Р Е Ш Е Н И Е
№ 282
гр. Пловдив, 10 януари 2024
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIII-ти състав, в открито заседание на дванадесети
декември, две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ,
СИЛВИЯ МИЧЕВА-ДИМИТРОВА,
при
секретаря Петя Петрова и с участието на прокурора Гинка Лазаров, като разгледа
докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №2856 по описа на съда за
2023г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.45,
ал.1 от Закона за закрила на детето (ЗЗД).
Г.Й.С., ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, представлявана от адвокат В.М.- пълномощник, обжалва
Решение №1344 от 29.07.2023г. по Н.А.Х.дело №20235330201961 (1961) по описа на
Районен съд- Пловдив за 2023г., ХХI-ви наказателен състав, с което е потвърдено
наказателно постановление (НП) с №22-ЗЗД-01 от 18.10.2022г., издадено от
началник на Първо районно управление (I-во РУ) в Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр.
Пловдив, с което на жалбоподателката С. е наложена глоба в размер на
2 000,00 лева.
Претендира се отмяна на
решението поради неправилност, като постановено в противоречие с материалния
закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
необоснованост, и и постановяване на решение по същество, с което да бъде отменено
процесното НП. Твърди се наличието на маловажен случай на административно
нарушение по смисъла на чл.28, б.“а“ от ЗАНН.
Ответникът- Началник на I-во РУ в ОД на МВР-
Пловдив, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. На 05.12.2023г.
по делото постъпва молба-становище с Вх.№24289 от временно преназначен на
длъжността (ВПД) началник на I-во РУ в ОД на МВР- Пловдив, за неоснователност на касационната
жалба. При евентуално уважаване на касационната жалба, прави възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от другата страна и намаляването
му до размера на минималното възнаграждение по Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Гинка Лазарова, изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания
по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира
следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата
е неоснователна.
Съдът намира за
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния
съд и приетите по делото доказателства, че с Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 31.05.2022г. на прокурор от Районна прокуратура
(РП) – Пловдив, е прекратено наказателно производство по досъдебно производство
(ДП) №465/2020г. по описа на I-во РУ в ОД на МВР- Пловдив, прокурорска преписка №4460/2020г.
по описа на РП- Пловдив, за престъпление по чл.193, ал.2 от Наказателния кодекс
(НК), за това, че на 27.04.2020г. в гр. Пловдив е продадена алкохолна напитка –
1 бутилка мента 700 мл., на лице, ненавършило 18-годишна възраст, за лична
употреба – Д.М., ЕГН **********.
Постановено е препис от
постановлението, ведно с делото (ДП №465/2020г.) да се изпрати на I-во РУ в ОД на МВР-
Пловдив за иницииране на администратинонаказателно производство по отношение на
Г.Й.С., с издаване на НП на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД за нарушение по чл.5б,
ал.3 от ЗЗД, предвид установеното в рамките на досъдебното производство, че на
27.04.2020г., в търговски обект- магазин Бисер“, находящ се в ***, стопанисван
от ЕТ “А.Б.“, ЕИК *********, около 15:50ч. С. продава на малолетните Д.М. и В.Н.И.,
ЕГН **********, алкохолна напитка- бутилка мента “Пещера“ с вместимост 700 мл.
Посоченото постановление
на прокурор от РП- Пловдив, както и материалите по ДП №465/2020г. (прокурорска
преписка №4460/2020г.) се изпращат до ответника по делото като приложение към
писмо с №4460/2020 год. от 07.09.2022г. на прокурор В.Н., като постъпват в I-во РУ в ОД на МВР- Пловдив
на 09.09.2022г., видно от поставения УРИ432432000-13842 от 09.09.2022г. върху
писмото на прокурор В.Н..
На 29.09.2022г. Г.Е.Д.-
ПИ (полицейски инспектор) в I-во РУ в ОД на МВР- Пловдив, в присъствието на
жалбоподателката С., съставя акт за установяване на административно нарушение
(АУАН), Серия АД, бл.№409460, според който акт на 27.04.2020г., около 15:50ч.,
в търговски обект- магазин “Бисер“, стопанисван ЕТ “А.Б.“, ЕИК *********,
находящ се в ***, С., в качеството ѝ на работеща по трудово правоотношение
като продавач-консултант, продава алкохолни напитки – мента “Пещера“ с
вместимост 700 мл. на малолетните към този момент Д.М., ЕГН **********, и В.Н.И.,
ЕГН **********. Деянието на С. се квалифицира като административно нарушение по
смисъла на чл.5б, ал.3 от ЗЗД. Според отразеното в АУАН, същият се съставя въз
основа на Постановление за прекратяване на наказателно производство по
№4460/20г. с дата 31.05.22г., постановено от Прокурор В.Н. при РП Пловдив.
Видно от съдържанието на
процесния АУАН, същият е подписан от С. и вписани възражения “НЯМАМ“.
По делото не са
ангажирани доказателства за подадено възражение против съставения АУАН, след
което е издадено процесното НП.
Районният съд правилно
възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически
констатации прилага закона правилно, като потвърждава оспореното пред него НП,
предвид неговата правилност и законосъобразност. Съображенията, мотивирали
решението на районния съд, напълно се споделят от настоящия състав на съда, поради
което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на
чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на
първоинстанционния съд.
Що се отнася до
възраженията в касационната жалба, то същите са неоснователни.
Според разпоредбата на
чл.5б, ал.3 от ЗЗД (приложима редакция към 27.04.2020г.), Забранява се предлагането и продажбата на алкохолни напитки тютюневи и
свързани с тях изделия на деца.
Според
разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД (приложима редакция към 27.04.2020г.), Който продава алкохолни напитки или тютюневи и свързани с тях изделия на
деца, се наказва с глоба или имуществена санкция от 2000 до 4000 лв., ако не
подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието
не съставлява престъпление. При повторно нарушение се предприемат принудителни
мерки за временно спиране на дейността за определен срок, но не по-дълъг от
една година.
А
според разпоредбата на чл.2 от ЗЗД, Дете по смисъла на
този закон е всяко физическо лице до навършването на 18 години.
В случая, обстоятелствата, че на 27.04.2020г.
жалбоподателката С. продава на Д.М. и В.Н.И., деца по смисъла на ЗЗД, алкохолна напитка-
бутилка мента “Пещера“ с вместимост 700 мл., са установени по делото и не са
спорни между страните. Съответно, налице е от обективна страна вмененото на С.
административно нарушение.
Освен това,
административнонаказателното производство, приключило с издаване на процесното
НП, е проведено от компетентни за целта органи и при липсата на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, противно на твърденията на жалбоподателката,
поради което НП е законосъобразно и правилно.
От своя страна, като
потвърждава НП, районният съд постановява решението си при правилно прилагане
на закона и решението е правилно. Освен това, оспореното решение е валидно и
допустимо, поради което следва да се остави в сила.
Изрично следва да се
посочи, че в НП е буквално възпроизведено съдържанието на процесния АУАН, но
това не е съществено нарушение на изискването за форма на НП, тъй като не
препятства правото на защита на наказаното лице против обективираното в постановлението
волеизявление на административнонаказващия орган, с което се засягат правата и
законните интереси на наказаното лице, нито пък препятства съдебния контрол.
Както правилно приема
районният съд, налице е хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, поради което не е
нужно съставянето на АУАН, но независимо от това съставянето на процесния АУАН на
29.09.2022г. се явява направено в 3-месечния срок по чл.34, ал.1, пр.2 от ЗАНН,
доколкото цялото ДП №465/2020г. по описа на I-во РУ в ОД на МВР- Пловдив
(прокурорска преписка №4460/2020г. по описа на РП- Пловдив) постъпва в I-во РУ в ОД на МВР- Пловдив
на 09.09.2022г., противно на направеното възражение в тази насока в касационната
жалба.
Също така, издаването на
процесното НП на 18.10.2022г. се явява направено в 6-месечния срок по чл.34,
ал.3 от ЗАНН, считано от датата (31.05.2022г.) на прекратяване на ДП №465/2020г.
по описа на I-во РУ в ОД на МВР- Пловдив, прокурорска преписка
№4460/2020г. по описа на РП- Пловдив, както и от 09.09.2022г., на която дата
материалите по ДП №465/2020г. постъпват в I-во РУ в ОД на МВР- Пловдив.
Най-сетне, съгласно
Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. на Общото събрание на наказателната
колегия във Върховния касационен съд по Т.Н. дело №1/2007г., преценката за
“маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебния контрол
се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН.
Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление поради издаването му в противоречие със закона. Разбирането за
обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд
по правата на човека по приложението на чл.6, ал.1 от Европейската конвенция за
защита правата на човека и основните свободи, според която съдът не може да
бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава правния спор. Съдът не може
да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде
възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за
спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по
фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.
При липсата на легално
определение в ЗАНН на “маловажен случай” (до 22.12.2021г.) и с оглед разпоредбата
на чл.11 от ЗАНН, според която норма, по въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението
и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон
не се предвижда друго, за “маловажен случай” следва да се приеме този, при
който извършеното административно нарушение с оглед на липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от съответния вид (чл.93, т.9 от НК).
А съгласно легалното определение, съдържащо се в
§1, т.4 от ДР на ЗАНН (в сила от 23.12.2021г.), “маловажен
случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или
неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към
държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение
или на неизпълнение на задължение от съответния вид.
Вярно е, че разглежданото
нарушение е извършено за първи път, но пък настъпилите за детето Д.М. последици
от продажбата на алкохолна напитка мента “Пещера“ с вместимост 700 мл., не
позволяват формирането на извод, че същото представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид,
поради което не е налице маловажен случай.
По делото няма направени
искания за присъждане на разноски, поради което такива не следва да бъдат
присъждани на страните.
Така мотивиран и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№1344 от 29.07.2023г. по Н.А.Х.дело №20235330201961 (1961) по описа на Районен
съд- Пловдив за 2023г., ХХI-ви наказателен състав, с което е потвърдено
наказателно постановление с №22-ЗЗД-01 от 18.10.2022г., издадено от началник на
Първо районно управление в Областна дирекция на МВР- Пловдив, с което на Г.Й.С.,
ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 2 000,00 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………