№ 41434
гр. София, 11.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20231110154884 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молби на ищеца и на ответника с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК
за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, в частност в
частта, с която в полза на ответника е присъден адвокатски хонорар.
Ищецът счита, че съдът не е съобразил наведеното от него възражение за прекомерност
на претендираното от името на ответника адвокатско възнаграждение, както и размера на
минималната работна заплата за страната към датата на упълномощаване на адвокатското
дружество от ответника, който е от значение при изчисляване на минималния размер на
адвокатското възнаграждение по искове за отмяна на уволнението и за възстановяване на
служителя на заеманата преди уволнението длъжност.
Ответникът, от своя страна, счита, че неправилно и необосновано съдът е намалил
претендирания адвокатски хонорар от 3600.00 лева на 1500.00 лева, като счита, че тази сума
не е съобразена със спецификата на правния спор, осъществената адвокатска работа,
квалификацията на адвокатите, с разходите, които адвокатското дружество извършва, като
съдът не е посочил и разбивка на сумите, които се дължат за всяко процесуално действие.
В срок са постъпили отговори на всяка от молбите с правно основание чл. 248, ал. 1
ГПК, в които са изложени подробни съображения за неоснователност на искането на
насрещната страна за изменение на решението в частта за разноските.
Съдът намира исканията за изменение на решението в частта за разноските за
процесуално допустими- заявени са в законоустановения срок (двуседмичен за обжалване на
решението) от лица с правен интерес да искат изменение на решението в съответната част,
като ответникът е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК в срок- до приключване
разглеждането на делото в настоящата инстанция.
Разгледани по същество, исканията са неоснователни, като съображенията за това са
идентични.
На първо място следва да се изясни, че противно на поддържаното от ищеца, съдът е
съобразил релевираното от негово име възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар, като е обсъдил същото и е
присъдил в полза на ответника сума, значително по- малка от претендираната от 3600.00
лева. Във връзка с довода на ищеца в тази насока следва да се изясни, че прекомерността на
1
възнаграждението не е преценявана с оглед минималния му размер, определен по правилата
на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
при съобразяване на конкретната фактическа и правна сложност на делото- брой проведени
заседания, вид, естество и обем на събраните доказателства, наведени от страните
твърдения, доводи и възражения, подлежащи на доказване, както и на конкретното
уволнително основание, което, с оглед изложените в исковата молба конкретни доводи за
незаконност на уволнението, е наложило изследване на немалко по обем фактически
обстоятелства. Именно с оглед на тази конкретика на производството, при съобразяване на
разясненията, съдържащи се в т. 41 (въпрос първи) от решение на Съда на Европейския съюз
от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, съдът счита за обоснован и справедлив по смисъла на
нормата на чл. 36, ал. 2 ЗА именно определения с решението хонорар от 1500.00 лева.
По идентични съображения, касаещи конкретиката на настоящото производство,
неоснователно е искането на ответника за увеличаване на присъдения в негова полза
хонорар до претендираната сума от 3600.00 лева, като във връзка с доводите на последния в
този смисъл следва да се изясни, че съдът дължи да определи един общ хонорар за
осъществените адвокатска защита и процесуално представителство, а не отделни такива за
всяко отделно процесуално или извънпроцесуално действие на адвоката. На следващо
място, необосновано- и правно, а и житейски, би било размерът на адвокатския хонорар да
бъде определян съобразно професионалната квалификация на адвокатите, а и за съда не
съществува задължение да изследва същата. Що се отнася до разходите, които адвокатското
дружество извършва във връзка с дейността си, следва да се изясни- така, както това е
сторено и в решението по съществото на правния спор, че същите, както и часовете
положен труд във връзка с делото, имат вътрешноорганизационно значение и обосноват
размера на възнаграждението пред клиента- страна по мандатното правоотношение, но не
обвързват нито съда, нито насрещната страна в процеса.
При тези мотиви исканията на страните за изменение на решението в частта за
разноските следва да бъдат оставени без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на Ц. С. Л. и на „Д.“ ЕООД за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните - арг. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2