Р Е Ш
Е Н И Е № 76
Гр. Сливен, 04.05.2022
г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на пети април две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора.........................
и при секретаря Николинка Йорданова, като
разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 37 по описа
на Административен съд гр. Сливен за 2022 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е образувано по жалба от Х.М.Т., ЕГН **********,*** срещу
Решение № 1029-19-49/13.01.2022 г. на Директора на ТП на НОИ - Сливен, с което
е отхвърлена като неоснователна жалбата на Т.
срещу Разпореждане № 191-00-2361-3/01.12.2021
г., издадено от длъжностно лице,
определено за „ръководител на осигуряването за безработица“, с което на основание
чл. 54ж ал. 1, във вр. с чл. 54а ал. 1 и чл. 54б ал. 3 от КСО му е отпуснато
парично обезщетение за безработица, считано от 30.07.2021 г. до 29.11.2021 г. в
размер на 12,00 лв. дневно. Оспорването е с правно основание чл. 118 от КСО,
като образуваното съдебно производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата си оспорващият възразява срещу издаденото решение, с доводи за
незаконосъобразност на последното. Твърди, че в хода на административното
производство не са изяснени напълно относимите факти
и обстоятелства. Изводите на административния орган, че компетентната
институция, която следва да се произнесе по заявлението е НОИ на РБ и
пребиваването на лицето в РБългария не били формирани
след изясняване на всички обстоятелства. Не били изследвани причините за п. на Т.
в РБългария. За времето на трудовата си заетост
жалбоподателят ж. във Ф.Г., с регистрация там, там се преместила и с. му, която
била к. г.. По време на т. си з. в Г. Т. п. РБългария
веднъж годишно по време на годишния си отпуск, за да посети р. си, а в Г. била
с. му и п. с.. Тезата на органа била, че към настоящия момент оспорващият живее
в РБ, но този период бил последващ периода на т. му з.
– временна ситуация, свързана с р. на д. му, като намеренията му били в най –
скоро време отново да з. за Г.. При постановяване на своя акт административният
орган не събрал и оценил цялостно информацията за продължителност и
непрекъснатост на пребиваването, постоянен характер и продължителност на
дейността и пр. Моли съда да отмени атакувания акт и върне преписката на
административния орган за ново произнасяне съобразно указанията на съда по
тълкуване и прилагане на закона.
В с.з., оспорващият Х.М.Т., редовно и своевременно призован, не се
явява. Представлява се от надлежно упълномощен адв. М. Х. ***, която поддържа
жалбата и моли съда да я уважи.
В с.з. административният
орган се представлява от упълномощен гл. юрк И. М.,
която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира юрисконсултско
в.. В писмени бележки административният орган изразява становище по събраните
доказателства поотделно и моли съда да отхвърли жалбата, като съобрази
изложените в оспореното административно решение доводи и съображения.
Въз основа на всички събрани по
делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 25.10.2021 г. Х.М.Т. в
качеството на б. л. подал до Директора на ТП на НОИ Заявление вх. № 6625 за
отпускане на парично обезщетение за б. (л. 52), в което посочил, че
правоотношението му с „А. Р. Д.“ е прекратено на 29.07.2021 г., като е у. т. д.
в Г. от 27.04.2016 г. до посочената дата. В попълнена саморъчно декларация от
25.10.2021 г. (л. 39) същият заявил, че през периода на последната му з. в ч. с.
му е ж. в Република България, няма д., през периода на последната му з. в ч.,
преобладаващата част от р. му са ж. в РБ, не притежава с. ж., преобладаващата
част от с. му к. са в РБ и възнамерява да се у. т. в РБългария.
Съгласно попълнено от Т. Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от
друга държава – членка на ЕС/ЕИП или Ш. (л. 38), заявителят посочил, че е
необходимо да бъдат удостоверени осигурителните му периоди в Г. – от 27.04.2016
г. до 15.10.2019 г. с работодател S. & K. G.H, от 15.10.2019 г. до
07.01.2020 г. с работодател D.`s P. D. и от 07.01.2020 г. до 29.07.2021 г. работодател A. G.H. Според данните в
заявлението, причина за п. на т. му д. за последния период е изтичане срока на
договора, подадено е заявление до ТП на НОИ за отпускане на парично обезщетение
за безработица.
С формуляри за електронен
обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС U001CB – Искане за осигурително досие – т. р. с № 3208-19-1101/19.10.2021 г. и U003 – Искане за информация за заплатата с № 3208-19-1102/19.10.2021 г. били
изискани от осигурителната институция в Г. формуляри СЕД U017 – осигурително досие – т. р. и СЕД U004 – информация
за заплатата, като с Разпореждане № 191-00-2361-1/19.10.2021 г. производството
по отпускане на парично обезщетение за безработица било спряно до получаване на
цитираните формуляри. Съгласно получен документ U017 – Осигурително
досие – т. р., постъпило на 22.11.2021 г., за период 27.04.2016 г. до
29.07.2021 г. лицето няма право на обезщетение, периодът от 08.01.2016 г. до 30.04.2016
г. е заетост, която не представлява осигурителен период, от 01.05.2016 г. до
15.10.2019 г. с работодател S. & K. G.H, от 15.10.2019
г. до 06.01.2020 г. с работодател D.`s P. D. и от 07.01.2020 г. до
29.07.2021 г. с работодател A.R. G.H е заетост,
която представлява осигурителен период. Според информацията в получен на
22.11.2021 г. формуляр U004 – информация за з., през периода 01.08.2020 г. до
30.06.2021 г. б. д. е в размер на 22 507,79 е., през периода 15.10.2019 г.
– 06.01.2020 г. е в размер на 6032,68 е..
С Разпореждане № 191-00-2361-2/29.11.2021 г. Ръководител на
осигуряването за безработица постановил възобновяване на производството по
заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, подадено от Х.Т.
с мотиви, че електронните документи с потвърдени периоди и доходи на осигурена
заетост са получени.
На 01.12.2021 г. оправомощено длъжностно лице - Ръководител на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Сливен постановил Разпореждане №
191-00-2361-3, с което на основание чл. 54ж ал. 1, във вр. с чл. 54а ал. 1 и
чл. 54б ал. 3 от КСО постановил отпускане на парично обезщетение за безработица,
считано от 30.07.2021 г. до 29.11.2021 г. в размер на 12,00 лв. дневно.
Съгласно мотивите на органа, според получените чрез EESSI СЕД U 017 и СЕД U 004 от КИ на Г. с потвърден период на осигурена заетост, доход и
причина за прекратяване на заетостта „напускане на служителя“, паричното
обезщетение е отпуснато в минимален размер за срок от 4 месеца. Органът приел,
че последното прекратяване на осигуряването е от 30.07.2021 г., прекратяването
на осигуряването е с основание напускане на служителя и определеният дневен
размер на обезщетението от 12,00 лв. е определен съгласно ЗБДОО за 2021 г.(л.
15).
На 13.12.2021 г. с вх. № 1012-19-98 до Ръководителя на ТП на НОИ – Сливен
Х.Т. депозирал жалба от срещу горното разпореждане, в която заявил, че при
постановяване на разпореждането не е съобразено обстоятелството, че за
последните седем години е бил о. във Ф. и спрямо него следва да се приложат
разпоредбите на европейското законодателство. По смисъла на Регламент (ЕО)
883/2004 г. бил лице, което пребивава на територията на РБългария,
но е осигурявано за безработица в друга държава – членка. Изложил твърдение, че
спрямо него компетентна институция е на държавата – членка, в която е
осигуряван, а ТП на НОИ – Сливен е институцията, която предоставя обезщетение
за сметка на компетентната институция и в съответствие с нейните разпоредби.
По жалбата сезираният горестоящ административен орган – Директор на ТП на НОИ –
Сливен се произнесъл с Решение № 1029-19-49/13.01.2022 г., с което отхвърлил
същата като неоснователна. Решението било връчено на 19.01.2022 г., а жалбата
срещу него, по която е образувано настоящото съдебно производство, е постъпила в
съда на 02.02.2022 г.
Със Заповед №
1015-19-203/13.10.2021 г. Директорът на ТП на НОИ – Сливен определил
длъжностните лица, които да издават разпорежданията по чл. 40 ал. 3 и ал. 4 и
чл. 54ж ал. 1 от КСО. Със Заповед № 1015-19-21/27.01.2020 г. същият орган
определил длъжностните лица, които да заместват директора в качеството му на
административен орган при негово отсъствие.
Видно от приобщения по
доказателствата преносим документ U1 (л. 60 и сл.) за Х.Т., представен на н. е. и в
легализиран превод, като периоди на осигурена заетост са посочени от 01.05.2016
г. до 15.10.2019 г., от 15.10.2019 г. до 06.01.2020 г. и от 07.01.2020 г. до
29.07.2021 г., с доходи от заетост от 01.08.2020 г. до 30.06.2021 г. – в.
22 507,79 е./бруто и от 15.10.2019 г. до 06.01.2020 г. – в. 6 032,68
е./бруто; причини за прекратяване на заетостта – напускане на наетото лице. В т.
6 – 6.2 от документа е посочено още, че лицето няма право на обезщетения за
безработица от службата, издала настоящия документ, защото, съгласно
законодателството на държавата, не съществува право на обезщетения. Документът
е съставен от Агенция по заетостта Ф. на М. – Ф. на 12.11.2021 г. От представените
пред административния орган документи от оспорващия Т. (депозирани в съда в
легализиран превод) се установява, че на 19.06.2021 г. Х.Т. е депозирал
предизвестие за прекратяване на трудовия договор към дата 29.07.2021 г.
По доказателствата са
приобщени представени от оспорващата страна такива: поздравителен адрес за Д.
Д. Р. за придобиване на к. г., Потвърждение за регистрация в курс за
интегриране от 04.02.2016 г., провеждан в гр. Ф., Ф. за
модул 5 – от 18.01.2016 г. до 14.03.2016 г., според който документ г-н Т.
редовно посещава курса, а датата на изпита по н. е. не може да бъде посочена.
Според документ от Здравна каса в Х., датиран на 29.08.2014 г., в касата има
получена за Т. регистрация към същата от 01.08.2014 г., поради което е
необходима информация как и къде и бил осигуряван преди това си членство, като
е приканен да изпрати попълнен формуляр. Видно от писмо от н. пенсионно –
осигурителен институт – Приложение от 17.06.2021 г., в същото се съдържат данни
за запаметени в осигурителната сметка на Х.Т. данни за осигуряването с посочени
суми и основание. Представено е писмо от н. пенсионно – осигурителен институт
от 23.04.2014 г., с което Т. е уведомен за личен осигурителен номер и открита
пенсионна сметка. С писмо от 17.06.2021 г. от Н. пенсионно осигуряване – Х. Т.
бил уведомен, че всяка година ще получава текущата пенсионна информация, като с
приложения към това писмо били посочени запаметените от лицето данни от
01.08.2014 г. до 31.12.2020 г., с посочени размери на пенсия към момента по
категории (поради пълна инвалидност и редовна бъдеща пенсия за осигурителен
стаж и възраст). Видно от представено писмо (без дата и подпис), Х.Т. проявява
интерес към наемане на ж.. Представена е и извадка от електронна кореспонденция
между Д. Р. и H.C. F., в която се коментира проверка на ж. през м. април 2021 г. Според
писмо от 07.05.2020 г. от Градска администрация – Ф. на М., Т. е уведомен, че
се извършва проверка за подходящо ж.. Представени са Допълнение към договор за
наем от 26.11.2020 г. между Г. Х. и Х.Т., с което договорът е продължен след
15.06.2021 г. до 31.07.2021 г. (без подписи на наемател и наемодател),
Удостоверение за пребиваване от 03.04.2014 г. на Х.М.Т., съобщение от банка
(без дата) за промяна на адреса на Т., предварителна потвърждение за дерегистрация от служба за регистрация – Ф. на М. от
23.07.2021 г. Представен е и документ от Ф. агенция по заетостта – Агенция по
заетостта – З. – U1, чието съдържание е идентично с описаното по – горе в представения от
ответника преносим документ U1 и съобразно което, лицето
няма право на обезщетения за безработица от службата, издала този документ,
защото съгласно законодателството на държавата не съществува право на
обезщетения. Видно от приложено Удостоверение за трудово правоотношение от
цитираната Агенция по заетостта, последното трудово правоотношение е прекратено
с предизвестие от работника.
По делото по искане на
оспорващата страна е разпитана като свидетел с. на жалбоподателя Д. Р., която
заявява, че е с к. г. и е ж. там преди да с. б. с жалбоподателя Т.; наложило се
да н. Г. през м. юни, защото договорът им за наем го приключили неочаквано и от
агенцията им заявили, че с. на собственика ще и идва през лятото; Р. била б. по
това време и се наложило веднага да намерят ж., така р. да си д. в България
поне за известно време; не било възможно Т. да се регистрира в н. бюро по
труда, защото нямали а. и му казали, че трябва всичко по регистрацията да
извърши в Б.; от 2017 г. до 2019 г. Р. била в Б. и в К., през 2019 г. също била
в К., а след пандемията решила, че трябва вече да са заедно и през м. декември
2020 г. отишла в Г.. Показанията на свид. Р. съдът не
кредитира, доколкото същата е заинтересовано от изхода на делото лице и заявените
от същата обстоятелства в голямата си част противоречат на декларираните такива
от Х.Т. пред осигурителния орган.
Видно от приобщеното по
доказателствата Удостоверение рег. № 343000-1277 (2)/31.01.2022 г. на Началник
отдел „Административен“ при ОД на МВР – Сливен, към 31.12.2022 г. в АИФ на МВР
са въведени следните данни за пътувания на Х.М.Т. (всички през ГКПП Аерогара
София): влизане в РБ на 19.09.2015 г., излизане – на 01.10.2015 г.; влизане в
РБ на 31.07.2018 г., излизане – на 03.09.2018 г.; влизане в РБ на 31.07.2019
г., излизане - на 30.08.2019 г.; влизане
в РБ – на 02.08.2020 г., излизане – на 04.09.2020 г.; влизане в РБ – на
29.07.2021 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното производство относими
и допустими писмени доказателства. Съдът изгради своите изводи от фактическа
страна и на база всички приложени към административната преписка писмени
доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз
основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи
от правно естество:
Жалбата е подадена
от Х.М.Т. срещу Решение на Директора на ТП на НОИ - Сливен, с което е
отхвърлена жалбата му против разпореждане на ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – Сливен. С последното на Т. е отпуснато парично
обезщетение за безработица, считано от 30.07.2021 г. до 29.11.2021 г. в размер
на 12,00 лв. дневно. Оспорването е
направено от легитимирано лице, при наличие на правен интерес, в рамките на
законовия 14 – дневен срок и срещу административен акт, който подлежи на
съдебен контрол, поради което е допустимо.
Разгледана по
същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността
на обжалвания административен акт - Решението на Директора на ТП на НОИ - Сливен,
съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът провери най-напред неговата
валидност. Това се налага поради служебното начало в административния процес,
съгласно принципа за това, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, въз основа на
законосъобразни, предшестващи издаването му действия, в съответната
писмена и предметна форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден
и процесуално законосъобразен. Обжалваното решение е постановено от компетентен
орган – изрично оправомощено от Директора на Териториално поделение на НОИ гр.
Сливен, в качеството му на ръководител на поделението по смисъла на чл. 117 ал.
3, вр. с чл. 117 ал. 1 т. 2 б. „б“ от КСО длъжностно лице, действащо при
спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на
предоставената му от закона и по силата на Заповед № 1015-19-21/27.01.2020 г.
персонална и материална компетентност. При издаването на процесното решение не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Същото е резултат от предшестващи го, нормативно установени и
законосъобразни действия и процедури. Решението е подробно
мотивирано, като в мотивите административният орган е посочил както
фактическите, така и правните основания за неговото издаване.
По отношение на материалната законосъобразност на оспорения
административен акт съдът съобрази следното:
Спорният предмет в настоящото съдебно производство (очертан в жалбата) касае
материалната законосъобразност на оспорения акт и е досежно въпроса коя е
компетентната институция, която следва да се произнесе по заявлението за
отпускане на обезщетение за безработица, както и - кое е приложимото
законодателство за това. В процесния случай, безспорно като г. на РБългария, оспорващият Т. е в кръга на лицата, по отношение
на които се прилага Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на ЕП и на Съвета от 29 април
2004 г. за координация на системите за социална сигурност, съгласно чийто чл.
2, регламентът се прилага към граждани на държава-членка, лица без гражданство
и бежанци, които пребивават в държава-членка, които са или са били подчинени на
законодателството на една или повече държави-членки, както и към членовете на
техните семейства и към преживелите ги лица. Обезщетенията за безработица
попадат в урегулирания в чл. 3 пар. 1 б. з) от
Регламента материален обхват на същия. Според общото правило, нормирано в чл.
11 пар. 3 б. а) от Регламента, спрямо лице,
осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една
държава – членка се прилага законодателството на тази държава – членка.
Изключенията от това правило са свързани с възможността лицето да пребивава в
друга държава, различна от компетентната и са регламентирани в чл. 65, съгласно
чийто пар. 2, напълно безработно лице, което по време
на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е
пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което
продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази
държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в
държавата-членка по пребиваване. Във връзка с това правило приложим се явява пар. 5 на чл. 65, според който, безработното лице по
първото и второто изречение на параграф 2 получава обезщетения в съответствие
със законодателството на държавата-членка по пребиваване както ако спрямо него
се е прилагало това законодателство по време на последната му дейност като
заето или като самостоятелно заето лице. Тези обезщетения се предоставят от
институцията по пребиваване. Съобразно чл. 11 пар. 3
б. в), спрямо лице, получаващо обезщетения за безработица в съответствие с член
65 съгласно законодателството на държавата-членка по пребиваване, се прилага
законодателството на тази държава – членка. Според член 1 пар. 3
б. й) от Регламента, „пребиваване“ означава мястото, където лицето обичайно
пребивава. В процесния случай на 15.10.2021 г. пред административния орган
оспорващият Т. представя саморъчно изготвена Декларация относно определяне на
пребиваване на лицата с последна заетост в друга държава от ЕС, ЕИЗ и Ш. във
връзка с прилагане на чл. 65 пар. 2 от Регламент (ЕО)
№ 883/2004. Видно от нейното съдържание, формулирано от самия декларатор,
същият е р. като н. л. в Г., през периода на последната му з. в ч. с. му и
преобладаващата част от р. му са ж. в РБългария,
където са и преобладаващата част от неговите к., както и е декларирано ясно
изразено намерение да се у./у. е т. в РБългария. Това обстоятелство обосновава приложимостта на чл.
65 пар. 2 от Регламента, а компетентната институция е
тази в РБългария. По смисъла на чл. 1 пар. 3 б. с), „институция по място на пребиваване“ и
„институция по място на престой“ е съответно институцията, която е компетентна
да предоставя обезщетения в мястото, където пребивава заинтересованото лице и
институцията, която е компетентна да предоставя обезщетения в мястото, където
съответното лице има престой съгласно законодателството, прилагано от тази институция).
Анализа на тези норми и съдържанието на попълнената от Т. декларация обуславят
извода, че компетентната институция по извършване на преценка за предоставяне
на обезщетение за безработица на жалбоподателя е именно българската такава и
приложимо при определянето му се явява националното законодателство. Формираните
в тази насока мотиви на административния орган са съответни на нормативните
изисквания и представените по преписката относими
доказателствени средства, а изложеният в жалбата отменителен
довод за неправилно определяне на компетентната институция се явява
неоснователен. Представените от оспорващия писмени доказателства по никакъв
начин не оборват така възприетото, доколкото същите касаят период от време,
значително предхождащ з. на Т. в РБългария, имат с. –
б. х., в голямата си част не са датирани и подписани от издател. За пълнота
следва да се отбележи и посоченото в преносим документ U1, съставен на 12.11.2021
г. от Ф. агенция по заетостта, Агенция по заетостта – Ф. на М. обстоятелство в
т. 6 „Право на обезщетение за безработица“, т. 6.2 - че лицето няма право на
обезщетения за безработица от службата, издала настоящия документ, защото
съгласно законодателството на държавата, не съществува право на
обезщетения.
Паричните обезщетения за безработица в националното законодателство са
регламентирани в Глава четвърта - Обезщетения, Раздел III - Парични
обезщетения за безработица в Кодекса за социално осигуряване. Съгласно чл. 54а
ал. 1 от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които
са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица"
най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на
осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по
заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в
Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават
пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или
професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която
подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на
друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда. Законодателят
е посочил три кумулативни предпоставки, при чието наличие лицето има право на
този вид социално плащане, като първата от тях е заявителят да е осигурено лице
и да е регистрирано като безработно в Агенция по заетостта. С оглед
представените от г. власти писмени доказателства и в частност формуляр U017 – Осигурително досие – т. р., трудовата заетост на Т. в периода от
01.05.2016 г. до 29.07.2021 г. представлява осигурителен период, а между
страните не се спори, че жалбоподателят е регистриран в Агенция по заетостта.
Следователно, предпоставките за предоставяне на парично обезщетение за безработица
на настоящия жалбоподател Т. са били налице, като размерът на обезщетението е
определен съобразно изискването на чл. 54б
ал. 3 от КСО. Съгласно тази разпоредба, безработните лица, чиито
правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или
поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и
331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1,
т. 1 – 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163
и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република
България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на
вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за Държавна агенция
"Разузнаване" и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от
Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на
паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца. Действително, Т.
декларира пред осигурителния орган, че трудовото му правоотношение е прекратено
„поради изтичане срока на договора“, но от официалните данни, съдържащи се в
представената електронна кореспонденция писмени доказателства (преносим
документ U1 и СЕД U017) се установява, че трудовият договор е бил прекратен по инициатива на
служителя Х.М.. Според вписването в цитираните два документа като причина за
прекратяване на трудовото правоотношение е посочено „н. на с.“ и „п. от с.“. Това
обстоятелство се установява от
приложения по делото документ (л. 72), според който генерален мениджър на р.
потвърждава, че на 19.06.2021 г. е получил предизвестието за прекратяване на
трудовия договор на работника Х.Т. към дата 29.07.2021 г. Според цитираната по
– горе относима и приложима разпоредба, времевият
период, за който се отпуска обезщетението е 4 месеца, а неговият размер е
минималният такъв, който се определя ежегодно със Закона за бюджета на
държавното обществено осигуряване за 2021 г. Съобразно чл. 11 от този закон, определеният
дневен минимален размер на обезщетението за безработица за 2021 г. възлиза на 12,00
лв., а дневният максимален размер на обезщетението за безработица за 2021 г. –
74,29 лв. Следователно, и при определяне размера на обезщетението и неговия
срок постановеният административен акт е съответен на материалноправните
изисквания за законосъобразност.
Предвид горното настоящата съдебна
инстанция преценява, че доколкото заявителят Т. е с последно прекратяване на
осигуряването от 30.07.2021 г., с прекратено осигуряване за безработица на
основание напускане на служителя и регистрация в Агенция по заетостта на
30.07.2021 г., постановеното от ръководителя на осигуряването за безработица
разпореждане, с което е отпуснато обезщетение за безработица за срок от 4 месеца
и в минимален размер от 12,00 лева дневно е правилно. Като е отхвърлил жалбата
срещу разпореденото в тази насока, Директорът на ТП
на НОИ - Сливен е постановил материално и процесуално законосъобразен акт,
който е и съответен на целта на закона.
Изложеното
мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че процесното решение на Директора
на Териториално поделение на НОИ - Сливен представлява по своята същност един
валиден административен акт, издаден при спазване на материалния закон и всички
съществени административнопроизводствени правила, а
депозираната срещу него жалба е неоснователна.
Предвид
изхода на делото с отхвърляне на оспорването, се явява неоснователно искането
на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски. Основателно е и
следва да се уважи искането на административния орган за присъждане на разноски
във вид на юрисконсултско в.. Същите следва да се
определят в размер на 100,00 (сто) лева на основание чл. 144 от АПК, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК и се възложат в тежест на
оспорващата страна.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.М.Т.,
ЕГН **********,*** срещу Решение № 1029-19-49/13.01.2022 г. на Директора на
ТП на НОИ - Сливен, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Т. срещу
Разпореждане № 191-00-2361-3/01.12.2021 г., издадено от длъжностното лице,
определено за „ръководител на осигуряването за безработица“, с което на основание
чл. 54ж ал. 1, във вр. с чл. 54а ал. 1 и чл. 54б ал.
3 от КСО му е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от
30.07.2021 г. до 29.11.2021 г. в размер на 12,00 лв. дневно, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Х.М.Т., ЕГН **********,*** да
заплати на ТП на НОИ – Сливен разноски по делото в размер на 100,00 (сто) лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния Административен съд на РБългария в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: