Р
Е Ш Е
Н И Е № 2442
гр. Бургас, 10.10.2019 год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в
публично съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета
година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 1375 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове по
чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,
ал.1, чл.240, чл.86, ал.1 и чл.99, ал.1 от ЗЗД, предявени
от “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, гр.С, против И.Т.З. ***.
Ищецът твърди,
че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
против ответницата, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело №
7565/2018г. на РС Бургас. По него е била издадена такава – за сумата от общо
1 364.30 лв., дължима по Договор за потребителски кредит с № 2852022/11.10.2016г., сключен с ”Провидент Файненшъл България” ООД, вземанията по
който са били прехвърлени с Договор за
продажба на вземания от 01.07.2017г. на
“Изи Асет Мениджмънт” АД, а
впоследствие от последното и на дружеството – с Приложение № 1 от
03.07.2018г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от
30.01.2017г., в това число: 704.75 лв. – главница, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 23.10. 2018г. до окончателното плащане; 83.27 лв. – договорна
лихва за периода от 20.10. 2016г. до 24.08.2017г.; 472 лв. – такси
и комисионни за допълнителни услуги; 104.28 лв. –
обезщетение за забавено плащане за периода от 25.08.2017г. до 17.10.2018г., както и за
деловодните разноски – 57.29 лв. Твърди, също така, че заповедта за изпълнение
е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което му
е било указано да предяви иск за вземането си. Предвид това, моли Съда да
постанови реше-ние, с което да бъде признато за установено по отношение на З.,
че същата му дължи горните суми. Претендира разноски.
Ответницата, чрез назначения й особен представител, оспорва
претенциите и ис-ка от Съда да ги отхвърли.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказател-ства, намира за установено следното:
По заявление на “Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД е изда-дена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
против З. за исковите
суми – по ч. гр. дело № 7565/2018г. на РС Бургас, приложено към настоящото.
Същата е връчена на ответницата при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК.
Горното обуславя наличието на правен интерес у ищцовото
дружество от водене на предявения установителен иск.
На 11.10.2016г. между ”Провидент
Файненшъл България” ООД и И. Т. З. е сключен Договор за потребителски кредит № 2852022, по силата на кой-то дружеството й е
предоставило в заем сумата 800 лв., а тя се е задължил да я върне, ведно със сумите: 40 лв.
– такса за оценка на досие, 109.28 лв. – договорна лихва, и 514. 24 лв. – такса
за услуга “Кредит у дома“, общо 1 463.52 лв., на 45 седмични вноски – от
по 32.53 лв., с изключение на последната от 32.20 лв.
В исковата молба се твърди, че вземанията на заемодателя
са били прехвърлени на “Изи Асет Мениджмънт” АД – с
Договор за продажба на вземания от 01.07.2017г., а впоследствие и от последното
на ищеца с Приложение № 1/03.07.2018г.
към Рамков до-говор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от
30.01.2017г.
Договорът за първата цесия, обаче, не е представен по делото.
При това положение, не може да бъде направен извод, че праводателят
на ищцо-вото дружество, респективно и последното, са придобили валидно правата
на заемода-теля против З. по Договора за
кредит, още повече че липсват данни за уведомява-не на длъжницата за цесията от
първоначалния кредитор, съобразно чл.99, ал.3 от ЗЗД, за да породи действие тя
спрямо нея.
И тъй като по делото не се установява активната
материалноправна легитимация на ищеца по така предявените искове, същите следва
да се отхвърлят като неосновател-ни.
По изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.С ул.””
№ , ет., искове за
установяване по отношение на И.Т.З., с ЕГН: **********,***, че същата дължи су-мата от общо 1 364.30 лв. по Договор
за потребителски кредит № 2852022/11.10.2016г., сключен с ”Провидент Файненшъл България” ООД, вземанията по
който са били пре-хвърлени – с Договор
за продажба на вземания от 01.07.2017г., на
“Изи Асет Менидж-мънт” АД, а
впоследствие от последното и на дружеството – с Приложение № 1 от 03. 07.2018г.
към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01. 2017г.,
в това число: 704.75 лв. главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от
23.10.2018г. до окончателното плащане; 83.27
лв. договорна лихва за периода от 20. 10.2016г. до 24.08.2017г.; 472 лв. такси
и комисионни за допълнителни услуги, и 104.28 лв.
обезщетение за забавено плащане за периода от 25.08.2017г. до 17.10.2018г., за кои-то е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 2216/2015г. на РС Бургас, като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен
срок от връч-ването му на страните.
Съдия: /п/ Калин Кунчев
Вярно с
оригинала: З.М.