Решение по дело №914/2025 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 554
Дата: 9 юли 2025 г. (в сила от 9 юли 2025 г.)
Съдия: Мариана Георгиева Карастанчева
Дело: 20252100500914
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 май 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 554
гр. Бургас, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова

Пламена К. Георгиева Върбанова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско
дело № 20252100500914 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на
въззивната жалба на процесуалния представител на Д. В. И. от гр. *** -
ответник по гр.д. № 282 /2025 год. по описа на Карнобатския районен
съд против решение № 81/16.04.2025 год. ,с което е изменена определената с
решението по гр.д. №886/2022 г. по описа на РС-Карнобат месечна издръжка
,като е осъден въззивника да заплаща на на З.Д.И. ,в качеството й на законен
представител на детето З.Д. И. ,род.на *.**.20** г. , издръжка в размер на 350
лв. месечно ,считано от предявяване на иска до настъпването на законни
причини за изменяването или прекратяването й ,ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска ,както и да заплати на ищцата 400 лв.- разноски по
делото .
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за
незаконосъобразно ,неправилно и необосновано .
На първо място се сочи ,че размерът на присъдената издръжка не е
1
съобразен с възможностите му и по-конкретно – че изплаща сам кредит към
банката ,който е усвоен от ищцата,че няма собствено жилище ,както и че
активно участва в разходите извън дължимата издръжка за детето .Счита се ,че
в случая не е налице и трайно изменение на обстоятелствата в сравнение с
предходното определяне размера на издръжката .
Подчертава се ,че брутният доход на ищеца-въззивник е 11840 лв. годишно
и живее месечно с 1000 лв. /а не ,както е посочил съдът – 12 840 лв. /.От този
доход месечната издръжка за детето е 250 лв. ,освен това въззивникът
плащал още 200 лв. разходи за детето /когато то е при него /,както и 120 лв.
по заема .Оставащите 300 лв. са му крайно недостатъчни за елементарни
нужди .Освен това въззивникът твърди ,че постоянно купува на детето дрехи
, обувки и пособияМногократно е давал и суми - за посещение на фитнес
,уроци по тенис ,за билярд.Плюс това помага на майка си при закупуването
на лекарства ,тъй като детето е ***
Не е взето предвид при определяне на дължимата издръжка
имущественото състояние на ищцата-същата е собственик на три недвижими
имота /къща и два земеделски имота в с. Невестино /,като от земеделските
имоти тя получава ежегодно рента и отделно реализира трудови доходи като
сервитьорка .Що се отнася до твърденията ,че ответникът работи всяко лято
като таксиметров шофьор в Сл. бряг ,сочи ,че най-вероятно през този сезон
няма да работи .
Счита се ,че не са обсъдени показанията на свид. П. ,която е заявила ,че
ответникът е много добър баща ,води детето на риболов ,купува му дрехи и
рибарски принадлежности ,води го на прегледи в гр.Стара Загора ,на
олимпиади по математика и т.н.,като заплаща всички разходи от себе си
.Разходите по прегледите на детето се поделят между двамата родители ,а
другите – свързани с пътуването до Стара Загора ответникът изцяло поема
.Всъщност по-голямата част от време детето живее при бащата ,в неговото
жилище ,където живее и баба му по бащина линия,като баба му се съобразява
с диетата на детето ,като тази баба – свид. И. ,заявява ,че всеки месец
ответникът дата допълнително по 100 лв. на детето за други текущи разходи
.Самото дете предпочита да остава в дома на баща си ,тъй като домът му е по-
члизо до училището , а майката вечер работи като сервитьорка и детето не
иска да остава само.
2
Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което
месечната издръжка бъде намалена на 300 лв. месечно .Не се сочат нови
доказателства и няма нови доказателствени искания.
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирана
страна против подлежащ на обжалване акт .
Отговор по реда на чл. 263 от ГПК на въззивната жалба не е депозиран от
ищцовата страна .
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
Безспорно е по делото ,че страните са родители на *** дете З. /род.на
*.**.20** г./,родителските права по отношение на което се упражняват от
майката З.З.И. ,като с утвърдено споразумение между страните по гр.д. №
886/2022 г. на РС-Карнобат бащата се е задължил да заплаща на детето по
250 лв. месечна издръжка.
Не може да има спор ,че за изминалите повече от две години от
първоначалното определяне на издръжката за *** З. са се изменили както
икономическите условия на живот в страната ,така и възрастта на детето и
съответните на тази възраст потребности –от дрехи ,храна ,учебни и
извънучебни пособия и занимания и т.н. При предходното определяне на
издръжката детето е било на ** години ,а към момента вече е ученик в ***
клас/следващата учебна година ще е в *** клас/и този факт също води до
заключението за нарастналите му нужди за ежедневни разноски .Затова и
изводите на първостепенния съд относно нарастването на нуждите на детето
до степен ,която да се квалифицира като изменение на обстоятелствата
,водещи до нуждата от увеличаване на дължимата издръжка ,са правилни и
обосновани . Както правилно е посочил съдът ,налице е и промяна на
нормативната уредба относно минималния размер на дължимата издръжка
,която според нормата на чл. 142 ал. 2 от СК е в размер на ¼ от размера на
минималната работна заплата –т.е. 550 лв. При това положение определената
с предходното решение издръжка за *** З. е под минималната за страната ,а
с оглед на нуждите на детето и възможностите на родителите ,е налице
основание за увеличаването й.Взето е предвид и здравословното състояние на
детето ,страдащо от „*** *** „,изискващо переодични медицински прегледи и
3
по-скъпо струваща храна /поради нужда от стриктно спазване на специална
диета/.
Установено е по делото ,че майката на детето е с деклариран начислен
месечен облагаем доход по труводи правоотношения за периода от 01.03.2024
г. -01.03.2025 г. в размер на 10 502,89 лв. /т.е. около 883 лв. месечно/,като за
периода 04.09.2024г-04.03.2025 г. е регистрирана като търсеща работа лице
в АЗ. Бащата за миналата година ,периода 01.03.2024 г.-01.03.2025 г. се е
осигурявал и декларирал облагаем доход по трудови правоотношения в
размер на 11 930 лв./около 994 лв. месечно / .Твърди ,че е с ограничени
финансови възможности ,защото има задължение за издръжка към майка си
/на която помага за лекарства и издръжка/,,както и за изплащане на
потребителски кредит ,теглен по време на брака му с ищцата ,по който
изплаща месечна вноска от 121,83 лв. Живее в имота на майка си и не
заплаща наем за жилище .
При така установените доходи на родителите на детето З. с оглед
потребностите на детето и възможностите на родителите преценката на съда
е ,че дължимата от бащата издръжка за детето следва да възлиза на 350 лв.
месечно .
Определеният размер на издръжката , която следва да заплаща бащата ,
е съобразен с приложените по делото доказателства ,включително и с тези за
изплащане на изтеглен потребителски заем .
Следва да се подчертае ,че задължението за заплащане на издръжка на
непълнолетно дете е безусловно/както и правилно е подчертал
първоинстанционният съд /.Разпоредбата на чл. 143 ал. 1 и 2 от СК
предвижда ,че родителите дължи издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца ,независимо дали последните са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си и са длъжни съобразно своите
възможности и материално състояние да осигурят условия на живот
,необходим за развитието на детето .Правото да получи издръжка е
безусловно ,като е достатъчно наличието на качеството „непълнолетно лице „
по отношение на претендиращия издръжката ,като размерът на издръжката
съгласно чл. 142 от СК се определя в зависимост от две величини –нуждите
на детето и възможностите на родителя и е определен само минималния
размер на издръжката на едно дете ,равна на една четвърт от минималната
4
работна заплата .Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му
отглеждане ,здравословното състояние ,възраст ,нуждите от получаване на
образование на детето и задоволяване на неговите потребности .Тук следва
да се преценяват нормалните , ежедневните нужди на детето от храна ,
облекло , ученически пособия и т.н.По отношение средствата ,необходими за
отлеждането и възпитанието на детето З. като дете на ** години следва да се
посочи например ,че съгласно чл. 49 ал. 2 от ППЗЗДет ,който регламентира
издръжката ,която осигурява държавата ,се гарантира издръжка за деца от 7
до 14 години издръжка в размер на 3,5-кратния размер на гарантирания
минимален доход за страната ,а в чл. 50 от ППЗЗДет се гарантира същата
издръжка за деца ,настанени за отглеждане в приемно семейство .С решение
на Министерския съвет минималната работна заплата стана 1077лв. от 1
януари 2025г. Това е нарастване със 144 лева в сравнение с предишната МРЗ,
която бе в размер от 933 лева. Минималната часова работна заплата е
определена на 6,49 лв. при нормална продължителност на работното време
осем часа и при петдневна работна седмица, е записано в решението.С друго
Постановление на МС/ПМС № 328/30.09.2024 г./ бе определен новият размер
на линията на бедност за 2025г. за страната. Линията на бедност ще бъде 638
лв., като това е повишение със със 112 лв., или с 21,3 % в сравнение с 2024
г..Така посоченият размер на средствата за издръжка е критерий за
минимален и жизнено необходим размер на средствата за живот и за
отглеждането на едно дете и за което поради липса на средства или на
отглеждане от двама родители ,на настанени за отглеждане в приемно
семейство или с ниски доходи е предвидена социална защита от държавата с
посочения размер на средствата на база на възрастта на детето и размера на
гарантирания минимален доход в страната .В случая издръжката за детето З.
следва да бъде определена така ,че на детето да бъде дадена възможност за
отглеждане , задоволяване на всички жизнени потребности ,така ,както
детето би било отглеждано и в семейството от двамата родители ,ако живеят
заедно .В тази връзка правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е
съобразил и възможностите на родителя , който дължи издръжка .Също така
без значение за възможностите на дължащия издръжка родител е това ,че
същият има заеми ,тъй като не го освобождават от задължението му да
заплаща издръжка на непълнолетното си дете и не го поставя в обективна
невъзможност да заплаща такава в необходимия за правилното отглеждане и
5
възпитание на детето ,както и за задоволяване на нуждите му размер ,така
,както тези нужди биха били задоволени ,ако родителите живееха заедно .В
случая задължението за заплащане на издръжка за *** му дете е
привилегировано пред всички останали задължения на родителя и другите
задължения не са основания за намаляване размера на издръжката ,необходим
за задоволяване потребностите на детето .Плащането на издръжка гарантира
осигуряването на нуждите на детето на ниво , осигуряващо задоволяване на
нормалното физическо и психическо здраве на детето и тази издръжка се
осигурява и от двамата родители .Заплащане на всички завишени нужди на
детето /с оглед здравословното му състояние и възрастта му /не могат да се
поемат само от майката ,упражняваща родителските права и полагаща
ежедневните грижи за детето.В този смисъл обстоятелството ,че бащата дава
и допълнителни средства при контактите си с детето ,включително във връзка
с лечението му ,с хобитата му ,със заниманията му със спорт ,е във връзка със
задължението на всеки родител да се грижи за детето си и да му осигурява
нормален живот .Затова и тези обстоятелства не са от категорията на
основания за намаляване на издръжката . От друга страна съдът е преценил
,че бащата е в трудоспособна възраст ,в предходните летни сезони е работил
допълнително като таксиметров шофьор,поради което определеният размер
на издръжката не би го затруднил значително ,както се опитва да твърди .
При това положение настоящият съдебен състав споделя изцяло
изводите на първоинстанционния съд и мотивите му ,към които препраща на
осн.чл. 272 от ГПК .
Затова съдът счита ,че решението следва да бъде потвърдено ,поради
което

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 81/16.04.2025 г. постановено по гр.д. №
282/2025 г. по описа на Карнобатския районен съд .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

6


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________

7