Решение по дело №15042/2017 на Районен съд - Пловдив

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№  2202

04.06.2018 година, град Пловдив

В      И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на трети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ

при участието на секретаря Иванка Чорбаджиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15042 по описа на съда за 2017 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 109 ЗС и чл. 45 ЗЗД от С.Х.К. срещу М.С.А. и Д.А.П..

Ищецът твърди, че е собственик на идеални части от поземлен имот с идентификатор ... и на сграда с идентификатор ... по КК на село П., на основание договор за покупко-продажба от 2013г. Твърди, че ответниците притежават имоти с идентификатори, съответно ... и ... по КК на селото, разположени в съседство на неговия. В тях те отглеждали животни, като А. имал 5 броя едър рогат добитък и 1 брой приплод, а П. имал 12 броя едър рогат добитък и 5 броя приплод. Твърди, че при отглеждането на животните се създавали пречки за упражняването на правото му на собственост. Животните минавали по улица В. и ул. Ц. Б., където се намирал неговия имот, като изхвърляли отпадъчни органични вещества по тротоарите и улиците. Намира, че по този начин се създавала опасност от зарази и епидемии. През летния сезон се развъждали множество бълхи и кърлежи, като имало неимоверна смрад. С превеждането на животните рано сутринта (около 6 часа), се нарушавала тишината и спокойствието на ищеца и неговите близки. Тези дейности се осъществявали и от двамата ответници. Освен това животните често минавали до оградите на дворното му място и ги увреждани, чрез търкане в тях и отделянето на екскременти. Пречки създавало и извозването на животинските екскременти, което започвало около 6:00 часа сутринта и се осъществявала чрез ремарке теглено от трактор. Твърди, че при извозването се разнасяла силна миризма. Счита, че посочените дейности му създават пречки да упражнява правото си на собственост, както и че от тях за периода от закупуването на имота на 14.06.2013г. до настоящия момент е претърпял неимуществени вреди от непоносимата смрад, фекалии, мухи, кърлежи и други. Поради това иска ответниците да бъдат осъдени да преустановят действията, с които му пречат да упражнява правото си на собственост, като прекратят дейността си по отглеждане на крави и телета в имоти съседни на неговия. При условията на евентуалност иска да бъдат осъдени да редуцират броя на отглежданите животни до регламентираните 2 бр. едър рогат добитък и 2 бр. приплод, както и да преустановят движението по улица В. и улица Ц.Б.на отглежданите неправомерно крави. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от страна на ответника А. е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват претенциите. Твърди, че ищецът не живее в селото, а в гр. А. и имотът му не е съседен на този на ответника. Възразява, че не е собственик на животинския обект. Твърди, че за сградата на ищеца било издадено удостоверение за ползване през 2016г., като и до момент не се ползвала от него и семейството. Посочва, че семейството му отглежда животни в имота преди ищецът да закупи сградата, като никога не е имало проблеми със съседите си. Това се дължало на надлежното спазване от С. А. на санитарните и хигиенни изисквания за тази дейност. Ежедневно се почиствали, както помещенията на животните, така и екскрементите, които оставяли те на път за пасището. Животните не повреждали оградите на ищеца, защото винаги били придружавани от пастир. Животните се отглеждали в животински обекти, които били регистрирани. Редовно се ваксинирали и обезпаразитявали, като се изследвало и млякото което давали, защото било предназначено за човешка консумация. Оспорва броя на животните да отговаря на посочения в исковата молба. Изнасянето на оборската тор ставало ежедневно, но не било свързано с шум над допустимите норми. Иска се претенциите да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

     В срока по чл. 131 ГПК от страна на ответника П. е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват претенциите. Твърди, че при отглеждането на животните се спазват всички нормативни изисквания. Изтъква, че при извършена проверка не били констатирани нарушения, освен липсата на писмено съгласие на съседите, което било представено след това. Посочва, че имотът му се намира в бившия стопански двор, в края на селото и било обичайно отглеждането на животни в този район. Необичайното било в имот част от бившия стопански двор да се предвиди жилищна сграда с магазин за бижутерия. Районът и досега не бил облагороден и затова кметът на селото определил маршрутът на животните да минава през тази час на населеното място, включително по ул. В.. Твърди, че животни се отглеждат в имота му повече от 20 години, като до момента нямало проблеми със зарази и не били възниквали епидемии. Отглеждането на животните не представлявало реална опасност нито за ищеца, нито за неговото семейство, а живущите в непосредствена близост няма ли възражения относно отглеждането и преминаването. Освен това, по посочения маршрут преминавали всички селскостопански животни на селото и не ставало ясно защо ищецът е решил, че само животните на ответниците преминават покрай имота му. Твърди, че се спазвали  всички изисквания, което било констатирано и при направените проверки. Становището и на ветеринарните органи било, че се спазва необходимата хигиена, а животните се обезпаразитяват, ваксинират и изследват. Иска се претенциите да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява от фактическа и правна страна следното:

С доклада на делото, обективиран в определение от 20.12.2017г. като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че ищецът притежава правото на собственост върху идеални части от посочения в исковата молба имот и върху сградата, че в имот с идентификатор ..... се отглежда едър рогат добитък, че ответникът П. отглежда едър рогат добитък в имота си, както и че животните преминават по ул. В..

По исковете с правна квалификация чл. 109 ЗС:

Искът по чл. 109 ЗС предоставя възможност за защита на собствеността от въздействия на трети лица, с които се ограничава или затруднява упражняването на правомощията на собственика в пълен обем. Защитата, която се търси с този иск, може да се състои в преустановяване на вредното въздействие върху имота, премахване на последиците от нарушението, или на неговия източник. Действията, с които се пречи на собственика за пълноценно упражняване на правомощията му, могат да произтичат и от регламентирана дейност, когато тя се осъществява неправомерно. Защитата на собствеността в този случай може да се осъществи по административен ред, ако такъв е предвиден, или направо с иска по чл. 109 ЗС /ТР 31/1984г. на ВС, ОСГК/. Търсената по исков ред защита трябва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да нарушава правната сфера на нарушителя и да ограничава необосновано неговите права, но същевременно трябва да е от такова естество, че да осигури възстановяване правата на собственика в пълен обем. Дали търсената защита от ищеца надвишава по интензитет нарушението се преценява въз основа на твърденията на страните и събраните по делото доказателства във всеки конкретен случай. В този смисъл Решение № 14 от 09.05.2016г. по гр.д. № 4658/2015г. на ВКС, I г.о., Тълкувателно решение № 31 от 06.02.1985 г. по дело №10/1984 г. на ОСГК на ВС, Решение №324/21.06.2010 г. по гр.д. № 1320/2009 г. на ВКС, второ г.о. и Решение №226/28.06.2010г. по гр.д.№347/2009г. на ВКС, І ГО.

В други случаи източник на неоснователното въздействие по чл.109 ЗС е дейност, създаваща наднормен шум, замърсяване и миризми. Според практиката на ВКС, дори когато източник на тези въздействия е законно регламентирана дейност, искът по чл.109 ЗС може да бъде уважен, ако дейността и начинът, по който тя се осъществява, създават пречки на собственика на съседен имот да го използва по предназначението му. В този смисъл е Решение № 63 от 01.07.2013г. по гр.д. № 388/2012г. на ВКС, I г.о., както и Решение №135 от 31.07.2014г. по гр.д.№334/2014г. на ВКС, І ГО. Точно в тази насока са твърденията на ищца, като изложените от него неоснователни действия са свързани с не само с неспазване на хигиенните и нормативни изисквания за отглеждането на животните, но и с наднормени нива на шум рано сутрин, лоши миризми, повишено количество насекоми и увреждания на собствеността.

Безспорно е, че ответниците отглеждат крави и телета в имотите си, съответно с идентификатори .... на М.А. и ... на Д. П. Самото отглеждане на животните в границите на селото обаче не представлява нарушение, тъй като липсва нормативна забрана за осъществяването на тази дейност. Съществуващата уредба е единствено относно броя на отглежданите животни, като в чл. 14, ал. 1 от Наредбата за придобиване, притежаване и отглеждане на домашни любимци и селскостопански животни на територията на Община Родопи, е записано, че в едно домакинство могат да се отглеждат до 2 броя едър рогат добитък и 2 бр. приплод до 1 година. В ал. 2 на разпоредбата е посочено, че отглеждането на по-голям брой животни става след писмено съгласие на съседите от всички страни на имота и кмета на населеното място. От представените по делото скици и от показанията на разпитаните свидетели се установява, че имотът на ищеца няма обща граница с някой от имотите на ответниците, като е разположен през един поземлен имот и улица „Ц. Б.“. Ето защо неспазването на изискванията на наредбата за броя на отглежданите животни само по себе си не представлява основание да бъде постановено премахването им. Отглеждането на по- голям брой животни е възможно със съгласието на съседите от всички страни на имота и единствено те биха могли да искат редуцирането до броя по чл. 14, ал. 1, т. 1 от Наредбата, само на това основание.

Въпреки това осъществяваната от ответниците дейност би могла да има вредното въздействие върху правата на ищеца, ако в действителност не се извършва по установения ред. Нарушаването на предвидените санитаро-хигиенни изисквания обаче не се установява, нито от представените от ищеца документи, нито от приетата по делото СВМЕ, която съдът кредитира. Точно обратното, от приложеното към исковата молба писмо от 13.07.2017г. на Областна дирекция по безопасност на храните- гр. Пловдив е видно, че при извършената проверка е констатирано, че се изпълняват изискванията на ветеринарното законодателство, свързани с идентификация и регистрация на отглежданите животни, както и с извършването на задължителни мероприятия по Държавната профилактична програма. Спазени са били и изискванията за хуманно отношение към животните, като в момента на проверката хигиената в и около животновъдните обекти е била добра.

Извън броя на отглежданите животни, няма данни за констатирани нарушения и от проверката на административните органи на Община Родопи, като според представеното на лист 18 писмо оборската тор се извозва ежедневно.

В същата насока е и заключението на приетата СВМЕ. Констатирана е добра хигиена в животинските обекти, наличието на договори за ветеринарномедицинско обслужване, добро здравословно състояние на животните и липсата на каквито и да било вредни въздействия или опасности. Направени са изводи за възможност за повишена концентрация на насекоми при неспазване на добра хигиена и за поява на заболявания, ако не се прави профилактика, но те, както и самото вещо лице сочи, са напълно хипотетични. Ето защо, доколкото липсват доказателства за лоша хигиена или за непровеждане на профилактика, те не обосновават съществуването на пречи за упражняването на правата на ищеца.   

Спазването на тези изисквания не означава, че отглеждането на селскостопански животни в населените места не може да доведе до смущаване на спокойствието на съседите и други лица. Следва да се добави и това, че дори да са спазени всички специални изисквания, регламентиращи дадена дейност, ако нейното упражняване в конкретния случай води до нарушаване на чл. 50 ЗС, искът за преустановяването или ограничаването й по реда на чл. 109 ЗС може да бъде основателен. Съгласно чл. 50 ЗС, собственика на един имот не може да извършва действия в своя имот, които да създават пречки за упражняване правото на собственост на съседния имот, по-големи от обикновеното. Критериите в този текст са обективни, защото следва да се съобразят интересите на всеки собственик и се определят от действащите нормативно установени правила.

Единствените данни в тази насока се извеждат от показанията на свидетелите на ищеца. Така свидетелката С. сочи, че има шум от бръмченето на трактора при извозването на органичните отпадъци, а през лятото започвало да мирише и имало повече мухи. Освен това, когато се извеждали животните се викало по тях. Заявява, че имало и други домакинства, които отглеждали крави, но те били далеч от нея, че кравите се изхождали пред дома й, както й че я било страх да изведе в. си на улицата и да остави колата си навън.

В същата насока са и показанията на втората свидетелка на ищеца- Е. К., но по отношение на ответника П.. Тя сочи, че имало замърсяване на улицата при извозването на органичните отпадъци, че животните вдигали шум при извеждането им, че се търкали по стените, както и че миризмата от пролетта до късна есен била нетърпима.  

В обратна насока са показанията на свидетелите на ответниците, като Л. П. и К. К. са съседи, съответно на ответника П. и на ответника А., а свидетелката Г. е съсед на свидетелката К.. В техните показания няма данни за нетърпими миризми, прекомерен шум, повишена концентрация на насекоми и замърсяване на пътя.

При съпоставката и анализа на така събраните гласни доказателствени средства не може да се стигне до категоричен и обоснован извод за това, че с отглеждането на животните се създават пречки за упражняване правото на собственост на ищеца, които да са по-големи от обикновеното, съгласно чл. 50 ЗС.

На първо място, следва да се има предвид, че показанията на свидетелките С. и К. са свързани с техните лични възприятия и описват как извършваната от ответниците дейност се отразява върху тях и ползването на техните имоти. Недвижимият имот на ищеца не се намира в непосредствена близост и няма как тези обстоятелства да бъдат отнесени и по отношение на него. Дори в действителност при свидетелките да се усещат миризми и да е налице повишена концентрация на насекоми, това не означава, че ситуацията при ищеца е идентична.

На следващо място, е необходимо да се съобрази, че показанията на свидетелките не са достатъчно конкретни. Така, и двете сочат за замърсяване на улицата, но не излагат обстоятелства къде точно, по кое време и в какво количество, за да може да се прецени евентуалното въздействие върху права на ищеца. Заявяват, че има повече насекоми, но по делото не се установява причината за това да са именно отглежданите от ответниците животни, след като те упражняват дейността от повече от 30 години, а в непосредствена близост до свидетелката К. се отглеждат животни от друго семейство. Налице са и данни да шум в ранните часове на деня, но по делото няма конкретни доказателства за неговата величина и разпространение. 

В заключение следва да се посочи, че несъмнено отглеждането на селскостопански животни в границите на населеното място е дейност, която е възможно да създаде неудобства за съседите или за други лица, но от събраните по делото доказателства не се установява с нея ответниците обективно да създават пречки за упражняване правото на собственост, които да са по-големи от обикновеното.

Поради изложеното исковете по чл. 109 ЗС се явява неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, както по отношение на главното искане, така и по отношение на евентуалното.

По исковете с правна квалификация чл. 45 ЗЗД:

Претенциите за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се основават на същите обстоятелства, както и исковете по чл. 109 ЗС. Предвид изложеното до момента по предявените негаторни искове, не се установява ответниците да извършват дейността в нарушение на действащите правила, както и за ищеца да са възникнали вреди от нея. Ето защо не са налице два от елементите на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД и исковете също следва да бъдат отхвърлени.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати направените от ответниците разноски. По отношение на адвокатските възнаграждения е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което се явява неоснователно. По делото са проведени 4 съдебни заседания, приети са писмени доказателства и СВМЕ и са разпитани 6 свидетеля. Предвид горното и с оглед предмета на делото, съдът намира, че заплатените адвокатски възнаграждения не се явяват прекомерни.  

По изложените съображения, съдът

Р    Е    Ш    И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Х.К., ЕГН **********, срещу М.С.А., ЕГН ********** и Д.А.П., ЕГН **********, искове по чл. 109 ЗС за осъждането на ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост върху ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ... и на сграда с идентификатор ... по КК на село П., като прекратят дейността си по отглеждане на крави и телета в имотите съседни на неговия и при условията на евентуалност преустановят движението по улица „В.“ и улица „Ц. Б.“ на отглежданите неправомерно крави.

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Х.К., ЕГН **********, срещу М.С.А., ЕГН ********** и Д.А.П., ЕГН **********, искове по чл. 45 ЗЗД, за осъждането на М.С.А. и Д.А.П. да заплатят на  С.Х.К. по 1500 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от дейността по отглеждане на крави и телета в имоти съседни на неговия за периода от 14.06.2013г. до подаването на исковата молба на 26.09.2017г.

OСЪЖДА С.Х.К., ЕГН **********, да заплати на М.С.А., ЕГН **********, сумата от 500.00 лева, разноски по делото.

OСЪЖДА С.Х.К., ЕГН **********, да заплати на Д.А.П., ЕГН **********, сумата от 635.00 лева, разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.           

 

СЪДИЯ: п                                                                                     /Тоско Ангелов/

            ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП