, обжалвания ЕФ е бил издаден на 01.09.2016
г. /л.20/. Легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от
ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и
съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства. От това следва, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо
събрание на колегиите, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по
отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията
за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани
подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна
точка на адресатите електронния фиш е акт със санкционно значение, поради което
като вид държавна принуда чрез него се възлагат неблагоприятни последици на
адресата от имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика,
при издаването на електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде
обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия - чл.46,
ал.3 от ЗНО. Ето защо и разпоредбите на чл.34 от ЗАНН не намират приложение и
не следва да се прилагат по аналогия при липсата на изрична разпоредба, а
принципните положения залегнали в цитираното Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 г. на ВКС и ВАС не са относими и приложими към разглеждания случай.
Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните
фишове – аргумент от чл.189, ал.8 от ЗДвП.
На следващо място - относно
наложените с електронни фишове глоби е приложима общата погасителна давност по
чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК, съгласно препращащата
разпоредба на чл.11 от ЗАНН, според която по въпросите за вината, вменяемостта
и обстоятелствата изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата
част на НК. А такова обстоятелство, изключващо отговорността е давността.
Нормите на чл.80 и чл.81 от НК уреждат института на абсолютната погасителна
давност за извършено престъпление. В случая се касае за извършено
административно нарушение, но извършителят на такова не може да бъде поставян в
по-неблагоприятно положение от извършителят на престъпление, тъй като
обществената опасност на административните нарушения е далеч по-ниска от тази
на престъпленията, пък били те и най-леко наказуемите от закона. Ето защо,
разпоредбите на НК уреждащи погасителната давност, се прилагат и по отношение
на административните нарушения по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН. Съгласно чл.80, ал.1, т.5, във връзка с чл.81, ал.3 от НК, деянията, за
които се предвижда наказание „глоба”, се погасяват с абсолютна давност от
четири години и шест месеца. В разглеждания случай, нарушението е било
извършено на 03.08.2016 г., давността е прекъсната с издаване на процесния
електронен фиш на 01.09.2016 г., но независимо от прекъсването й, абсолютната
погасителна давност от четири години и шест месеца следва да изтече на
03.02.2021 година.
На трето място - следва да се
отчете, че и давността по чл.82, ал.1, б.”а” от ЗАНН не е изтекла, тъй като
тази разпоредба касае наложени глоби с влезли в сила наказателни постановления.
Така че дори и принципно да е приложима за наложените с електронни фишове
глоби, то обжалвания в настоящето производство фиш не е влязъл в сила, именно
поради факта на обжалването му пред съда и както се посочи по-горе, жалбата
срещу него е допустима, тъй като е подадена в законоустановения
срок. Т.е., наложена с електронния фиш глоба не е влязла в сила, съответно не
подлежи на изпълнение.
Атакуваният електронен фиш за
налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в
чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния
фиш на това основание. Посочено е, че е издаден от ОД на МВР Ловеч, като
компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона –
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.
Фактите по делото съдът прие за
установени изцяло въз основа на събраните писмени доказателства, които кореспондират
и с приложеното към делото веществено доказателство – разпечатка от видеоклип №
00019 /л.19/, заснет от видеосистемата за контрол на
скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № ********* ВВВ. На него ясно се
вижда автомобила собственост на жалбоподателката и регистрационния му номер,
като фиксираната скорост е 128 км/час. След като бил приспаднат толеранса от 3
% е било изчислено превишаването на разрешената в конкретния пътен участък
скорост с 64 км/час. Следва да се отбележи, че техническото средство, с което е
засечена скоростта – видеосистемата за контрол на
скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № ********* ВВВ е конструирана
така, че едновременно със засичането на скоростта, заснема и автомобила от
която е. Така, че ако автомобила не се е движел с превишена за конкретния
участък скорост, то той е нямало да бъде заснет, още повече, че жалбоподателката
не ангажира доказателства, които убедително да оборва данните от вещественото
доказателство.
С оглед цялостният контрол за
законосъобразност на обжалвания ЕФ, следва да се посочи, че автоматизираното
техническо средство, с което е била засечена скоростта на автомобила е било
сертифицирано. Видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
09.10.4823 от 06.10.2009 г. на Български институт по метрология /л.16/ и от
протокол от проверка № 129-ИСИ/14.05.2016 г. на ГД „МИУ” при БИМ /л.15/,
системата за контрол на скоростта е имала валидно издадено удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, а също и била преминала първоначална и
последваща периодична проверка на годността, като е отговаряла на изискванията за
техническа изправност.
Законосъобразно е била ангажирана
административно-наказателната отговорност именно на жалбоподателката М.С.В.,
тъй като, както се посочи по-горе, в срока по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП не
е заявила в декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня,
когато е било извършено нарушението и съгласно нормата на чл.188, ал.1,
изр.2-ро от ЗДвП, като собственик на автомобила, му се налага наказанието,
предвидено за извършеното нарушение.
Ето защо, настоящият съдебен
състав приема, че правилно наказващият орган е преценил с оглед данните по
преписката и събраните доказателства, че именно жалбоподателката М.В. е лицето
извършило описаното в електронния фиш нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с
ал.1 от ЗДвП. Предвид мястото на
нарушението, което попада извън населено място, както и обстоятелството,
отразено в схемата за организация на движението в пътния участък /л.17/, че
скоростта на движение е ограничена с пътен знак и е различна от посочената в
чл.21, ал.1 от ЗДвП, правилно е квалифицирано нарушението като такова по чл.21,
ал.2 от ЗДвП, която разпоредба предвижда, че когато стойността на скоростта,
която не следва да се превишава (в случая 60 км/час), е различна от посочената
в ал.1 на чл.21 (90 км/час), това се сигнализира с пътен знак. Именно забраната
да не превишава въведеното с пътния знак ограничение е нарушила жалбоподателката
и в този смисъл дадената цифрова квалификация на нарушението е правилна.
При издаването на електронния
фиш няма допуснати процесуални нарушения или такива касаещи квалификацията на
деянието, законовата разпоредба, която е нарушена, както и административнонаказателната
разпоредба, въз основа на която е наложена санкция на жалбоподателката. Ясно е
посочено, че електронния фиш се издава от ОД на МВР Ловеч, а подпис на издателя
му не се изисква, тъй като законът не предвижда такъв реквизит с оглед и
обстоятелството, че процедурата по чл.189, ал.4-11 от ЗДвП е облекчена за
санкционирането на този вид нарушения, в сравнение с тази по ЗАНН.
Предвид на изложеното съдът
счита, че наказанието е законосъобразно наложено и приема посочените във фиша
фактически констатации за реално отразяващи случилото се.
Наложеното на жалбоподателката В.
наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП (в
редакцията на тази норма към момента на извършването на нарушението – ДВ, бр.10
от 2011 г.) - глоба в размер на 400 лева, който размер е точно определен в
закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването й, както и въпроса дали
случая може да се приеме за маловажен. Управлението на пътно превозно средство
е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е
именно движението с несъобразена или превишена скорост.
При този изход на делото
претенцията на жалбоподателката относно присъждане на направените от нея разноски
по делото (заплатен адвокатски хонорар и пътни разноски) не следва да бъде
обсъждана, а и съгласно даденото с ТР № 2 от 03.06.2009 г. по т.д.№ 7/2008 г.
на ВАС разрешение, такава претенция е недопустима в настоящето производство,
дори и при положителен за нея резултат от обжалването на електронния фиш.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 1331411 на ОД на
МВР Ловеч, с който
на М.С.В. ***, ЕГН : **********, й е наложено административно наказание - глоба
в размер на 400 лева на основание чл.182, ал.2, т.6, във връзка с чл.189, ал.4
от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :