РЕШЕНИЕ
№ 830
гр. Бургас, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20212120105749 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
***, против И. Н. М., ЕГН **********, от Б., ***. Твърди се, че на 27 юни 2019 г. е
сключен Договор за паричен заем № 5535066 между „Вива Кредит“ ООД като
заемодател и И. Н. М. като заемател, съгласно който заемодателят се е задължил да
предостави на ответника сума в размер на 1100 лева, под формата на паричен заем,
получен от ответника, за което е и подписал Разходен касов ордер № 120 от
27.06.2019г. Последният се бил задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно
условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 1609.05 лева, ведно с
договорната лихва и такса за експресно разглеждане на документи, на 5 месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 321.81 лв. (включваща първоначална главница,
договорна лихва и такса за експресно разглеждане). По договора за паричен заем, М. не
бил извършвал плащания по кредита и дължимата главница била в размер на 1100 лв.
За ползването на предоставената заемна сума ответникът дължал и договорна лихва,
която възлизала на сумата от 113.30 лева, дължима за периода от 27 юли 2019 г.- датата
на първата вноска, до 24 ноември 2019 г.- датата на настъпване на крайния падеж на
договора. Поради неизпълнение на задължението по договора ответникът дължал и
обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница в размер на
86.39 лева за периода от 28 юли 2019 г.- датата на допускане на забава на погасителна
вноска, до датата на подаване на заявлението- 27 април 2021 г., ведно със законната
1
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми.
Сочи се, че съгласно Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от
01.12.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 04 май 2020 г.
между „Вива Кредит“ ООД, ЕИК ***, и „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ЕИК ***, вземането е прехвърлено в полза на ищеца изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Предвид изложеното е направено
искане да се приеме за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения"
ЕООД има следните вземания срещу И. Н. М.: останала и непогасена главница в
размер на 1100.00 лева; останала и непогасена договорна лихва в размер на 113.30 лева
за периода от 27 юли 2019 г. до 24 ноември 2019 г.; 86.39 лева лихва за забава
/мораторна лихва/ върху непогасената главница за периода от 28 юли 2019 г.- датата на
допускане на забава на погасителна вноска, до датата на подаване на заявлението- 27
април 2021г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. За тези суми е било
подадено заявление и е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 1119/01.06.2021 г. по ч.гр.д. № 3763/2021 г. по описа на РС- Бургас,
като с оглед връчването й по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, се предявяват настоящите
претенции.
В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответника е подаден
писмен отговор, с който се оспорва единствено размера на претенциите.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД.
Съгласно представения договор за паричен заем № 5535066-27.06.2019 г. на
ответника е била предоставена сумата от 1100 лева от заемодателя „Вива Кредит“
ООД, която е следвало да бъде върната на 5 месечни вноски в срок до 24.11.2019 г. По
делото е представен разходен касов ордер, подписан от ответника, с който същият е
удостоверил получаването на цялата заемна сума лв. на 27.06.2019 г. От представения
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г.,
сключен между „Вива кредит“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД, е видно, че заемодателят е прехвърлил вземането си срещу ответника,
включено в Приложение 1 под номер 571. За сключеният договор за цесия е отправено
уведомително писмо до длъжника от ищеца, в качеството му на упълномощено от
заемодателя /цесионер/ лице, като няма данни същото да е достигнало до длъжника
преди подаване на исковата молба.
По делото няма спор, че между страните е налице соченото правоотношение,
2
което има характер на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от
ЗПК. Страни по договора са потребител /физическо лице, което при сключването на
договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност/ и кредитор /всяко физическо или юридическо лице, което
предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята
професионална или търговска дейност/. Следователно възникналото правоотношение
между страните попада в приложното поле на ЗПК и се регулира от същия.
Видно от представения разходен касов ордер, сумата от 1100 лв. е предоставена
на ответника. От заключението на вещото лице по изготвената съдебно- счетоводна
експертиза се установява, че задължението за плащане на месечните вноски не е било
изпълнено на уговорените падежни дати, като към датата на подаване на заявлението е
настъпил и крайния падеж за плащане и на последната месечна вноска.
По делото не се оспорва валидността на договора за прехвърляне на вземания в
полза на ищеца. Приложени са уведомление и пълномощно, с които цесионерът, като
пълномощник на цедента, следва да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането, което в случая не е било сторено. С връчване, обаче, на препис от исковата
молба и доказателствата към нея, включително и уведомлението за настъпилата цесия,
на особения представител на ответника, следва да се счита, че последния вече е
уведомен за прехвърлянето на вземането, с което действие са се породило правните
последици по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
С оглед на така изложеното и като взе предвид заключението на вещото лице,
съдът намира предявените претенции за основателни. Налице е валидно сключен
договор, по силата на който ответника е поел задължение да върне дадената му сума от
1100 лв., като няма спор, че плащане не е настъпило. За ползването на предоставената
сума М. е поел задължение да заплати и договорна лихва, уговорена в съглашението,
която според вещото лице възлиза на сумата от 113.30 лв., като същата се дължи от
датата на падежа на първата погасителна вноска- 27.07.2019 г., до датата на последната
падежна вноска- 24.11.2019 г. Считано от 28.07.2019 г. се дължи и лихва за забава
върху непогасената главница, която към претендираната крайна дата- 27.04.2021 г.,
възлиза на сумата от 176.63 лв., но предвид на това, че се претендира сумата от 86.39
лв., в този размер следва да бъде уважена претенцията.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените от него разноски, възлизащи на 75.99 лв.- разноски по заповедното
производство /25.99 лв.- държавна такса, и 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение/,
както и сумата от 574 лв.- държавна такса, възнаграждение за особен представител,
възнаграждение за вещо лице. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на
делото като база за определяне на дължимите разноски за юрисконсултското
възнаграждение, съдът приема сумата от 150 лв., определени съгласно чл. 78, ал. 8
3
ГПК вр. НЗПП.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ***, против И. Н. М., ЕГН **********, от Б., ***, за сумата от 1100
лв.- главница по Договор за паричен заем № 5535066 между „Вива Кредит“ ООД и
ответника, сумата от 113.30 лв.- договорна лихва за периода от 27 юли 2019 г. до 24
ноември 2019 г., сумата от 86.39 лева- лихва за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница, за периода от 28 юли 2019 г.- датата на допускане на забава на
погасителна вноска, до датата на подаване на заявлението- 27 април 2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 28.04.2021 г. до окончателното
изплащане на дължимите суми, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 1119/01.06.2021 г. по ч.гр.д. № 3763/2021 г. по
описа на РС- Бургас.
ОСЪЖДА И. Н. М., ЕГН **********, от Б., ***, да заплати на „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ***, сумата от 75.99 лв.- разноски в заповедното производство, и
сумата от 724 лв.- разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4