Определение по дело №1518/2022 на Административен съд - Варна

С молба с. д. № 3552/08.03.2023 г. И.Д.Ж. е поискал да му се възстановят направените по делото разходи за явяването му на 08.03.2023 г. като свидетел по делото като е посочил, че не е бил своевременно уведомен за отложеното за друга дата производство по делото.

С последваща молба с. д. № 7373/16.05.2023 г. Ж. е представил доказателства за направени разходи за зареждане на гориво на датите 07.03. и 08.03.2023 г. като наред с това е поискал да му се присъдят командировъчни за явяването му в съда на 08.03.2023 г., както и да му се присъди като разход възнаграждението за ползвания от него платен годишен отпуск за датите на насрочените съдебни заседания на 08.03.2023 г. и на 05.04.2023 г.

При явяването си в открито съдебно заседание на 31.05.2023 г. Ж. е поискал да му бъдат овъзмездени и разходите за гориво за присъствието му в това съдебно заседание, както и да му се присъди като разход възнаграждението за ползвания от него платен годишен отпуск за 31.05.2023 г.

За да се произнесе по направените искания, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 168 ГПК вр. § 2 ДР ДОПК свидетелят има право на възнаграждение и на разноски за явяването в съда, ако бъдат поискани от него до края на съдебното заседание.

С постановено на основание чл. 139 ал. 1 АПК вр. § 2 ДР ДОПК разпореждане № 1913/10.02.2023 г. съдът е пренасрочил производството по делото от открито съдебно заседание на 08.03.2023 г. за открито съдебно заседание на 05.04.2023 г. като изрично е указал да бъдат уведомени страните, назначените по делото две вещи лица и свидетелят И.Д.Ж., чийто адрес ***.

Въпреки своевременно извършеното по искане и на двете страни пренасрочване на делото, свидетелят Ж. се е явил на 08.03.2023 г. в сградата на Административен съд – Варна за участие в съдебно заседание като в резултат на отправеното от съда искане изх. № 924/09.03.2023 г. до служба „Призовки“ на Административен съд Пловдив е установено, че призовката за пренасрочване на делото е била връчена оттам на Ж. на 17.03.2023 г. Преценени съвкупно, тези обстоятелства принципно сочат на основателност на подаденото от Ж. искане за възстановяване на направените от него пътни разходи по маршрут Пловдив–Варна-Пловдив за участието му в непроведеното на 08.03.2023 г. съдебно заседание, след като той не е бил своевременно уведомен за пренасрочването на производството по делото. В представените от Ж. и приложени на л. 113 и 114 от делото ФКБ за заредено на датите 07.03.2023 г. и 08.03.2023 г. гориво на обща стойност 195. 99 лв. като получател/купувач на стоката е посочено обаче търговско дружество „Биофарм агро“ ООД, поради което те не могат да послужат като основание за овъзмездяване на поисканата от Ж. сума, тъй като чрез тях не се установява, че той в лично качество е закупил, респективно и потребил зареденото количество гориво.

На Ж. следва да се присъди възнаграждение за явяването му в съда на датата 08.03.2023 г. в размер на 122. 94 лв., на каквато сума съгласно представените документи се равнява и възнаграждението му за ползван платен годишен отпуск за 08.03.2023 г.

Същата сума, но вече под формата на направен разход за явяване по делото, следва да се присъди на Ж. и предвид разходвания един ден от платения му годишен отпуск зя явяване по делото на 08.03.2023 г.

Неоснователно е направеното от Ж. искане с молба с. д. № 7373/16.05.2023 г. да му се присъди разход в размер на 151. 55 лв. за датата на насроченото за 05.04.2023 г. съдебно заседание, равняващо се на възнаграждението на разрешения му за тази дата платен годишен отпуск, тъй като видно от данните по делото, още на 22.03.2023 г. Ж. лично е бил уведомен чрез призовка, че насроченото за 05.04.2023 г. съдебно заседание се пренасрочва за 19.04.2023 г., поради което на 05.04.2023 г. той изобщо не се е явявал в съда за участие в съдебно заседание. Разполагал е и с достатъчно време да прекъсне по реда на чл. 175 ал. 2 КТ разрешения му на 20.03.2023 г. еднодневен платен годишен отпуск.

Направеното от Ж. искане в с. з. на 31.05.2023 г. да му се присъдят направените разходи за гориво във връзка с явяването му в съдебното заседание също е неоснователно, тъй като представеният от него ФКБ за заредено гориво на стойност 135. 31 лв. е издаден отново на получател/купувач „Биофарм агро“ ООД. Ирелевантно е твърдението му както в съдебно заседание, така и в последващо подадената молба с. д. № 8354/02.06.2023 г., че плащането е извършено от личната му банкова карта, след като получател/купувач на горивото според представените документи е търговското дружество Биофарм агро“ ООД, на което е управител. Овъзмездяването на Ж. за направените разходи е въпрос на уреждане на отношенията между него като платец на сумата и дружеството, явяващо се по документи получател на закупеното гориво.

На Ж. следва да се присъдят 151. 55 лв. направени разходи за явяването му в с. з. на 31.05.2023 г., предвид разходвания на тази дата един ден от платения му годишен отпуск, за което е получил възнаграждение в посочения размер.

Всички направени от Ж. с подадената след съдебно заседание молба с. д. № 8354/02.06.2023 г. допълнителни искания за присъждане и на други разноски във връзка със съдебното заседание /напр. за наем на автомобил/ са несвоевременно заявени по смисъла на чл. 168 ГПК, поради което не подлежат на разглеждане от съда.

Тъй като свидетелят е призоваван по делото по искане на пълномощника на жалбоподателя, то „Камчия винпром“ ЕООД следва да бъде осъдена да му заплати сумата в общ размер на 397. 43 лв., съгласно изложените по-горе мотиви в определението.

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ

ОСЪЖДА „Камчия винпром“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на И.Д.Ж. сума в размер на 397. 43 лв. /триста деветдесет и седем лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща възнаграждение и направени от Ж. разноски за явяването му като свидетел по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

	Съдия: