Присъда по дело №685/2023 на Районен съд - Разград

МОТИВИ към Присъда № 2/20.01.2025г. постановена по НОХД №
685/2023г. по описа на РРС.
Обвинението против подсъдимия С. Е. М. от с. Чудомир е за това, че:
На 11.01.2023 в с. Чудомир, обл. Разград, в условията на продължавано
престъпление, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна
възраст - М. А. М., родена на **.**.200*г., чрез употреба на сила -
престъпление по чл. 150, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Съдебното производство срещу подс. М. е проведено по реда на
глава 27- съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК, по искане на
подсъдимия и неговия защитник, съгласно определението на съда в
разпоредителното заседание. При предварителното изслушване подс. М. е
признал фактите, посочени в обвинителния акт, поради което и на основание
чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване
на присъдата ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В дадената
му последна дума заявява, че съжалява за стореното. Защитникът му - адв. Й.
заявява, че признават изцяло фактите и обстоятелствата по обвинението, и в
тази връзка счита, че наказанието следва да бъде определено при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства- към минимума след
приложението на редукцията по чл. 58а от НК. Предвид факта, че
подзащитният му е неосъждан моли наказанието да бъде отложено по реда на
чл.66 от НК за съответен изпитателен срок.
Представитeлят на РП- Разград поддържа обвинението и го счита за
доказано, с оглед на направеното самопризнание и другите събрани на
досъдебното производство доказателства. Предлага на съда да признае
подсъдимия за виновен по така повдигнатото му обвинение, като му се
наложи наказания при условията на чл.58а, ал.1 и ал.3 от НК в размер на 2
години лишаване от свобода /след намаляване с 1/3/, което да бъде отложено
по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от 3 години.
Разградският районен съд, като прецени събраните и проверени по
делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Подсъдимият С. Е. М. бил неосъждан /реабилитиран по право за
престъпление по чл. 157, ал. 3 вр. с ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 2 НК/. Същият
бил неграмотен, тъй като не можел да чете и пише. Той живеел на
горепосочения адрес в с. Чудомир заедно с майка си и сестра си. Не работел
на трудов договор. Изкарвал си доходи с почасова работа.
На 11.01.2023г. подс. С. М. почти през целият ден бил с неговия
приятел - св. Т Е от с. Ч. Последният във въпросния ден имал рожден ден и
отишли до съседното село Тръбач, общ. Лозница където се черпили и
консумирали различни видове алкохол. Около 15.30 - 16.00ч. подс. М. и св. Т.
1

Е се намирали в барчето на с. Тръбач и пиели алкохол. По едно време заваляло
дъжд и решили да се приберат към с. Чудомир. Те видели, че в барчето влязъл
техен съселянин с прякор „Ц“ за да си купи цигари. Разбрали, че ще се
прибира към с. Чудомир и се качили в неговия автомобил за да се приберат по
домовете си. Когато пристигнали в с. Чудомир, подс. М. и св. Е слезли от
автомобила където се намирал „магазина на Дора“. Там св. Е влязъл в
магазина за да си напазарува нещо, а подс. М. останал отвън. Междувременно
техният съселянин си продължил е автомобила. Докато св. Е пазарувал
забелязал, че неговият приятел подс. М. около 17.00ч.-17.30ч. хукнал да бяга в
посока обратна на тази където бил неговият дом. Св. Е не разбрал каква е
причината за това поведение на своя приятел, тъй като когато излязъл от
магазина подс. М. вече го нямало. Св. Е не потърсил подс. М., а се прибрал в
дома си за да почерпи за рождения ден съпругата и децата си.
Причината подс. М. да побегне по гореописания начин била, че по
това време видял пострадалата М. А. М., родена на **.**.200*г., на 17-годишна
възраст към онзи момент, да върви в централната част на селото в посока към
дома си. Той решил да я настигне. Било тъмно и не видял други хора покрай
нея. Под въздействие на алкохола се приближил до нея и я дръпнал за зимното
яке отзад. Те се познавали от няколко години, тъй като били от едно и също
село, но никога не са имали каквито и да е отношения. Подсъдимият я попитал
дали брат й Е ще излиза да ритат топка. Тя отговорила, че няма да излиза.
После я хванал за лявата ръка и почнал да я влачи в същата посока, където
била и нейната улица „Камчия“. Тя му казала да я пусне. Той обаче не я
пуснал и я ударил два пъти е шамар по дупето. После тя го помолила да я
пусне и тогава я послушал. Той временно я оставил и тя продължила да върви
в посока към дома си.
Впоследствие, пак я хванал за лявата ръка, дръпнал я и поискал да я
целуне по устните. Тя го отблъснала и усетила, че е пиян защото миришел на
алкохол. Когато го бутнала той посегнал с едната ръка и я хванал за гърдите и
я опипал. После я пуснал отново. Тъкмо щяла да се прибере в дома си когато
пострадалата била настигната пак от подс. М.. Когато я настигнал я ударил по
устните, затворил й устата и я хванал за гушата. После я ударил с шамар в
областта на лявата челюст. Пострадалата започнала да плаче и викала за
помощ. В това време се появила св. Г Й.а, която видяла, че подс. М. нападал и
дърпал пострадалата. Тя не успяла да разпознае нападателя понеже се било
тъмно, обаче успяла да познае пострадалата. Подс. М. като видял, че се появил
свидетел в лицето на възрастната жена - св. Г. Й.а оставил пострадалата и се
прибрал.
Пострадалата М. М. се прибрала в дома си и плачейки разказала
всичко на близките си. Св. М. се уплашила много понеже си мислела, че подс.
М. може да я завлече нанякъде и да я изнасили. Бащата и брата на
пострадалата като разбрали какво се е случило и като видели, че има кръв по
устата й тръгнали да търсят подсъдимия за да се саморазправят с него. Те
намерили подс. М. пред дома му. Св. Е Ж - брат на св. М. го бутнал с ръце и го
2

попитал защо е направил това на сестра му. Подс. М. само мълчал. После
излезли бабата и сестрата на последния, които разбрали от близките на
пострадалата какво се е случило. Сестрата на подс. М. се скарала на брат си и
му ударила шамар. После бащата на пострадалата в лицето на св. А М казал да
си видят детето „какви ги върши“ и че на следващия ден ще подаде сигнал в
полицията, което действително сторил и на базата на това било образувано
настоящото досъдебно производство.
По делото била извършена съдебно-медицинска експертиза /л. 38/,
която заключила, че при прегледа на пострадалата М. М. на 12.01.2023г. се
установили:
- Две разкъсно-контузни рани по видимата лигавица в централно -
лявата част на долна устна с подлежащ оток;
- Кръвонасядане под средата на тялото на долната челюст от лявата
страна;
- Кръвонасядане по двете мишници.
По своята медико-биологична характеристика установените
увреждания обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота
на пострадалата.
Травмата в областта на устата добре отговаря да е получена от удар
или притискане, а кръвонасяданията под долна челюст от лявата страна и по
двете мишници - от упражнен натиск /стискане с пръсти на ръката/ и търпят
обратно развитие за срок около 10-на дена.
По своята давност уврежданията отговарят да бъдат получени на
11.01.2023г.
По делото била извършена комплексна съдебно-психиатрична и
психологическа експертиза /л. 50/ на пострадалата М. М., като вещите лица
съобразно поставените въпроси по същество дали заключение, че въз основа
на проведеното психологично изследване и психиатричен преглед се
установило, че освидетелстваната не страда от психично заболяване. Същата
можела да възприеме адекватно ситуацията свързана с делото. Степента на
развитие и общото интелектуално функциониране й позволявало да опише
правилно една логична серия от събития, да възпроизведе случилото се в
хронологично правилен ред.
На въпроса дали извършеното деяние е дало отражение върху
психиката на пострадалата вещите лица отговорили положително. Осв. М. М.
е развила „Адаптационна тревожна реакция“, като неадаптивен отговор на
преживения стрес, характеризираща се с констелация от емоционални,
вегетативни и поведенчески симптоми-безпокойство, страхове, напрежение,
както и симптоми от невротичния регистър - колебания в съня, апетита,
тонуса, избягващо поведение /затвореност, страх от излизане навън, страх от
общуване, и най-вече страх от последваща среща е агресора/. Тези състояния
продължили близо две седмици, като към датата на изготвяне на
заключението вегетативните симптоми са отшумели, не се наблюдават
промени на поведенческо ниво, идентифицират се засилена тревожност и
3

страх, с водещи чувства на срам, объркване и вина, които следва да отшумят
след месец, два при наличие на подкрепяща среда от семейство и връстници.
По делото била извършена комплексна съдебно-психиатрична и
психологическа експертиза на обвиняемия С. М., като вещите лица съобразно
поставените въпроси са дали заключение, че въз основа на проведеното
психологично изследване и психиатричен преглед се установило, че
освидетелствания С. М. не страда от умствена недоразвитост или психично
заболяване. Интелектът му е в долните граници на нормата и съответства на
дефицитарното образование и примитивната среда, в която функционира.
Същият бил със запазени психически годности да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си в смисъла на чл. 33
НК. Като обстоятелства улеснили го в извършване на деянието следва да се
отчетат личностовите особености и алкохолното повлияване, което безспорно
понижава възможностите му за самоконтрол над импулсивните желания.
По отношение на психологическия му профил е заключено, че осв.
М. обича да действа бързо, без много мислене. Мисленето и действията му
често се определят от външни ситуации. Рисковите ситуации го стимулират.
При предходното разглеждане на делото от друг състав на съда е
била назначена нова комплексна съдебнопсихиатрична и психологическа
експертиза, която дава следното заключение /вкл. и допълнително такова/:
I. Страда ли подсъдимия от психиатрично заболяване, което да му
пречи да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си?
Осв. С. Е. М., ЕГН **********, страда от Лека умствена
изостаналост, но не фигурира в регистъра на районната психиатрична служба
- гр. Разград и не е провеждал амбулаторно или стационарно лечение по повод
психично заболяване.
По време на извършеното деяние осв. М. е бил в състояние на
Обикновено алкохолно опиване — лека степен. Промените в психичното
състояние са били само количествени и извън психотичния регистър. Към
момента на стореното цялостното поведение на осв. е било подредено и
последователно, а споменът - пълноценен. Независимо от въздействията на
алкохола върху мозъчните структури, той е бил със запазени годности да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си.
2. Вещото лице психолог да даде заключение относно
интелектуалното равнище на подсъдимия и дали същото е фактор, обуславящ
девиантно поведение?
Интелектуално-мнестичното функциониране на осв. е в рамките на
лека умствена изостаналост. В личностовата структура на осв. се очертават
съществени дефицити на незрялост, примитивизъм, изразено ограничени
комуникативни умения, затруднения в установяване и поддържане на
адекватни за неговата възраст интерперсонални контакти, неизградени ясни
граници на приемливо-неприемливо поведение, емоционална нестабилност,
4

нисък фрустрационен толеранс, импулсивност, крайно примитивни и
неефективни стратегии за справяне в ежедневни и проблемни ситуации при
сериозен дефицит на годностите да прогнозира негативните последици от
собственото поведение /изводимо от интелектуалната непълноценност/.
Всичко гореописано определя и силната податливост към девиантно
поведение.
В конкретния случай, обект на експертизата - интелектуалният
дефицит при осв., предполагащ известни трудности в съобразяването на факти
и обстоятелства от действителността, в съчетание с алкохолното повлияване,
протекло със стимулиране на деятелността, освобождаване на задръжките и
нагонните влечения, бързо вземане на решения за изпълнение на спонтанно
възникнали желания при влошаване на самоконтрола, недооценяване на
последствията, понижаване на критичността, е обусловило девиантната
проява.
3. Вещите лица да посочат степен на лека умствена изостаналост.
При направената психо - диагностика се установи общо
интелектуално - мнестично функциониране в рамките на лека умствена
изостаналост, лабилност-тежка стенен.
4. Налице ли са предпоставки за приложение на чл. 89 от НК и при
положителен отговор да посочат в коя хипотеза, като вземат предвид, че по
отношение на подсъдимия няма лице от близкия семеен кръг, което да полага
грижи за неговото състояние.
С оглед на това, че деянието е извършено при нарушени годности за
разбиране значението на извършеното и ръководене на постъпките, е удачно
спрямо осв. М. да се приложат принудителни медицински мерки по чл. 89. 6.
"б” от НК.
И двете изложени КСПП експертизи изложени по-горе са извършени
в амбулаторни условия, след преглед.
Въззивната инстанция е назначила комплексна тройна съдебно-
психиатрично-психологична експертиза, извършена в стационарни условия в
ДПБ-Бяла, вещите лица по която дават следното заключение:
1. Води ли се на учет С. Е. М. с ЕГН **********?
Осв. С Е. М. не се води на диспансерен учет и не е лекуван в
психиатрични заведения до момента.
2. Страда ли М. от психично заболяване и ако страда какво е то и от
кога?
При осв. Лице се касае за ЛЕКА УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ,
СЪЧЕТАНА С ЛИЧНОСТОВА ДИСХАРМОНИЯ ОТ СМЕСЕН ТИП.
УПОТРЕБА НА АЛКОХОЛ БЕЗ ЗАВИСИМОСТ. Това не е психоза, нито
тежка олигофрения. Няма качествени нарушения в съзнанието, мисленето,
възприятията и поведението. Нарушенията се изразяват в количествени
разстройства, а не качествени феномени от психотичен тип.
3. Възпрепятства ли същото способността на М. да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си?
5

Осв. С М. е разбирал свойството и значението на извършеното
деяние и е могъл да ръководи постъпките си, въпреки всички по-горе описани
нарушения.
4. Способен ли е М. правилно да възприема фактите и
обстоятелствата от действителността?
Осв. М. е способен да възприема правилно фактите и
обстоятелствата от действителността. Въпреки, че демонстрира «размазаност»
и неподреденост на спомените, на базата на стационарното наблюдение и
проследяване се установява, че липсват такива.
5. Може ли М. да участва във фазите на наказателното производство?
Няма пречки Осв. М. да участва във фазите на наказателното
производство.
6. Ако подсъдимият е в състояние по чл. 33 ал. 1 от НК какво лечение
би било подходящо за него по смисъла на чл. 89 от НК ?
При Осв. не е налице състояние по чл. 33, ал. 1 от НК и не се налага
лечение по смисъла на чл. 89 от НК.
Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена с оглед направените самопризнания от страна на подсъдимия и
предвид разпоредбата на чл. 372, ал. 4 във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК. Неговото
самопризнание се подкрепя и от другите, събрани на досъдебното
производство доказателства, а именно- показанията на свидетелите,
протоколите за освидетелстване, за оглед на ВД, заключенията по съдебно-
психиатричните и психологически експертизи, заключението по съдебно-
медицинската експертиза, характеристика, справка за съдимост и др. писмени
и веществени доказателства. Всички те като цяло са единни и
непротиворечиви и съдът ги кредитира изцяло. Спорният момент тук е дали
същият към момента на извършване на деянието, а и към настоящия момент е
вменяем или не. Съдът намира, че по същество и трите експертизи са
категорични в това отношение, а именно че по отношение на подс. М. е
налице ЛЕКА УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ, СЪЧЕТАНА С
ЛИЧНОСТОВА ДИСХАРМОНИЯ ОТ СМЕСЕН ТИП. УПОТРЕБА НА
АЛКОХОЛ БЕЗ ЗАВИСИМОСТ. Това състояние не предполага качествени
нарушения в съзнанието, а само количествени такива. Същият е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките
си.
Ето защо съдът приема, че на 11.01.2023 год. в с. Ч, обл. Разград
подс. М. е извършил действия, с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 годишна
възраст - М. А. М., родена на 22.11.2005г., чрез употреба на сила. По този
начин същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 150, ал. 1от НК.
От обективна страна подс. М. на инкриминираната дата и място, е
извършил действия- ударил я два пъти по дупето, опитал се да я целуне по
устните, хванал я за гърдите и я опипал, с цел да възбуди и удовлетвори
6

полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило 14-
годишна възраст- М. А. М., на 17 години, като употребил за това сила. Всяко
едно от действията, по своето естество могат да възбудят или удовлетворят
полово желание без съвкупление, в конкретния случай се касае за опипване по
гърдите, шляпване по дупето и опит за целуване.
Деянието е от категорията на формалните престъпления, т. е. на
просто извършване, тъй като същото е довършено с извършване на самото
действие с цел удовлетворяване на полово желание без съвкупление чрез
употреба на сила, като не е необходимо тази цел да бъде постигната.
Употребената сила е налице, тъй като подс. М. е извършил действията против
волята на пострадалата, хващайки я за ръката, дърпайки я, удряйки я и по
устата, лявата челюст, хващане за гушата, възползвайки се от мъжката си сила
и първоначалната уплаха от нейна страна. Действията му са прекратени от
оказаната активна съпротива от страна на пострадалата чрез викане и
намесата на трето лице- св. Й.а в един по-късен момент.
Деянието е извършено по отношение на лице, навършило 14-
годишна възраст, тъй като към момента на деянието – 11.01.2023г.
пострадалата М. А. М. е била навършила 17 години няколко месеца преди това
/на 22.11.2022г./.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл като
форма на вината, тъй като деецът е съзнавал общественоопасния характер на
извършването на действия, с цел да възбуди или удовлетвори полово желание
без съвкупление, употребявайки за това сила, с лице навършило 14-годишна
възраст, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е
искал настъпването им. Следва да се отбележи, че деянието в настоящия
случай се явява съставомерно и без целта на дееца да бъде постигната, а
именно- деецът действително да се възбуди и да бъде полово удовлетворен.
При определяне и индивидуализиране на наказанието на подсъдимия
за това престъпление /блудство/, съдът отчете превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства съдът- чистото съдебно минало на подсъдимия,
младата му възраст, здравословното състояние, съжалението. Преценявайки
всичко това съдът му определи наказание при условията на чл.54 от НК в
размер на минимума предвиден в чл.150, ал.1 от НК, а именно 2 /две/ години
лишаване от свобода, което на основание чл.58а от НК намали с 1/3 и му
наложи наказание от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от
свобода, което съдът намира, че не следва да бъде търпяно ефективно, а
изпълнението му да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
По този начин съдът намира, че целите на наказанието ще бъдат
реализирани в най-пълна степен. Мотивите на съда за прилагането на чл.66 от
НК са свързани не само с факта, че наказанието е лишаване от свобода до 3
години, но най-вече предвид възможността за поправяне и превъзпитание на
подсъдимия. Съдът съобрази проявената от него критичност към
извършеното, осъзнаване на личния проблем и възрастта му. Ефективното
7

изтърпяване на наложеното наказание съдът намира, че ще има обратен ефект
върху личността на подсъдимия.
Съдът намира, че в случая се касае за едно деяние, изразяващо се в
няколко отделни действия, а не продължавано престъпление по смисъла на чл.
26, ал.1 от НК, поради което и оправда подс. М. за това.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8

Номер на акта:	2
Дата:	20 януари 2025 г. (в сила от 5 февруари 2025 г.)
Съдия:	Доротея Енчева Иванова

Дело:	20233330200685
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 декември 2023 г.

Присъда по дело №685/2023 на Районен съд - Разград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите