Р Е Ш Е Н И Е

 

 

            №____66______                     07.05.2009 година             Град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският окръжен съд……………………………….наказателна колегия

На ………….седми април……….……………… две хиляди и девета година

в публично съдебно заседание  в следния състав :

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  К. Д.

                                                           ЧЛЕНОВЕ:   А. П.

                                                                                 Ф. Ф.

Секретар…………Ж.Г.

Прокурор………..П.Ж.

като разгледа докладваното от…………………...член-съдия А. П.

въззивно наказателно общ характер дело № .59.. по описа за 2009 година,

взе предвид следното:

 

           Производството е въззивно по чл. 313 и сл.НПК.

С  присъда № 5/16.01.2009 година, постановена по НОХД № 811/2008 г. по описа на Районен съд - гр.Димитровград, съдът е признал подсъдимия Б. М.И. ***, за виновен в това, че на 07.12.2007г. в гр.Димитровград: без съгласието на притежателя на изключителното право върху търговската марка Найки Интернешънъл ООД САЩ /Nike International Ltd., USA/, използвал в търговската си дейност без правно основание - предлагал за продажба 110 броя спортни блузи с дълъг ръкав с марка „Найк - Nike"; без съгласието на притежателя на изключителното право върху търговската марка, използвал в търговската си дейност без правно основание – предлагал за продажба 16 бр спортни блузи с дълъг ръкав, носещи марка „Адидас” („Adidas”); без съгласието на притежателя на изключителното право върху търговската марка “Puma„(„Пума”) – PUMA ACTIENGESELLSCHAFT RUDOLF DASSLER SPORT използвал в търговската си дейност без правно основание – предлагал за продажба 160 броя спортни блузи с къс ръкав и 218 броя спортни блузи с дълъг ръкав, носещи марка „Пума” (Puma”). Поради това и на основание чл. 172б ал.1  от НК и чл. 54 от НК подсъдимият е осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца и глоба в размер на 500 лева. На основание чл. 66 от НК изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” е отложено с изпитателен срок от 3 години. Едновременно с това подсъдимият И. е признат за невиновен и оправдан по първоначално повдигнатото обвинение за престъпление, квалифицирано по чл. 172б ал. 2 от НК, а именно за това, че е причинил на притежателя на правата значителни вредни последици – в размер на 7 150 лева за „Найки Интернешънъл” ООД, в размер на 992 лева за „Адидас Интернешънъл Маркетинг БВ” и в размер на 14014 лева на PUMA ACTIENGESELLSCHAFT RUDOLF DASSLER SPORT или общо за имуществени вреди в размер на 22 156 лева. Веществените доказателства – процесните изделия на шивашката промишленост, са отнети в полза на държавата, а освен това подсъдимият е осъден за разноски.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Б.М.И., който я обжалва чрез защитника си адв. Б.. Твърдят се нарушения на материалния закон, необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения, непълнота на доказателствата и явна несправедливост на наложеното наказание. Въззивникът съзира процесуални нарушения при съставяне на „протокол за оглед и изброяване на намерените стоки”. На второ място, счита, че съдът без основание не е дал вяра на показанията на св. М. И. Освен това, според въззивниците, налице са предпоставките за приложение на чл. 55 от НК, поради което наложеното при условията на чл. 54 от НК наказание е несправедливо. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия доразвива доводите си и внася нови оплаквания. Счита, че решаващият състав на съда е бил длъжен да се отведе, след като при предходно разглеждане на делото и по-точно при прекратяването и изпращането му на прокурора, изразил становище относно квалификацията на престъплението. Освен това, в резултат на това предходно произнасяне, подсъдимият бил лишен от възможността да сключи споразумение или да поиска делото да бъде разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие. Това сериозно нарушило процесуалните права на последния. Защитата настоява за приложение на чл. 55 от НК и се позовава на ниската степен на обществената опасност на деянието и дееца.

Представителят на Окръжна прокуратура - гр.Хасково намира жалбата за неоснователна, а атакуваната присъда – правилна и законосъобразно. Счита, че районният съд правилно е дал предимство на показанията на полицейските служители пред тези на лице, близко на подсъдимия. Предлага на въззивния съд да потвърди обжалвания съдебен акт.

      Съдът като прецени основателността на твърденията в жалбата, изслуша заключението на представителя на ХОП, както и на основание чл. 313 от НПК, намира следното:

      Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

      Районният съд - гр. Димитровград е постановил съдебния си акт при напълно изяснена фактичиска обстановка. В хода на съдебното следствие е събрал и обсъдил всички съотносими към настоящия казус доказателства. От така събраните доказателства е направил правилни фактически и правни изводи, които изцяло се основават на събрания и задълбочено обсъден доказателствен материал.

               Въззивният съд се присъединява към фактическите изводи на РС-Димитровград, които, на кратко, са следните:

               Подсъдимият Б.М.И. развива търговска дейност като ЕТ „Ясен – Бехчед И.”***. По повод тази си търговска дейност към инкриминираната дата наемал маси № 84 и № 85 сектор „А”*** за осъществяване на продажби на дрехи.

           На 07.12.2007 година на територията на Неделен пазар - гр.Димитровград била проведена специализирана полицейска операция с цел установяване на евентуална нерегламентирана продажба на стоки, носещи чужда търговска марка без съответното съгласие на притежателя на съответната марка. По този повод служители на ОДП - Хасково извършили оглед на търговските маси. На две от тях - маса № 84 и № 85 изложил стоки за продан подсъдимият И.. При огледа на масите било установено, че от страна на подсъдимия се предлагат за продажба: 110 броя спортни блузи с дълъг ръкав с марка „Найк - Nike", 16 бр спортни блузи с дълъг ръкав, носещи марка „Адидас” („Adidas”), 160 броя спортни блузи с къс ръкав и 218 броя спортни блузи с дълъг ръкав, носещи марка „Пума” (Puma”). Тези вещи били описани и иззети с Протокол за претърсване и изземване, съответно одобрен от съдия от съответния първоинстанционен съд.

                 Безспорно е установено и доказано, че подсъдимият не притежава отстъпено право на ползване на марките  - „Адидас", и „Найк" и „Пума”.

                      Извършената по делото експертиза установява и доказва, че поставените знаци върху иззетите от подсъдимия изделия на шивашката промишленост – описани по-горе, са сходни със знаците на регистрираните и действащи на територията на Република България търговски марки: „Адидас" /"Adidas"/ - притежание на „Адидас АГ"Германия, „Найке” /”Nike”/ - притежание на „Найк интернешънъл” ООД (Nike International Ltd., A corporation of the Islands of Bermuda, US и “Puma„(„Пума”) – PUMA ACTIENGESELLSCHAFT RUDOLF DASSLER SPORT - и трите  вписани в регистъра на Патентното ведомство. В резултат на това, според експерта, се създавала вероятност за объркване на потребителите, включваща възможността за свързване на продаваните от подсъдимия облекла с регистрираните марки.

                  Събраните по делото доказателства са еднопосочни и изцяло подкрепят изложената по-горе фактическа обстановка. Въззивният съд споделя решението на РС да кредитира показанията на свидетеля Ангелов и да не дава вяра на тези на св. Стоянов. Първият свидетел е полицейски служител и съдът по принцип няма причини да се съмнява в неговата безпристрастност, незаинтересованост и добросъвестност. Освен това, показанията му намират опора в останалия доказателствен материал, логични са, последователни, пълни и ясни. Правилно РС е отчел, че св. Стоянов работи за подсъдимия. Тази връзка работник-работодател несъмнено говори за една силна зависимост, която сама по себе си е достатъчна да мотивира работника да свидетелства в полза на работодателя си, дори и да се наложи да потвърди неистина. Освен това, показанията на св. Стоянов са изолирани от останалия доказателствен материал, в т.ч. и от показанията на търгувалия в съседство св. Иванов, който говори за стока, намерена на масите на подсъдимия, като за собствена на И.. Още повече, че св. Иванов е бил поемно лице и е показателно, че нито подсъдимият, нито св. Стоянов не са направили възражения, че процесните дрехи са на някакъв „ром”, пред полицаите, респективно пред поемните лица в хода на процесуалното действие „претърсване и изземване”. Напротив, в протокола за претърсване и изземване подсъдимият собственоръчно е записал „стоката ми е внос от Турция”. Поради гореизложеното, въззивният съд на свой ред се доверява на показанията на свидетелите А. и И., а твърденията на св. И. и обясненията на подсъдимия не кредитира като недостоверни.

               Въззивният съд в настоящия си състав споделя правните изводи на РС, касаещи съставомерността на деянието от обективна и субективна страна, както и относно правната му квалификация. Споделят се всички доводи и същите не следва да се преповтарят.

     Престъплението е осъществено с пряк умисъл. От събраните по делото доказателства следва, че подсъдимият е знаел, че предлага за продажба стоки, сходни със защитени търговски марки и че в същото време няма необходимото за това съгласие на техните притежатели - тоест съзнавал е обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е обществено-опасните му последици и е целял тяхното настъпване.

При определяне вида и размера на наказанието районният съд е взел предвид всички смекчаващи и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства. Няма основания да се приеме, че и най-малкото наказание, предвидено в чл. 172б ал. 1 от НК би се оказало несъразмерно тежко спрямо съдеяното. Няма нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината обстоятелства и поради това не следва да се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК. В същото време, районният съд в достатъчна степен е отчел смекчаващите вината обстоятелства – наказанието на подсъдимия е определено при решаващ превес на същите, почти на минимума. Това се отнася както за лишаване от свобода, така и за кумулативното наказание глоба. Ето защо в този случай не са налице предпоставките на чл. 55 от НК и наказанието на подсъдимия следва да се определи при условията на чл. 54 от НК. Налице са условията и предпоставките на чл. 66 ал. 1 от НК и РС правилно и за разумен срок е отложил изпълнението на наказанието „лишаване от свобода”.

               В съответствие с правилата на закона, РС е приложил разпоредбата на чл.172б ал.З от НК, като е постановил да бъдат отнети в полза на държавата веществените доказателства по делото – иззетите от подсъдимия дрехи.

               Предвид постановената осъдителна присъда, деловодните разноски се възлагат на подсъдимия.

             Въззивният съд направи проверка и по оплакванията за допуснати процесуални нарушения. На първо място, съдът в настоящия си състав не споделя виждането на защитата за това, че след прекратяване на съдебното производство по НОХд № 466/2008 година и връщане делото на прокурора, за съдията, постановил прекратителното определение, са били налице основания за отвод. Такива основания не са въведени с разпоредбата на чл. 29 ал. 1 от НПК. Освен това, мотивите на определението не съдържат такива изрази или съждения, които да сочат на предубеденост или заинтересованост на съдебния състав. Така че не са били налице и основанията по чл. 29 ал. 2 от НПК.

             От друга страна, връщането на делото и последващото му разглеждане от един и същи съдебен състав по никакъв начин не е ограничило процесуалните права на подсъдимия. При внимателен анализ на определението за прекратяване на съдебното производство става ясно, че съдът само сочи недостатъците на обвинителния акт, но не се ангажира със становище относно това – каква трябва да бъде правната квалификация на деянието. Но дори и да не е така, то подобно произнасяне не лишава подсъдимия нито от право да сключи споразумение, нито да поиска делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие – няма никакви процесуални пречки за това. Споразумение, както и съкратено съдебно следствие е допустимо както по дела за престъпление по чл. 172б ал. 2 от НК, така и по тези за престъпление по чл. 172б ал. 1 от НК.

             Във въззивната си жалба защитата си позовава на нередовност на протокола за оглед, но съдът не съзира такива. Освен това, по делото е съставен и одобрен надлежно протокол за претърсване и изземване. По делото са приобщени показанията на поемното лице св. И. При анализа на този много по-важен процесуален документ и съпоставката му със свидетелските показания, съдът не вижда нарушения на процесуалния закон, още повече съществени.

                         Предвид гореизложеното, Хасковския окръжен съд намира въззивната жалба неоснователна  и счита, че не са налице основания за изменяване или отменяване на атакуваната присъда, поради което същата следва да бъде потвърдена.

               Водим от горното и на основание чл. 338 вр. чл. 334 т. 6 от НПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА присъда № 5/16.01.2009 година постановена по НОХД № 811/2008 г. по описа на Районен съд -гр. Димитровград.

          Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                     2.