№ 885
гр. София, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Д.
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Даниела Т. Славенова
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100507664 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20019343 от 08.03.2022 г., постановено по гр. дело № 52469/2020 г.
по описа на СРС, ГО, 88 с-в, е осъден „Г.Г.С.Г.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. *******, ет. ниво минус 2, да заплати на Е. К. А.,
ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. Г*******, *******, следните суми: на
основание чл. 54, ал. 1 ЗЗП, сумата в размер на 1400.00 лв. - предявена като частична
претенция от сума в общ размер на 2938.00 лв., представляваща подлежаща на
възстановяване сума по договор за покупко-продажба от разстояние /заявка
10991/22.04.2020 г./ между страните, от който Е. К. А. се е отказал, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба - 28.10.2020 г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 602 лв. - разноски по
съразмерност по производството.
С постановеното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от Е.
К. А., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. Г*******, *******, срещу „Г.Г.С.Г.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. *******, ет.
ниво минус 2, искове по чл.49 ЗЗД за заплащане на следните суми за причинени
имуществени вреди, възникнали в резултат на незаконосъобразния отказ на „Г.Г.С.Г.“
ЕООД да възстанови платената сума по договор за покупко-продажба от разстояние
/заявка 10991/22.04.2020 г./, а именно: сумата от 100 лв. - платена възнаградителна
1
лихва по договор за кредит № ********** от 28.04.2020 г., сключен от ищеца с „Ти Би
Ай Банк“ ЕАД за периода 05.06.2020 г. - 23.10.2020 г., сумата от 300 лв. - платена такса
за оценка на риска по договора за кредит № ********** от 28.04.2020г. за периода
05.06.2020 г. - 23.10.2020 г. и сумата от 200 лв. - платени такси за защита на кредита
/застрахователни премии/ по договора за кредит № ********** от 28.04.2020 г. за
периода 05.06.2020 г. - 23.10.2020 г.
Срещу решението, в частта на уважаване на иска по чл.54 ЗЗП, е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „Г.Г.С.Г.“
ЕООД с изложени доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и
необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че в производството е доказано, че
закупеният от ищеца компютър е бил сглобен от ответника след подадената от първия
заявка. Доколкото стоката е индивидуален избор на ищеца и същата представлява
изработена по поръчка на потребителя стока, то, неправилно искът е бил уважен без да
се съобрази материалния закон в т.ч. указанията на чл.57, т.3 от ЗЗП. Неправилно съдът
е установил фактическата страна на спора с оглед установените факти и въз основа на
това е формирал неправилни правни изводи. Ето защо моли решение да бъде
отменено, а предявеният иск по чл.54 ЗЗП- отхвърлен изцяло. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата Е. К. А. в подадения в срок писмен отговор на
въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Излага съжбражения за
правилност на обжалваното решение. Претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани
изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на
решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно в
обжалваната му част, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 54, ал. 1 от ЗЗП.
Фактическият състав на претендиранато право включва следните предпоставки:
установяване качеството "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП на ищеца,
2
като страна по договор за продажба, сключен от разстояние или извън търговския
обект на ответника; плащане от ищеца на ответника на претендираната сума и
надлежно упражнено пред ответника право на отказ от договора по чл. 53 вр. чл. 50 от
ЗЗП. При начиличие на тези обстоятелства, по арг. от чл. 54 ЗЗП, когато потребителят
е упражнил правото си на отказ от договора от разстояние или от договора извън
търговския обект, търговецът възстановява всички суми, получени от потребителя,
включително разходите за доставка, без неоправдано забавяне и не по-късно от 14 дни,
считано от датата, на която е бил уведомен за решението на потребителя да се откаже
от договора съгласно от закона. Посочената норма е специфична хипотеза на връщане
на недължимо платено, съгласно общия състав на чл. 55, ал. 1 пр. 3 ЗЗД, след
разваляне с обратна сила на облигационната връзка между страните.
В производството не е спорно и се установява, чрез представените пред първата
инстанция писмени доказателства, че по заявка на ищеца № 10991/22.04.2020 г. между
страните е сключен договор за покупко-продажба на - геймърски компютър с
параметри I9-9900K, 16 GB, GTX 1070 8GB, 144Hz монитор и добавка карта 480 GB
SSD SATA (от разстояние по смисъла на чл. 45 от ЗЗП).
Не се спори и се установява по делото, че поръчката е получена от потребителя-
ищец на 09.05.2020 г.
Доколкото договорът е сключен от разстояние по смисъла на чл. 45 от ЗЗП и
ищецът има качеството на потребител по смисъла на същия закон, съгласно
разпоредбата на чл. 50, т. 1 от ЗЗП има право да се откаже от договора, без да посочва
причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е
разходи (с изключение на разходите, предвидени в чл. 54, ал. 3 и чл. 55 ЗЗП, каквито в
случая не са налице), в 14-дневен срок от датата на приемане на стоката. Стоката е
приета на 09.05.2020 г. и потребителят се е отказал от нея в рамките на 14-дневния
срок по чл. 50 от ЗЗП.
Установява се, чрез показанията на разпитания пред първата инстанция свидетел
– Д. З., които съдът кредитира /преценени с оглед събраните доказателства с оглед
указанията на чл.172 ГПК/, че потребителят - ищец в производството е упражнил
правото си на отказ от закупената стока чрез обаждане по телефона преди 20.05.2020
г., чрез лице, което работи за ответника и пряко се е занимавало със заявката на ищеца-
свидетеля З..
Освен това се установява, че потребителят е попълнил стандартен формуляр за
упражняване право на отказ от договора като е изпратил същия на адрес гр. Варна, бул.
*******, ниво минус 2 обратно със закупения продукт, чрез куриер - Еконт, на
13.05.2020 г. /4 дни след получаване на стоката/. Както сочи в дадените показания
свидетеля З., куриерът на няколко пъти се свързал с тях, но те отказали да получат
пратката, тъй като нямали клиент М.К. и клиентът не искал преглед и тест.
3
Същевременно свидетелят З. сочи, че „имали съмнение, че това е компютърът на Е.
А.“, а след това свидетелят сочи, че куриерът се е свързал с М.К., но те отново са
отказали да приемат пратката, тъй като нямало съгласие за преглед и тест.
При така изложеното, настоящия състав намира за установено, че на основание
чл. 52, ал. 3 ЗЗП потребителят е упражнил правото си на отказ от договора от
разстояние или от договора извън търговския обект, тъй като е изпратил съобщение на
търговеца за упражняване на правото си на отказ преди изтичането на срока по чл. 50
ЗЗП.
Съдът намира, че ищецът надлежно е упражнил правото си на отказ. Не се
установява по делото пратката да е била без опция преглед и тест, а и за да се упражни
право на отказ от договора не е задължително и необходима да се предоставя
възможност за преглед и тест.
По силата на чл. 55, ал. 1 ЗЗП правото на отказ е безусловно, като отказът на
потребителя води до прекратяване на договорното правоотношение, ако не е налице
някое от изключенията посочени в чл.57 ЗЗП.
Спорният по делото е въпрос е дали доставената стока е изработена по поръчка
на потребителя съобразно неговите индивидуални изисквания по смисъла на нормата
на чл. 57, т. 3 ЗЗП, при което разпоредбите на чл. 50 - 56 ЗПП за право на отказ на
потребителя от договора не се прилагат. Такава поръчка е налице при доставка на
стоки, изработени по поръчка на потребителя или съобразно неговите индивидуални
изисквания.
Съгласно легалната дефиниция на § 13, т. 33 от ДР на ЗПП, "стоки, изработени
по поръчка на потребителя " са стоки, които не са изработени предварително, а са
изработени въз основа на индивидуален избор или решение на потребителя.
В случая, въззивният съд намира доводите на ответника за наличие на
индивидуална поръчка на потребителя, която изключва правото му на отказ от
договора, за неоснователни. Доводите на ответника в тази връзка са, че процесния
компютър е поръчан по индивидуална заявка на потребителя и е сглобен след
постъпване на заявката от потребителя и доставка на части за това от трети лица. Това
обстоятелство, според настоящия състав не може да изключи правото на потребителя
от отказ от договора, респ. да изключи отговорността на ответника за неоснователно
обогатяване в хипотезата на разместване на имуществени блага поради прекратяване
на облигационната връзка от потребителя в предвидения от закона срок.
Индивидуализирането на стоката чрез посочване на параметрите на компютърната
конфигурация и допълването към поръчката на допълнителен твърд диск освен
включен такъв в конфигурацията с различни параметри, не сочи за изработени по
индивидуална заявка на потребителя части. Напротив, сочи за изработени вече части.
Чрез представените в тази връзка пред първата инстанция писмени
4
доказателства – писмо от В.К. ООД и фактура от 02.02.2022 г. издадена от В.К. ООД не
се установяват твърденията на ответника, че стоката доставена на ищеца е изработена
по доставени от тази фирма индивидуални компоненти-части. Това обстоятелство не
се установява и от показанията на свидетеля З., която не дава конкретна информация за
закупения от ищеца компютър, който в съставената от ответника на 26.04.2020 г.
фактура е посочен с наименование на стоката «компютър». Установеното от свидетеля
З., че фирмата поръчва детайли по заявки на клиентите, които комплектова в краен
продукт и с това е свързана цялостната й дейност, съдът намира че не доказва при
условията на пълно и главно доказване, т.е. без съмнение, че стоката закупена от ищеца
е изработена от ответника въз основа на индивидуалния избор на първия. Т.е. че
заявения компютър с посочена конфигурация е изработен само въз основа на заявката.
Доколкото в производството не е установено, че поръчаната от ищеца стока е
уникална, изработена, съобразно желанията и изискванията на потребителя с оглед
смисъла на чл. 16, т. „в“ от Директива 83/2011 г., съдът намира че доводите на
ответника като неоснователни следва да бъдат оставени без уважение. Изключението
на чл. 57, т. 3 ЗЗП, както правилно е отбелязал СРС се прилага за компонентни на
компютър, които следва да се набавят индивидуално и не са част от публично
предлаганите от търговеца стоки и услуги. В случая се установи, че дейността на
ответника е свързана именно с публично предлаганите от търговеца стоки –компютри
и компютърни конфигурации.
Правото на отказ от договора е надлежно упражнено от ищеца и е налице
предвидения в закона фактически състав на чл. 54 ЗЗП за връщане от търговеца на
получената сума.
Ето защо въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част, като правилно.
При този изход на спора в полза на въззиваемия следва да се присъдят сторените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение е окончателно.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20019343 от 08.03.2022 г., постановено по гр. дело
№ 52469/2020 г. по описа на СРС, ГО, 88 с-в, В ЧАСТТА, с която е осъден „Г.Г.С.Г.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. *******, ет.
ниво минус 2, да заплати на Е. К. А., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к.
Г*******, *******, на основание чл. 54, ал. 1 ЗЗП, сумата в размер на 1400.00 лв. -
предявена като частична претенция от сума в общ размер на 2938.00 лв.,
5
представляваща подлежаща на възстановяване сума по договор за покупко-продажба
от разстояние /заявка 10991/22.04.2020 г./ между страните, от който Е. К. А. се е
отказал, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
28.10.2020 г. до окончателното плащане, както и в частта на разноските.
ОСЪЖДА „Г.Г.С.Г.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, бул. *******, ет. ниво минус 2, да заплати на Е. К. А., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж. к. Г*******, *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
700.00 лв., представляващи разноски за въззивната инстанция.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6