Р Е Ш
Е Н И Е
София, 21.10.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на десети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 9208/2018 г., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск от Р.М.С., ЕГН **********, съдебен адрес: ***,
кантора 160, чрез адв. Н.И. против „А.З.С.Н.В.“***, офис сграда ****, офис 4, с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 439 ГПК, за признаване за установено, че Р.М.С., не дължи н.А.З.С.Н.В.“
АД следните суми: сумата 400 000 лв., представляваща главница по Договор за кредит; 60 822, 34 лв. - лихва за периода от
16.07.2011 г. до 10.05.2012 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 11.05.2012 г. до изплащане на
вземането, както и направените съдебни
разноски по гр. дело пред РС, Костинброд в размер 9 216, 45 лв.,, по изпълнителен лист от 14.05.2012 г. издаден по гр.д. №
518/2012 г. от РС, Костинброд, поради погасяването
им по давност към датата на образуване на изпълнителното производство при
ЧСИ В.Ц..
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че с изпълнителен лист от
14.05.2012 г. на Костинбродски районен съд, издаден по гр.д. № 518/2012 г.
ищцата била осъдена солидарно със „С.К.МД“ ЕООД да заплати на "УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК" АД следните суми: сумата 400 000 лв., представляваща главница по
Договор за кредит; 60 822, 34 лв. - лихва за периода от 16.07.2011 г. до
10.05.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 11.05.2012 г. до
изплащане на вземането, както и направените съдебни разноски по гражданското
дело пред Костинбродския районен съд в размер 9 216, 45 лв.
В кантората на ЧСИ В.Ц., peг. № 926 на КЧСИ, с район на
действие Софийски окръжен съд, било образувано срещу ищцата изп. дело №
20189260400403 въз основа на посочения изпълнителен лист. Видно от получената
от С. Покана за доброволно изпълнение по изп. дело, сумата, която тя дължи н. „А.з.с.н.в.“
АД - нов кредитор, позоваващ се на изкупуване на дълга по Договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от първоначалния кредитор „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“
АД, е в размер общо 591 809, 35 лв., в които влизат и съдебни такси и разноски
на ЧСИ.
Ищцата счита, че сумите са недължими към настоящия
момент, в т.ч. са били недължими към датата на образуване на изпълнителното
производство, поради изтекла погасителна давност на вземането по изпълнителния
лист.
Твърди още, че преди посоченото изп. дело, първоначалният
кредитор „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД е завел друго такова, а именно: изп. дело №
20138440400142 при ЧСИ С.Я., peг. № 844 в КЧСИ, което е било прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Според отразеното в исковата молба, второто производство,
образувано на 25.04.2018 г. при ЧСИ В.Ц. за събиране на дължимата сума по
изпълнителния лист от 14.05.2012 г., е образувано след изтичането на период по
- дълъг от 5 годишната обща погасителна давност за вземането по изпълнителния
лист.
В тази връзка ищцата моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено, на основание чл.
124 ГПК, вр. чл. 439 ГПК, че тя не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист от 14.05.2012 г. издаден по
гр.д. № 518/2012 г. от Районен съд, Костинброд, поради погасяването им по
давност към датата на образуване на изпълнителното производство при ЧСИ В.Ц..
Представила е писмени доказателства. Поискала е прилагане
на изп. дело.
По същество моли съда да уважи предявения иск, като
основателен и доказан, като й присъди сторените разноски - адв. възнаграждение на основание чл. 38 и
чл. 36 ЗА.
Ответникът "А.З.С.Н.В."
АД оспорва исковете, като недопустими, неоснователни и недоказани.
Претендира разноски.
На първо място заявява, че погасителната давност е
материалноправен институт и не води до погасяване на самото вземане, то
продължава да съществува като естествено вземане и длъжникът продължава да го
дължи.
Счита, че ищцата се позовава на погасителна давност, но
не сочи доказателства, с които да доказва, че задлъженията й са погасени.
Заявява, че към датата на подаване на исковата молба не е
изтекла давността на задълженията по изпълнителен лист от 14.05.2012 г.,
издаден по ч.гр.д. № 518/12 г. по описа на PC - гр. Костинброд, за който на
осн. чл. 117, ал. 2 ЗЗД когато вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога 5 /пет/ години .
Според ответника, влязлата в сила заповед за изпълнение
препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или
доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е
можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.
Оспорва твърдението на ищцата, че не е била надлежно
уведомена за цедирането на задължението й, при твърдения, че „А.З.С.Н.В.“, АД е
цесионер по Договор за цесия, сключен с „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД 06.11.2017 г. тъй
като „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, в качеството си на пълномощник, е изпратило до
ищцата Уведомление за цесия по реда на чл. 99 ЗЗД.
Претендира разноски. Прави
възражение досежно размера на претендираното от ищцовата страна адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като разгледа
представените и събрани в хода на настоящото дело доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
По искане на ищцата по делото бе приложено изп. дело № 20189260400403
на ЧСИ В.Ц., peг. № 926 на КЧСИ, с район на действие Софийски
окръжен съд.
Приложено бе също и образуваното преди него изп. дело № 20138440400142 на ЧСИ С.Я., peг. № 844 на КЧСИ, с район на действие
София.
От представените по
делото доказателства се установява, а и не се спори между страните, че със
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 14.05.2012 г., издадени по
ч.гр.д. № 518/2012 г. на РС, Костинброд по реда на чл. 418 ГПК, ищцата е била
осъдена, солидарно със „С.К.МД“ ЕООД, да заплати на "УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК" АД следните суми: сумата 400 000 лв., представляваща главница по
Договор за кредит; 60 822, 34 лв. - лихва за периода от 16.07.2011 г. до
10.05.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 11.05.2012 г. до
изплащане на вземането, както и направените съдебни разноски по гражданското
дело пред РС, Костинброд в размер 9 216, 45 лв.
Установява се, че, въз основа на издадения изпълнителен
лист е образувано изп.д. 20138440400142 при ЧСИ С.Я. с peг. № 844 в КЧСИ, което
е било прекратено с Постановление от
09.02.2018 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В приложено по настоящото дело писмо от ЧСИ С.Я.
е отразено, че взискател по делото е „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“, АД, а с договор за
цесия от 06.11.2017 г. вземането е прехвърлено на ответното дружество - „А.З.С.Н.В.“,
АД, което е конституирано като взискател с Постановление на ЧСИ от 30.01.2018
г., въз основа на молба от същата дата.
Установи се, че, след прекратяване поради перемпция на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, на посоченото изпълнително дело, на
25.054.2018 г. по искане на цесионера и настоящ кредитор е образувано ново
изпълнително производство – това по изп. дело № 20189260400403 на ЧСИ В.Ц., по
което към настоящия момент се извършват процесуални действия.
При така установеното от
фактическа страна съдът намира от правна страна следното:
Предявен е отицателен установителен иск с правно
основание чл.124, вр. чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответното
дружество, че ищццата не му дължи
исковата сума, тъй като същата е погасена по давност, съобразно чл. 110 ЗЗД.
С този иск ищцата желае да получи защита срещу
материалноправна незаконосъобразност на осъществявано срещу нея принудително
изпълнение по посоченото изпълнително дело, като бъде
признато за установено по отношение на ответника, че недължимост от нейна
страна на търсената парична сума – главница и лихви върху нея.
ВКС,, Трето ГО, в свое
решение, постановено на 19.01.20222 г., по гр.д. № 903/2022 г., по реда на чл.
290 ГПК, споделя практиката, съдържаща се и в други съдебни актове, според която
длъжникът - ищец по иск, предявен с правно основание чл. 439 ГПК, има правен
интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане,
за което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз
основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице
висящ изпълнителен процес. Според ВКС наличието на изпълнителен титул в полза
на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време
изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да иска установяване, че
вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността може да
изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не
може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете.
Перемцията, поради която изпълнителното производство е прекратено, не изключва
принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи и кредиторът посочи нов
способ за изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни
поискания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращия се у
него изпълнителен лист. Единствената последица от настъпилата перемция е, че
съдебният изпълнител ще образува новото искане в ново /като номер/ изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по силата на закона. /в този смисъл и
решение по гр.д.№ 1747/2020г. на ВКС, Четвърто ГО/.
В настоящото производство ищецът следва
да установи и докаже, че фактите, на които основава твърдяното в исковата
молба основание за оспорване на вземането, са настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Правният интерес се обосновава с твърденията за изтекла погасителна
давност. Давността, като
материалноправен институт, може и следва да бъде навеждана като процесуален
довод или чрез възражение само в рамките на съдебно исково производство, при
участието на двете страни в условията на равнопоставеност, и за това законодателят е
предоставил на длъжника правната възможност за предявяване на
иск с правно основание чл. 124, вр. чл. 439 ГПК.
Основният въпрос,
които следва да бъде изяснен от правна страна, е приложението на чл.110 ЗЗД – т.е. на института на погасителната давност към настоящия случай.
Отделно от това ищецът
са е позовал на института на перемпцията и наличието на основания за перемпция
на изпълнителното дело, съобразно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Погасителната давност
е правопораждащо субективно право на длъжника да откаже изпълнението на
съществуващото си задължение. То е материалноправно, непритезателно,
правопрепятстващо, вторично насрещно право и се поражда след настъпването на
изискуемостта на задължението и след изтичането на определен период от време,
визиран в съответната норма на ЗЗД, по - точно приложимата такава на чл. 110 ЗЗД. Надлежното упражняване от страна на длъжника на правото на погасителна
давност превръща притезателното право в естествено и лишава кредитора от
възможността да търси принудително изпълнение, респ. той губи процесуалното си
право да търси принудително изпълнение чрез предвидените способи в ГПК за
удовлетворяване на законно признатия си интерес.
От събраните по делто доказателства безспорно се
доказа, че, след изадаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист
срещу ищцата на 14.05.20112 г. по ч.гр.д. № 518/2012 г. на РС, Костинброд, през
м. януари 2013 г. е образувано изп.д. № 20138440400142 на ЧСИ С.Я., peг. № 844 на КЧСИ, с район на действие София,
по което са образувани изпълнителни действия срещу длъжниците /една от които е
ищцата/, приет е като взискател настоящия ответник – дслед извършена и приета
цесия, и което е прекратено на 09.02.2018 г. с постановление на съдебния
изпълнител поради перемпция на посоченото по – горе основаноие. Липсват
доказателства ищцата /и длъжник по това изпълнително дело/ да се е
противопоставила на измвършената цесия.
Съдът намира, че петгодишният давностен срок за
погасяване на вземането на ответника срещу ищцата за сумите по издадените
заповед за изпълнение и изпълнителен лист не е изтекъл, тъй като, след
прекратяване на изпълнителното дело, по молба ва „А.З.С.Н.В.“, ЕАД е образувано
второ изпълнително дело, а именно: изп. дело №
20189260400403 на ЧСИ В.Ц., peг. № 926 на КЧСИ, с район на действие Софийски
окръжен съд.
Що се касае до твърденията на ищите в исковата молба, че
перемпцията на изпълнителното дело на практика е настъпила на 09.02.2018 г. и
позоваването от тяхна страна и на този институт, освен на погасителната
давност, съдът счита, че следва да
изясни следното:
Нормата на чл. 110 ЗЗД, приложима към настоящия случай, предвижда петгодишна давност за погасяване
на вземанията. Давността е институт на материалното право и длъжникът може да
реализира правото си да се позове на нея, както бе посочено по – горе, само в
рамките на състезателното исково производство.
За разлика от нея, институтът на перемпцията е
процесуален и предвижда възможност за прекратяване от страна на съдебния
изпълнител на образуваното пред него изпълнително производство, в слючай че
взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на
две години, съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В теорията и в съдебната практика
съществуват различни трактовки, теории и практически приложения на посочената
разпоредба – включително и, в резултат на противоречивата практика на ВКС, с
тенденция за разширяване или стеснавяне на нейния обхват – дали това става
служебно, дали съдебният изпълнител е длъжен да го стори, дали не е по искане
на страната, от кога тече предвиденият в закона двугодишен срок. Тези
противоречиви от теоретична и практическа гледна точка решения, обаче, съдът
намира за изцяло ирелевантни за настоящия правен спор, пред вид факта, че, дори
и след перемиране на изпълнителното дело, задължението на длъжника продължава
да съществува така, както е признато – като изискуемо и ликвидно такова докато
не изтече предвиденият давностен срок за него /в случая пет години/. Или,
казано по друг начин, наличието на перемпция по делото не препятства
възможността взискателят да поиска връщане на изпълнителния лист и да подаде
молба за образуване на ново изпълнително дело за събиране на вземането по него,
каквото именно е сторено в настоящия случай. И това е така, защото за
признатото вземане в полза на взискателя не е изтекъл предвиденият давностен
срок, който евентуално би попречил на неговото удовлетворяване – и то само в
случай че длъжникът възрази за изтекла давност и такава бъде призната от съда.
По изложените съображения настоящият съдебен намира, че
предявеният иск за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника
посочеинте суми, произтичащо от договора за кредит в
резултат на извършената цесия, поради настъпила перемпция на
изпълнителното дело и поради изтичане на погасителна давност, е неоснователен и,
като такъв, следва да бъде отхвърлен.
Пред вид изхода на спора н.ответника
се следват разноски – ю.к. възнаграждение в размер 350 лв., съобразно
представен списък.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.М.С., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, кантора 160,
чрез адв. Н.И. иск против „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ***, офис сграда ****, офис 4, с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 439 ГПК, за признаване за установено, че Р.М.С., не дължи на А.З.С.Н.В.“
АД следните суми: сумата 400 000 лв., представляваща главница по Договор за кредит; 60 822, 34 лв. - лихва за периода от
16.07.2011 г. до 10.05.2012 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 11.05.2012 г. до изплащане на
вземането, както и направените съдебни
разноски по гр. дело пред РС, Костинброд в размер 9 216, 45 лв.,, по изпълнителен лист от 14.05.2012 г. издаден по гр.д. №
518/2012 г. от РС, Костинброд, поради погасяването
им по давност към датата на образуване на изпълнителното производство при
ЧСИ В.Ц.
ОСЪЖДА Р.М.С. да заплати А.З.С.Н.В.“ ЕАД сторените по делото разноски – ю.к. възнаграждение
в размер 350 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето
му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: