№ 91
гр. София, 30.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно
наказателно дело № 20231000600107 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.341, ал.2, вр. чл.249, ал.3 от НПК.
Образувано е по частна /именована въззивна/ жалба на служебния защитник на
подсъдимия А. Б. Г., срещу определение, постановено в открито съдебно заседание от
16.01.2023 г., по Протокол № 36 от същата дата, на съдията-докладчик по НОХД №
551/2022 г., по описа на Б.градски окръжен съд, 3 – ти наказателен състав, с което, в
разпоредително заседание по делото, е оставено без уважение искането на защитника за
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, поради
допуснати във фазата на досъдебното произвдство, отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на подсъдимия Г..
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалвания съдебен акт. Защитникът твърди, че при обсъждането на въпросите по чл.248,
ал.1 от НПК, съдът не отговорил на всяко едно от възраженията направени, както от
защитника, така и от подсъдимия. Счита, че в обвинителния акт е необходимо посочването
на отделната хипотеза на нарушената норма, за да може обвиняемият да разбере в какво
конкретно се обвинява, тъй като не разбрал в какво точно бил обвинен. Съдът въобще не
обърнал внимание на направените от защитника възражения.
Според защитника, обвинителният акт е явно необоснован, когато на
досъдебното производство, разследването не е извършено с необходимата пълнота,
всестранност и обективност, гарантиращи правата на участниците в наказателния процес.
Твърди и, че в обвинителния акт липсвали съществените белези на инкриминираното
деяние, предмет на обвинението, като деянието не било идивидуализирано по време, място,
начин на извършване и размер на вредите. С атакуваното определение, съдът игнорирал
1
възраженията на защитника относно липсата на отговор от водещия разследването
прокурор, на искането от защитника за спазване правата на обвиняемия на досъдебното
производство. Липсата на такъв отговор представлявало съществено процесуално
нарушение, по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 от НПК.
Друго, според защитника, съществено процесуално нарушение при
постановяването на процесното определение, било приетото от първия съд, че след
повдигнатото на досъдебното производство първо обвинение на Г., не му е била
предоставена възможност да се запознае в детайли с материалите по ДП и да направи
съответните искания, възражения и бележки, независимо от възраженията му за нарушаване
правото му на защита, като обвиняем в досъдебното производство.
Обвинителният акт не съдържал ясно и точно описание на извършените от А. Г.
фактически действия, което било от съществено значение за изясняване фактите по делото.
Не било посочено и кое негово деяние е квалифицирано като престъпление и за кое такова
му е повдигнато обвинение.
Обвинителният акт бил неясен по отношение на изпълнителното деяние и
съпричастността на обвиняемия към него.
В заключение, защитникът счита, че с процесното определение съдът е нарушил
института на разпоредителното заседание, тъй като с лека ръка подминал всяко едно от
исканията и възраженията на подсъдимия и защитника му, които доколкото касаели
допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, изисквали по-
обстойно обсъждане от съда и предприемане на конкретни мерки за отстраняването им,
които ще гарантират изцяло правата на подсъдимия.
Моли за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което
обвинителния акт да бъде върнат на прокурора, с конкретни указания, за действия, в насока
изпълнение исканията на защитника на А. Г..
Въззивният съд, след като се запозна с материалните по делото, доводите,
изложени в жалбата и с оспореният съдебен акт, намери следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.342, ал.1 от НПК, срещу подлежащ на въззивна
проверка съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна, а обжалваното определение – правилно.
На 13.07.2022 г., в Окръжен съд – Б.град, е бил внесен обвинителен акт,
послужил като основание за образуване на НОХД № 551/2022 г., по описа на този съд,
срещу А. Б. Г., за престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК.
В проведеното на 16.01.2023 г., разпоредително заседание, съдът е намерил
направените от защитника на подсъдимия А. Б. Г. искания за прекратяване на съдебното
производство и връщане делото на Окръжна прокуратура - Б.град за неоснователни,
приемайки липса на допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебната фаза на
производството, налагащи прекратяване на съдебното производство и връщане делото на
прокурора.
2
Първоинстанционният съд е споделил становището на прокурора за липсата на
допуснати на досъдебното производство отстраними, съществени нарушения на
процесуалните правила по смисъла на чл.249, ал.4 от НПК, което да е довело до
ограничаване правата на обвиняемия и като последица – липса на основания за връщане
делото на прокурора.
Б.градски окръжен съд е отхвърлил изложените в разпоредителното заседание
възражения на защитника на подсъдимия Г. /подкрепени и от подсъдимия, в негово лично
изложение/, изразяващи се в нарушаване на чл.229 от НПК, поради непроизнасяне на
прокурора по направени от обвиняемия искания след предявяване на материалите по делото
– обвиняемият Г. представил на 08.06.2022 г. нотариално заверено искане в ОП-Б.град, с Вх.
№ 1640/20 с което били направени искания по процесуалните действия от страна на
прокуратурата - за повторен разпит на служители от ТД на НАП –Кюстендил, както и
отговор на конкретно поставени от обвиняемия въпроси; за провеждане на очна ставка
между управителите на „Перелик - Стор“ и „Дени Транс 2006“, което обаче не било
приложено в ДП, като по този начин, процесуалните му права били съществено ограничени.
В личното му изложение, като допълнително нарушение на правата му, обвиняемият твърди,
че при второто му отиване при прокурор Д., придружен от адв.Б., прокурорът му връчил
постановление за повторно привличане на обвиняем, без обаче да му е била предварително
връчена /три дни преди това/ призовка, с посочване в нея на планираните процесуални
действия.
При анализа на съдържащите се в делото доказателства, САС намира, че
контролираният съд правилно е приел, че както направеното от защитника на подсъдимия
възражение, така и заявеното от самия подсъдим в упражняване правото му на изразяване на
позиция и лична защита, може да бъде свързано с разпоредбата на чл.248, ал.4 от НПК, в
която законодателят изрично е отбелязал, че в хода на разпоредителното заседание не се
обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на
доказателствата и доказателствените средства. А всичко изложено от подсъдимия и неговия
защитник е в насока за нарушения, свързани с допускането и събирането на сочени от тях
доказателства. Поради това и правилно съдът не е отговорил на всяко едно от изложените
пред него възражения. Всички претенции на подсъдимия и защитникът му, като за разпит на
свидетелите „служители от ТД на НАП –Кюстендил/, с поставяне на конкретни въпроси към
тях от подсъдимия и защитника му, както и поставянето в очна ставка на тези свидетели е
не само допустимо, но и изискуемо в съдебната фаза, която заема централно място в
наказателното производство, с оглед спазване визираните в чл.12, чл.13, чл.14 и чл.15 от
НПК принципи.
Отделно от това обаче, въззивният съд намира за необходимо дебело да
подчертае, че в разпоредителното заседание, не са били поставени на вниманието на съда
нито едно от изложените в жалбата възражения, касаещи обвинителния акт. Това налага
извод за недопустимост на изложените в жалбата оплаквания, за допуснати процесуални
нарушения при съставянето на обвинителния акт, посочени по-горе в определението, по
3
смисъла на чл.248, ал.3 от НПК, тъй като с приключването на разпоредителното заседание,
възможността за възражения относно допуснати процесуални нарушения по ал.1, т.3 на
чл.248 от НПК, които обаче не са били поставени на обсъждане в това заседание е
преградена.
Независимо от това обаче, с оглед прецизност и изчерпателност на дължимите от
контролиращата инстанция отговори на поставените пред него въпроси, намира за
необходимо да отбележи, че и тези оплаквания не намират своето основание.
По отношение на възражението за липсата на посочена конкретна хипотеза на
нарушената норма: Макар цифровото изписване на правната квалификация на
престъплението, предмет на повдигнатото на подсъдимия обвинение – чл.255, ал.3, вр. ал.1,
т.2 /без да е посочена алтернатива/, т.6 /без да е посочена алтернатива/ и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК да не е
изчерпателно, то словесното изражение на инкриминираното деяние както в
обстоятелствената, така и в заключителната част на обвинителният акт е изчерпателно и не
поражда никакво противоречие или неяснота у обвиняемия в какво точно е обвинен, а
именно, че „…при условията на продължавано престъпление…потвърдил неистина в
годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО и в СД по чл.125 от ЗДДС… използвал е
неистински документи при водене на счетоводството – данъчни фактури… и използвал
документ с невярно съдържание при предоставяне на информация пред органа на приходите
– дневник за покупки… приспаднал неследващ се данъчен кредит, като по този начин
избягнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери –
116 969.83 лева…“
Не е налице и твърдяната неяснота в обвинителния акт по отношение на
съществените белези на инкриминираното деяние. В изпълнение разпоредбата на чл.246 от
НПК, изчерпателно са посочени всички законовоизискуеми реквизити /престъплението,
време и място на извършването му, периода на продължаваното престъпление и др./, както и
всички факти, които обуславят обективните и субективни признаци на престъплението,
както и участието на обвиняемия в него.
Не е налице процесуално нарушение от страна на държавното обвинение и при
привличането на А. Б. Г. в качеството му на обвиняем. Първото обвинение на Г. е било
повдигнато с Постановление за привличане в качеството му на обвиняем на 23.05.2022 г.,
след няколкократното му изпращане на призовки, в които изрично е посочено, че същият се
призовава в качеството му на обвиняем, с изричното указание за спазване на 3-дневния срок
от връчване на призовката до датата на явяването му пред разследващия орган за
извършване на посоченото в призовката процесуално-следствено действие, за което са
съставяни и съответните писма, констативни протоколи и докладни записки от ОЗ „Охрана“,
приложени като доказателства по делото. На тази дата – 23.05.2022 г., на А. Г. е бил
проведен разпит, в качеството му на обвиняем, като непосредствено след разпита, са му
били и предявени материалите по разследването. При предявяването, Г. е заявил, че няма
претенции по водене на производството. Направил е искане да му бъдат предоставени копия
на изготвените на досъдебното производство експертизи, както и копия на всички
4
протоколи за разпит на свидетелите. Тези искания, след доклад пред наблюдаващия
прокурор, който е уважил искането за предоставяне на копия от експертизите, прокурорът е
оставил без разглеждане искането за копия на протоколите за рзпит на свидетелите, като
недопустимо, позовавайки се на чл.27 от НПК.
При повторното предявяване на материалите по разследването, на 06.06.2022 г.,
А. Г. е заявил, че се е запознал с материалите, че няма искания, бележки или възражения, че
няма претенции по водене на производството.
Второто привличане на Г., в качеството му на обвиняем, е било на 24.06.2022 г.,
в присъствието на упълномощен от него защитник. На същия ден са били проведени и
разпит на обвиняем и предявяване на материалите по досъдебното производство. При
предявяването, Г. е представил писмени искания за извършване на процесуално-следствени
действия /л.112-113, т.6 от ДП/ – разпит на служители от ТД на НАП –Кюстендил, но в
негово присъствие, както и провеждане на очна ставка между управителите на „Перелик -
Стор“, „Дени Транс 2006“ и обвиняемия. Тези искания са документирани в протокола за
предявяване. С мотивирано постановление на наблюдаващия прокурор от 30.06.2022 г., тези
искания на обвиняемия Г. са оставени без уважение, като неоснователни.
От изложената хронология на извършените на досъдебното производство
процесуално-следствени действия, се налага извода за липса на допуснати каквито и да било
процесуални нарушения, които биха нарушили правата на обвиняемия, тъй като за всички
искания е бил даден изчерпателен и по реда на НПК, отговор. Всички изложени както пред
първоинстанционният съд, така и в жалбата, възражения на защитника са неоснователни.
Настоящият въззивен съдебен състав намира изложените в мотивната част на
постановеното от първоинстанционния съд, с Протокол № 36/17.01.2023 г., определение
изводи за правилни, законосъобразни и обосновани, поради което напълно ги споделя.
Обжалваното определение от 16.01.2023 г., като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.345, ал.1 от НПК, Софийският
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 16.01.2023 г. на съдията-докладчик по НОХД
№ 551/2022 г. по описа на Б.градски окръжен съд, 3-ти наказателен състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6