РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 30.07.20** г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседА.е на първи април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 15338/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 158430/24.11.2017 г., предявена от П.Й.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, Р.П.Н., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, и В.П.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против
З. „А.“ АД, с ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление:***.
Ищците, твърдят, че на 15.06.2014 г., около
21.20 часа, в гр. София, на ул. „Тодорини кукли“, в района на блок **, Х.Н.К.,
с ЕГН: **********, при управление на лек автомобил „Опел Вектра“, с рег. № *******, с посока на движение от бул. „Владимир Вазов“
към стадион „Герена“, нарушил правилата за движение по пътищата, и реализирал
пътно-транспортно произшествие (ПТП) с пешеходката А.В.П.,
която на 17.06.2014 г. починала вследствие на получените при ПТП травматични
увреждА.я.
По случая било образувано НОХД № **73/15 г.
по описа на СГС, НО, 22 състав, по което с присъда, влязла в сила на 14.11.2016
г., Х.Н. К. бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК и
му било наложено наказА.е „лишаване от свобода“ за срок от една година,
изпълнението на което било отложено, на основА.е чл. 66 НК, за срок от 3
години, както и било наложено наказА.е „лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 години“.
В
исковата молба се сочи, че П.Й.П. е бил съпруг, а Р.П.Н. и В.П.М. -
деца на починалата А.В.П.. Смъртта на А.В.П.
предизвикала силна болка и страдА.е в ищците. Починалата сплотявала
семейството, била опора на ищците, те разчитали на помощта и грижите й. След смъртта на А.П., животът на ищците се
променил. П.Й.П. останал вдовец, без ежедневните грижи, внимА.е и
подкрепа , която получавал от съпругата си. В следствие на преживения шок и
страдА.е от загубата на съпругата си, здравословното състояние на П. се
влошило, няколкократно получавал хипертонични кризи, появили се проблеми със
сърцето. Постоянно бил тъжен, наложило се да промени местоживеенето си в нов и
непознат за него град, заедно с дъщеря си В.М., поради това, че не можел да се
грижи сам за себе си и поради притеснението на дъщерите му да го оставят сам.
Смъртта на А.П. се отразила негативно в психически аспект и върху двете й
дъщери.
Ищците
твърдят, че към датата на увреждането, по силата на застрахователна полица № 11114001378251 от **.05.2014
г., ответникът е застраховал гражданската отговорност на
лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Опел Вектра“, с рег. № *******,
включително и на водача Х.Н. К.. Правоотношението било уговорено като срочно и
валидно до 18.05.2015
г.
Предвид изложеното, ищците молят да бъде постановено решение, с което ответникът да
бъде осъден да заплати обезщетения за претърпените неимуществени вреди от
смъртта на А.В.П., както следва: на П.Й.П.
- сумата от 200 000
лева, на Р.П.Н. – сумата от 160 000 лева и на В.П.М.
– сумата от 160 000
лева. Сумите се претендират ведно със законната лихва от
датата на увреждането - 15.06.2014 г. до окончателното им изплащане.
Ищците претендират и направените по делото
разноски.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът З. „А.“ АД, е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не
оспорва, че към датата на ПТП, по силата на договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, е застраховал гражданска отговорност на лицата, правомерно
управляващи лек автомобил „Опел Вектра“, с рег. № *******, включително и на
водача Х.Н.К., както и че ищците са съответно съпруг и деца на починалата А.В.П..
Ответникът оспорва исковете с възражението,
че са неоснователни. Ответникът оспорва
твърденията на ищците, че процесното ПТП е било реализирано поради виновното и
противоправно поведение на водача Х.Н.К.. Твърди, че водачът на лекия автомобил
не е реализирал виновно поведение, в резултат на което да е причинено
процесното ПТП. Освен това, мехА.змът на твърдяното ПТП не бил реализиран по
описА.я в исковата молба начин.
Ответникът твърди, че водачът К. не е възприел А.В.П., която се е
намирала на пътното платно, че поведението на водача е било правомерно и се
касае за случайно събитие. Счита, че пострадалата пешеходка не е пресичала и не
се е намирала върху пешеходната пътека. Ответникът оспорва и
причинно-следствената връзка между ПТП и увреждА.ята, получени от А.В.П.,
причинната връзка между претендирА.те неимуществени вреди и тези увреждА.я,
както и настъпването на вредите като факт от обективната действителност.
Евентуално, ответникът релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата пешеходка, тъй
като същата е нарушила разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП. Ответникът
твърди, че в момента на удара, пострадалата се е намирала на пътното платно, че
е предприела пресичане на пътното платно, като не се е съобразила с
разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост
на движение. Твърди, че ако пострадалата беше съобразила разстоянието на
приближаващия се автомобил, обществено опасните последици нямаше да настъпят.
Освен това, ответникът твърди, че пешеходката е предприела внезапно пресичане
на пътното платно, при условията на намалена видимост – в тъмната част на
денонощието и по време на валеж. Ответникът счита, че приносът на пострадалата
за настъпване на процесното ПТП е 75 %, с колкото и евентуално обезщетенията следва да бъдат намалени.
Евентуално, ответникът релевира възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата пешеходка, с оглед на данните за
здравословното й състояние, а именно: бавна походка и придвижване с помощно
средство – бастун.
Ответникът
оспорва началния момент от който се дължи лихва за забава. Ответникът моли
исковете да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.
В допълнителната искова молба, ищците
поддържат исковете и оспорват възраженията на ответника.
В допълнителен отговор на исковата молба,
ответникът поддържа релевирА.те възражения.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл. 267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 о КЗ,
обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.
Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият,
спрямо който застраховА.ят е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал.
2 на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави
възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на
застраховА.я. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да
бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно управлявА.я
от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на
застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна
връзка и вина/, пораждащи основА.е за отговорност на прекия причинител –
застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застраховА.я
деликвент и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застраховА.ят е отговорен спрямо увреденото лице за
репатрирането им. Вината
се предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е
в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към 15.06.2014 г. (датата на
процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен във формата на застрахователна полица № 11114001378251 от **.05.2014
г., валидна до 18.05.2015
г., З. „А.“ АД е застраховало гражданската отговорност на
лицата, правомерно управляващи лек автомобил “Опел Вектра“, с рег. № *******,
включително и на водача Х.Н.К..
Този
факт е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между стрА.те
по делото (с определението от 12.06.2018 г.).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти, представляващи
елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
На 15.06.2014 г., около 21.20 часа, в гр.
София, на ул. „Тодорини кукли“, Х.Н.К., с ЕГН: **********, при управление на
лек автомобил „Опел Вектра“, с рег. № *******,
нарушил правилата за движение по пътищата, и реализирал
пътно-транспортно произшествие с пешеходката А.В.П., която на 17.06.2014
г. починала вследствие на получените при ПТП травматични увреждА.я.
Тези факти се установяват от присъда № 307 от
26.11.2015 г. по НОХД № **73/2015 г.
по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 22
състав, с която Х.Н.К., с ЕГН: **********, е признат за виновен в това, че на 15.06.2014 г.
в гр. София, около 21.20 ч. на ул. „Тодорини кукли“, като водач на
МПС – лек автомобил „Опел Вектра“, с рег. № *******, при управлението му
с посока на движение от бул. „Вл. Вазов“ към стадион „Герена“, в района на бл. **,
в нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро
от ЗДвП: Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението“, по непредпазливост причинил
смъртта на А.В.П.
(починала на 17.06.2014 г.), като след деянието направил всичко
зависещо от него за оказване помощ на пострадалата пешеходка (като положил
горнището на дрехата си под тялото на пешеходката, за да предпази тялото й от
мокрото пътно платно), като с горното осъществил състава на престъплението по
чл. 343А, б. „Б“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „В“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3-то НК.
С присъда № 10/08.04.2016 г. по ВНОХД № 165/2016
г. на Софийски апелативен съд, присъдата на Софийски градски съд е отменена в
частта относно квалифициране на престъплението по чл. 343а, ал. 1, б. „б“ НК
(че деецът след деянието е направил
всичко, зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата), както и в
частта на наложеното наказА.е, и е потвърдена в останалата й част. Присъдата на Софийски апелативен съд е оставена
в сила с решение № 207/14.11.2016 г. по н.д. № 858/2016 г. на ВКС.
Следователно присъдата на Софийски апелативен
съд и потвърдената с нея част от присъдата на Софийски градски съд, е влязла в
сила на 14.11.2016 г.
Съгласно
чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила
присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли
е деянието, виновен ли е деецът и
наказуемо ли е деянието. Аналогична е и разпоредбата на чл. 300 ГПК. Следователно и при отчитане на обективните и
субективни предели на постановената от Софийски градски съд присъда по НОХД № **73/2015 г.,
настоящият състав следва да зачете
силата на присъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че от него се установяват първите три от
посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че Х.Н.К. е извършил деянието, че то е противоправно,
че деянието е извършено виновно, както и че Х.Н.К. по непредпазливост е
причинил смъртта на А.В.П.. В
случаите когато с деянието са причинени вреди и те са елемент от състава на
престъплението, влязлата в сила присъда, формира сила на пресъдено нещо, поради
което е задължителна за гражданския съд (решение № 135 от 13.10.2014 г. по т.
д. № 3945/2013 г., т. к., І т. о. на ВКС и
решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г., т. к., І т. о. на
ВКС). Ето защо по делото е установено, че в резултат на виновното и
противоправно поведение на застраховА.я при ответника водач, на 15.06.2014 г.
са причинени травматични увреждА.я на А.В.П., които са довели до нейната смърт, настъпила на 17.06.2014
г.
Не
се спори по делото, че П.Й.П. е бил съпруг, а Р.П.Н. и В.П.М. – деца на
починалата А.В.П. (видно и от
удостоверение за наследници, л. 13).
По
делото са събрА. гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д.К.И.и Х.Л.Н..
Свидетелят
И. заявява, че познава ищеца П.П. (бил негов „комшия“) и съпругата му А. от
2005 г. Свидетелят сочи, че А. е била много добра, възпитана, скромна и
услужлива жена. Двамата с ищеца все се движели заедно. След смъртта на
съпругата си, ищецът се отчаял, затворил се, ходил с наведена глава, не бил
същия. Отишъл да живее при дъщеря си в гр. Видин. Когато идвал в кв. Враждебна, ищецът ходел
при свидетеля. Свидетелят сочи, че ищецът вече не е същия, бил отчаян.
Свидетелят
Н. е внук на първия ищец и син на ищцата Н.. Свидетелят сочи, че баба му и дядо
му са участвали активно в неговия живот и в този на цялото семейство. Свидетелят и братовчедите му ходели при тях на
село, а после баба му и дядо му дошли в гр. София и се виждали доста често,
помагали им. Свидетелят сочи, че смъртта на баба му е повлияла най-вече на дядо
му. Тя била двигател на живота му, за това как минава ежедневието му. Той спрял
да прави доста от нещата които правел, бил по-самотен и тъжен. Връзката между баба
му, дядо му и цялото семейство била силна и „това“ повлияло на всички.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал.2 от ЗЗД не беше
опровергана. СъбрА.те по делото писмени и доказателства и
доказателствени средства установяват предпоставките
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основА.е чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.), застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ З. „А.“ АД
дължи да заплати обезщетение за доказА.те неимуществени вреди на увредените лица,
каквито се явяват ищците (чл. 265, ал. 2 и ал. 1 КЗ-отм.). Съгласно формираната с ППВС № 4/**61 г., ППВС
№ 5/**69 г. и ППВС № 2/**84 г. задължителна съдебна практика, ищците са в кръга
на лицата, легитимирА. да претендират обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта съответно на своята съпруга и майка. С оглед на това съдът намира, че исковете,
предявени от П.Й.П.,
Р.П.Н. и В.П.М., са доказА. по основА.е.
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът намира следното:
Както
беше посочено, ищците са наследници по закон на А.В.П. (съответно съпруг и деца). Въпреки липсата
на възможност за съпоставяне между претърпените страдА.я от ищците от смъртта
на А.В.П., и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредените
да претендират парично обезщетение за
неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне
на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на
причинените неимуществени вреди, конкретните обстоятелства, при които е
настъпила смъртта; как са е отразила върху психиката и емоциите на ищците;
възрастта на пострадалия и тази на ищците към датата на деликта; родствените и
емоционални отношения между ищците и пострадалия, близостта между тях;
конкретните чувствата на ищците към момента на деликта и след това; отражението
върху психиката и начина им на живот, общовъзприетото понятие за справедливост
и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за
номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва
да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици от претърпените
от ищците страдА.я, в каквато насока е константната съдебна практика на всички
съдилища в Република България, вкл. и указА.ята, дадени с Постановление №
4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС. Като база
при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди служат
стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по
време на възникване на увреждането. Нивата на застрахователно покритие,
респ. нормативно определените лимити на
отговорност по застраховката „гражданска отговорност на автомобилистите“, са от
значение при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди относно
възможния максимален размер, при произнасяне по отговорността на застрахователя
при предявен пряк иск, индиция са за икономическата конюнктура, но сами по себе
си не са критерий, нито са база за определяне размера на обезщетението (в този
см. решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, I ТО, решение №
179/29.01.2016 г. по т. д. № 2143/2014 г. на ВКС, I ТО, решение №
207/-3.09.2013 г. по т. д. № 207/2011 г. на ВКС, II ТО, решение № 83/06.07.2012 г. по т.
д. № 795/2008 г. на ВКС, II ТО, решение №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, II ТО, решение по т. д. № 6**/2011 г. на ВКС, II ТО, решение по т.
д. № **48/2013 г. н ВКС, II ТО, решение по т.
д. № 2974/2013 г. на ВКС, II ТО, решение по т.
д. № 2908/2015 г. на ВКС, I ТО и др.).
Определяйки
размера на обезщетенията за неимуществени вреди от смъртта на А.В.П., съдът съобрази и
възрастта на починалата към датата на
настъпване на ПТП – 73 години, но и че общото здравословно състояние е било
добро за възрастта й (видно от СМЕ). Съдът съобрази всички посочени по-горе
обстоятелства, както и инфлационните процеси към момента на увреждането,
определящи стандарта в страната към релевантния период, лимитите, вменени на
застрахователните дружества, както и съдебната практика по аналогични случаи (напр.
решение № **6 от 10.11.2017 г. на ВКС
по т. д. № 396/2017 г. на ВКС, II ТО, решение № 2240/01.11.2017 г. по в. гр. д. № 1486/2017 г. на САС, решение
№ 2202 от 30.10.2017 г. по гр. д. № 2875/2017 г. на САС, решение №
2966/17.12.2018 г. по гр.д. № 4537/2018 г. на САС, и др.).
Съобразявайки
всичко изложено, както и принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД, съдът приема, че претърпените от ищците неимуществени вреди ще
бъдат възмездени чрез парично обезщетение от 130 000 лева – за ищеца П.Й.П., и по 110 000 лева – за ищците Р.П.Н. и В.П.М..
Неимуществените вреди от загубата на съпруг и родител са неизмерими с пари
– какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира
вредата. Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито
оценява загубата на ищците. За целите на реализиране на отговорността обаче
следва да се определи размер на задължението, съобразен с критерия за
справедливост по чл. 52 ЗЗД. Този критерий включва освен обективно установените
по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от
конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като
ориентир за размерите на обезщетенията.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалните възражения на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/**63 г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010г.
по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т. д. №
623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г. на І
т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основА.е чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не
се изисква. Или от съществено значение е конкретното проявление на действието
или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена
причина за причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без
който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на делинквента) до
увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването
и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да
получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват
допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности
или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63 г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн. други) е
прието, че изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу
делинквента или по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) срещу застрахователя
съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на
предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
увреденото лице.
В
Тълкувателно решение № 88 от 12.09.**62 г. на ОСГК на ВС се приема, че за
прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл
виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка
между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. В постановените
по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. №
93/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г.
на ВКС, ІІ ТО също е прието, че вината на пострадалия не е елемент от
фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на
увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от
своите действия и бездействия са правно ирелевантни за института на
съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги,
когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на
деликта и за възникване на вредите или е улеснил мехА.зма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В
настоящия случай, ответното дружество твърди, че пострадалата пешеходка е нарушила разпоредбите на
чл. 113 и чл. 114 ЗДвП, че в момента на удара, се е намирала на пътното платно,
че е предприела пресичане на пътното платно, като не се е съобразила с
разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост
на движение, че е предприела внезапно пресичане на пътното платно, при
условията на намалена видимост – в тъмната част на денонощието и по време на
валеж, евентуално – че се е движела с бавна походка и придвижване с помощно
средство – бастун.
По
делото е прието заключението по извършената съдебно – медицинска експертиза, от
което се установява, че общото здравословното състояние на А.В.П. е било добро
за възрастта й, като е била със сменена
клапа на аортата и с лека хипертрофия на лявата камера на сърцето. Няма, обаче,
болестни състояния, които да са участвали в генезата на смъртния й изход,
резултат от получените травматични увреждА.я на централната нервна система и общото здравословно състояние на пострадалата не е
повлияло върху хода на развитието и изхода от получената тежа мозъчна увреда,
довела до смъртния изход. Видно от СМЕ, няма увреди, получени в резултат на
травми в лечебното заведение или неправилни медицински действия. Оказаната
медицинска помощ на А.П. е била своевременна и със съвременни методи на
неврохирургично лечение и интензивна терапия, но се е оказала безрезултатна
поради масивността на мозъчната травма, довела до развитието на мозъчен оток.
Следоватено,
възраженията на ответника, в тази връзка, са неоснователни.
По
делото са събрА. гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Х.Н.К. (водачът
на лек автомобил „Опел Вектра“). За процесното ПТП, свидетелят сочи, че е валяло дъжд, било тъмно, карал
бавно, тъй като светофарът е светел червено.
Пред него имало автомобил, който се престроил в дясно, а свидетеля карал
в ляво. Чул се удар и свидетелят спрял. Свидетелят заявява, че въобще не е
видял жената. Тя пресичала от ляво на дясно. Според К., ударът е настъпил
преди светофара, докато е спирал. На мястото на удара нямало
пешеходна пътека, самият удар настъпил на около 15 метра от светофара, а на
мястото на катастрофата, отстрА., имало място за придвижване на пешеходци.
По
настоящото дело е приложено НОХД № **73/2015 г. по описа на СГС, НО, 22 състав, съдържащо и
материалите по досъдебно производство № ЗМ 11297/2014 г. по
описа на С РТП-ОДП-СДВР.
В
приложеното досъдебно производство се съдържа и протокол за разпит на свидетел,
съставен от разследващ полицай за извършения на 18.07.2014 г.
разпит на свидетеля П.Й.П., който е ищец в настоящото производство – л. 22 от
досъдебното производство. При разпита, П. е заявил, че преди процесното ПТП,
заедно със съпругата си слезли на една
автобусна спирка на ул. „Тодорини кукли“. Било тъмно и валял дъжд. Двамата
искали да пресекат пътното платно, но на кръстовището имало много голяма локва,
поради което решили да пресекат пътното платно на мястото където е спирката. П.
тръгнал да пресича пътното платно на ул. „Тодорини кукли“ с леко забързан ход,
а съпругата му останала след него, като той не видял дали е тръгнала да пресича
или е останала на място. В момента, в който бил на един метър от отсрещния
тротоар, П. чул шум от спирачки и последвал удар. П. се обърнал назад и видял,
че съпругата му лежи на пътното платно. П.П. не е могъл да каже, с какъв ход е
пресичала съпругата му, но заявява, че е носела чадър и е била с бастун.
Ищецът П.Й.П. е разпитан и по НОХД № **73/2015
г. на СГС. В открито
съдебно заседА.е на 22.06.2015 г. (л. 46),
П. е изложил идентични факти – че е било в тъмната част на денонощието,
като са светели лампите, валял е дъжд, и двамата със съпругата си са искали да пресекат пътното платно.
Освен това е посочил, че съпругата му е вървяла по-бавно и обикновено, когато
са пресичали улици, тя не е искала да пресичат заедно, тъй като тя била с
бастун и трудно се предвижвала.
Протоколът за разпит на свидетел в наказателното производство удостоверява единствено, че е съставен на
посочената в него дата от посоченото длъжностно лице, извършило разпит на
свидетеля, които факти
обаче са неотносими към предмета на спора. Относно фактите, които лицата
възпроизвеждат в тези документи, същите се явяват недопустимо доказателствено
средство, тъй като съгласно ГПК гласни
доказателства се събират пряко и непосредствено пред съда. Протоколът от
досъдебното производство, обаче, е подписан от П.Й.П., който е страна в
настоящото производство, поради което и представлява изходящ от страната документ, който доколкото
съдържат неизгодни за автора си факти, представлява извънсъдебно признА.е на
страна в настоящото производство.
По делото е прието заключение по извършената
автотехническа експертиза (АТЕ), което не е оспорено от стрА.те, и което съдът
кредитира, като обективно и компетентно. Вещото лице по АТЕ, след като е
анализирало съобрА.те по делото писмени и гласни доказателства, е приело, че
процесното ПТП е настъпило при следния мехА.зъм:
На 15.06.2014 г., около 21.20 часа, в началото на тъмната част на денонощието, в
гр. София, кв. „Суха река“, на ул. „Тодорини кукли“, в района на блок № **, със
скорост 57 км./ч. (15,83 м/сек) се движел лек автомобил марка „Опел Вектра”, с
peг. № ******, управляван от водача Х.Н.К., правоспособен, неупотребил алкохол.
Времето
било облачно, валяло дъжд, поради което и било по-тъмно. Уличното осветление
работело. ВЛ е посочило, че ул.
„Тодорини кукли“, в района на произшествието, е предназначена за движение на
пътни превозни средства в двете посоки, покрита с дребнозърнест асфалт, мокър,
без неравности и наклони, без дупки и посипаности. По посока на огледа има три
пътни ленти, а обратно на посоката на огледа една пътна лента, разделени
помежду им с надлъжна пътна маркировка „двойна непрекъсната линия“ M2 от ЗДвП.
По посока на огледа трите пътни ленти са разделени една от друга с надлъжна
пътна маркировка „единична прекъсната линия“ M3 от ЗДвП, като крайна лява лента
е с широчина 4,70 м, а средна и крайна дясна пътни ленти са с широчина 4,00 м
всяка. Обратно на посоката на огледа пътната лента е с широчина 5,70 м.
Автомобилът се е движил в лявата пътна
лента за своята посока.
От двете
стрА. на платното за движение има тротоарни площи с широчина по 4,50 м всяка.
Пътни
знаци в района на произшествието не са намерени.
По същото време, отляво надясно спрямо
посоката на огледа и съвпадащата с нея посока на движение на автомобила, с
бавен ход със скорост от 1,8 до 2,8 км/ч, средно 2,4 км/ч, се е движела
пешеходката А.В.П.,***
Няколко
метра преди нея се е движел нейният съпруг.
Когато
пешеходката е навлязла 1,53 м в пътната лента на автомобила, между нея и
автомобила настъпва удар. Контактът е между предния ляв калник на автомобила и
краката на пешеходката. Ударът е бил от така наречения „тангенциален“ тип. При
него лявата страна на автомобила, чрез силите на триене с тялото й, завъртва
пешеходката обратно на часовниковата стрелка спрямо вертикалната ос.
Допълнително, под действие на силите на инерция от нейната скорост, тя се
доближава с главата си към челното стъкло, контактува с челната си дясна част с
него, след което е отблъсната от автомобила напред и наляво, като след плъзгане
и претъркулване по платното за движение се установява на място. Главата й се
разполага там, където при огледа на местопроизшествието е намерено и описано
петно от червена течност с неправилна форма, тялото й е успоредно на надлъжната
ос на пътя, главата е по-близо до автомобила, а краката - по-далече.
Водачът
на автомобила е реагирал на удара инстинктивно и е задействал кормилната уредба
за завой надясно и спирачната уредба за спиране и автомобилът се установява на
мястото, където е намерен при огледа на местопроизшествието.
При
така установените факти, съдът приема, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата пешеходка.
В случая, пострадалата не е спазила задълженията, установени в
разпоредбите на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП, предвиждащи, че при пресичане на
платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки,
като преди да навлязат на платното за
движение, са длъжни да се съобразят с приближаващите се пътни превозни
средства. Ако тя бе спазила правилата за движение на пешеходците, вредоносния
резултат е имало възможност да не настъпи. Въпреки това, независимо от това
нейно нарушение на правилата за движение по пътищата, ако водачът на застраховА.ят
лек автомобил бе изпълнил задълженията
си по чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро от ЗДвП, а именно да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато
възникне опасност за движението“, пътно-транспортното произшествие със
сигурност е щяло да бъде предотвратено.
В присъдата по НОХД № **73/2015 г. на Софийски градски съд, при индивидуализация на наказА.ето, наложено
на виновния водач, е прието, че е налице съпричиняване на съставомерния
резултат от собственото поведение на пътното платно, доколкото В. е пресичала пътното платно на неопределено място за това
и без да вземе нужните мерки за безопасно пресичане. В
мотивите към присъдата по ВНОХД № 165/2016 г., Софийски
апелативен съд също е приел, че е налице хипотезата на чл. 55 НК, предвид много голямата тежест на съпричиняването
от пострадалата , като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Освен това, негативно въздействащите
фактори, установени и по настоящото дело, са останали неоценени от пострадалата пешеходка. Тя е предприела
пресичане на пътното платно, на неопределено за това място, в тъмната
част на денонощието и при лоши метеорологични условия. На следващо място, установи се по делото, че
пострадалата пешеходка се е предвижвала трудно, използвала е бастун и е вървяла
по-бавно (посочени от първия ищец в наказателното производство), поради което и
е следва да бъде по-предпазлива към собствената си безопасност.
Така
въз основа на събрА.те по делото доказателства и зачитането на силата
на присъдено нещо на съдебния акт по наказателното дело, съдът приема, че
приносът на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат е следва да бъде
определен на 30 %.
В
тази връзка съдът съобрази и установеното в чл. 116 ЗДвП задължение на водачите
на пътни превозни средства, да бъдат внимателни и предпазливи към пешеходците и
към престарелите хора. Въпреки това, независимо от
нарушенията на правилата за движение по пътищата, допуснати от водача на лекия
автомобил, пострадалата пешеходка е
имала възможност да се огледа и да види приближаващия се автомобил и е имала
възможност да избегне ПТП, след като вече е предприела пресичането на платното
за движение, ако преди да навлезе в лявата пътна лента за движение е спряла и е
пропуснала автомобила да премине пред нея. Следователно,
по-голям принос за настъпване на вредоносните последици има не нарушаването на
задължението на пешеходката да пресече платното за движение по пешеходната
пътека, а това, че не се е съобразила с приближаващото се пътно превозно
средство. Пострадалата не е спазила
установеното в чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП задължение и е предприела пресичане
без да съобрази поведението си с приближаващия лек автомобил. Следователно,
пострадалата е допринесла за настъпването на вредоносния резултат, като
приносът й съдът определя на 30 %, с колкото и на основА.е чл.51, ал.2 ЗЗД
следва да бъде намалено определеното застрахователно обезщетение.
Поради
изложеното, исковете са основателни и доказА., както следва: за сумата от 91 000 лева (130 000 лева –
30 %)
– за ищеца П.Й.П., и по 77 000 лева (110 000 лева – 30 %) – за ищците Р.П.Н. и В.П.М..
Съгласно
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането, поради което същата е
функционална и застрахователят се смята в забава с оглед привилата на
непозволеното увреждане. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана, поради което върху определеното обезщетение се
дължи лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - от
деня на увреждането (аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД). В този смисъл е и
постоянната практика на ВКС – решение № 6/28.01.2010г. по т.д. № 705/2009г. на
ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/08г. на ВКС, ТК,
решение № 72/30.04.09г. по т.д. № 475/08г. на ВКС, ТК, решение
№594/17.10.2006г. по т.д. № **2/2006г. на ВКС, ТК и др. Поради това,
присъдените обезщетения са дължими от ответника ведно със законната лихва от
датата на увреждането, което е настъпило на 17.06.2014 г., когато е починала А.В.П.. ИскА.ята за присъждане на
обезщетение за забава, в размер на законната лихва, следва да се отхвърлят за
периода от 15.06.2014 г. до 16.06.2014 г.
Относно разноските:
На основА.е чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на
ищеца – адв. В.Д.-В., адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената част от иска в размер на 5607.10 лева (1**30 лв. х 0.47).
На основА.е чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 386.90 лева от общо направените
разноски в размер на 730 лева (730 лв. х 0.53), в т.ч.: депозити за АТЕ и СМЕ
(700 лв.) и депозит за свидетел (30 лв.). На основА.е чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането
на правната помощ, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 450 лева. Съразмерно
на отхвърлената част от иска на основА.е чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника
следва да се присъди сумата от 238.50 лева (450 х 0.53) за
юрисконсултско възнаграждение.
На основА.е чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от исковете,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 9 800 лева – държавна
такса (245 000 лв. х 4 %), от внасянето на които ищците са
освободени.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, с ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати, на основА.е
чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ
(отм.), както следва:
-
на П.Й.П., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, сумата от 91 000 лева,
-
на Р.П.Н., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, сумата от 77 000 лева, и
-
на
В.П.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 77 000 лева,
представляващи
застрахователни обезщетения за претърпените от ищците неимуществени вреди от
смъртта на А.В.П., настъпила вследствие на пътно – транспортно произшествие,
реализирано на 15.06.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 17.06.2014 г. до окончателното
плащане, като
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.
267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), за обезщетения за неимуществени вреди,
съответно за разликата над 91 000 лева, над 77 000 лева и над
77 000 лева до пълните предявени размери, съответно от 200 000 лева и
от по 160 000 лева, както и искА.ята за присъждане на законна лихва, за периода
от 15.06.2014 г. до 16.06.2014 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат В.Д.-В., с адрес: ***, офис 4, на основА.е чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 5607.10
лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА П.Й.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, Р.П.Н., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, и В.П.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплатят на З. „А.“ АД,
с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, на основА.е чл. 78, ал.
3 ГПК, сумата от 386.90
лева - разноски по делото и на основА.е чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата
от 238.50 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основА.е
чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 9800 лева – държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на стрА.те.
СЪДИЯ: