Р Е Ш Е Н И
Е
Номер ІІІ-27 Година 2021, 08.03. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Трети въззивен граждански състав
На шестнадесети
февруари две хиляди и двадесет и първа година
В отрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЙОРДАНКА МАЙСКА 2. РАДОСТИНА ПЕТКОВА
Секретар: Жанета Граматикова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдия Йорданка Майска
въззивно гражданско дело номер 153
по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с
вх.№ 277201/23.12.2020г. на БРС адв.Соня Стефанова от БАК, служебен адрес в
гр.Бургас, ул.Трайко Китанчев № 57в качеството й на особен представител на В.И.И.
от гр.Б., ул.К. № * против Решение №
260800/04.12.2020г. по гр.д. № 10507/2019г. по описа на РС-Бургас, в частта, с която въззивника е осъден
да заплати на въззиваемия сумата от 2000
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
вследствие на нанесена лека телесна повреда на 19.05.2018г., изразяваща се в
оток с кръвонасядане по дясна длан, в областта на основата на 4 и 5 пръсти,
ведно със законната лихва върху главницата, начиная от деня на увреждането –
19.05.2018г. до окончателното плащане, сумата
от 1500 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди вследствие отправени на 19.05.2018г. заплахи, закана с убийство и обидния
израз – псувня на майка, ведно със законната лихва, начиная от 19.05.2018г. до
окончателното им изплащане, както и съдебно деловодни разноски, съразмерно с
уважената част от претенциите, в размер на 630 лева, както и държавна такса от
140лв. по сметка на съда.
Решението се обжалва като неправилно и необосновано по отношение
определения размер на двете обезщетения, като се счита, че последните
надхвърлят значително справедливия по смисъла на чл.52 ЗЗД размер.
Моли решението да бъде изменено в обжалваната част, като размерите на
присъдените обезщетения бъдат намалени съответно на 500лв. за претърпените
болки и страдания и на 200лв. за претърпяните обида, заплахи, срам и унижение.
Моли за определяне на възнаграждение за особения представител. Не се сочат
доказателства. Не са сторени доказателствени искания.
В законния
срок от връчване на въззивната жалба на въззиваемия С.Т., уведомен чрез
пълномощника си адв.Ж.Нейчев не е постъпил писмен отговор. В
съдебно заседание, чрез процесуален представител адв.Нейчев изразява становище
за нейната неоснователност и за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Производството
е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.263,
ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският
окръжен съд, като взе предвид твърденията на страните, събраните доказателства
и разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не
е спорно по делото, че със
споразумение
№ 469/26.09.2019г. по НОХД № 3298/19г. на PC Бургас ответникът В.И.И. е
признат за виновен и осъден за това, че:
- На
19.05.2018 година, около 19.40 часа, в с. Черни връх, общ. Камено, обл. Бургас,
на кръстовището на улиците „Единадесета” и „Първа”, употребил сила - изразяваща
се в съпротива, дърпане и отказ да излезе от автомобила, който управлявал -
марка „Опел”, модел „Астра” с рег. № У7521АН, бутане и дърпане на полицейски
служители, които се опитвали да го задържат и да му поставят белезници и
заплаха, посягайки към кръста си, на който имал запасан нож, казвайки им „ще ви
избия”, „от утре няма да сте на работа”, „ще видите кой съм аз, ще ви еба
майката тъпи ченгета”, с цел да принуди орган на властта - Г.К.К. -
мл.инспектор „Охрана на обществения ред” и С.Т.Т. - „Старши полицай” - и
двамата при сектор “Охранителна полиция” - 04 РУ при ОД на МВР – гр. Бургас, да
пропуснат нещо по служба - да го задържат и приведат в 04 РУ на МВР - Бургас,
като лице, за което имало данни, че е извършило престъпление - престъпление по
чл. 269, ал.1 от НК и в това, че:
- На
19.05.2018г., около 19.40 часа в с. Черни връх, общ. Камено, обл. Бургас, на
кръстовището на улиците „Единадесета” и „Първа”, в лек автомобил, марка „Опел”,
модел „Астра” с рeг. № У7521АН, при условията на съвкупност с горното
престъпление, е причинил чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на
кокалчетата на дясната ръка /с която полицаят го държал за лявата ръка/ на С.Т.Т.
- „Старши полицай” в група „Охрана на обществения ред” към сектор „Охранителна
полиция“ при Четвърто Районно управление - Бургас лека телесна повреда,
изразяваща се в оток с кръвонасядане по дясна длан, в областта на основата на 4
и 5 пръсти, с което му причинил болки и страдание - престъпление по чл.131,
ал.2, предлож. 4, вр. чл.130, ал.2, вр.чл.23,
ал.1 от НК.
В
резултат на горното ищецът е отсъствал 14 дни от работа поради временна
нетрудоспособност, видно от представен болничен лист № Е20176262096 от
21.05.2018г. за периода от 22.05.2018г. до 04.06.2018г. с посочена причина
„контузия на пръсти на ръката без увреждане на ноктите“.
От
събраните по делото гласни доказателства се установява, че в следствие
нанесения от ответника удар с юмрук, ищецът продължително време е изпитвал
болки в дясната китка и пръстите на ръката, които са затруднявали ежедневните
му дейности. Така от показанията на свид. К.- бивш колега на ищеца и
присъствал на инцидента, като член на полицейския екип, се установява, че около
20-30 минути след като Т. получил удар от В.И. в областта на китката и
кокалчетата на дясната ръка се оплакал, че чувства болка в областта на удара,
по ръката, като е съобщил, че трудно си
движи ръката. Тъй като болките му продължили до края на смяната им, Т. посетил
лекар, а след това ползвал болнични заради инцидента. Свид. К. твърди, че
задържаният имал нож при самото задържане, който бил отзад на кръста и според
него действително е имало реална причина ищецът да се чувства заплашен в
конкретния случай. Заплахите, обидите и псувните, които отправял ответника
продължили от началото, от първото полицейско разпореждане, което ответникът
отказал да изпълни, по време на задържането и много след това. Свид. Т., д. на
ищеца също разказва, че е видяла баща си в края на месец май 2018г. с
превързана ръка и пръстите му били подути и посинели. Споделил само, че при
задържане е получил удар в ръката, но болката била постоянна. Няколко дни след
срещата отново се оплакал, че продължава да го боли, но използва кремове,
изписани от лекар. След като започнал отново работа, болката продължавала.
Ответникът,
чрез своя процесуален представител оспорва размера на вредите, като счита, че
същият е необосновано завишен.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн.
чл.269 ГПК, и като взе пред вид становищата на страните не установи
съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради
което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид становищата на
страните, събраните по делото доказателства и като съобрази Закона, намира, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва
да бъде потвърдено.
Съгласно
нормата на чл.45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. За разлика от наказателното право, в гражданското вината се
предполага, до доказване на противното (чл. 45, ал.2 ЗЗД). Доколкото по делото
не е налице спор относно обстоятелствата, при които са нанесени удара, обидите
и заплахите, механизма на увреждане, вредоносния резултат, вината му следва да
се презумира. Доказателства, оборващи презумпцията не са представени. Затова за
него възниква задължение да обезщети вредите, които са били причинени на ищеца
в резултат на горното.
Съгласно
чл. 51 ЗЗД на обезщетяване подлежат вредите, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, като неимуществените се преценяват по справедливост
от съда. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които се съобразят от съда при определяне размера на
обезщетението. Това са обстоятелства свързани с отрицателните изживявания за ищеца
от инцидента – физическа болка, дискомфорт, затруднения при изпълнение на
ежедневните, включително професионални дейности поради нанесената лека телесна
повреда, изразяваща се в оток с кръвонасядане по дясна длан, в областта на
основата на 4 и 5 пръсти, както и и преживени срам, унижение и накърнено
достойнство от отправените закана, заплахи, обидния израз – псувня на майка,
които са били нанесени публично, при изпълнение
на служебните му задължения, като е съществувала и реална причина ищецът да се
чувства заплашен в конкретния случай предвид наличието на нож у ответника.
По
делото са безспорно установени вида и обема на причинените на ищцата
неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените от него
болки и страдания. По делото се установява и причинната връзка между
претърпяното от ищеца увреждане и настъпилите неимуществени вреди.
При
съвкупна преценка на доказателствата, като съобрази вида и характера на
вредата, относително краткия възстановителен период и липсата на други
усложнения, настоящият състав споделя крайните изводи на БРС, че обезщетението,
което съответства на описаните вреди, болки, страдания и неудобства, преживени
от ищеца, както и на общовъзприетото понятие за справедливост по чл. 52 ЗЗД СРС
е в размер на 2000 лв. за нанесената лека телесна повреда и 1500лв. за
неимуществените вреди в следствие отправените на обществено место закани, обиди
и псувни към ищеца, докато той е изпълнявал служебния си дълг. Настоящият
състав не намира основание да промени определения от БРС размер на
обезщетението за неимуществени вреди, като същите са определени в съответствие
с материалния закон и събраните по делото доказателства. В отхвърлителната част решението не е
обжалвано и е влязло в сила.
Лихвите
за забава основателно са присъдени от датата на деликта – 19.05.2018 г., тъй
като по силата на чл.
84, ал. 3 ЗЗД това е момента, в който длъжникът се смята в забава и без да
е отправяна покана.
Поради
съвпадане на крайните изводи на настоящия състав с тези на първоинстанционния
съд, оспореното решение и в двете части е постановено в правилно приложение на
материалния и процесуален закон в оспорената част и следва да бъде потвърдено.
Не са налице основания за ревизиране на решението и в частта за разноските,
които са съобразени с изхода от спора.
По разноските: Въззиваемият, чрез своя процесуален представител
е сторил изявление в с.з., че няма да претендира съдебни разноски за въззивната
инстанция. Доколкото въззивната жалба е депозирана от особения представител на
въззивника-ответник, държавна такса за въззивното производство не е събрана,
като възнаграждението на особения представител е в размер на 300лв. е изплатено
от бюджета на БОС. С оглед изхода по делото и на осн. чл.
78, ал. 6 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
БОС сумата от 70лв., представляваща дължимата държавна такса за настоящата
инстанция и сумата от 300лв., представляваща изплатено от бюджета на съда
възнаграждение на особения представител.
Настоящето решение, доколкото
обжалваемият интерес е под 5000 лева, не подлежи на касационно обжалване,
предвид предвиденото в чл.
280, ал. 2, т. 1 ГПК, изм. ДВ, бр. 50/2015 г., ограничение.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
260800/04.12.2020г. по гр.д. № 10507/2019г. по описа на РС-Бургас в обжалваната
част.
ОСЪЖДА
на
осн. чл.
78, ал. 6 от ГПК В.И.И. с ЕГН-********** от гр.Б., ул.К. № ** да заплати по с/ка на ОС-Бургас сумата от 70лв.,
представляваща дължимата държавна такса за настоящата инстанция и сумата от
300лв., представляваща изплатено от бюджета на съда възнаграждение на особения
представител.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: