Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
8 за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение №1013 от 22.10.2012 година, постановено по ГР.Д.№1795 по описа за 2012 година на Великотърновски районен съд, по реда на чл.422, ал.1 от ГПК и на основание чл.240, във вр. с чл.99 от ЗЗД е отхвърлен предявенияот Р. Х. П., ЕГН-*, с адрес гр. В. Т., ул.”С. Р.” №.., против И. С. Д., ЕГН-*, с адрес гр. В. Т., ул.”П.” №.., иск за приемане за установено по отношение на Д., че съществува вземане на П. в размер на 2 800 лв.,представляващо задължение по разписки с дати: 06.09.2007 година и от 04.10.2007 година и подписан Договор за цесия от 23.04.2011 година между А. И. Б.и Р. Х. П., за което по Ч.ГР.Д.№1276 по описа за 2012 година на ВТРС е издадена Заповед за изпълнение №862 от 15.03.2012 година, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.03.2012 година до окончателното изплащане на вземането, както и претендираните разноски, като неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски в полза на ответника. Постъпила е въззивната жалба в законоустановения срок, подадена от процесуалния представител по пълномощие на ищеца. Обжалва се решението в неговата цялост, изложени са твърдения в какво се счита, че се състои неправилността на решението - неговата необоснованост, незаконосъобразност и противоречие с материалния закон. Изложени са доводи във връзка с тези твърдения. Направено е искане да бъде отменено изцяло обжалваното решение и спора да бъде решен по същество, като бъде уважен изцяло предявения установителен иск. Не е постъпил отговор на въззивната жалба и насрещна въззивна жалба. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника заема становище, че въззивната жалба е неоснователна и обжалваното решение е правилно. Излага съображения в подкрепа на становището си. Съдът като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на въззивното производство, въведен с въззивната жалба, са предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искови претенции за съществуване и дължимост на вземания: обуславящи с право основание чл.99 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД; обусловени с правно основание чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД; всичкипризнати в заповедно производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК и индивидуализирани в заповед за изпълнение на парично задължение. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Относно валидността на решението. Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Относно допустимостта на решението. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба. Предявените обективно кумулативно съединени искови претенции са процесуално допустими. Правният интерес при установителния иск и процесуалната легитимация на страните, при иск, предявен по реда на чл.422 от ГПК, са абсолютни положителни процесуални предпоставки за допустимостта на иска и на процеса. За допустимостта на иска и процеса съдът следи служебно във всяко положение на висящия исков процес. Налице е правен интерес от предявяването им. Правният интерес е обоснованот вида на търсената защита. Искът, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, е прогласено с правна норма средство за защита на признато в заповедното производство вземане при наличие на нормативно регламентирани предпоставки. В.ГР.Д.№1413/2012 г. ВТОС Налице е ипроцесуалната легитимация на страните. Искът е предявен от надлежна страна против надлежна страна. При иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, легитимиранда предяви иска е заявител, чието вземане е признато в заповедно производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК и е индивидуализирано в издадена заповед за изпълнение на парично задължение, а легитимиран ответник е лицето, против което е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение. Налице са и всички други положителни процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване правото на иск, включително и спазен срок за предявяване, визиран с разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК. Към настоящия момент не е установено да съществуват отрицателни процесуални предпоставки, осуетяващи съществуването и упражняването правото на иск. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения трето от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за неправилно. Съображенията за този извод са следните: Районният съд е обсъдил събраните по делото писмени доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Във въззивното производство не са събирани доказателства. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства също приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи: По отношение на обуславящите искови претенции. За да бъде уважен предявен по реда на чл.422 от ГПК положителен установителен иск /съществуване и дължимост на вземане/ чрез събрани по делото доказателства следва да бъде установено /доказано/ следното: Признато в заповедно производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК в полза на ищцовата странавземане, индивидуализирано в заповед за изпълнение на парично задължение с длъжник – ответникът. Обстоятелства, установени чрез приложеното частно гражданско дело. Осъществяване на фактическия състав, от който произтича претендираното вземане, съдържанието на вземането, размерът му и настъпил падеж.Посочените обстоятелства са установени чрез събраните по делото писмени доказателства. За този извод съдът е мотивиран от следното: За ответника са възникнали парични задължения в полза на А. И. Б. общо в размер на 2 800 лв. Обстоятелства, установени чрез приложените към приетото частно гражданско дело „Разписка за приети/дадени пари”, два броя – л.17 и л.18. Освен това възникване на задълженията за ответникаспрямоБ. са признат от ответника факт чрез твърдение, че „задължението е погасено чрез изпълнение”. Твърдението е изложено в отговора на исковата молба. На23.04.2011 година между ищеца и А. И. Б. е сключен договор за цесияпо смисъла на чл.99 от ЗЗД, с предмет посочените парични вземания на Божанова към ответника. Обстоятелство, установено чрез съдържанието на „Договор за цесия”, приложен на л.7 и л.8 от частното гражданско дело. Договорът за цесия не е формален. Писмената форма не е необходима за неговата действителност. Аргумент чл.99 и чл.100 от ЗЗД. Писмената форма е начин за доказване на постигнатата договореност. Договорът за цесия трябва да съдържа всички съществени елементи от съдържанието на такъв вид договор, които са регламентирани, с посочените правни норми. В настоящия казус процесният договор е валиден от към съдържание. Страните са постигнали договореност по отношение на всички съществени елементи от съдържанието на такъв вид договор и са я материализирали в писмен вид. Обстоятелства, установени чрез съдържанието на „Договор за цесия”, приложен на л.7 и л.8 от частното гражданско дело. По силата на сключения между страните по делото валиден договор за цесия и на основание чл.99 ЗЗД вземането от цедента - Б., преминава върху цесионера - ищеца, който придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало в момента на сключване на договора за цесия. На основание чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо длъжника, от деня, в който му е съобщено от предишния кредитор. За да има действие спрямо длъжника прехвърлянето, е необходимо съобщението до длъжника да е извършено от цедента /стария кредитор/. Съобщението, извършено от цесионера /новия кредитор/, не поражда действие на прехвърлянето спрямо длъжника. В горния смисъл е задължителното съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВза правоприлагащия съд ТР№142-7 от 11.11.1954 г., ОСГК НА ВС. Цитат: „Прехвърлянето на вземане /цесия/ има действие спрямо длъжника от деня, когато предишният кредитор му съобщи станалото прехвърляне. В.ГР.Д.№1413/2012 г. ВТОС Съобщението, направено от приемателя /цесионера/ на длъжника, не оказва такова действие. При изричния текст на закона да се приеме противното - че прехвърлянето има действие спрямо длъжника от съобщаването му, направено от приемателя /цесионера/-новия кредитор, - нещо, което е недопустимо”. С оглед на изложеното твърденията, изложени във въззивната жалба, че уведомяването от цесионера също поражда действие на прехвърлянето спрямо длъжника, е неоснователно. Законодателят не е регламентирал форма и начин, по който следва да бъде осъществено съобщаването за прехвърляне на вземането от цедента на длъжника. За да е налице „съобщаване” по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД е необходимо и достатъчно цедентът /стария кредитор/ да е материализирал по начин, по който може да бъде възприет от длъжника, съобщение до длъжника за сключения договор за цесия, да е индивидуализирал вземането си, предмет на договора за цесия, по основание и размер, да е посочил новия кредитор, на който длъжника следва да изпълни, и всички посочени обстоятелства да са узнати, възприети от длъжника. В настоящия казус във висящото исково производство пред първоинстанционния съдответникът е узнал за цесиятаи за направеното на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД от кредитора му Божанова съобщение, в качеството й на цедент, до него, в качеството му на õлъжник по цедираното вземане, за всички посочени по-горе обстоятелства. Факт, установен чрез съдържанието на „Съобщение за прехвърляне на вземане - чл.99, ал.3 от ЗЗД”, приложено на л.9 от частното гражданско дело, прието в първоинстанционното производство, като доказателство. За този извод съдът е мотивиран и от приложението на принципа за добросъвестността, визиран с разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗЗД. Посоченият факт е от значение за спорното право и на основание императивната разпоредба на чл.235, ал.3 от ГПК правоприлагащият съд е длъжен при постановяване на решението си да се съобрази с настъпилия във висящото производство факт. В горния смисъл е и Решение №123 от 24.06.2009 година по Т.Д.№ 12/2009г., ТК, II-ро т.о., ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК по уеднаквяване на съдебната практика. Изложеното обосновава извод за изпълнение на изискванията, визирани в чл.99, ал.4 от ЗЗД, и извод, че прехвърлянето има действие за длъжника и той дължи изпълнение спрямо цесионера-ищец. За ищеца е възникнало валидно и изискуемо вземане за плащане от ответника на сумите, предмет на процесния договор за цесия. Респективно за ответника е възникнало задължение да плати на ищеца сумите, предмет на процесния договор за цесия. Ответникът обосновава твърденията си за „недължимост” освен с твърдение, че прехвърлянето не е породило действие спрямо него, защото не му е съобщено от цедента, и с твърдение, че „задължението е погасено чрез изпълнение”. Съображения относно неоснователността на първото твърдение съдът вече изложи. Второто твърдение също е неоснователно. С оглед разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест ответникът е този, който трябва да докаже, че възникналото вземане е погасено - платил е дължимата сума или дългът е погасен чрез друг способ. По делото не е установено с допустими доказателствени средства, че вземанията по двете процесни разписки са погасени чрез изпълнение. Няма събрани по делото допустими доказателствени средства, удостоверяващи плащане на дължимите суми или погасяване на дълга чрез друг способ. Плащането или погасяването чрез друг способ на паричен дълг, установен с писмен акт, се удостоверява с документ. Аргумент чл.164, ал.1, т.4 от ГПК. Документ, удостоверяващ плащане или погасяване чрез друг способ на дължимите по процесните разписки суми не е представен по делото. Чрез представената с отговора на исковата молба „Декларация” - л.15 от първоинстанционното дело, може да се приеме за установено само, че към 08.06.2011 година ответникът е нямал „финансови задължения” към Б.. Настоящият състав счита, че направеното в процесната декларация изявление от първоначалния кредитор не доказва плащане от страна на ответника на дължимите по процесните разписки суми или погасяването на дълга чрез друг способ. Изявлението, направено от Б. в процесната декларация, може да е направено във връзка с извършената цесия. Да се предполага, че „липсата на финансови задължения” е изявление за погасяване на дължимите суми по процесните разписка е недопустимо с оглед посочения по-горе принцип за доказване погасяването на паричен дълг, установен с документ. Горните изводи са обосновани както от датите на процесните разписки - 06.09.2007 година и 04.10.2007 година, датата на процесния договор за цесия - 23.04.2011 година, така и от съдържанието на процесната декларация – „към 08.06.2011 година ответникът е нямал „финансови задължения” към Божанова”. Изложеното обосновава извод, че възникналото валидно и изискуемо вземане за плащане от ответника на дължимите суми по процесните разписки,не е погасено чрез изпълнение. По изложените съображения обуславящите искови претенции са основателни и доказани и следва да бъдат уважени така, както са предявени. В.ГР.Д.№1413/2012 г. ВТОС По отношение на обусловените искови претенции. Поради основателността на обуславящите искови претенции и обусловените са основателни. Има възникнали и съществуващи парични задължения, чието изпълнение е забавено. Съгласно разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК претенцията се счита предявена от момента на подаване на заявлението. Ищецът има право да се ползва от посочената правна норма поради наличие на всички законови предпоставки за предявяване на исковата претенция по реда на чл.422 от ГПК. Съображенията за наличието на законовите предпоставки съдът изложи при обсъждане процесуалната допустимост на обжалваното решение. По изложените съображения и предявените обусловени искови претенции са основателни и доказани и следва да бъдат уважени така, както са предявени, а именно: считано от подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК до окончателното изплащане. С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, вместо което да бъде постановено друго, с което да се уважат исковите претенции така, както са предявени. При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в двете инстанции в размер на 948, 05 лв. С оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване. Водим от горното и по реда на чл.271, ал.1, предложение първо от ГПК Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №1013 от 22.10.2012 година, постановено по ГР.Д.№1795 по описа за 2012 година на Великотърновски районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 от ГПК и на основание чл.99 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1, предложение първо от ЗЗД, и на основание чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД по отношение на И. С. Д., ЕГН-*, с адрес гр. В. Т., ул.”П.” №.., чесъщият дължи на Р. Х. П., ЕГН-*, с адрес гр. В. Т., ул.”С. Р.” №.., сума общо в размер на 2 800 лв. /две хиляди и осемстотин лева/, представляващазадължение по „Разписка за приети/дадени пари”, издадена от И. С. Д., ЕГН-*, на 06.09.2007 година за сумата от 1 800 лв. /хиляда и осемстотин лева/ и задължение по „Разписка за приети/дадени пари”, издадена от И. С. Д., ЕГН-*, на 04.10.2007 година за сумата от 1 000 лв. /хиляда лева/, и двете цедирани с „Договор за цесия” от 23.04.2011 година, сключен между А. И. Б. ЕГН-*, с адрес гр. В. Т., ул.”М.” №... и Р. Х. П., ЕГН-*, с адрес гр. В. Т., ул.”С. Р.” №.., заедно със законната лихва върху суматаот 2 800 лв. /две хиляди и осемстотин лева/,считано от 12.03.2012 година - датата на завеждане на заповедното производство, до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена „Заповед №862 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК” от 15.03.2012 година по Ч.ГР.Д.№1276 по описа за 2012 година на Великотърновски районен съд, по исковите претенции, предявени от Р. Х. П., ЕГН-*, с адрес гр. В. Т., ул.”С. Р.” №.., против И. С. Д., ЕГН-*, с адрес гр. В. Т., ул.”П.” №.... ОСЪЖДА И. С. Д., ЕГН-*, с адрес гр. В. Т., ул.”П.” №..., да заплати на Р. Х. П., ЕГН-*, с адрес гр. В. Т., ул.”С. Р.” №.., направенитеразноски в двете инстанции в размер на 948,05 лв. /деветстотин и четиридесет и осем лева и пет стотинки/. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:___________ ЧЛЕНОВЕ: 1.________________ 2.________________ |