Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260779 09.10.2020 година
град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, гражданско отделение, I-ви граждански състав, в публично заседание на пети
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието
на секретаря Десислава Кръстева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 11577 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Б.И. Ю., ЕГН **********
против „Терра кредит” ООД, ЕИК *********, с която е предявен иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата
молба се твърди, че между ищеца, в качеството му на кредитополучател и „Терра
Кредит“ ООД, в качеството на кредитодател бил подписан договор за потребителски
кредит № *****, по силата на който на ищеца била отпусната сумата от 1000
лева. Била договорена възнаградителна
лихва от 40% и ГПР в размер на 49,11%, като в преамбюлната част било посочено,
че общата стойност на плащананията била в размер на 1173,90 лева. В договора не
фигурирала застраховка, но в погасителния план имало предвидена застраховка в
размер на 963,90 рева, без да се сочи какви застрахователни рискове покрива.
Според плана ищцата следвало да върне на ответното дружество общо сумата от
2137,90 лева /1173,90 + 963,90/, чрез погасяването на 42 седмични погасителни
вонски, всяка една ог 50,90 лева за периода 17.12.2014г.-30.09.2015г.
Твърди се, че
сключеният между страните договор да е недействителен на основание чл. 22 ЗПК,
тъй като шрифтът на текста на договора за паричен заем бил по-малък от 12.
Договорът бил недействителен и на осн. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, поради липса на
посочване на общата сума дължима по кредита. Не било ясно какъв е размера на
възнаградителната лихва и на ГПР. В
договора не били посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент,
поради което била нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. В нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК в
договора не било посочено в погасителния план разпределението на вноските
измежду дължимите по договора суми за главницата, възнаградителната лихва и
ГПР. Излагат се доводи, че вследствие на недействителността на договора,
кредитополучателят дължал връщане само на получената в заем сума, без каквито и
да било други разходи и такси, която сума възлизала на 1137,80 лева /съобразно
допуснатото в съдебно заседание на 05.10.2020г. увеличение на иска/.
Ищецът твърди,
че договорената възнаградителна лихва в договора била нищожна поради
противоречието й с добрите нрави, тъй като надвишавала повече от три пъти
размера на законната лихва. Предвид изложеното ищецът е предявил иск да да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца сумата от 1 173,90 лева, представляваща получена от дружеството сума по недействителен
договор за потребителски кредит № *****, ведно със законната лихва върху тази
сума от предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира присъждане
на направените разноски. Подробни съображения се излагат от пълномощника на
ищеца в писмена защита.
В законоустановения срок е постъпил
отговор на исковата молба от ответника, с който взема становище за
неоснователност на предявения иск. Ответникът оспорва всички въведени основания
за нищожност на договора. Претендира присъждане на направените разноски.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
Между страните не е налице спор, че между страните е
сключен договор за паричен кредит с № *****, който не е бил представен по делото от ответника, по силата на който на ищеца
е предоставен кредит от 1000 лева. Няма спор, че е била уговорена е възнаградителна лихва в
размер на 40% и е посочен ГПР в размер на 49,11%. От представения в оригинал
седмичен погасителен план се установява, че седмичната погасителна вноска е
размер на 27,95 лева, а на застраховката от 22,95 лева, като е посочен и общия
брой вноски - 42 на брой, като според този погасителен план платени са били
564,30 лева.
От заключението на
съдебно-техническата експертиза, извършена от вещото лице М.К. се установява,
че размерът на шрифта в седмичния погасителен план е между 8 и 9, но е доста
по-малък от 12. Изследване на шрифта на договора за кредит не е правен с оглед
на това, че такъв не е запазен от ищцата и не е бил представен от ответника с
оглед на обстоятелството, че този документ е бил предаден на „Бест Файнейшън“ ООД
в качеството му на цесионер по силата на договор за цесия от 19.07.2019г.. С
оглед изложеното, съдът намира, че възражението за недействителност на договора
за кредит поради неспазения размер на шрифта за неоснователно като недоказано.
За останалите изложени от ищцата
възражения за недействителност на договора съдът отчита, че поради
непредставянето на документа, обективиращ процесиня договор за кредит, съдът не
би могъл да се произнесе за дейъствителността на условията за прилагане на
договорения лихвен процент и разпределението на вноските измежду дължимите
главница и лихва.
Във връзка с твърденията на ищцата, че уговорената възнаградителна лихва
от 40 % за кредит от 1000 лв., е в
противоречие с добрите нрави и изискването за добросъвестно упражняване правата
на страните по договора, съдът намира следното:
Накърняване на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който
може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено
чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата. За да се приеме
за основателно така наведеното възражение е необходимо да е налице значителна
липса на еквивалентност на насрещните престации или вземането на едната страна
да е в размер, който чувствително надвишава насрещната престация, като това
несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване.
Трайна и непротиворечива е съдебната
практика за нищожност на договор поради накърняване на добрите нрави и тя
приема, че "добри нрави" по смисъл на чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД, е обща правна категория, приложима към конкретни
граждански, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, при
приложението на които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата. Във
всеки отделен случай, въз основа на доводите на страните и събраните
доказателства по конкретното дело, съдът може да прецени дали поведението на
конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява "добрите
нрави", злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода. С
оглед тази конкретна преценка, съдът прави извод дали са налице действия, които
да правят договора нищожен поради накърняване на добрите нрави.
Принципно, възнаградителната лихва
съставлява цена за предоставеното ползване на заетата сума. Когато е налице
явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена,
се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните
отношения. Както е прието в решение № 452/25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/2008
г. на ВКС, ІV г. о., "понятието добри нрави предполага известна еквивалентност
на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за
нарушение, водещо до нищожност....".
Когато едната престация е
предоставяне в собственост на парични средства, то насрещната престация -
заплащане на възнаградителна лихва следва да се съизмерява както със стойността
на отпуснатия заем, така и със срока, за който се уговаря връщане на заетата
сума и с обстоятелството, дали заемът е обезпечен. Ето защо съдът намира, че
при потребителски заем за сума от 1000 лв., със сравнително кратък срок на ползване – 42 седмици, без предоставено
обезпечение, уговарянето на възнаградителна лихва в полза на кредитора в размер
на от 40 % от стойността на заема не противоречи на добрите нрави, с оглед
риска който се носи от кредитора и размера на добросъвестно очакваната от
сделката печалба. Поради изложеното, съдът счита, че
уговорката за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 40 %, не е в
противоречие с добрите нрави, поради което не е нищожна.
Такъв извод може да се направи и
относно годишният процент на разходите, още повече, че както се отбеляза и по -
горе, кредитът е краткосрочен, за срок по - малък от 5 години, необезпечен и
определянето на ГПР от 49 % не съставлява нарушение на принципа на
добросъвестно упражняване на права.
Относно застраховката в исковата
молба се твърди, че съгласно изготвения погасителен план, представен по делото,
е предвидена такава в размер на 963,90 лева, но също така в договора за
потребителски кредит такава не била уговорена. От друга страна ответникът е твърдял
и в подкрепа на твърденията си е представил писмени доказателства, от които се
установява, че ищцата е била застрахована от ЗК „Олимпик – клон България“ КЧТ
София за рисковете „смърт“ и „трайно намалена или загубена работоспособност“ по
отделен застр. догонор, склю\чен между застр. дрежство и ищцата, а кредитора „Терра
кредит“ ООД се явява трето лице - застрахователен агент, което съгласно член
2.10 от договора за застрахователно агентство е събирало премиите по сключените
от него в полза на застрахователя застрахователни договори и е осигурявало тухното
превеждане в полза на застрахователя. Ето защо се налага извода, че застрахователние
вноски , които са били събирани заедно с вноските по кредита, са постъпвали по
сметка на застрахователя, а не в полза на Терра кредит ООД , и в този смисъл
Терра кредит ООД не се е обогатила с тези вноски, ето защо претенцията за
връщане на сумата за застраховката се
явява неоснователна.
В обобщение предявеният иск се
явява изцяло неоснователен като недоказан и ще се отхвърли.
Предвид това, че от страна на ответника не са
искани разноски такива не му се следват.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.И. Ю., ЕГН ********** против „Терра лизинг” ООД
/старо наименование „Терра кредит“ / с ЕИК ********* иск с правно основание член 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждането му да върне неоснователно получена сума в размер
на 1137,80 лева по договор за потребителски кредит № *****, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 11.07.2019г.,
като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала.
АД