МОТИВИ към НОХД 309/10г.
Производството е
образувано въз основа на внесен от РП – Пазарджик обвинителен акт.
Обвинението е против А.А. ***,
живущ за това, че на 20.11.2009г.
в гр.Пазарджик, за времето от 19.30 часа до 22.00 часа в дома си, на ул.”О”№**, противозаконно
е лишил от свобода /вързал със сезал ръцете му за греда/ малолетния Н.А.М. ЕГН:**********
*** - ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО чл.142 а ал.ІІІ във връзка с чл.142 а ал.І от НК.
Приет за съвместно разглеждане в настоящи наказателен процес бе граждански
иск от малолетния пострадал Н.М., чрез назначения му по чл. 101 от НПК
повереник, за сума в размер на 4000 лв. като обезщетение за причинени
неимуществени вреди , ведно със законната лихва от датата на деянието до
окончателното изплащане на сумата .
Производството
по делото се проведе по реда на гл. 27 от НПК.
В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на Районна
прокуратура, който пледира за осъдителна присъда и налагане на наказание, което
да бъде ефективно изтърпяно от подсъдимия.
Повереникът на малолетния пострадал настоява за осъждане на подсъдимия
и уважаване на предявения граждански иск.
Служебният защитник на подсъдимия настоява за приложение на института
на условното осъждане след определяне наказанието на основание чл. 55 ал.1 т.1
от НК.
Подсъдимият
се признава за виновен.
Районният
съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвокупност събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 301 НПК, ръководейки се от
закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:
Пострадалият Н.М. е роден на ***г. и към
месец ноември 2009г. все още бил малолетен. Същият живеел при баба си – св.С.М.
***, не посещавал училище и по-голяма част от времето си прекарвал в обикаляне
по улиците.
На 20.11.2009г. около обяд св.Н.М. ***, в
близост до кварталното училище. Тогава покрай него минал подс. А.В. и го попитал, дали ще му помогне в пренасянето на
въглища, като обещал, че за извършената работа ще му плати 5,00лв. Свидетелят Н.М.
се съгласил и се качил в каруцата на В.. Двамата отишли до „Топливо” в
гр.Пазарджик, а после се върнали до дома на обв.В., където св.М. с още едно
момче на неговата възраст, започнали да товарят въглища. Там бил и св.И.М. –
приятел на подсъдимия. След като напълнили чувалите, другото дете си тръгнало. Подсъдимият В. платил на св.М. обещаните пет лева,
преоблякъл се и отишъл до аптеката за лекарства. Свидетелят Н.М. поседял малко
в двора и си тръгнал, като с него си тръгнал и св.И.М.. В двора била и св.М.Ч.-баба
на подс.В..
Когато последният се
върнал от аптеката, започнал да си търси телефона си, но не го
намерил. Попитал св.Ч. дали знае нещо,
но тя отговорила, че няма информация за местонахождението на телефона и
пояснила, че освен двете момчета, в двора не са влизали други хора. Тогава В. отишъл до барчето в махалата, където намерил св.Й.М..
Попитал го дали не е видял някой от двете момчета да взима телефона му.
Свидетелят М. изразил съмнение, че е възможно пострадалия Н.М. да го е взел,
след което двамата тръгнали да търсят момчето. Срещнали го на една от улиците в
махалата и тогава обвиняемия В. започнал да го разпитва. Свидетелят М.
категорично отрекъл да има нещо общо с изчезването на телефона, но независимо
от това, В. настоявал да признае, че той го е взел, дори започнал да заплашва
пострадалия. Тогава св.М. му казал, че е продал телефона на св.И.А., който
работел, като таксиметров шофьор. След разговора сд подсъдимия обаче, А. категорично отрекъл да е купувал телефон от св.Н.М..
Демонстрираното от постаралия поведение
ядосало А.В. и тогава той решил да заведе св.М. в двора на къщата си и да го
върже, за да каже къде е телефона. Подсъдимият отвел пострадалия св.М. ***. Около 19,30 часа,
той завързал ръцете на момчето в областта на китките със сезал, за една висока
греда в обора на къщата си. Продължил да го заплашва, като същевременно
настоявал да признае, че е взел телефона
му. След това В. оставил св.Н.М. да виси на гредата и отишъл
да потърси съдействие от близките на момчето за връщане на телефона. Излязла
лелята на св.Н.М. – св.Н.Ж., която заявила, че не знае нищо и отказала да се
ангажира със случая.
През това време в ОДЧ на РУ на МВР -
гр.Пазарджик бил подаден анонимен сигнал от женски глас, за вързаното дете с посочен адрес - гр.Пазарджик, ул.”О”№**. На място в дома на обв.В. бил изпратен св.В.О.С. и
колегата му И. Т -дежурен автопатрул в ПУ”Изток”-гр.Пазарджик. Пристигайки в
дома на обвиняемия, полицейските служители видели вързаното пред стопанска
постройка, за греда на тавана - дете св.Н.М..
Извършен е оглед на местопроизшествието от
пристигналата ДОГ при РУ на МВР-Пазарджик и изготвен фотоалбум. Така отпочнало и разследване по
случая, което приключило с внасяне на ОА против подсъдимия В. за извършено то
него престъпление по чл. 142 а, ал. 3 вр. ал.1 от НК.
Всички факти в обстоятелствената
част на обвинителния акт са признати от подсъдимия по реда на чл. 371 т.2 от НПК , а са и напълно безспорно установени от събраните по надлежен ред
доказателства. Няма спор и е установено несъмнено, че на инкриминираната дата
подсъдимият и пострадалият малолетния М. са имали уговорка последният да
изпълни определена работа на първия срещу заплащане. По повод на това и тъй
като по време на изпълнение на тази работа изчезнал телефона на подсъдимия, той
заподозрял М.. Последният обаче отричал да е вземал телефона на В., който обаче
бил убеден, че именно малолетния пострадал го е взел. За да го принуди да
признае това, в което бил напълно убеден, подсъдимият завързал ръцете му със
сезал за греда на дървена постройка и детето престояло за времето от 19.30ч. до
22 ч., когато на място пристигнал патрул на РУ на МВР Пазарджик.
Несъмнено е, че за това времето
поради действията на подсъдимия, малолетния е бил лишен от правото си да се
придвижва свободно в пространството по своята воля и противно на нея е бил
вързан и е престоял на определено от подсъдимия място.
Горните обстоятелства произтичат
от показанията на свидетелите Н.М.,
А.А.-майка на пострадалото момче, С.В., С.М., И.А., Н.Ж., М.Ч., Й.М., Л.Ж., И.М.,
А.М. и В.С., като
ситуацията в която е открито детето е илюстрирана в изготвения на
местопрестъплението фотоалбум.
Несъмнено е също, че подсъдимият
е съзнавал противоправността на деянието си. Съзнавал е, че привързвайки детето
за гредата на постройката пречи н свободното му придвижване и точно такава е
била целта му, тъй като е избрал тази форма на психо-физическо въздействие, за
да го принуди да признае това, в което сам е бил убеден – че той е отнел
телефона му. Знаел е каква е била и възрастта на детето.
Предвид горното, съдът прие, че
обвинението е напълно доказано, поради което постанови и своята присъда, с
която призна подсъдимия в извършване на приписаното му престъпление по чл. 142
а ал.3 вр. ал.1 от НК.
При определяне на вида и размера
на наказанието, което следваше да се
наложи на подсъдимия, съдът се съобрази на първо място с императивната норма на
чл. 373 ал. 2 от НПК , въз основа на която определи наказанието по правилата на
чл. 58 а от НК. В конкретния случай нормата обоснова приложение на чл. 55,
ал.1, т.1 от НК и съдът определи наказанието лишаване от свобода, което уе
предвидено за извършеното от подсъдимия престъпление под установения минимум от
три години.
За отмерване на конкретното по
размер наказание се взеха предвид от една страна високата обществена опасност
на деянието, а от друга и повишената обществена опасност на подсъдимия,
отчетена дори само на базата на конкретното престъпно посегателство ( като
предходното осъждане, за което последиците са заличени поради настъпилата реабилитация , следва също да се преценява
като негативна характеристична данна.) .
От друга страна обаче деянието
следва да се разглежда и на плоскостта на конкретните факти и обстоятелства по
извършването му, респ. да се има предвид и в каква степен е засегнато детето.
Според съда дадената оценка от експерта по психологичната експертиза за
сериозен постратравматичен психичен шок е сериозно преувеличена и почива повече
на едно предположение , отколкото на обективни и конкретни данни. Дори самият
експерт ( виж на л. 25 ) е направил изводи за личност с дефицит в емоционален
план, скъсен фрустационен толеранс, констатирани са подозрителност, мнителност
и дори предпазливост. Наред с това – упоритост и настойчивост при преследване
на набелязаната цел, но и импулсивно и агресивно поведение, на фона на висок
енергиен потенциал. Що се тонася до поведението на детето към момента на
откриването му от органите на РУ на МВР Пазарджик и освобождаването му, то не визира никакви
признаци на уплаха, стрес и тревожност. Според показанията на св. С. (в този
смисъл са и показанията на св. В.,М., М.) , М. не е плачел, а само е стоял и мълчал ( л.
21) . От друга страна твърдяното от
момчето насилие чрез удари с юздите на
коня не е установено ( виж показанията на същите свидетели). Освен това твърденията му в тази посока са твърде неясни
и непоследователни, тъй като при първоначалния се разпит пред разследващия
орган е заявило, че две лица са го били, вкл. едното подсъдимия, докато при
разпита си по реда на чл. 223 от НПК е заявило, че е било само от подсъдимия.
Като се има предвид отново показанията на цитираните свидетели , няма как
еднозначно да се приеме, че в конкретната ситуация детето, което живее в една
ненормална социална и семейна среда, е
било силно травмирано от лишаването си от свобода. Отчитайки всички
обстоятелства за индивидуализация на наказанието съдът прие, че за да се
обосноват очаквания по отношение на подсъдимия за постигане на промени в
съзнанието му, както и предупредително-възпиращо въздействие, следва същият да бъде осъден на една
година лишаване от свобода , което наказание би постигнало и целения общопревантевен ефект.
Отчитайки данните за личността на
подсъдимия, съдът прие, че не е наложително за постигане на поправително
въздействие върху него, а и постигане на генералната превенция наказанието да
бъде ефективно изтърпяно. Поради това и на основание чл. 66 ал.2 от НК
изтърпяването на наказанието се отложи за изпитателен срок от три години като
възпитателната работа се възложи на Наблюдателна комисия при Община Пазарджик.
Несъмнено е установено, че в
резултат на престъпното деяние пострадалият – малолетния св. М. е претърпял
неимуществени вреди, които са се изразили в преживяното страдания от
противозаконното му лишаване от свобода. Имайки предвид обаче коментара гора
във връзка с индивидуализацията на наказанието, и необходимостта обезщетението
да се определи по справедливост съдът прие, че за обезщета на пострадалия
подсъдимият следва да бъде осъден да му заплати сумата от 2000 лв., ведно със
законната лихва от 20.11.09г. до окончателното изплащане на сумата. До пълният
размер на предявената претенция – 4000 лв. искът се отхвърли като
неоснователен.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 189 ал.3 о НК в тежест на подсъдимия се присъдиха сторените
съдебно-деловодни разноски в размер на 60 лв., , както и ДТ върху уваженият гр.
Иск в размер на 80 лв.
По изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: