№ 372
гр. Пловдив, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330207046 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 36-0000745/20.09.2021 г. на *
отдел Контрол на Регионална дирекция „Автомобилна Администрация“, с което на Д.
З. К. с ЕГН **********, с адрес ***** на основание чл. 93в , ал. 2 от Закона за
автомобилните превози (ЗАП) е наложена глоба в размер на 500 лв. за нарушение по
чл. 34, § 1, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. на Европейския парламент
и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния
транспорт.
Жалбоподателят моли да се отмени НП с аргументи за неизправност на
тахографското устройство, като и за нарушенията по процедурата, а именно
неправилно посочване на мястото и датата на извършеното нарушение непълно
описание на нарушението, липсата на съразмерност между извършеното нарушение и
наложената санкция. Навеждат се доводи за приложение на института на чл. 28 от
ЗАНН.
Въззиваемата страна РД „АА“гр. Пловдив взема становище на по жалбата с
писмото за изпращане на преписката до съда, в което схематично счита НП за
законосъобразно и моли да се потвърди.Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На 31.08.2021 г. жалбоподателят Д. З. К. управлявал товарен автомобил МАН
ТГА 35.390 ББ с рег. № ****, собственост на Европейски пътища АД, като извършвал
превоз за собствена сметка на товари с необходимите за това документи: пътен лист,
товарителница и кантарна бележка. Същият не използвал карта на водача, като същата
не била поставена в тахографското устройство, с което бил оборудван товарния
1
автомобил, а именно дигитален тахограф Siemens BG 1381.1052 № **********.
Около 14:59 ч. на път Е-80 в района на комплекс „Кемера” в посока гр.Садово,
водачът бил спрян за проверка от контролните органи на РД АА Пловдив – свид. Г. и
свид. Ч., които установили, че картата на водача не била поставена в дигиталния
тахограф след поемането на управлението на товарния автомобил.
Същите направили разпечатка от дигиталния тахограф за същата дата, който бил
в изправност и отразявал времето за управление, но не и водача.
За установеното нарушение, от свид. Г. – *** в РД АА бил съставен АУАН
серия А-2020 бл. № 293192 от 31.08.2021 г., в който е квалифицирано нарушението на
жалбоподателя съответно по чл. 34, § 1, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕС) №
165/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. Нарушителят
подписал акта като упражнил правото си на възражение.
За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, където на
основание чл. 93в, ал. 2 от ЗАвП на жалбоподателя била наложена глоба в размер на
500 лв.
Описаната фактическа обстановка се установява от гласните доказателствени
средства, а именно показанията на свид. Г. - *** и свид. Ч., които са непротиворечиви,
взаимодопълващи се и в унисон с останалия събран доказателствен материал, а именно
писмените доказателства, поради което съдът намира че същите следва да бъдат
кредитирани в цялост. Писмените доказателства, а именно АУАН, възражение,
товарителница, пътен лист, разпечатка от тахографския апарат Сименс, кантарна
бележка, Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. също следва да се кредитират като
непротиворечиви и установяващи фактите по нарушението.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени и да опорочават
административнонаказателното производство, самите актове или да нарушават правата
на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН и
съдържа всички елементи от задължителен порядък за съдържанието му, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при
които е извършено.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че не било описано
местоизвършването на нарушението. Напротив, доказа се по делото, че именно на
посоченото в АУАН и НП място, водачът е извършвал превоз без поставена карта в
слота на дигиталния тахограф. Това дали същото нарушение е било извършвано чрез
бездействие и на други места е ирелевантно за отразяването на местоизвършването му
в актовете на административно наказващия орган. В настоящия случай
местоизвършването на нарушението съвпада с местоутановяването му.
Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за
съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на
установените нарушения. Актът е съставен в деня на установяване на нарушението и в
присъствието на свидетел очевидец и нарушителя, който го е подписал, като му е
дадена възможност да изложи възражения. Не е нарушено правото на последния и да
подаде писмени възражение в тридневен срок от съставянето му, който го е упражнил.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите
правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и
процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл.
34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се
откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
2
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които са извършени). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на
защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво
точно е ангажирана отговорността му – за управление на автомобил при извършване
на превоз без да е поставил картата на водач в дигиталния тахограф.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите
правомощия, видно от приложената оправомощителна заповед раздел І, т. 6 в
предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални
разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на
жалбоподателя за това, че не е изпълнил задължението си по чл. 34, § 1, изр. 1, предл. 2
от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари
2014 г., като не е използвал карта на водача при извършването на превоз.
Общностният акт не е изписан с цялото си наименование в обстоятелствената част на
НП, но този пропуск в случая няма решаващо значение и не следва да се възприема
като основание за отмяна на НП. Вън от изложеното цитираната норма от регламента
визира задължението на водачите да използват тахографски листове или карти на
водача всеки ден, през който управляват превозно средство, считано от момента на
поемането му, като забранява тахографският лист или картата на водача да могат да
бъдат изваждани преди края на дневното работно време, освен ако има специално
разрешение за това. Цитираната разпоредба регламентира още, че тахографският лист
или картата на водача не могат да бъдат използвани за по-дълъг период от време от
този, за който са предназначени. Словесно административнонаказаващия орган
правилно е описал точно в какво се изразява нарушението и е описал деянието като
"неизползване на карта на водача", което припокрива следващото за водача
задължение, дефинирано в цитираното правило. Това задължение е въздигнато в състав
на административно нарушение с правилото на чл. 93в, ал. 2 от ЗАвП. Налице са
всички изискуеми предпоставки за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на водача. На първо място същият е извършвал превоз на товари, което го
поставя под регламентацията на Регламента, на следващо място той не е изпълнил
задължението си да постави в наличния дигитален тахограф картата на водача.
Съдът не споделя възражението на водача, че дигиталният тахограф е бил в
неизправност тъй като не е приел или е изхвърлил картата на водача. Не се доказаха
твърденията на жалбоподателя че контролния орган е установил неизправността на
тахографа, което впрочем представлява друго нарушение на регламента и се наказва с
глоба от 1500 лв. по чл. 98в, ал. 23 от ЗАвтП, а твърденията му че до определен момент
картата на водача се е намирала в тахографа се опровергават от разпечатката за
дневния курс, от която е видно че в нито един момент на тази дата в дигиталния
тахограф на превозното средство не е имало налична карта на водач.
Правилно администартивно наказващия орган е ангажирал отговорността на
субекта на нарушението, което се установява от доказателствата.
От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, знаел е че за да извършва превози на товари следва да постави карта на
водача в тахографското устройство и не е изпълнил задължението си. Нарушението е
формално и се осъществява чрез бездействие.
За размера на наложената имуществена санкция:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
3
санкционна разпоредба по чл. 93в, ал. 2 от ЗАвтП, като са доказани всички елементи
на санкционната норма. Доколкото законодателят не е предвидил определени граници,
в които може да се наложи наказанието, съдът намира, че не може да бъде упражнен
контрол върху справедливостта на определеното наказание. В конкретния случай е
наложена глоба във фиксиран размер на 500 лв., което е в предвидения от закона
размер. Така определено наказанието съответства на критериите за оразмеряване на
административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на
нарушението, и отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН.
Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН по отношение нарушението, т.е. не е налице „маловажен случай” на
административно нарушение.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК
на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти,
като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива
обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното
престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е
приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната
препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът
липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за
маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, доколкото видно от
доказателствата от началото на деня не е била поставена карта на водача в
устройството.
С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на
нарушителя от административнонаказателна отговорност. Тези изводи съвпадат с
извършената преценка от административнонаказващия орган за липса на основания за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, каквато констатация е направена в НП. Поради
изложеното наказателното постановление е обосновано и законосъобразно,
определеното наказание е справедливо и затова следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДВА наказателно постановление № 36-0000745/20.09.2021 г. на *
отдел Контрол на Регионална дирекция „Автомобилна Администрация“, с което на Д.
З. К. с ЕГН **********, с адрес ***** на основание чл. 93в, ал.2 от Закона за
автомобилните превози (ЗАП) е наложена глоба в размер на 500 лв.за нарушение по чл.
34, § 1, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. на Европейския парламент и на
Съвета от 4 февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5