№ 319
гр. София , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20211110207807 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от СТ. СТ. Ц., ЕГН ********** против
наказателно постановление № 21-4332-008725 от 22.04.2021 г., издадено от началник
група към СДВР, отдел „Пътна полиция” СДВР, с което за нарушение на чл.123, ал.1,
т.2, б. „А“ от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
С жалбата се иска, съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното
наказателно постановление като незаконосъобразно. Твърдят се допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на
административнонаказателното производство, както и липса на нарушение на
описаната дата. Сочи се, че за същото деяние вече имало образувано наказателно
производство.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя изцяло
поддържа депозираната жалба и изложените в нея основания за отмяна на обжалваното
НП. Добавя, че нарушението не било и доказано от обективна страна. Не претендира
разноски.
За АНО, редовно призован, не се явява представител.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице,
1
подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа
необходимите реквизити и производството по делото е редовно образувано пред РС-
София.
Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 11.03.2021 г., около 13:00 часа, жалбоподателят СТ. СТ. Ц. управлявал
товарен автомобил марка „М.“, модел „...“ с рег. № ..., като се движел в град София по
улица „...“, в посока от улица „Р.В.“ към булевард „Б.“. На кръстовището с булевард
„..“ настъпило произшествие между автомобила управляван от жалбоподателя и
пресичащата пешеходка И. Т. Т.. След произшествието водачът спрял, качил в
автомобила ударения пешеходец и го закарал до болница „П.“, но пешеходката
отказала да се прегледа, след което Ц. я закарал до дома й. Впоследствие Т. все пак
отишла за преглед в болница „П.“, където била установена фрактура на левия глезен.
За произшествието бил подаден сигнал в ОПП-СДВР и бил издирен водачът на
превозното средство, който на 12.04.2021 г. се явил в сградата на ОПП-СДВР, където
му бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 415258 от
12.04.2021 г. за нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б. „А“ и „Б“ от ЗДвП. Актът бил
съставен в присъствието на нарушителя и бил подписан от него, актосъставителя и
един свидетел при съставянето на акта. Жалбоподателят отбелязал в акта, че има
възражения.
АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа
на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 21-4332-
008725 от 22.04.2021 г., с което за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б. „А“ от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл.175, ал.1, т.5
от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на свидетеля К.Л., както и от приложените по делото писмени
доказателства. Свидетелят Л. е съставил акта за установяване на административно
нарушение, като си спомня, че водачът е бил открит от разследващия полицаи, на
който са били предадени материалите, след което свидетелят съставил акта срещу
нарушителя. Когато свидетелят се отзовал с негов колега на сигнала за
произшествието, на мястото вече нямало нито водач, нито пешеходец, след което
отишли до болница „П.“, за да разговарят с пешеходеца. Тя споделила на свидетеля, че
след произшествието водачът на автомобила я закарал до болница „П.“, но Т. отказала
да се прегледа, след което Ц. я закарал до дома й. Впоследствие тя все пак отишла за
преглед в болница „П.“, където била установена фрактура на левия глезен. Показанията
2
на свидетеля са последователни, еднопосочни и непротиворечиви, поради което съдът
ги кредитира изцяло. Думите му напълно съответстват на описаното в констативния
протокол за ПТП, в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП.
Въз основа на изложеното съдът прие за категорично установена описаната по-
горе фактология.
При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
В хода на административнонаказателното производство е било допуснато
съществено процесуално нарушение още при съставянето на акта, което е опорочило и
довело до незаконосъобразност на цялото производство впоследствие.
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението,
а според алинея 3 на същия член, при липса на свидетели, присъствали при
извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се
състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други
свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Следователно няма пречка актът да
бъде подписан от един свидетел, но само, ако същият е бил свидетел присъствал при
извършване или установяване на нарушението. Във всички останали случаи, когато
свидетелят е само свидетел на съставянето на акта, но не и свидетел присъствал при
извършване или установяване на нарушението, то съгласно чл.40, ал.3 от ЗАНН актът
се съставя задължително в присъствието на двама свидетели, като това изрично се
отбелязва в него. В настоящия казус като свидетел в акта е отбелязано само лицето
Божидарка Иванова и същата е подчертано, че е била единствено свидетел при
съставяне на акта, но не и свидетел при извършване или установяване на нарушението.
Освен това актът е бил съставен в ОПП-СДВР един месец след произшествието, не са
установени други очевидци на случилото се освен пострадалото лице и свидетелят Л. е
съставил акта в служебно помещение само по писмени данни. От тук следва, че е било
нарушено императивното изискване на чл.40, ал.3 от ЗАНН, тъй като поради липса на
свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, актът
е бил съставен в присъствието само на един свидетел на неговото съставяне. В случая
не може да бъде приложена разпоредбата на чл.40, ал.4 от ЗАНН, понеже нарушението
не е установено въз основа на официални документи. Във връзка с всичко изложено до
тук и след като не е било спазено императивното изкисване на чл.40, ал.3 от ЗАНН, то
съставеният АУАН поставил началото на административнонаказателното
производство се явява незаконосъобразен, което е довело до порочност и на
издаденото въз основа на него НП.
Предвид констатираното съществено процесуално нарушение при съставянето
на акта, то обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и
3
следва да бъде отменено.
Освен това, въз основа на събраните по делото доказателства от обективна
страна не се доказа посочената в НП дата на извършване на нарушението. В НП е
описано, че на 12.04.2021 г. е настъпило произшествието с пешеходеца, но от
съставения АУАН и останалите доказателства по делото – свидетелските показания и
констативния протокол за ПТП, категорично се установи, че деянието е било
извършено на 11.03.2021 г. Предвид на това от събраните доказателства не се установи
посочената в НП дата на нарушението, което води до недоказаност на
административнонаказателното обвинение и е допълнително основание за отмяна на
обжалваното НП. Времето, мястото, начинът на извършване на деянието и
самоличността на извършителя са основни елементи на всяко едно наказателно и
административнонаказателно обвинение. Всеки един от тези елементи трябва да бъде
доказан по категоричен начин, за да се стигне до ангажиране отговорността на Ц.,
поради което няма как да се говори за допусната техническа грешка. След като
наказанието е наложено за това, че на 12.04.2021 г. жалбоподателят е извършил
нарушението, то трябва да бъде доказана именно тази дата и нейното недоказване е
основание за оправдаване на дееца. При евентуална неточност в акта можеше да се
говори за прилагане на чл.53, ал.2 от ЗАНН, но след като в акта е посочена вярната
дата, а неточността е допусната в издаденото НП, то няма как тази грешка да бъде
поправена. В случая категорично се доказа, че деянието е било извършено на
11.03.2021 г., а не на вменената с НП дата 12.04.2021 г. Датата 11.03.2021 г. се
установява от всички събрани по делото доказателства. Предвид обстоятелство, че
вменената на жалбоподателя дата на извършване на нарушението остана недоказана,
то атакуваното НП следва да бъде отменено и на това основание. Тежестта за
доказване в случая е на АНО, който следва да ангажира доказателства установяващи
категорично всички фактически обстоятелства около твърдяното нарушение посочени
в издаденото НП. Жалбоподателят не трябва да доказва, че е невинен, като всяко
съмнение следва да се отчита в негова полза. Административното обвинение трябва да
е доказано по несъмнен начин и не може да почива на предположения. По делото се
доказа различна дата, която не отговаря на констатациите на АНО. В съставения
АУАН датата е посочена правилно, но явно заради съставянето на акта на 12.04.2021
г., именно тази дата е била посочена и като дата на извършване на нарушението в
издаденото НП. Отново трябва да се отбележи, че в случая не може да бъде приложена
и разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като тя визира допуснати нарушения в
съставения АУАН, а в настоящия казус неточност е допусната в издаденото НП.
Само за пълнота на мотивите следва да бъде отбелязано, че са неоснователни
възраженията в жалбата за двойна наказуемост на дееца. Досъдебното производство
срещу жалбоподателя Ц. е било образувано за причиняване на средна телесна повреда
при управление на МПС, а настоящото дело е за това, че Ц. не е уведомил органите на
4
МВР след настъпване на произшествието, тоест тук се санкционира едно негово
последващо поведение след настъпване на самия инцидент и няма пречка да бъде
ангажирана административнонаказателната му отговорност, понеже няма
припокриване на фактите от обективната страна на двете деяния.
Неоснователно е и възражението за недоказаност на обвинението, тъй като
водачът спрял и закарал пешеходеца до болницата, а после и до дома му. В случая
обвинението не е за това, че Ц. не е останал на мястото или не е оказал помощ на
пешеходеца, а за това, че не е уведомил компетентната служба на МВР. Действително
жалбоподателят е спрял, оказал е помощ на пешеходеца, закарал го е до болницата, а
после и до дома му, но въпреки тези си действия той действително не е изпълнил
вмененото му задължение да уведоми компетентната служба на МВР за
произшествието, при което е имало пострадал човек.
С оглед на всичко изложено до тук, атакуваното наказателно постановление се
явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Страните не са претендирали разноски, поради което такива не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1, пред.3 от ЗАНН, Софийският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-008725 от 22.04.2021 г.,
издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция” СДВР, с което за
нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б. „А“ от ЗДвП, на СТ. СТ. Ц., ЕГН ********** е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5