№ 29499
гр. София, 10.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Частно
гражданско дело № 20241110172916 по описа за 2024 година
ОПРЕДЕЛИ:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молби на адв. Н. И. като пълномощник на длъжника В. К., с която се иска
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., или евентуално 200 лв., за
осъществената безплатна правна помощ по делото. Поддържа се, че още при подаване на
възражението по чл.414, ал.1 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение е поискал
присъждане на разноските с представени доказателства за дължимостта им.
Препис от молбата е връчен на заявителя, който в указания срок е изразил становище за
неоснователност на искането.
По делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на заявителя
Софийска вода АД, срещу която в срок е постъпило възражение от длъжника.
В депозираното възражение от длъжника, чрез пълномощника адв. И., упълномощен по реда
на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА, е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за
производството в размер на 450 лв.
С влязло в законна сила определение заповедта за изпълнение е обезсилена, тъй като
заявителят не е предявил иск в срока по чл. 415 ГПК.
При така установеното, съдът намира следното от правна страна:
Молбата е допустима, а по същество частично основателна.
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението/определението, с което
делото се прекратява е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по
искане на страните може да го допълни или измени в частта за разноските.
При постановяването на окончателния си съдебен акт /решение по същество или
определение за прекратяване/, при направено искане за разноски, съдът е длъжен да ги
присъди. Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото. Съгласно т.7 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
1
разпоредбите на чл.247, 248, 250 и 251 от ГПК, намират приложение и в заповедното
производство.
В случая на основание чл. 38, ал.2 ЗА адвокатът имат право на възнаграждение за безплатно
оказаната правна помощ, като съдът не дължи изследване на въпроса дали длъжникът е
материално затруднено лице. Достатъчно е на това основание да е сключен договорът за
правна помощ и съдействие, както е в случая. Разноските за възнаграждение са поискани
своевременно с подаване на възражението.
В Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/редакция към дата на подаване на възражението/ не е предвиден ред за определяне размера
на адвокатското възнаграждение, платимо от длъжник в заповедно производство за подаване
на възражение по чл. 414 ГПК, за разлика от възнаграждението, дължимо на заявителя по
чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2 НМРАВ. Съдът намира, че за определяне размера на това
възнаграждение не е приложима по аналогия разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата,
доколкото фактическата и правна сложност на процесуалните действия, извършвани от
адвоката на заявителя и този на длъжника не е еднаква. Предвид това, размерът на
възнаграждението следва да се определи по аналогия (арг. от § 1 от ДР към НМРАВ), като се
съобразяват и общите критерии, посочени в чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗАдв. - размерът му да бъде
справедлив и обоснован. Подаването на възражение по чл. 414 от ГПК е по бланка, без
изискване за мотивирането му. От друга страна , то изисква най-малко запознаване с
делото и консултация с клиента относно предприемане на конкретни действия. При
съобразяване характера и сложността на извършеното процесуално действие по подаване
на възражение, най - сходни по обем са действията, посочени в чл. 6, т. 5 от НМРАВ - за
изготвянето на книжа и молби, при които размерът на възнаграждението е 200 лв.
Съобразявайки извършените от адвоката на длъжника действия по делото, настоящият
състав намира, че не е налице основание да бъде определян по – висок или по-нисък размер
на възнаграждението от такъв в размер на 200.00 лв. Въпреки Решението на СЕС по дело С-
438/2022, Наредбата за адвокатските възнаграждения може да се ползва като ориентир при
определяне на размера им.
С оглед изложеното, определението от 28.04.2025 г. следва да бъде допълнено, като
заявителят Софийска вода АД, ЕИК *********, с адрес гр.София, Бизнес парк София, № 1,
сгр.2А, бъде осъден да заплати на адвокат И. 200 лева адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение от 28.04.2025 г. постановено по ч.гр.д. № 72916/2024 г. по описа на
СРС, 72-ри състав, като
ОСЪЖДА Софийска вода АД, ЕИК *********, с адрес гр.София, Бизнес парк София, № 1,
сгр.2А, да заплати на адв. Н. И. И., ЕГН **********, от САК, на основание чл. 38, ал.2 ЗА,
2
сумата от 200.00 лева адвокатско възнаграждение.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3