Р Е Ш Е Н И Е № 260087/5.11.2020 г.
Гр. Ямбол, 05.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Ямболски районен съд, Х-ти състав в публичното заседание на трети
ноември през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АТАНАСОВ
при секретаря Ж.Ч.
като разгледа докладваното от съдия АТАНАСОВ
АНД № 1051 по описа на
ЯРС за
2020 год.
Производството е образувано по жалба
на И.Х. ***, ЕГН ********** против Наказателно постановление № 20-0813-001649 от
06.10.2020 г. на Началник сектор при ОД-МВР-Ямбол, сектор „ПП“, с което на осн.
чл. 174 ал.1, т.2 от ЗДП му е наложено наказание глоба в размер на 1000
лв. и лишаване от управление на МПС за
срок от 10 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, както и на основание
Наредба № ІЗ-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки.
В жалбата се излагат съображения за процесуална
незаконосъобразност на атакуваното Наказателно постановление, поради което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител подържа
жалбата и иска отмяна на наказателното постановление. Навеждат се доводи за
допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в несъответствие на
размера на наложеното наказание с този, предвиден в разпоредбата на чл. 174,
ал.1, т.2 от ЗДвП, като по този начин му се нарушило правото на защита. Претендират
се и направените разноски по делото.
Въззиваемата страна ОД МВР Ямбол
редовно призована, изпраща представител, който оспорва жалбата и моли съда
наказателното постановление да бъде потвърдено, като сочи, че е допусната
техническа грешка при изписването на наложеното наказание. Претендират се и
направените разноски по делото.
Съдът, след като обсъди по отделно и
в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие
доказателства по делото, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 20.09.2020 г. около 07.45 ч.
свид. Е. – *** при ОД-МВР-Ямбол бил повикан за съдействие от свои колеги на ул.
*** във връзка с управление на лек автомобил без регистрационни табели. На
място свид. Е. установил водача на автомобила-жалбоподателят Х. и че автомобила
бил марка „Ауди А4“. В 08.17 ч. свид. Е. изпробвал водача за наличие на алкохол
в издишания въздух с техническо срадство Алкотест Дрегер 7510 ARDN-0093, като
пробата отчела наличие от 0.83 на хиляда. След пробата му бил издаден талон за медицинско изследване,
като същият се явил в ЦСМП-Ямбол за
даване на кръвна проба.
Видно от протокол № *** в кръвта на
жалбоподателя към 07.45 ч. се е съдържал 0.96 на хиляда етилов алкохол. На
място свид. Е. му съставил АУАН за управление на МПС след употреба на алкохол, който
жалбоподателят подписал без възражения и му бил връчен екземпляр от него. АУАН
бил съставен по номера на рамата на автомобила, тъй като същият не е имал
регистрационни табели.
Въз основа на така съставения АУАН,
на 06.10.2020 год., при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението,
било издадено атакуваното наказателно постановление, което му било връчено на 12.10.2020
г.
Горната фактическа обстановка се
установява от показанията на разпитаният по делото свидетел, които кореспондират
с приетите по делото писмени доказателства.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в преклузивния срок по чл. 59 ал.1 ЗАНН от надлежно легитимирано
лице. Разгледана по същество се явява основателна
поради следните съображения:
При извършената проверка относно
формалните изисквания на ЗАНН настоящият състав констатира нарушение на
процесуалните правила по налагане на административното наказание. Настоящият
състав намира, че е налице противоречие между санкционната част на НП, съгласно
което на жалбоподателят е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца, което не съответства
на санкционната разпоредба на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, съгласно който за
управление на МПС с концентрация на алкохол над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда
включително наказанието е глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца. Така констатираното несъответствие създава
съществено по своя характер вътрешно противоречие в атакуваното НП, доколкото
липсва съответствие между приложената санкционна разпоредба и размера на
наложеното наказание. Съдът намира, че АНО налагайки на жалбоподателят наказание, различно от предвиденото в ЗДвП е
допуснал съществено процесуално нарушение с оглед възможността за ефективна
защита на наказаното лице срещу НП, тъй като същото следва да отговаря на
императивните изисквания на чл. 57 от ЗАНН и по-конкретно
на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН. Това от една страна води до ограничаване на
правото на защита
на наказаното лице, а от друга
страна води до невъзможност да се провери законосъобразността на обжалваното
НП. Недопустимо е да се извежда волята на административно наказващия орган по
метода на тълкуването. В тази връзка настоящия състав приема за неоснователни
наведените от процесуалния представител на въззиваемата страна аргументи за
допусната техническа грешка. Нарушаване на правото на защита на наказаното лице
във всички случаи води до порочност на издаденото НП, тъй като представлява
съществено процесуално нарушение.Следва да се има пред вид, че ако разпоредбата
на чл. 53, ал.2 от ЗАНН позволява при определени обстоятелства да се
санират недостатъците на акта за установяване на административно нарушение, то
подобна разпоредба законът не е предвидил за издаденото впоследствие
наказателно постановление. Нарушаването на императивните разпоредби
на ЗАНН е довело до опорочаване на цялото административнонаказателно
производство.
По тези съображения съдът намира, че
жалбата е основателна и обжалваното НП, като незаконосъобразно, следва да се
отмени.
При този изход на делото, съобразно
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН (обн. ДВ бр.24/29.11.2019 г., в сила от
03.12.2019 г.), искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на
300 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение, се явява
основателно и следва да се уважи, като е съобразено с разпоредбата на чл. 8,
ал.1, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно чл. 63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по
обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. По въпроса за
отговорността за разноски чл.143, ал.1 от АПК предвижда, че когато съдът отмени
обжалвания акт, както е в случая, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат следва да се възстановяват от бюджета на
органа, издал акта, или от ОД на МВР - Ямбол.
Поради
изложеното, и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-0813-001649 от 06.10.2020 г. на Началник сектор при
ОД-МВР-Ямбол, сектор „ПП“, с което на И.Х.Х., ЕГН ********** ***, на осн. чл.174
ал.1, т.2 от ЗДП му е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от управление на МПС за срок от 10
месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба №
ІЗ-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки.
На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН,
вр. чл.143, ал.1 от АПК, ОСЪЖДА ОД на МВР – Ямбол ДА ЗАПЛАТИ на И.Х.Х., с посочени по-горе данни, сумата от
300 /триста/ лева, представляваща разноски за възнаграждение на един адвокат.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Ямбол в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: