О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 282
гр. Велико Търново, 13.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в
закрито съдебно заседание на тринадесети август две хиляди и двадесета година в
състав:
Административен
съдия: Евтим Банев
разгледа
докладвано от съдия Банев административно
дело № 376 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по жалба подадена от искова молба с вх. № 2123/ 25.06.2020 г.
от деловодството на АСВТ, подадена от адв. А.П. от САК, като пълномощник на „Микамес“ ЕООД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „Вихрен“ № 2, с искане за заплащане
от Национална агенция за приходите – гр. София, на обезщетения за имуществените
вреди в размер общо на 4 500,00 лв., причинени на дружеството от
незаконосъобразни действия за обезпечаване на доказателства на органи по
приходите. В исковата молба е посочено, че действията на органите по приходите
са обективиран в издадени от тях девет на брой протоколи, потвърдени от
териториалния директор на НАП, но отменени след обжалване по съдебен ред. С
определение от 25.06.2020 г. съдът е оставил исковата молба без движение за
отстраняване на нередовности по чл. 127, ал. 4 и чл. 128, т. 2 от ГПК, което е
извършено на 30.07.2020 година.
Със същото определение
от Национална агенция за приходите – гр. София е изискано да представи по
делото заверени копия от намиращи се в агенцията документи – конкретно посочени
протоколи за
обезпечаване на доказателства, издадени от органи по приходите. В
определения от съда срок и до настоящия момент посочените в определението
документи не са представени от НАП.
Видно от съдържанието
на исковата молба и документите, приложени към нея /договори за правна защита и
платежни нареждания/, става въпрос за предявени искове с правно основание чл.
1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, в
хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, доколкото сочените „действия“ на органите
по приходите имат характера на индивидуални административни актове, отменени
след обжалване по съдебен ред.
Съгласно чл. 1, ал. 2
от ЗОДОВ, исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в
Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се определя по чл.
7, ал. 1. Последно цитираната разпоредба определя, че искът за
обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия
адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал.
1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. В
случая, както се посочи, от НАП не се представиха протоколите за обезпечаване
на доказателства, изискани с цел определяне на териториално компетентния да
разгледа исковата молба съд. Независимо от това, предвид датировката на тези
протоколи /от м. 09.2019 г. до м. 01.2020 г./, посоченото в исковата молба, че
същите са отменени с актове на съдебни състави от Административен съд – Враца и
приложимата редакция на чл. 41, ал. 3, вр. с чл. 127ж, ал. 1 от ДОПК, се налага
извод, че обезпечителните актове са издадени и обективираните в тях действия са
извършени от органи по приходите в района на АС – Враца. От друга страна на
настоящия състав е служебно известно от дела, разглеждани преди промяната на
подсъдността по чл. 41, ал. 3 от ДОПК, че с протоколи за предприети действия за обезпечаване на доказателства, от органите по
приходите се налагат забрани за разпореждане със
стоки, собственост на „Микамес“ ЕООД и
изземване на същите, определят се пазарни цени на стоките и дължимо
обезпечение, което да бъде заплатено от дружеството /така адм. дело № 574 от
2017 г. на АСВТ, адм. дело № 897 от 2017 г.- на АСВТ/. Тези действия са касаели
стоки, чието местоназначение е склад на дружеството в гр. Враца, което
кореспондира с обсъжданата по-горе актуална местна подсъдност на делата по чл.
41, ал. 3 от ДОПК. Съобразно горното, правните последици на посочените в
исковата молба актове са породили негативното си въздействие върху техния
адресат именно на територията на гр. Враца.
В случая се
установява и че заплащането на адвокатските възнаграждения е извършено по
банков път, като някои от нарежданията са в банкови клонове в гр. Враца /напр.
л. 12 и л. 23/, а за други не може да се установи местонахождението на
клона/офиса, но няма никакви индикации то да е в гр. Велико Търново. Тоест
липсват обективни данни заплащането на разноски за адвокатска защита, в чиято
връзка се претендират вредите, да е извършено в района на АСВТ. При изложеното
по-горе, настоящият състав намира, че Административен съд - Велико Търново не е
съдът по мястото на увреждане по смисъла на чл. 7, ал. 1, предл. първо от ЗОДОВ, за претендираните в конкретния казус вреди.
Административен
съд – Велико Търново не е местно компетентен да разгледа предявената искова
молба и в другата алтернативно установена в чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ хипотеза,
доколкото седалището на ищеца „Микамес“ ЕООД е в град Враца.
Установява, че и
в двете хипотези на цитираната по-горе норма от ЗОДОВ, местно компетентен да
разгледа исковата молба на „Микамес“ ЕООД – гр. Враца, включително да се
произнесе по редовността и допустимостта й, е Административен съд – Враца.
Съобразно горното и на основание чл.
135, ал. 2 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Прекратява производството по
административно дело № 376/ 2020 г. по описа на Административен съд – Велико
Търново.
Изпраща
по компетентност на Административен съд – Враца искова молба с вх. № 2123/ 25.06.2020 г., подадена от „Микамес“
ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „Вихрен“ №
2,
срещу Национална агенция за приходите – гр. София.
Определението да се съобщи на ищеца и на
Национална
агенция за приходите с
адрес: гр. София, бул. „Княз Дондуков“ № 52.
Съобщаването
на ищеца да се извърши чрез пълномощника му по делото адв.
А.П. от САК, на посочения в исковата молба адрес: гр. София, бул. „Васил
Левски“ № 32, ет. 1, ап. 2.
Определението
не подлежи на обжалване.
Административен съдия :