Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София,
01.06.2021г
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, XII-ти въззивен
наказателен състав, в публично заседание на десети май две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
с участието на секретаря Таня Георгиева, като разгледа
докладваното от съдия Захариева ВНЧД № 691/2021
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С разпореждане
от 13.12.2020 г. по НЧХД № 11907/2020 г. на СРС, НО, 11 състав, е прекратено
наказателното производство на основание чл.250, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.5, т.2
от НПК.
Срещу
разпореждането е постъпила жалба от частния тъжител чрез неговия повереник, с
която се иска отмяна на съдебния акт като неправилен, незоконосъобразен и
необоснован. С подробно изложените
съображения се оспорват изводите на съда, че претенцията на ищеца по чл. 8 от ЗЗДН в гражданското съдопроизводство е упражняване на право на защитата, а не
клевета, както и подадената жалба на Д.К.
до СРП представлява упражняване на сигнална функции отправяне искане за
защитата от държавен орган. Повереникът сочи, че в тъжбата се посочени освен
молбата за защита от домашно насилие и множество участия на подсъдимата в
телевизионни предавания, чрез които същата е
разгласила за частния тъжител позорни обстоятелства. Атакуваният съдебен
акт се твърди, че е постановен в нарушение на процесуалния закон, предвид, че
първата инстанция не е изпълнила
дадените указания в решение по ВНЧХД № 5059/2019 г. на СГС.
В
разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК, прецени, че
атакуваното разпореждане
е от категорията актове, които подлежат на проверка по реда на глава ХХІ от НПК
и за изясняване на обстоятелствата по делото не се налагат разпити на
подсъдимия, свидетели и/или изслушване на експертизи.
В съдебно заседание пред въззивния съд повереникът
на частния тъжител – адв. Вангелова, счита, че неправилно първоинстанционния
съд е преценил, че са налице основанията за прекратяване на наказателното
производство, като се е произнесъл единствено по пунктовете на обвинението,
касаещи заведеното дело по чл. 8 от Закона за закрила от домашно насилие и
жалба от 02.08.2016 г. на Софийски районен съд, игнорирайки твърденията за
многократни изявления на подсъдимата в телевизионни предавания. Сочи
процесуални нарушения, изразяващи се в неизпълнение на дадените от
второинстанционния съд задължителни указания при връщане на делото за ново разглеждане
и излага доводи по съществото на спора. Моли съда да уважи въззивната жалба
като основателна и доказана и да отмени обжалваното разпореждане, като върне делото за ново разглеждане на друг
състав на първоинстанционния съд.
Повереникът на частния тъжител – адв. М., се придържа
към изложените от другия му процесуален представител съображения и пледира, че
не са налице изложените от СРС основания за прекратяване на делото. Моли съда
да отмени атакуваното разпореждане и да върне делото на друг състав в
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Защитникът на подсъдимата – адв. Г., изразява
становище, че с оглед характера и предмета на настоящото производство, следва
да се разглежда единствено процесуалният въпрос за допустимостта до разглеждане
по същество на волеизявление на страна, което изначално не изпълва хипотезите
на дело от частен характер и съдържание за твърдение за престъпления. Подкрепя
изводите на СРС за това, че изначално пускането на жалба, искова молба до
граждански съд е форма на защита, поради което е несъставомерно, поради което
счита, че липсват основания за отмяна на произнасянето на първоинстанционния
съд по отношение на отношение обвиненията с цитати от дело по Закона за защита
от домашното насилие. По отношение на другата част, също приема, че са налице
основания за потвърждаване. В допълнение сочи, че е изтекла абсолютната давност
за продължаване на производството, като изразява желание за прекратяванто му.
Подсъдимата К., заявяв, че желае да се ползва от
изтеклата давност за наказателно преследване. Поддържа казаното от защитника си
и моли съда да прекрати настоящото дело.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в
жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в
съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното
разпореждане, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна или
изменение, като съображенията за това са следните:
Производството пред СРС е образувано по тъжба от И.К.
срещу Д.Р.К. с искане последната да бъде призната за виновна в извършването на
престъпления по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 вр. чл. 147, ал. 1, пр. 2
вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 вр. чл. 147,
ал. 1, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че в периода от 26.08.2015 г. до
23.10.2016 г. е разгласила за И.К. позорни обстоятелства и му е приписала
извършване на престъпление, като клеветата е разпространена публично /чрез жалби
и молби до СРС, СРП, 04 РУ-СДВР и телевизионни предавания/ и от нея са
настъпили тежки последици за частния тъжител.
С присъда от 21.06.2019 г. по НЧХД № 1746/2017 г.,
СРС, НО, 23 с-в е признал подсъдимата за невиновна, поради което я е оправдал
изцяло по повдигнатите ѝ обвинения за престъпления по чл. 148, ал. 2 вр.
ал. 1, т. 2, пр. 2 вр. чл. 147, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл.
148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1
от НК. С решение от 21.08.2020 г., постановено по ВНЧХД № 5059/2020 г., по
описа на СГС, НО, I възз. с-в е
отменена изцяло първоинстанционната присъда и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на СРС.
След връщане на делото на първоинстанционния съд е
било образувано НЧХД № 11907/2020 г. по описа на СРС, НО, 11 с-в. С
разпореждане от 23.10.2020 г. СРС не е дал ход на тъжбата, като е дал указания
в 14-дневен срок от получаване на разпореждането тъжителят да отстрани
констатираните в мотивната част на разпореждането нередовности, касаещи
конкретизация на използваните от подсъдимата изрази, с които се твърди да е
извършено деянието и уточняване на инкриминирания период на продължаваното
престъпление.
В дадения от съда срок е депозирана молба от частния
тъжител, чрез процесуалния му представител, в което се правят уточнения на
частната тъжба.
С разпореждане от 13.12.2020 г.,
постановено по НЧХД № 11907/2020 г., СРС, НО, 11-ти състав е прекратил
наказателното производство по делото, приемайки, че тъжбата не отговаря на
изискванията на чл. 81 от НПК, тъй като в нея не е описано съставомерно деяние,
а са изложени факти за упражняване на сигнална функция и реализация на гарантирани
от закона права от страна на подсъдимата.
Настоящият съдебен състав счита,
че атакуваното разпореждане на съдията-докладчик от СРС за прекратяване на
наказателното производство по делото е правилно, респ. депозираната срещу него
жалба е неоснователна.
В производствата от частен
характер функцията на частната тъжба е
да очертае предмета на доказване в следващия наказателен процес от гледна точка
на твърдените извършени престъпления и участието на подсъдимия в тях. За да
отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, тъжбата не само трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя
и за лицето, срещу което се подава, но и следва да описва обстоятелствата на престъплението. Това е необходимо и с оглед правилното определяне на правната
квалификация на престъплението от съда, който има предвид деянието такова,
каквото е описано в самата частна тъжба.
Съгласно
чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК не се образува наказателно производство за
престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се
прекратява, когато тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 81 НПК.
От тук следва, че в правомощията
на съдията-докладчик е да прецени дали в тъжбата, с която е сезиран, е описано
престъпление и то такова, което се преследва по реда на частното обвинение -
чрез подаване на тъжба от пострадалия до съда, и в случай, че това не е така -
да прекрати наказателното производство, поради това, че тъжбата не отговаря на
изискванията на чл. 81 от НПК, тъй като в нея не са описани обстоятелства по
извършване на престъпление. Когато тъжбата отговаря формално на изискванията на
чл. 81 от НПК - в срок е подадена писмена молба, която съдържа данни за
подателя и негов подпис, данни за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на престъплението и към нея е
приложен документ за внесена държавна такса, но в нея е описано несъставомерно
поведение или такова, което може да се преследва само по инициатива на прокуратурата, а не по реда на частното обвинение, съдът е длъжен
да прекрати наказателното производство, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК.
Оценъчната дейност на
съдията-докладчик дали е налице тъжба, годна да инициира производство от частен
характер, по необходимост включва преценка дали в нея са изложени факти, които
могат да се подведат под конкретен престъпен състав, който се преследва по реда
на частното обвинение. Такова съотнасяне на описаните от частния тъжител факти
към материалния закон представлява необходима предварителна оценка на
твърденията му, която гарантира, че в съдебно заседание ще се разгледат само
такива обвинения, които обективно могат да ангажират наказателната отговорност
на дадено лице за деяние, което се преследва по инициатива на пострадалия. Това
от своя страна води до оптимизиране на правораздавателната дейност, каквато
именно е целта на правомощието на съдията-докладчик по чл. 250, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК. Затова, когато изначално в тъжбата не се
съдържа описание на престъпление, съдията-докладчик има правомощие да прекрати
образуваното наказателно производство. В такива случаи целта на законодателя е
да не се развива наказателната процедура, за да бъде в крайна сметка
подсъдимият оправдан или производството да бъде прекратено на по-късен етап от
наказателния процес. Тази възможност съществува и след изменението на чл. 250,
ал. 1, т. 2 от НПК (ДВ, бр. 63/04.08.2017 г., в сила от 05.11.2017 г.), тъй
като от правомощията на съдията-докладчик при разглеждане на дела, образувани
по тъжба на пострадалия от престъпление от частен характер и към настоящия
момент не е изключено това да извърши цялостна проверка на редовността на
тъжбата, включително дали в нея е описано престъпление.
В конкретния случай съдията-докладчик
правилно е преценил, че инкриминираните изрази, използвани в молба по ЗЗДН и
жалба до СРП, целят да упражнят гарантираното от Конституцията на Република
България право на лицата да подават жалби, да докладват нередности или да
търсят помощ, от страна на властите, поради което не биха могли да се
разглеждат като „разгласяване“, тъй като техните автори не възнамеряват да
накърнят репутацията на лицата, до които се отнася. Действително
сигнализирането на съответния държавен орган не изключва възможността умишлено
да бъде накърнена честта и доброто име на определено лице /в този смисъл напр.
Р. № 435/27.06.1955 г. по н. д. № 415/1955 г., на ВС/, но внимателният анализ
на конкретно използваните в молбата и жалбата изрази, направените конкретни,
свързани с тях искания за извършване на проверка от страна на компетентните
органи, преценени с оглед характера на производството по ЗЗДН и сезиращата
функция на жалбата, сочат към целена от подсъдимата защита на нейни права и
законни интереси, а не на съзнателно разпространение на клеветнически
твърдения. Що се отнася до възражението на частния тъжител относно липсата на
произнасяне по част от деянията, за които е повдигнато обвинение, а именно инкриминираните
изрази по време на участията на подсъдимата в телевизионни предавания, съдът
намира същото за основателно. Въззивният състав счита, че съдията-докладчик е
бил длъжен да изследва всички описани в тъжбата твърдения, като игнорирайки
част от тях, е допуснал съществено процесуално нарушение. В конкретния случай
обаче е безпредметно връщането на делото на първоинстанционния съд, тъй като
към настоящия момент се констатира изтекла абсолютната погасителна давност за наказателно
преследване за посоченото в тъжбата престъпление, наред с което подсъдимата и защитника ѝ са
направили изявление, че не желаят производството да продължи.
За престъплението по чл. 148,
ал. 2 от НК се предвижда наказание глоба от пет хиляди лева до петнадесет
хиляди лева и обществено порицание. Давността,
изключваща наказателното преследване, съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, касаеща престъплението по чл. 148, ал.
2 от НК, е три години.
Същевременно нормата на чл. 81, ал. 3 от НК урежда т.нар. „абсолютна давност", според
която независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното
преследване се изключва или изобщо не се образува, или ако вече е образувано
производството се прекратява, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора този
на обикновената давност, с която се погасява преследването за извършеното
престъпление.
С оглед наказуемостта на престъпленията, в които
е обвинена Д.К., срокът на абсолютната погасителна давност за наказателно
преследване за посочените в тъжбата продължавани престъпления е четири години и
половина и същият е изтекъл на 23.04.2021 г. Поради това и с оглед направеното искане,
наказателно производство следва да бъде прекратено на основание чл. 250, ал. 4
вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК.
Предвид изложеното, съдът намира, че
обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде потвърдено, а в останалата част наказателното производство следва да бъде
прекратено поради изтичане на предвидената в закона абсолютна давност.
При извършената на основание чл. 314 от НПК
цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното разпореждане,
въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи неговата
отмяна.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане
от 13.12.2020 г. по НЧХД № 11907/2020 г. на СРС, НО, 11 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.