Р Е Ш Е Н И Е
№ 261579
гр. Варна, 12.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на дванадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 2118 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от „Ц.“ ООД, с ЕИК *** и седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя П.Й.П., чрез пълномощника
му адв. Н.И. *** срещу „***“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***,
с която е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 11902.81 лв. /единадесет
хиляди деветстотин и два лева и осемдесет и две стотинки/, получена от
ответника без основание и претендирана като цена достъп средно/ниско напрежение
в размер на 2450.22 лева и цена пренос ниско напрежение в размер на 9452.59
лева за периода от 01.12.2016г. до 31.05.2017г. в обект на потребление с.***, ***,
отчитан по клиентски номер *** и абонатен номер ***, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 24.09.2020г. до
окончателно изплащане на задължението.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Дружеството било собственик на обект - месопреработвателно предприятие, находящ се на адрес в с. ***, по повод на който се намира в договорни отношения с ответника за доставка на ел. енергия и мрежови услуги. За мрежовите услуги били издавани фактури, съответно заплащани в предвидения в закона срок.
Ищецът твърди, че е изградил и е собственик на присъединителните съоръжения /трафопост тип „Б“ – 1 х 400 кVA, електропроводно отклонение 20 kV и кабелно захранване ниско напрежение – 1 кв./. Въз основа на писмо от ***г. и становище от ***г. за място на присъединяване на неговите съоръжения към мрежата на ответника било определено мястото на прикачване на електропроводно отклонение „ВТП“ към електропроводно отклонение с. *** за електропровод 20 kV „***“ до ТП № *** с. ***, с диспечерско наименование - „***“. При посочения начин на свързване между въздушната електропроводна линия на ищеца и енергийните съоръжения на доставчика нямало електрически уредби на ответното дружество и липсвало енергия, която да се транспортира през разпределителната мрежа на доставчика, т.е. липсвал достъп съгласно законовата дефиниция за достъп. Цена за достъп до разпределителната мрежа била дължима при ползване на такъв достъп.
Ищецът поддържа, че още през 1999г. и 2000г. правилно била определена границата на собственост, но неправилно било определено мястото на измерване – същото следвало да бъде определено на границата на собственост, която била на мястото за прикачване на електропроводното отклонение, собственост на ищеца за „ВТП“ към електропроводно отклонение с. *** за Електропровод 20 kV „***“. На това място следвало да се монтира и средството за търговско измерване /СТИ/, което да изчита и измерва потребената в обекта на ищеца ел. енергия. СТИ неправилно било разположено в ТП №***„***“, собственост на ищеца.
Тъй като извършеното от ответника измерване на потребените количества ел. енергия било неправомерно, извършено в противоречие с нормативните изисквания, то ищецът нямал задължение да заплаща начислените му от ответника цени за пренос ниско напрежение и за достъп средно/ниско напрежение. Енергията реално се пренасяла през собствено на ищеца съоръжение. Доставяната от ответника ел. енергия се трансформирала от средно напрежение на ниско напрежение в ТП №*** „***“, собственост на ищеца.
Ищецът моли за уважаване на предявените искове, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил и отговор от ответника, с който исковата претенция се оспорва като недопустима, а в условията на евентуалност и неоснователна.
Излага, че между страните съществуват облигационни отношения по договори за достъп до ЕРМ и за пренос на ел. енергия през ЕРМ за процесния обект и че в тяхно изпълнение е предоставил на ищеца договорените мрежови услуги, доколкото обекта му е присъединен към ЕРМ и в него е потребявана ел. енергия. В тази връзка ответникът възразява, че съществува правно основание за заплащане респ. получаване на процесиите суми.
Ответникът изтъква, че съгласно чл. 29 от Правилата за търговия с ел. енергия /ПТЕЕ/ в сила от 26.07.2013г. ищецът дължи заплащане на процесиите мрежови услуги и че само производителите на ел. енергия, какъвто той не е, са освободени от заплащане на цена за пренос. Ответникът възразява, че дължимостта на цената за достъп средно/ниско напрежение не е обвързана от мястото на монтиране на СТИ.
Оспорва твърденията на ищеца за неправилно мерене на потребената от него ел. енергия и излага подробни съображения за липсата на идентичност между правните понятия „граница на имота на клиента“ и „граница на собственост на ел. съоръженията“, като уточнява, че първото понятие има отношение към мястото на измерване, а второто - към мястото на присъединяване към съответната мрежа.
Обектът на ищеца се електрозахранвал от подстанция (ПС) „***“, през въздушен електропровод (ВЕЛ) „***“ 20 kV (средно напрежение) и трафопост (ТП) ТП № *** „***“. ВЕЛ „***“ бил присъединен към (ПС) „***“, в която ел. енергията се трансформира от такава с високо напрежение в такава със средно напрежение. През ВЕЛ „***“ се пренасяла ел. енергия до обектите на клиентите присъединени към него. Клон на ВЕЛ „***“ преминавал в близост до ТП № *** „***“, за да електрозахрани точките, чрез които достига ел. енергия до клиентите в с. ***. Към ВЕЛ „***“ било свързано друго електропроводно отклонение, чрез което ел. енергията от ВЕЛ „***“ достигала до ТП №*** „***“ и до обекта на ищеца. Подстанция (ПС) „***“ и въздушен електропровод (ВЕЛ) „***“ 20 kV били собственост на ответника. Обектът на ищеца бил присъединен към електроразпределителната мрежа на ответника и получавал електрозахранване от тази мрежа. През процесния период ответникът предоставял на ищеца мрежови услуги „достъп“ и „пренос“ до и през своята собствена електроразпределителна мрежа, към която обектът на ищеца е присъединен, с което ответникът престирал, а ищецът получил в цялост изпълнение и по двата договора за мрежови услуги, а ищецът дължал насрещната престация за услугите изразяваща се в заплащане на тяхната цена.
Ответникът възразява, че в случая правилата за мерене на ел. енергия уредени в ПИКЕЕ от 2004г. /отм./ и в ПИКЕЕ от 2013г. /отм./ са неприложими, тъй като тези подзаконови нормативни актове са приети след присъединяването на ищцовия обект към ЕРМ и не им е придадено обратно действие. Оспорва ищецът да е собственик на електропроводното отклонение и трафопост ТЗ.
Моли за отхвърляне на иска, а в условията на евентуалност моли за уважаването му само за разликата между цената на пренос ниско напрежение и цената за пренос средно напрежение.
В открито съдебно заседание страните поддържат изложеното в исковата молба и отговорите по нея и претендират присъждане на направените по делото разноски.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:
Предмета на делото се определя от страните по него. Ищецът в исковата молба излага своите твърдения и съответствие с тях сам избира вида и характера на търсената защита. Ответникът също получава възможност да изложи своите твърдения и да посочи положителните факти, на които обосновава възраженията си, с което окончателно се определя предмета на спора. Между страните може да съществува спор по отношение на твърдени от тях факти, по отношение на правните последици от иначе безспорни между страните факти или да съществува спор както по отношение на фактите, така и за правните последици от тях.
При предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже да докаже какво е получил ответникът, а на ответника - на какво основание го е получил, ако твърди, че някакво основание съществува. Правопораждащият факт е този на плащането, поради което ищецът доказва само настъпването на този факт, а в доказателствена тежест на ответника е да установи съществуването на основание да получи, съответно да задържи даденото - да докаже факти, изключващи правото на ищеца да получи връщане на даденото.
В настоящето производство спорът между страните е основно правен и почти липсва спор по фактите, като съдът ще представи в хронологичен ред възникването на твърдените от страните факти, след което ще формулира правни изводи по тях, ще обсъди релевантността им за спора и въведените от страните доводи.
С протоколно определение от 12.04.2021г. е прието за безспорно между страните и ненуждащо се от доказване, че през периода от 01.12.2016. до 31.05. 2017г., обекта на потребление на ищцовото дружество, находящ се в с.***, ***, отчитан по клиентски номер *** и абонатен номер *** е бил електрозахранван и в него са получени и консумирани количества ел. енергия посочени в процесните фактури, както и заплащането от ищеца в полза на ответника на суми в общ размер на 11902.81 лв. /единадесет хиляди деветстотин и два лева и осемдесет и две стотинки/, претендирани от ответника като цена достъп средно/ниско напрежение в размер на 2450.22 лева и цена пренос ниско напрежение в размер на 9452.59 лева за периода от 01.12.2016г. до 31.05.2017г. в обект на потребление с.***, ***, отчитан по клиентски номер *** и абонатен номер ***.
Ответното дружество е собственик на ел. подстанция 110/20 KV „***“, построена в гр.***, местност „***“ през 1991г. и електропроводно отклонение за с. *** ел. 20 KV „***“, като подстанцията и ел. отклонение „***“ са вписани в инвентарната книга на ответника.
С писмо от 30.06.1999г. от „***“ – район *** е разрешено ел. захранване на обекта на ищеца „***“ в с. ***, като ищецът е уведомен, че за целта следва да негови сметка и нужди да проектира, изгради и експлоатира мачтов трафопост 20/04 KV. В същото писмо се посочва, че въздушното захранване на предвидения за изграждане ВТП следва да стане посредством въздушно електропроводно отклонение от Ел. проводното отклонение за с. *** на ел. 20 KV „***“. В същото писмо /разрешение/ е вписано, че за граница на собствеността да се счита мястото на прикачането на ел. проводното отклонение за „ВТП“ към ел. проводното отклонение с. *** на ел. 20 KV „***“.
В становище от 03.10.2000г. за условията за присъединяване на обект към ел. мрежа, подписано от управителя на „***“ ЕАД отново е посочено, че инвеститор за изграждане на съоръженията за присъединяване е потребителя „Ц.“ ООД ***, а за граница на собствеността да се счита мястото на прикачането на ел. проводното отклонение за „ВТП“ към ел. проводното отклонение с. *** на ел. 20 KV „***“.
С разрешение за ползване № ***г. на началника на РДНСК *** е разрешено ползването на строеж „Външно ел. захранване – монтаж ТП, Ел. проводно отклонение 20 KV, кабели НН – 1 KV“ към строеж „***“ в с. *** с инвеститор „Ц.“ ООД.
На ***г. ищцовото дружество се е снабдило с нотариален акт за собственост на недвижим имот, с който е признато за собственост на недвижими имоти, находящи се в с. ***, сред които и трафопост със застроена площ от 9 кв.м., като трафопоста и съоръженията в него са записани в инвентарната книга на ищцовото дружество, група 206, поради което следва да се приеме за доказано твърдението, че то е собственик на трафопост № *** „***“.
На ***г. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е издала лицензия за разпределение на електрическа енергия № *** за дейността „разпределяне на електрическа енергия“ на ответното дружество, с търговско наименование към него момент „***“ АД.
Представител на ищцовото дружество е подал
заявление № ***г. за получаване на достъп до електроразпределителната
мрежа при първо сключване на договор с доставчик на електрическа енергия по
свободно договорени цени до ответника, с което е заявил достъп до
електроразпределителната мрежа на обект с абонатен номер № *** в с. ***. В
заявлението не е посочено къде да бъде поставено средството за търговско
измерване и дали да бъде променено спрямо първоначалното присъединяване на
обекта на потребление на електроразпределителната мрежа, както и дали
доставяната енергия е с ниско или със средно напрежение, като във формуляра на
ответното дружество липсва възможност да бъдат попълвани такива данни.
На ***г. между страните са сключени договор за достъп до електроразпределителната мрежа собственост на ответника и договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа собственост на ответника.
Предмет на единия договор е предоставянето на достъп до разпределителната мрежа, а на другия предоставяне на услугата пренос през разпределителната мрежа на ответника на количество ел. енергия, постъпили в разпределителната мрежа до мястото на доставка. Страните са уговорили, че „достъп“ е правото за използване на преносната и/или разпределителна мрежа за пренос на електрическа енергия при условия определени в Правилата за условията и реда за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи. В договора за пренос е посочено, че консумираната активна електрическа енергия се измерва със средства за търговско измерване, разположени в местата за измерване, определени в съответствие с действащото законодателство.
В периода от 01.12.2016г. до 31.05.2017г. ответното дружество доставяно на ищеца в обект на потребление с.***, ***, отчитан по клиентски номер *** и абонатен номер *** количества ел. енергия посочени в процесните фактури, издадени в периода от 06.01.2017г. до 06.06.2017г., като общия сбор на заплатените от ищеца суми по тези фактури като цена достъп средно/ниско напрежение е в размер на 2450.22 лева и на заплатените като цена пренос ниско напрежение в размер на 9452.59 лева за периода от 01.12.2016г. до 31.05.2017г.
Захранването на обекта на ищеца е било посредством следни съоръжения:
подстанция 110/20 KV „***“,
въздушен електропровод средно напрежение с наименование „***“,
въздушно отклонение от стълб № *** на ВЕЛ „***“ до стълб № ***,
въздушно отклонение 20 KV от стълб № *** с дължина 80 м., като единият край на проводниците на въздушното отклонение са присъединени към проводниците на електроразпределителната мрежа (средно напрежение), а другият край към стъклените изолатори на трафопост № *** „***“,
силова трансформаторна машина 20/04 KV (трансформираща средното напрежение в ниско), намираща се в сградата на трафопоста и получаваща захранване през разединител тип РОМ 20 KVи
електроинсталации ниско напрежение, захранващи ел. мощности в производствените цехове на абоната.
Средството за търговско измерване в процесния период е било монтирано в трафопост ТП-*** „***“, където е измервало на страна ниско напрежение, а в хода на процеса на 23.07.2020г. е поставено на стълб № *** на страна средно напрежение. Преди изместването на меренето, същото е било на мястото, определено при първоначално присъединяване на обекта на ищеца към електроразпределителната мрежа. В процесния период мястото на мерене се е намирало в имота на ищеца, а след изместването му се намира на 30-40 метра до границата на собственост на имота на ищеца.
Техническите условия за присъединяване на обекта на ищеца към датата на присъединяване на обекта са съобразени с действащите към него момент нормативни разпоредби. По отношение на мястото за мерене на потребената в обекта на ищеца ел. енергия не следва да се кредитира заключението на вещото лице, че то също е било съобразно с действащите към него момент нормативни разпоредби. В действащия към момента на присъединяване на обекта на ищеца към електропреносната мрежа на ответника Закон за енергетиката и и енергийната ефективност /отм./ е предвидено средството за търговско измерване да бъде разположено на границата на собственост – чл.93, ал.1, като тази граница още при изграждане на съоръженията за присъединяване на обекта на ищеца към електроразпределителната мрежа е определена като мястото на прикачането на ел. проводното отклонение за „ВТП“ към ел. проводното отклонение с. *** на ел. 20 KV „***“ в писмо изх.№ ***г. и становище изх.№ ***г.
Консумираната в обекта на потребление на ищеца ел. енергия е на ниско напрежение и технически е възможно да бъде консумирана единствено ел. енергия на ниско напрежение. При изместването на СТИ на границата на собственост на ел. съоръженията то не може да измерва реално потребената в обекта на ищеца ел. енергия, след нейната трансформация от ниво средно на ниво ниско напрежение.
За процесния период фактурираната от ответника и заплатена от ищеца такса за пренос ниско напрежение е в размер на 11343.10 лева с ДДС. В случай, че такса пренос за същият период е изчислявана по утвърдената от КЕВР цена за средно напрежение, то същата би била в размер на 5582.45 лева. Разликата между изчислената такса пренос по цена за средно напрежение и заплатената такса пренос по цена за ниско напрежение е в размер на 5760.65 лева.
Между страните липсва спор дали сумите са заплатени от ищеца на ответника, поради което спорът между тях е относно наличието на основание за ответника да получи тези суми, т.е. дали ответното дружество е предоставило на ищеца услуги „достъп средно/ниско напрежение“ и „пренос ниско напрежение“.
В § 1, т.15 от ДР на Закона за енергетиката е дадено легално определение, според което „Достъп“ е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба.
В договора за достъп до електроразпределителната мрежа собственост на ответника тази легална дефиниция е възпроизведена като понятие за достъп според волята на страните.
През процесния период е действала НАРЕДБА № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи приета на основание чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката с решение по протокол № 30 от 24.02.3014 г. на ДКЕВР. Според чл.30, ал.2, т.2 от същата наредба при присъединяване на електропровод, собственост на клиент, към въздушен електропровод на съответния мрежови оператор границата на собственост е клемите за присъединяване на проводниците – при въздушен електропровод. В чл.30, ал.4 от същата наредба е предвидено средството за търговско измерване на електрическа енергия да се монтират в електрическата уредба на клиента до или на границата на имота му. СТИ не е монтирано до или на границата на имота на ищеца, както поддържа ответника и това се установява от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза и от представените по делото писмени доказателства.
През същият период средството за търговско измерване е поставено в нарушение на разпоредбата на чл.30, ал.4 от Наредба № 6/ 24.02.2014г. вр. чл.120, ал.1 и ал.2 от Закона за енергетиката. Още при първоначалното присъединяване на обекта на ищеца СТИ е поставено в нарушение на действащите към този момент разпоредби на място, различно от границата на собственост. Не се спори, че ищецът не е искал местене на меренето, което не променя извода за неправилно определяне на мястото, на което е поставено СТИ през процесния период. Със заявлението си за получаване на достъп до електроразпределителната мрежа ищецът не е заявявал осигуряване на доставка на ел. енергия с ниско напрежение и не е поискал от ответното дружество определяне на мястото на измерване в нарушение на нормативните изисквания, а и доставяната от ответника ел. енергия на границата на собствеността е на ниво средно напрежение. Не могат да се споделят доводите на ответника, че от определящо значение за предоставяните от него мрежови услуги е заявено от потребителя ниво на ел. енергия, а не действително предоставените услуги. Заплащането от страна на ищеца само на действително получените мрежови услуги не би довело до неравноправното му третиране като клиент и налагане да получава и заплаща услуга, каквато не е заявявал. Неравноправно третиране на ищеца като клиент е претендирането на такси за услуги, каквито не са предоставени от ответника и с довод, че ответното дружество е предоставило тези услуги ползвайки съоръжения именно на крайния клиент.
Между страните са сключени договори за достъп и пренос на ел. енергия, но крайния потребител дължи заплащане само на реално предоставени му услуги от електроразпределителното дружество. Тезата, че ответното дружество предоставя на ищеца услуги „достъп средно/ниско напрежение“ и „пренос ниско напрежение“ посредством съоръжения, които са собствени на ищеца и именно ищецът дължи заплащане на ответника на такси за поддръжка и използване на собствените си съоръжения (трафопост и въздушно ел. отклонение) противоречи на основни правни принципи и на добрите нрави. Приемането на тази теза ще доведе до положение, при което ищецът ще извършва разходи за поддръжката на собствените си трафопост и въздушна електропроводна линия и в същото време ще заплаща и на ответника такса за това поддържане.
Съгласно действащата към процесния период разпоредба на чл.29, ал.4 от Правилата за търговия с електрическа енергия „мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени“.
Дължимостта на цената за пренос на ел.енергия е пряко обвързана от спазването на изискването консумираната ел.енергия да е измерена именно в местата,установени в ПИКЕЕ или уговорени от страните по сделката за продажба на електроенергия. Цената за достъп до електроразпределителната мрежа и цената за пренос по електроразпределителната мрежа отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостното управление и администриране на електроенергийната система,като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретният принос на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед именно на това специфично предназначение на цената за достъп и на цената за пренос, като компоненти на цената на електрическата енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско измерване се явява от решаващо значение за дължимостта на същите. Количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените или нормативно определените, не може да бъде основа за изчисляване на цената за достъп и цената за пренос. След като СТИ не е поставено в съответствие със законовите изисквания, същото няма как да отчете правилно количествата активна електрическа енергия, което от своя страна води и до неправилност при изчисляване размера на представените услуги, съобразно сключените договори и ПТЕЕ. При измерване на количеството консумирана енергия на всяко, различно от нормативно определеното,тези два елемента на цената на електрическата енергия са недължими. В този смисъл е и трайната съдебна практика включително Решение №227/11.02.2013 г. по т.д.1054/2011 на ВКС, Определение №24/09.01.2020г. по т.д №128/2019 на ВКС, Определение № 313/13.05.2020г. по т.д №2342/2019 на ВКС и др.
По изложените съображения исковите претенции се явяват доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени изцяло – ищецът доказа плащането на процесните суми, а не се установи основание за ответното дружество да задържи получените суми за пренос и достъп до ниско напрежение.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Реализираните такива са в общ размер на 1626.11 лв., съобразно представеният от ищеца списък на разноските. Разноските в този размер следва да се възложат в тежест на ответника.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „***“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на „Ц.“ ООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** сумата от 11902.81 лв. /единадесет хиляди деветстотин и два лева и осемдесет и две стотинки/, получена от ответника без основание и претендирана като цена достъп средно/ниско напрежение в размер на 2450.22 лева и цена пренос ниско напрежение в размер на 9452.59 лева за периода от 01.12.2016г. до 31.05.2017г. в обект на потребление с.***, ***, отчитан по клиентски номер *** и абонатен номер ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 24.09.2020г. до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „***“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на „Ц.“ ООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** сумата от 1626.11 лв. /хиляда шестстотин двадесет и шест лева и единадесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: