№ 30
гр. гр. Димитровград, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на трети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:И. Ст. М.
при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова
като разгледа докладваното от И. Ст. М. Административно наказателно дело
№ 20225610200531 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59, ал.3 от Закона за Административните
Нарушения и Наказания.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ– И. М. И. от гр.Димитровград, ЕГН
**********, е депозирал жалба против Електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено с авТ.тизирано техническо средство, серия К,
№5847311, издаден от ОД-МВР-Хасково, с който за нарушение на чл.21, ал.2,
вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП му
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева- за
това, че на 26.04.2022г. в 12:38ч. в гр.Димитровград, по ул.“Хасковска“- до
бензиностанция „Зара“ в посока към гр.Хасково, при ограничение за населено
място от 50км/ч., заснет с АТСС „ARH-CAM-S1“ насочен към
гр.Димитровград и приспаднат толеранс от -3км/ч, като нарушението е
извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила
на ЕФ К/4453685, с МПС „Лексус рх400“ с рег.№ ***** със скорост от 72
км/ч, което е установено с авТ.тизирано техническо средство № 120ссd 9.
Изложените основания в жалбата могат да се обобщат като такива сочещи
наличието на материална незаконосъобразност при издаването на атакувания
ел. фиш. В жалбата се довеждат доводи за това, че е незаконосъобразен,
1
издаден при съществено нарушение на правилата на ЗАНН и ЗДвП, посочва
доводи за липса на ясно и точно посочване на изпълнителното деяние от
наказващият орган, както и за неточно посочвне на нарушените разпоредби от
относимия закон.
В съдебно заседание жалбоподателя- редовно призован, не се явява, за него се
явява надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа
жалбата, моли за отмяна на издадения ел.фиш.
Ответникът по жалбата- ОД на МВР- Хасково- редовно призовани, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Районна прокуратура-Хасково, ТО-Димитровград- редовно призовани,
не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 26.04.2022г. на изхода на гр.Димитровград в посока към гр.Хасково, по
ул.“Хасковска“- в района на бензиностанция „Зара“, било установено
техническо устройство за измерване на скоростта на преминаващите по пътя в
посока към гр.Хасково автомобили, което било осъществявано и чрез
съответното заснемане. Така бил заснет с авТ.тизирано техническо средство
„ARH-CAM-S1“ с № 120ссd 9 лек автомобил- движещ по ул.“Хасковска“ в
посока от гр.Димитровград към гр.Хасково, марка „Лексус РХ400” с рег.№
*****. Измерената скорост била 72км/ч. при ограничение за населено място
от 50 км/ч.
Доколкото е заснето МПС- движещо се в населено място, с измерена скорост
над въведената със законова норма и ограничена на 50км/ч, последвала
справка за собственост относно горепосочения автомобил, която установява,
че същият е собственост на настоящия жалбоподател И. М. И. от
гр.Димитровград.
Въз основа на горепосочената фактическа обстановка, ОД на МВР- Хасково
издали Електронен фиш- серия К, №5847311, с който на собственика на
автомобила- настоящ жалбоподател, е наложена глоба от 200 лева- за
нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4,
вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП.
Електорнния фиш е връчен на 18.11.2022г.- лично на нарушителя.
2
Жалба срещу горепосочения ел. фиш е подадена чрез съда на 29.11.2022г.-
видно от поставения входящ номер- т.е. в законоустановения 14-дневен срок.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата
на чл.189, ал.8 от ЗДвП, чрез компетентен орган- наказващия такъв, който я
изпраща на компетентния да я разгледа орган- Районен Съд-Димитровград. В
тази връзка жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Няма възражения в насока, че автомобила, който е собственост на
жалбоподателя И. М. И., е бил управляван от същия.
Процесния ел. фиш не съдържа реквизитите, които трябва да съдържа едно
наказателно постановление, като в случая следва да се поясни, че такова
приравняване не може да се прави механично, тъй като между електронните
фишове и наказателните постановления има множество различия. В случая
съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
авТ.тизирано техническо средство, формално отговаря на изискванията на
чл.189, ал.4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на
данните, които следва да бъдат вписани в него. Изрично в него са посочени
данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане.
Описанието на нарушението е ясно и недвусмислено- движение със скорост
72 км/ч при ограничена такава с разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП за
движение в населено място от 50 км/ч., ясно е посочено конктретно мястото
на извършване на твърдяното нарушение.
Допуснати са и нарушения обаче, които в случая се явяват съществени. На
първо място, отразеното в електронния фиш е квалифицирано като
нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. Цитираната разпоредба на
чл.21, ал.2 от ЗДвП обаче, касае случаите, когато процесното нарушение е
извършено при движение на МПС над предвидена максимална допустима
3
скорост на движение, различна от посочената в чл.21, ал.1, и тя е изрично
сигналиирана с пътен знак. Т.е. законодателят е отграничил две хипотези на
нарушението по чл.21 от ЗДвП- а именно в населено място с изрично
посочени стойности на ограничение на скоростта, и втора хипотеза- когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак.
В случая процесното МПС се е движело в населено място, като
ограничението за движение е съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП-
с максимална допустима скорост на движение 50 км/ч. Това е описано и в
протокола за използване на техническото средство- заснело автомобила на
жалбоподателя на процесната дата- а именно, че има общо ограничение на
скоростта от 50км/ч и не е отбелязано в изрично предвидената за това графа
скоростта на движение да е била ограничена от пътен знак. Т.е. липсват
каквито и да било данни да е въведено ограничение на скоростта в населено
място с изричен пътен знак, а в същото време административно-наказващият
орган е посочил именно такова нарушение чрез цифровото изписване на
текста на нарушената материална норма.
В случая административно-наказващият орган неправилно е приложил
разпоредбите на ЗДвП, като е дал неправилна правна квалификация на
извършеното от жалбоподателя деяние, което по своята правна същност
представлява текстово описано нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, а цифрово
изписано нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Съдът намира, че това е
съществено процесуално нарушение, което води до невъзможността
жалбоподателят да разбере коя точно разпоредба на закона е нарушил и
съответно да защити своите права в цялост.
На следващо място, по отношение на наложеното наказание, с
процесният ел.фиш е наложено адм.наказание „Глоба“ на жалбоподателя в
размер на 200лв. Като основание за налагане на наказанието са посочени
разпоредбите на чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП. Нормата на чл.189, ал.4
от ЗДвП изисква процесното нарушение да е заснето с АТСС, както е в
случая, поради което е правилно приложена. Нормата на чл.182, ал.4 от ЗДвП
обаче касае нарушение, извършено в състояние на повторност и изрично
препраща към различни хипотези, съдържащи се в ал.1 и следващите от
същия член на ЗДвП. Административно-наказващият орган не е посочил коя
4
точно от нормите, изброени в ал.4 жалбоподателят е нарушил и респективно
какво е наказанието „Глоба“ за конкретното нарушение. Правилната правна
квалификация следва да бъде с описание на разпоредбата, към която
препраща основният текст, с предвидено накзание „Глоба“ 100 лв., която на
основание чл.182, ал.4 от ЗДвП в състояние на повторност да бъде увеличена
на 200лв. Не може един нарушител да се поставя в ситуация, при която
същият сам да досглобява или доизяснява административното обвинение и
това на коя по-точно разпоредба му се налага административното наказание,
доколкото остовния текст на нарушената разпоредба препраща към
множество евентуални хипотези, при които не може да се очаква, че
нарушителят съобразно размера на наложеното наказание следва сам да
доизясни на коя точно разпоредба му е наложено наказанието. Съдът счита,
че непосочването на нарушената правна норма в нейната пълнота, на
основание на която се налага наказанието, е съществено процесуално
нарушение, с което е нарушено правото на защита на жалбоподателя и той не
би могъл да разбере ясно как и на какво основание му е наложено
административното накзание.
На следващо място следва да се отбележи, че действително в
обжалвания електронен фиш липсва ясно описание на деянието. Но това не
може да се приеме за съществено процесуално нарушение, доколкото е
налице описание, че е „извършено нарушение за скорост“, която може да се
приеме като описание на конкретно изпълнително деяние.
В хода на настоящото производство бяха изнесени доводи, че извършеното
нарушение не е в състояние на повторност, поради което неправилно е
приложена нормата на чл.182, ал.4 на ЗДвП. Съгласно разпоредбата на
параграф 6, т.33 от Предходните и заключителни разпоредби на ЗДвП,
повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по
чл.174, ал.2 – в двегодишен срок от влизане в сила на наказателното
постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение. В
случая, по делото е представен ел.фиш серия К, №4453685, с който на същото
лице е наложено наказание за същия вид нарушение, извършено на
25.01.2021г.- а именно превишаване на допустимата максимална скорост за
движение. Електронният фиш, с който е наложена глобата, е връчен и влязъл
в сила на 07.05.2021г. В същото време процесното нарушение е извършено на
26.04.2022г.- т.е. преди да изтече една година от предходното цитирано
5
нарушение. Това го поставя в условията на повторност съгласно параграф 6,
т.33 от Предходните и заключителни разпоредби на ЗДвП.
Също така бяха изтъкнати от процесуалния представител на жалбоподателя
доводи за извършени процесуални нарушения при съставяне на протокол за
употреба на техническото средство, с което е извършено заснемането, а
именно липса на данни за първото и последното цифрово изображение
заснето с това устройство на посоченото място и час. Протоколът за
използване на АТСС е изпратен от административно-наказващия орган заедно
с преписката, приложен и приет е като писмено доказателство по делото.
Видно от същия, при използването на системата за авТ.тизиран
видеоконтрол са спазени всички изисквания, отразена е датата на използване
на техническото средство, отразено е мястото на поставяне на същото,
отразен е времевият интервал, по време на който техническото средство е
било в режим на работа, а именно от 9:30 до 13:30 часа на 26.04.2022г. Чрез
посочването на своите имена и полагане на подпис полицейският служител,
използвал техническото средство, е удостоверил, че техническото средство е
разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания. Действително, в протокола
липсват данни за номера на първо и последно заснемане с техническото
средство в посочения времеви интервал. Въпреки това, от приложената към
административната преписка снимка, е видно, че същата е направена в 12,38ч.
на същата дата в посочения времеви интервал, на мястото на извършване на
нарушението. Освен това, техническото средство, което е посочено в
електронния фиш съвпада с това, отразено и в протокола за използване на
АТСС, поради което съдът приема за установено, че изпратеният с
административно- наказателната преписка снимков материал е действително
заснет с авТ.тизирано техническо средство- “ARH-CAM-S1” на посочената
дата, час и място, което е и надлежно удостоверено с протокол за използване
на АТСС с рег. № 254р- 11911/27.04.2022г. Действително е допуснато
процесуално нарушение като не са попълнени всички реквизити на
протокола, но то не е съществено и не би довело до самостоятелно основание
за отмяна на електронният фиш.
Предвид наличието на допуснати процесуални нарушения и нарушения
на материалния закон- описани по-горе, съществено нарушаване на правата
6
на нарушителя, съдът намира, че електронния фиш е издаден
незаконосъобразно, поради което същия следва да бъде отменен.
Доколкото по проведеното съдебно производство с предмет
обжалваният електронен фиш са били направени разноски от жалбоподателя-
а именно адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева,
съобразно мотивите по-горе за отмяна на обжалваното наказателно
постановление, то на основание разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН
жалбоподателят има право да иска да му бъдат възстановени разноските,
които е направил по съдебното производство. Доколкото са налице
доказателства за размера на така направените разноски- представен договор
за правна защита и съдействие с описана сумата от 400 лева като заплатена,
като тази сума съвпада с минималното възнаграждение по този вид дела
съобразно Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, то тези разноски следва да бъдат възстановени
на жалбоподателя от административно-наказващият орган.
Мотивиран така, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с авТ.тизирано техническо средство, серия К, №5847311, издаден
от ОД-МВР-Хасково, с който на И. М. И. от гр.Димитровград, ЕГН
**********, за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание
чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200 лева- за това, че на 26.04.2022г. в 12:38ч. в
гр.Димитровград, по ул.“Хасковска“- до бензиностанция „Зара“ в посока към
гр.Хасково, при ограничение за населено място от 50км/ч., заснет с АТСС
„ARH-CAM-S1“ насочен към гр.Димитровград и приспаднат толеранс от -
3км/ч, като нарушението е извършено в условията на повторност в
едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/4453685, с МПС „Лексус
РХ400“ с рег.№ ***** със скорост от 72 км/ч, което е установено с
авТ.тизирано техническо средство № 120ссd 9 - като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА ОД-МВР- Хасково, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН да
7
заплати на И. М. И. от гр.Димитровград, ЕГН **********, направените
разноски по делото (АНД 531/2022г. по описа на РС-Димитровград) за
настоящата съдебна инстанция, в размер на 400 (четиристотин) лева –
произтичащи от адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд-Хасково в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
8